ПАМЕТТА Е ВРЕМЕ

Това, което някога пренесох
над бездната
не бяха звуци,
а знаци.
Знаете ли
знаците
и начина, по който
те се пишат
на звездното небе?
Запомнихте ли
сенките на птиците?
Защото паметта
е време, което
някога
над бездната
пренесох.

10.02.2011.
http://www.youtube.com/watch?v=h-S90Uch2as

Браво,че ти е до поезия:) Радваш!

Здравей Sevt9! Като не мога друго, опитвам да чуя пулса на поезията. Поздрави!

нямам думи
толкова е истинско

Хареса ми!

Дано...

Радвам се, че се отби, благодаря ти. Поздрави!

А преди това си живеехме райски в Безвремието:))) И азбуката /макар и звездна/? Знаци на звуците? Защо изостави истинските звуци оттатък Бездната? Може би, за да се роди семиотиката? :)

Хареса ми! Поздрави!:)

остава незабравим )))

...Защото паметта
е време, което
някога
над бездната
пренесох...
Благодаря ти !

Blagodarq ti !!!

пренася ме пред ламповото радио върху "бюфета" (как странно звучи днес, колко ли хора се сещат какво значеше някога тази дума) и уюта на нафтовата печка, противодействаща на напиращия отвън арктически мраз...
Поздрави!

Могат да бъдат пренесени над бездната :) !
Много пъти с малко думи казваш неша, които си мисля :)

Знаците пренесни над бездната ....
Успяла си да ги пренесеш :)))

и нежно!

Казват толкова много ...

Прекрасно е Наде !
Поздрави !

Ху!!!!...Чудесно! Пък и мно-о-ого харесвам Саймън и Гарфънкъл!- интелигентни, музикални, мнадарени.....Колко жалко, че се разделиха без време.....

Здравей, Соня!:) Да, времето е петият елемент. Ето нещо за знаците, ако се интересуваш от семиотика. Проведох разговори със съвременни семиотици - Умберто Еко, Уго Волли, Ееро Тарасти, Антонио Сантанджело... Този, който ти предлагам е с професор Винфрид Ньот в "Литературен вестник" -брой 1, 13. - 19.01.2010
"Знаците имат своя собствена воля" -

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1042.pdf

Там отговарям на въпроса ти за "звуците оттатък Бездната?" или поне се опитвам да отговоря.:) Поздрави!

:) Здравей, Слави! Паметта винаги ме е вълнувала... Благодаря ти. Поздрави!

Аз ти благодаря, Таничка... За пясъчната лилия. Намасте!

Здравей, Тили! Радвам се, че намина. Прегръщам те!

Здравей, Любо! Хубав спомен. Толкова неща... Онзи уют на духа. Вещите не винаги пречат невеществено. Понякога помагат. Бъди здрав, благодаря за споделеното!

Помниш ли, когато дойде в блога... Зарадвах се, Магура.:) Няма случайни неща в нещата от живота. Здравей!

Привет, Karambol5! Дано. Знам ли?:)

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1042.pdf

http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2010/09/25/sreshta-s-umberto-eko.610917

Здравей, Пан! Къде си? Липсваше ми... Благодаря ти!

Здравей, Севде! Да, знаците, "отвъд мрежата на пространството и времето"... Там е истинският им живот. Радвам се, че ми гостува. Хубав ден!

Здравей, Аndromen! Вчера си мислих за раздялата... И за паметта на сърцето.

По пътя

Усърдието
е възнаградено
със збрава.
Забравата е плътен слой
от прах и плесен.
Това, което винаги
остава
не е усърдие,
а участ, съдба, любов
и други, които
срещнах тук
случайно.

11. 02. 2011.
Понякога раздялата е невъзможна. Поздрави!

Изчетох я, чела съм доста подобна литература, но не видях в нея знак или отговор за "истинските звуци /не знаците им/ отвъд Бездната". Ако не гледаме семиотично на нещата, може да се каже, че знаците са нещо като матрици/идеи, които не/съществуват в непроявения /имплицитен/ свят и се проявяват в проявения/експлицитен - нашия, под формата на оматериализирани неща /в това включвам и психиката и други неосезаеми засега феномени/. Но независимо дали се гледа семиотично или по друг начин - можем да приемем, че оттатък Бездната има истински звуци, а не знаци/идеи. В нашия свят всичко е знак /т.е. неистинско, илюзия, отражение/, вкл. и звуците, човекът, музиката. Аз имах предвид какво ли представляват истинските неща :))) Т.е. майтапех се незлобиво, че в стихотворението си казваш, че си пренесла знаците, а аз питам - защо тях, а не истинските, означавани неща?:))))

Времето, сега се твърди, че е пространство-време, т.е. няма самостоятелно съществуващо време, т.е. то не е само "време". Мисля си, че Левски, без да знае съвременните физични теории, е бил много прав с неговото "Времето е в нас и ние сме във времето". Прилича ми на много хубаво описание на пространство-времето тази крилата фраза...
Поздрави!

Твоят отговор е добър! :)

Няма защо, Соня, радвам се, ако си намерила следа от символ, който трепти с онази честота на любим твой звук... Бездната е метафора на времето. А както казва Айнщайн, "отвъд мрежата на времето и пространството започва действителността".
Когато разговарях с проф. Винфрид Ньот, му задавах въпроси от мои стихотворения.:) Оказа се, че Чарлз Пърс, който за мой срам не бях чела е разсъждавал над тях, дори е предизвикал семиотичен диспут... Ще ти отговоря с друг стих.:)
Левски е премествал времето. Той е гений.

може би говорим на различни езици в тези наши коментари, макар че в стиха усетих веднага семиотичния вкус :)))

Аз не възприех бездната като метафора на времето в стиха ти... Мислех си, че Бездната е "нещото", което разделя един от друг свят. Приемаме, че Пространство-времето е нашият свят. Т.е. искала си да кажеш, че бездната е метафора на нашия свят? Приемайки, че целия наш свят е знак, то наистина не би могло от него да се пренесе какъвто и да е звук, защото няма такъв. Въпросът е - ако преносът е от нашия свят, защо е трябвало изобщо да се пренася нещо - то е само знак на "истинното", съществуващо оттатък?... Тази памет си я има "оттатък"...

Няма нищо срамно, че не си чела някой, ако беше така, то и той би трябвало да се срамува, че не те е чел тебе:)))

Ще чакам следващия ти стих, поздрави!:)

Благодаря за разбирането, скъпа Мария! Паметта ни пренесе през бездната и пак ще ни пренесе.

Да, ще ти отговоря със стих. Защото, ако поезията е паралелен и същевременен, но единствен владетел, аз съм само Кай, един от нейните безкрайни писари.:) Благодаря за присъствието!

Бездната в стиха ми е метафора на времето. Времето е символ, "носител" на паметта в стиха ми. Разбира се, всяко поетично тълкуване е многозначно, многопластово, но когато говоря за бездната на времето в този стих, разбирам, че то обединява световете. Според мен, няма "наш" и "не наш" свят. Другостта не е в означенията, а в прочита им. Бездната е метафора на времето като памет, на всичко забравено, на всяко разделение, отграничаване в един континиум, който, според Айнщайн е неделим, непрекъснат, паралелен, безкраен. Ние сме крайни, но безсмъртни същества и сме не само тук и сега, но там и оттатък. Ние сме преди и сега, същевременни и навсякъде сме, така мисля поетично в това стихотворение. Светът означава святост, светостта на духа, който помни с паметта на сърцето, любовта движи световете, истинното сме ние. Трябва да си спомним. Паметта е време. Времето е петият елемент. То е моята нова поетична метафора. Не дъжда. Не водата, огъня на страстта, земното или небесното в трептенето на въздуха... А времето, което не съществува, но е единствен мост към паметта ни. Докато не си спомним, бездната му ще е в нас като огромна пропаст в душите ни. Ние ще сме "действителни", "истинни" само тогава, когато заживеем в паметта на сърцата си. Затова ти цитирах Айнщайн, че "Отвъд мрежата на пространството и времето започва действителността." Ще добавя и тази негова мисъл, че " Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.". Цитирах ти именно Винфрид Ньот, защото за разлика от другите седем семиотика, с които разговарях, той единствен отговори много точно и ясно на поетичните ми "метафорични" въпроси, на които, дори проф. Умберто Еко, не можа.:)
http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2010/09/25/sreshta-s-umberto-eko.610917
http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1042.pdf
Благодаря ти сърдечно за вниманието към този поетичен опит, че "Паметта е време". Дължа ти стих.

Донякъде разбрах какво имаш предвид. При мен неразбирането дойде от това, че не схванах времето като символ на символа на символа и т.н., а го възприех като донякъде пряко понятие:) Може би защото времето най-често символизира забравата, която пък е противоположна на паметта. В "стандартните знаци" времето е заличител на паметта. А паметта е независима от времето. Паметта е в непроявения свят, времето е в проявения. Ние наистина сме във всички светове и вселени. Физическото ни тяло е в света на Времето /или време-пространството, за да се съобразим с физиката/, Духът ни е в света на паметта - така опростенчески мога да изразя какво имам предвид. Да, противоположностите също са илюзия... Но все пак... За съжаление отдавна гледах филма "Петият елемент" и не го помня, само помня, че той беше времето - затова не мога да коментирам това с елемента.

По принцип, в съвременната физика, време-пространството е навсякъде /във "видимия свят"/ -гледайки звездното небе, ние виждаме звездите такива, каквито са били преди милиони години например /съзнавам, че година е земно понятие, но я ползвам като единица мярка/, не ги виждаме каквито са "сега", тях може и да ги няма сега. Това е едно от нещата, които е имал предвид Айнщайн, говорейки за илюзорността на минало, настояще и бъдеще. Ние хем го виждаме всяка нощ, хем не го осъзнаваме по този начин.

А паметта, това е информацията. Информацията е извънвремева. Може би това ме озадачи. Сливането на съвсем несъвместими неща. Разбира се, всичко е позволено в поезията. И в това как човек чувства нещата. И в метафорите, които си избира. На мен - това не значи, че е вярно и че за всички е така - метафората "паметта е време" ми звучи като "любовта е леген". Пак повтарям, много ми хареса стихотворението, просто ме вкара в разсъждения /което според мен не е лошо/ и ми стана адски интересно да разбера повече "какво е имал предвид авторът":))), надявам се, че не ти досаждам - ако е така, няма да се обидя, ако ми го кажеш - и ще спра. Поздрави!

Много стойностен стих! Поздрави!:)

:) Аз ти благодаря, Соня! Приятно ми е да разговаряме. Ти си ме разбрала много точно, без да го съзнаваш. Това е посланието ми - сливането на съвсем несъвместими на пръв поглед неща.:) Времето е "извънвремево" по същността си. Това много скоро ще спре да ни озадачава. Да, аз поставям равенство между памет и време и в поетичен и във физичен смисъл. Не в метафизичен, а буквално. А това, че моята метафора "паметта е време", ти звучи като "любовта е леген" е важно. Да, любовта е огромен леген, пълен със слънчева вода, на двора на родната ти къща, където ти си много мъничка и много щастлива и в косите ти се отразява паметта на водата. Ти, разбира се, шляпаш в слънчевия леген. Ето, че съвместихме паметта и времето. Паметта е извънвремева, защото е време. И моля те, не спирай! Поздрави!:)

Благодаря ти. Може и да има нещо.:))) Щом привлече тролчетата, нещо му има... Поздрави!

имах предвид банален леген, чакащ някой да го купи в още по-банален магазин за домашни потреби.:))) Е да, този магазин е на някой човек, който го е развъртял с цялата си любов, а баналният леген ще донесе много любов на някое дете /той вече я носи, и винаги я носи, нали няма "време"/. Иначе в родната ми къща не сме топлили на слънцето вода - може би защото беше ужасно стара къща в София и не е било възприето... Но това не ми пречи да свързвам любовта и с една хубава, удобна баня, дори и като съм възрастна:))).

Приемам, че съвместяваме двете "спорни" понятия :). Аз за себе си правя и едно допълнение /като вмятам, че всичко описано долу си го "има" и сега, просто не всеки го възприема/. Да, това ще стане - времето ще стане памет, когато: всичко изчезне и се появи едновременно, когато всичко се слее с всичко и с нищо, когато "последните станат първи", любовта стане омраза и омразата любов, децата - старци, старците - деца; когато човек стане жив и нежив; камъкът стане човек, супата стане планина и райски двери, а райските двери - супа; когато животът стане смърт, а смъртта - живот, когато животът и смъртта се съчетаят и родят нещо съвсем "ново под слънцето", което никой не го е чувал и виждал досега и тепърва трябва да се измисля за него дума ... и т.н. Както може би ще се измисли дума и за това, което имаш предвид под метафората "време":))) Може и ти да я измислиш... Пожелавам ти го! :)))) Поздрави и лека нощ, Надя, беше ми приятно и много полезно!:)

Да, вещите и легените са повторими, а в природата няма две еднакви треви... Но има еднакви снежинки.:) Не е било много студено в старата къща на детството в София, заради слънчевите зайци.:))) Днес, ние съвместяваме несъвместими понятия, утре ще съвместим днес, а след това отдавна ще е минало преди да започне. В летоброенето на чувствата ни супата винаги ще е топла, материята измамно ще се премества в себе си, но ние ще помним този ден.:) Денят, в който съвместихме несъвместимото.:) Благодаря ти за пожеланието. Прекрасно е... Не ми остава друго, освен да опитам. Един ден... Лека нощ, Соня! И на мен. Поздрави и до скоро!:)

бездна със сенки от звезди - време-памет...

Благодаря ти за приказката... "Бездна със сенки от звезди - време-памет..." Поздрави!

Надя, хвана ме за сърцето...а и аз не знам защо.
Неръкописно и неръкотворно е сякаш... това твое стихотворение, от дълбините!

Благодаря ти сърдечно, задължаваш ме. Извини ме, че чак сега ти пиша.

В съня си съществувам

Изгнанник в себе си
живея,
когато огромното парче
от огледалото
отнася моето сърце.

15. 02. 2011.

Твоята образност е пестелива, много силна същевременно и свързана с действието.
Много ми допада такъв изказ.

malchaniaotnadejda7:

В съня си съществувам

Изгнанник в себе си
живея,
когато огромното парче
от огледалото
отнася моето сърце.

Взаимно е. Хубава вечер и ефирни сънища...

Аз считам, че звездите са вид книга,която разказва за събитията от сътворението до ден днешен.Трябва да разгадаем кода за декодирането на текста и музиката.

За прочита. Не само ти мислиш така... Поздрави!