Постинг
26.10.2010 12:31 -
ЛОВЕЦ НА ВРЕМЕ
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3715 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2010 15:51
Прочетен: 3715 Коментари: 16 Гласове:
69
Последна промяна: 26.10.2010 15:51
ЛОВЕЦ НА ВРЕМЕ
Въздухът ще загуби
извивката на устните ми,
трептенето на стъпките ми
светлината на очите ми...
Огънят ще загуби
топлината на ръцете ми,
моят дъх на светулка,
шепота на косите ми...
Водата ще загуби
невидимото ми тяло,
което морето прегръщаше
и ще прелее в небето...
Там ще засветят сълзите ми
и при теб ще ме върнат.
Мен тишината превърна ме
в Ловец на Време.
Само ти не ме забравяй!
http://www.youtube.com/watch?v=zrK5u5W8afc
Въздухът ще загуби
извивката на устните ми,
трептенето на стъпките ми
светлината на очите ми...
Огънят ще загуби
топлината на ръцете ми,
моят дъх на светулка,
шепота на косите ми...
Водата ще загуби
невидимото ми тяло,
което морето прегръщаше
и ще прелее в небето...
Там ще засветят сълзите ми
и при теб ще ме върнат.
Мен тишината превърна ме
в Ловец на Време.
Само ти не ме забравяй!
http://www.youtube.com/watch?v=zrK5u5W8afc
1.
анонимен -
Отлично заглавие,
26.10.2010 12:37
26.10.2010 12:37
нов поглед върху ужасно експлоатираната и осакатена от бездарници тема, образен и ясен изказ - хубаво е.
цитирайХаресвам твоето "любовта е Любов и без празни думи!".
цитирайМелодията е ... вечна :)
цитирайПривет! ))))
цитирайПоздрави!
цитирай
6.
masterpiece08 -
Всичко си казала без празни думи. . . ...
26.10.2010 19:02
26.10.2010 19:02
Всичко си казала без празни думи...
Поздравления!
цитирайПоздравления!
Любим филм и любима мелодия... Наистина, вечна.
цитирайСребърният ми лък и луната са тук, но търся брат ми, Аполон!)))
цитирайМного си мила. Обичам твоите стихове...
цитирайСамо ти можеш да пишеш
"с черно мастило
върху бялата риза
на Времето...."
Благодаря ти!
цитирай"с черно мастило
върху бялата риза
на Времето...."
Благодаря ти!
и музика...синхрон, който асоциирах с Превер:
Букетът
Какво правиш, малко момиченце,
с тези току-що набрани цветя?
Какво правиш мила девойко,
с тези цветя, с тези съхнещи цветя?
Какво правиш, красива невесто,
с тези цветя, които вече увяхват?
Какво правиш, бедна старице,
с тези отдавна мъртви цветя?
— Победителя чакам.
Превод: Веселин Ханчев
------------------------------------
Много, много ми хареса! :)
цитирайБукетът
Какво правиш, малко момиченце,
с тези току-що набрани цветя?
Какво правиш мила девойко,
с тези цветя, с тези съхнещи цветя?
Какво правиш, красива невесто,
с тези цветя, които вече увяхват?
Какво правиш, бедна старице,
с тези отдавна мъртви цветя?
— Победителя чакам.
Превод: Веселин Ханчев
------------------------------------
Много, много ми хареса! :)
12.
malchaniaotnadejda7 -
Жак Превер... Благодаря ти, elineli! Сега ти пък ми спомни "Тази любов" на Превер...
26.10.2010 22:18
26.10.2010 22:18
Тази любов... толкова бурна,
толкова крехка,
толкова нежна,
толкова безнадеждна...
Тази любов... хубава като деня
и лоша като времето,
когато времето е лошо...
Тази любов... толкова истинска.
Тази любов... толкова красива,
толкова щастлива,
така игрива, така осмивана,
трепереща от страх... като дете в тъмното
и толкова сигурна в себе си-
като мъж... спокоен в нощта.
Тази любов, която плашеше другите,
караше ги да шушукат,
караше ги да пребледняват...
Тази дебнена любов... защото ние я дебнехме.
Преследвана, наранявана, стъпквана, убивана, отричана, забравяна...
Защото ние я преследвахме, наранявахме, тъпчехме, убивахме, отричахме, забравяхме...
Тази любов... цяла- целеничка...
Толкова жива още и цяла обляна в слънце.
Твоята... Моята...
Тази, която винаги е била нещо още невкусено
и не се е променила.
Толкова истинска... като стрък,
толкова трепереща, като птица,
Толкова топла, толкова жива... като лято.
Ние можем и двамата
да тръгваме и да се връщаме.
Можем да забравим,
после отново да заспим... да се събудим,
да страдаме, да стареем, пак да заспим,
мечтаейки за смъртта.
Да се пробудим, да се усмихваме, да се смеем
и пак да бъдем млади.
Нашата любов си остава там- упорита като глупостта,
жива като желанието, жестока като паметта,
глупава като съжалението, нежна като спомените,
студена като мрамор, хубава като деня,
ранима като дете...
тя ни гледа, усмихва се и ни говори, без да казва нищо
и аз я слушам треперещ и крещя,
крещя заради теб, крещя заради мен,
умолявам те заради теб, заради мен
и заради всички, които се обичат и са се обичали...
Да... аз крещя заради теб, заради мен
и заради всички други, които не познавам: Остани там!
Там, където си, там където си била преди. Остани там!
Не мърдай! Не си отивай!
Ние, отчаяните, те забравихме... Ти, ти не ни забравяй.
Ние си имаме само теб на тази земя.
Не ни оставяй да изстинем...
Всеки път си все по-далеч...
Но където и да си, дай ни знак че си жива!
Много по-късно... вдън гора,
в гората на паметта
изскочи изведнъж, подай ни ръка ... и ни спаси!
цитирайтолкова крехка,
толкова нежна,
толкова безнадеждна...
Тази любов... хубава като деня
и лоша като времето,
когато времето е лошо...
Тази любов... толкова истинска.
Тази любов... толкова красива,
толкова щастлива,
така игрива, така осмивана,
трепереща от страх... като дете в тъмното
и толкова сигурна в себе си-
като мъж... спокоен в нощта.
Тази любов, която плашеше другите,
караше ги да шушукат,
караше ги да пребледняват...
Тази дебнена любов... защото ние я дебнехме.
Преследвана, наранявана, стъпквана, убивана, отричана, забравяна...
Защото ние я преследвахме, наранявахме, тъпчехме, убивахме, отричахме, забравяхме...
Тази любов... цяла- целеничка...
Толкова жива още и цяла обляна в слънце.
Твоята... Моята...
Тази, която винаги е била нещо още невкусено
и не се е променила.
Толкова истинска... като стрък,
толкова трепереща, като птица,
Толкова топла, толкова жива... като лято.
Ние можем и двамата
да тръгваме и да се връщаме.
Можем да забравим,
после отново да заспим... да се събудим,
да страдаме, да стареем, пак да заспим,
мечтаейки за смъртта.
Да се пробудим, да се усмихваме, да се смеем
и пак да бъдем млади.
Нашата любов си остава там- упорита като глупостта,
жива като желанието, жестока като паметта,
глупава като съжалението, нежна като спомените,
студена като мрамор, хубава като деня,
ранима като дете...
тя ни гледа, усмихва се и ни говори, без да казва нищо
и аз я слушам треперещ и крещя,
крещя заради теб, крещя заради мен,
умолявам те заради теб, заради мен
и заради всички, които се обичат и са се обичали...
Да... аз крещя заради теб, заради мен
и заради всички други, които не познавам: Остани там!
Там, където си, там където си била преди. Остани там!
Не мърдай! Не си отивай!
Ние, отчаяните, те забравихме... Ти, ти не ни забравяй.
Ние си имаме само теб на тази земя.
Не ни оставяй да изстинем...
Всеки път си все по-далеч...
Но където и да си, дай ни знак че си жива!
Много по-късно... вдън гора,
в гората на паметта
изскочи изведнъж, подай ни ръка ... и ни спаси!
"ловец на време" вече е начало на сага:)))
цитирайНачало на книга... И на една битка.
Твоята приказка особено ми хареса. Усета за цвят и светлина... Благодаря ти)))
цитирайТвоята приказка особено ми хареса. Усета за цвят и светлина... Благодаря ти)))
Красиво и нежно!:)
цитирайкогато си тук:) И нежно... Здравей!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43566
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА