Сигурна съм, че ще бъде хубаво увлечение и за двамата! Мяу!:)

Toй "проговаря" с интонация... С "мяу" говори. В повечето случаи не го разбирам. Но, напредвам. Той ме учи.:) Поздрави!

Обичам котките! Защото са независими. =) Хубав ден и поздрави за теб сладкия ти писан. :)))

"Oпитвам се да науча..." http://youtu.be/eUTEhEPONgc -––>>

Имахме кученце, но... остаря. Чочо е на дъщеря ми. Той е обожателен само към нея.
Да, независими са. Сега той ме опитомява...
Поздрави и на теб и хубава вечер!:)

Аз имах сиамец, обаче като стана голям котак много подивя и го пуснах на свобода в едно село. :)

Винаги има какво да се научи...
Б.

Сигурно е гальовно и е забавно да ти говорят очите му!
Поздрави!

Важно е ,че се разбирате и напредваш в обучението .
Поздрави и прегръдки за всички в къщи !...и да слушате Чочо...

O, със сигурност и на двама ви не е било леко един без друг. Навикът в такъв случай е безпомощен според мен. Дано е щастлив в селото на воля.:)

Здравей, Борисе! Да, винаги има какво да се научи. Поздрави!

Да! Не мога да опиша с думи... Той не е коте, със сигурност. Много е умничък и безкрайно добър.

Здравей, Таничка!:) Въобразявам си, че напредвам. Никога не мога да знам със сигурност. Общо взето, го слушаме.:) Сърдечни поздрави и на вашето любимче (любимка:) и разбира се, на всички в къщи!

Усмихнат уикенд!

Как позна?:) Целувам го непрекъснато. Нормална котка, да ми е издрала лицето досега. Но Чочо е възпитан от дъщеря ми. Тя го осинови от улицата, когато беше на 3 месеца. Просто го докосна по носа. Той е мнителен и се крие от чужди хора. Такъв беше и като малък, но на нея позволи да го докосне по носа.:) После, тя му отвори вратата и го опитоми.:) Въпреки, че е алергична към котки. Когато беше много малка, хората се чудеха, как позволявам на момиченцето си да води на разходка тигров боксер известен със свирепостта си - беше нападал собственика си - беше го държал за гърлото! Тя може да опитоми и лъв. Колкото до Чочко, той не е котка. Хубава събота и неделя и на теб!:)))

Хубав любимец имаш, да ти е все така вдъхновително-сладък!
А ти криеш ли се от него?
Браво на дъщеря ти, има фин усет за животинките. И при нас е така, момчето ми си общува с котето Рая, като я целува с нослето си, така както би го направила и тя, можеш да си представиш картинката...

А котетата ме учат на нещо много мъдро - да не се отказвам никога, като тях!

Благодаря ти за човешкото стихотворение, отвори ми душата.

Дано съм истински опитомена.:) Да, понякога се крия от него. И гледам като човек.
Целувам го по главичката като майка котка.:) Много хубаво си го казала - "вдъхновително сладък" е!:)
Значи и вие си имате котаранче.:) Рая... Името е прекрасно. Да, хубаво е за децата, а и за нас. Това е естествено. Другото не е. Омразата към животните...
Дъщеря ми е вегетарианка. Когато стана на 14 години, бяхме в Канада и така реши. Тя от малка имаше много животни и се грижеше за тях, четеше книги, как да ги гледа. Имахме папагалчета, гущери, рибки, жаба - :))), таралеж -:))), червенобуз Костенурчо..., морско свинче - Джо... Най-сладък беше Дорфи - кучето на сестра ми, много го обичахме г-н Дакелански...
Да, природата винаги ми е липсвала. Сега си давам сметка и не е късно. :)
Аз ти благодаря, че си спомних... Хубава вечер, Лили! Поздрави на сина ти и на Рая!:)

Не е лошо леко да ти липсва. Все пак сигурно му е приятно, че се тревожиш за него.
На бас, че ако му отвориш вратата да си ходи няма да го направи. Тези животинки силно се привързват към стопаните си, а пък той понеже е "мъж" към стопанката.:)))
Поздрави го този Чочо от мен и го цункай по нослето!;)
Успешна седмица!:)

Благодаря!:) И той те поздравява. Ще дойдеш да го видиш един ден. Хубава пролетна седмица!:) Той е беглец и катерач по борове.:) Но това е дълга история... Поздрави!:)