Въпреки всичко Димчо е имал предчувствие за гибелта си, което е споделил, преди да замине за фронта.

Да, Димчо заминава на фронта с явното предчувствие за гибел. Могъл е да не замине...
Като служител във Върховната сметна палата и сирак, не е подлежал на военна служба.
Помня, как ти пръв ме посрещна в родния му дом като уредник на къщата музей "Димчо Дебелянов" и ме запозна с неща от живота му, до които аз, копривщенчето, предстоеше да се докосна.

Хубава вечер,malchaniaotnadejda!:)!

Паметта за изговора е като паметта на душата. В песента на Каравелов "Хубава си моя горо..." винаги изпяват "забрави", вместо Каравеловото "заборави". Приятна вечер и на теб с тази копривщенска песен...

malchaniaotnadejda7, хубав постинг за безсмъртието! :)

"Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим."

В Копривщица
е трудно да си свят -
тук есента
зелена свети.

Нямам какво да добавя.

Поклон пред паметта на Поета!

СИРОТНА ПЕСЕН

Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.
Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.