Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.10.2010 12:31 - ЛОВЕЦ НА ВРЕМЕ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 3715 Коментари: 16 Гласове:
69

Последна промяна: 26.10.2010 15:51


ЛОВЕЦ НА ВРЕМЕ

Въздухът ще загуби
извивката на устните ми,
трептенето на стъпките ми
светлината на очите ми...
Огънят ще загуби
топлината на ръцете ми,
моят дъх на светулка,
шепота на косите ми...
Водата ще загуби
невидимото ми тяло,
което морето прегръщаше
и ще прелее в небето...
Там ще засветят сълзите ми
и при теб ще ме върнат.
Мен тишината превърна ме
в Ловец на Време.
Само ти не ме забравяй!
http://www.youtube.com/watch?v=zrK5u5W8afc




Тагове:   ловец,


Гласувай:
69



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Отлично заглавие,
26.10.2010 12:37
нов поглед върху ужасно експлоатираната и осакатена от бездарници тема, образен и ясен изказ - хубаво е.
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - Благодаря ти,
26.10.2010 12:44
Харесвам твоето "любовта е Любов и без празни думи!".
цитирай
3. svoboda64 - :)
26.10.2010 17:06
Мелодията е ... вечна :)
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Новата Артемида!
26.10.2010 17:13
Привет! ))))
цитирай
5. freyja - Много ми хареса!
26.10.2010 18:19
Поздрави!
цитирай
6. masterpiece08 - Всичко си казала без празни думи. . . ...
26.10.2010 19:02
Всичко си казала без празни думи...
Поздравления!
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Свобода!
26.10.2010 19:35
Любим филм и любима мелодия... Наистина, вечна.
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - Привет, Слави!
26.10.2010 19:44
Сребърният ми лък и луната са тук, но търся брат ми, Аполон!)))
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - Благодаря ти, freyja!
26.10.2010 19:48
Много си мила. Обичам твоите стихове...
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - masterpiece08, хубаво е, че си тук...
26.10.2010 19:52
Само ти можеш да пишеш
"с черно мастило
върху бялата риза
на Времето...."

Благодаря ти!
цитирай
11. elineli - Думички
26.10.2010 21:30
и музика...синхрон, който асоциирах с Превер:

Букетът

Какво правиш, малко момиченце,
с тези току-що набрани цветя?
Какво правиш мила девойко,
с тези цветя, с тези съхнещи цветя?
Какво правиш, красива невесто,
с тези цветя, които вече увяхват?
Какво правиш, бедна старице,
с тези отдавна мъртви цветя?
— Победителя чакам.

Превод: Веселин Ханчев
------------------------------------
Много, много ми хареса! :)
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - Жак Превер... Благодаря ти, elineli! Сега ти пък ми спомни "Тази любов" на Превер...
26.10.2010 22:18
Тази любов... толкова бурна,
толкова крехка,
толкова нежна,
толкова безнадеждна...
Тази любов... хубава като деня
и лоша като времето,
когато времето е лошо...
Тази любов... толкова истинска.
Тази любов... толкова красива,
толкова щастлива,
така игрива, така осмивана,
трепереща от страх... като дете в тъмното
и толкова сигурна в себе си-
като мъж... спокоен в нощта.
Тази любов, която плашеше другите,
караше ги да шушукат,
караше ги да пребледняват...
Тази дебнена любов... защото ние я дебнехме.
Преследвана, наранявана, стъпквана, убивана, отричана, забравяна...
Защото ние я преследвахме, наранявахме, тъпчехме, убивахме, отричахме, забравяхме...
Тази любов... цяла- целеничка...
Толкова жива още и цяла обляна в слънце.
Твоята... Моята...
Тази, която винаги е била нещо още невкусено
и не се е променила.
Толкова истинска... като стрък,
толкова трепереща, като птица,
Толкова топла, толкова жива... като лято.
Ние можем и двамата
да тръгваме и да се връщаме.
Можем да забравим,
после отново да заспим... да се събудим,
да страдаме, да стареем, пак да заспим,
мечтаейки за смъртта.
Да се пробудим, да се усмихваме, да се смеем
и пак да бъдем млади.
Нашата любов си остава там- упорита като глупостта,
жива като желанието, жестока като паметта,
глупава като съжалението, нежна като спомените,
студена като мрамор, хубава като деня,
ранима като дете...
тя ни гледа, усмихва се и ни говори, без да казва нищо
и аз я слушам треперещ и крещя,
крещя заради теб, крещя заради мен,
умолявам те заради теб, заради мен
и заради всички, които се обичат и са се обичали...
Да... аз крещя заради теб, заради мен
и заради всички други, които не познавам: Остани там!
Там, където си, там където си била преди. Остани там!
Не мърдай! Не си отивай!
Ние, отчаяните, те забравихме... Ти, ти не ни забравяй.
Ние си имаме само теб на тази земя.
Не ни оставяй да изстинем...
Всеки път си все по-далеч...
Но където и да си, дай ни знак че си жива!
Много по-късно... вдън гора,
в гората на паметта
изскочи изведнъж, подай ни ръка ... и ни спаси!
цитирай
13. razkazvachka - Хубаво!
26.10.2010 23:47
"ловец на време" вече е начало на сага:)))
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Шехерезада!
26.10.2010 23:53
Начало на книга... И на една битка.
Твоята приказка особено ми хареса. Усета за цвят и светлина... Благодаря ти)))
цитирай
15. kometapg - Красиво и нежно!:)
27.10.2010 00:52
Красиво и нежно!:)
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - Мила kometapg, става светло,
27.10.2010 10:28
когато си тук:) И нежно... Здравей!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3268079
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566