Ще отговоря така:
http://www.playcast.ru/view/1118142/f60b2a53f9842c4ecbbe8d4d0999adec71c5e632pl
Б.

Ot-Do..kolkoto pove4e znae6..tolkova si po- ne6tasten.
Blajeni sa niskite duxom:((
Razsipan zvun na vsi4ko zrimo e zeliqt ni jivot..Nali?
Pregrudka za teb!

Всяка дума ,всеки стих ...страхотно е .
Аплодисменти !

понече печал - и нужда от още знание. И печал. Така се стига до мъдростта, когато печалта (колко странно звучи членувано!) става светла. Като Димчовата печал.

"Многостраданието
равносилно ли е
на многознание?"

Многознанието не трябваше ли да води до по-малко страдание? Или ни излъгаха? Или се излъгахме "в разсипания звън на всичко зримо"?

Надя, :)!
http://www.youtube.com/watch?v=Laqdr9mlFbc

е опит за равносметка с много дълбочина в изказа. Поздрави!

"Това от векове единствено
умее..."

Благодаря за гаданието на "Онова, което няма още име"... Хубав стих! Бъди здрав, Борис!

Прегръдка и за теб, Мileidi46! Да, може би... в стремежа към незримото. Buona sera e tanti saluti!

Здравей, Таничка, дано съм успяла да кажа нещо. Благодаря ти от сърце!

Здравей, Слави! Да, така е. Звучи по Димчовски хубаво... Поздрави у дома и приятна вечер!

Здравей, Чайче!:) Прекрасна мелодия, за първи път я чувам, благодаря ти! Ще се опитам да я кача тук. Това е подарък! Нежна седмица на теб!
ps. Не се справям... Остава си само за мен!:)

Много добро

Здравей, Tota! Ценя мнението ти, благодаря ти! Зарадва ме. Бъди здрава и успешна седмица!

Хубаво е, че отново си тук, Галя!:) Липсваше ми присъствието на "Българка съм!"...
Здравей!

лекокрилост в незримото

Страдаме много и трябва още повече да страдаме, ако искаме в рамката да стои, ако не шедьовър, поне качествен портрет...
Поздрав, Надежда!:))

Здравей, Марти! Благодаря ти...
На теб от сърце желая окриленост и щастие!

Здравей, Тин!:) Не, няма да философстваме. А страдаме ли, нека е достойно... Хубаво си го казала, благодаря ти! Вдъхновена седмица!:)

Може би многознание без много страдание е за предпочитане ,ако е възможно ,но има невъзможни неща мила-нали?
Не си змъчвай умната главица с тези въпроси и без това света така е сложен,но затова пък са приятелите -да те усмихнат и забавляват.
Усмихни се !Чудесно стихче си написала!

Да, затова са приятелите и аз много ги обичам. Ти си истински приятел със слънчево име.:)) Как няма да се усмихна! Благодаря ти!
А невъзможни неща няма, вярвам в това. Надявам се... Все още.:) Тази вяра я крепят добрите хора и Бог. Прегръщам те!

простора е навсякъде, затова е недостижим. Усмихната седмица, Наденце!

Колко хубаво си го казала! И ти ме връщаш някак към Уилям Уортън... и книгата му "Пилето":

"Да нагласиш мачтата или да уловиш вятъра в платното, е нищо. Знание само, не умение. Птицата познава простора без знание."

Велика книга и много важна за мен... Днес Cinikhedonist припомня за нея.
Да, за птиците няма "ОТ-ДО"...:)

Те, птиците, умеят да умират...
А хората, обичат да летят.

Поздрави и светла седмица, Майче!:)

Не бих поставила знак на равенство между многостраданието
и многознанието, Мalchaniaotnadejda7!
Хубаво житейско стихотворение си написала, което ме накара да се замисля:)
Прекрасна вчер ти желая!

Много е хубаво при теб днес. И стиха и разцъфналите пролетни дървета... Небето цъфти като безкрайно синьо дърво така спокойно и вечно...
Колкото до многостраданието и многОзнанието, не, разбира се! Не би могло да има знак за равенство. Хармонията би била невъзможна...
Нежна вечер и ти благодаря, че ми гостува!:)

Насладата е пълна. И тук прозира скритата канибалска същност на авторката, проявяваща се в най-страшния вариант - самоизяждането. Поетесата натрупва в себе си страдания, самозаблуждавайки се, че те я облогатяват с нещо и плащайки дан на илюзиите си, опредметява канибалската си природа.

Да изпълниш цялото си същество с изживяното - постигнато, мечтано ... и във вглеждането да родиш стихове. Чудесно е, Наде!.
Поздравления! :)

:) Който и да си, не знам, за какво говориш - това е метафора:) За разлика от другите поетеси, аз не съм алкална. Аз съм синьо слънце под знака на Въздуха, което говори с метафори:)

Здравей, Megg!:) Благодаря ти, радвам се, че си тук... Хубава вечер! Поздрави!

правя канибаличен разбор на поетесите на първа страница, след което ги изяждам.
Вече анализирах две, а ти си третата, това имам предвид.
Поетесите в блога имат нужда от мен, понеже са прекалено много, тъй че съм от полза за всички.

Но не мога да ти помогна!:) Синьо слънце съм - безплътно, неалкално.
Чети... Аз съм единствената поетеса тук, която не е алкална.:)

Поздрави и от мен!

Сигурно е прекрасно в Родопите сега... Разлистена гората е магична.:)
Поздрави и светъл ден!