Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
31.05.2011 14:14 - САМОРОДНО
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 9970 Коментари: 38 Гласове:
89


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
САМОРОДНО

Търся някакво злато,
което загубих
или го откраднаха -
не е ли едно и също?
Не обичам бижута
и дрънкулки -
все ми е тая.
Ще си отида гола,
както дойдох -
Но накрая намирам
вместо бижутата,
снимка, която
не помня,
защото не съм
била родена..
Снимки, които
не зная,
защото съм редила
хаоса в себе си
или онези бижута...
И ето -
майка ми и баща ми,
снимките им,
писмата...
Почти не ги докосвам.
Не смея да ги отгърна -
самородно подреждат ме...
Ще остана.

31. 05. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=mUfRSTSnO4A





Гласувай:
91



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tili - Ооо! Отварям ги
31.05.2011 14:32
и дори прочитам по нещичко понякога. Така се чувствам свързана с вечността. Чувствата не се променят.
Поздрави:))
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - :) Здравей, Тили!
31.05.2011 14:54
Още не съм готова. Преди две години загубих майка. Отиде си доста млада. Тя не даваше да отваряме чужди писма и сега не смея. Един ден... Да, разбира се, чувствата не се променят. Поздрави!:)
цитирай
3. agg - ***
31.05.2011 16:08
Спомен скъп!
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Анди!
31.05.2011 16:16
Да. Много скъп и жив спомен.
цитирай
5. stela50 - Почувствах болка , нежност ,святост в твоя стих , Надя ...
31.05.2011 16:17
И намирам ,че много му подхожда това заглавие . И разбирам защо не си готова ,
усещаш ги още в живота си , до теб. ...Чувствата стават още по-силни и по-осъзнати. Загубих майка си преди 30 години , а баща си - преди 20
и още търся онова- -самородното ...
Поздрави и благодарности !
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Таничка! Благодаря ти ...
31.05.2011 16:28
Татко е жив и здрав, Слава Богу! Но майка си отиде...
Да, помня, ти ми каза, как сте останали със сестра ти толкова рано без родители и колко силно сте свързани с нея. Така сме и ние с моята сестра и въпреки, че живеят в Калифорния с племенника ми и зет ми и че е много по-малка от мен, тя ми е опора. Сигурно защото е лекар, а може би, защото е природно по-мъдра и по-добра от мен... Прегръщам те и хубав ден, поздрави Пловдив от мен!:)
цитирай
7. mt46 - Здравей, Надежда!
31.05.2011 17:05
Открила си "самородното" - снимките, писмата на своите родители... В писмата са спомените, мечтите им... Мисля, че трябва да ги отвориш...
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Марине!
31.05.2011 17:51
Да... И аз мисля така. Но не съм готова. Не им принадлежа така, както бих искала. Особено чувство... Поздрави!
цитирай
9. ivankalilova - Да толкова ми хареса. . наистина. . . ...
31.05.2011 18:59
Да толкова ми хареса..наистина .....това е най чистото самородно злато !
Поздрави и прегръдки!
цитирай
10. kalin8 - Поздрави и от мен!
31.05.2011 19:17
http://www.playcast.ru/view/1516400/195eb6394d9a1cc527cf6fc704d7159c6c14faf1pl

Б.
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - ivankalilova - Да толкова ми хареса. . наистина. . . ...
31.05.2011 19:23
ivankalilova написа:
Да толкова ми хареса..наистина .....това е най чистото самородно злато !
Поздрави и прегръдки!

Благодаря ти, Ваня! Прегръщам те и аз с най-светли пожелания... Приятна вечер!:)
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - kalin8 - Поздрави и от мен!
31.05.2011 19:25
kalin8 написа:
http://www.playcast.ru/view/1516400/195eb6394d9a1cc527cf6fc704d7159c6c14faf1pl

Б.

Здравей, Борисе! Благодаря ти сърдечно за подаръка... Красив стих за албумите, които "връщат времето назад останало почти безвластно"... Бъди здрав и хубава вечер!
цитирай
13. bven - Добре е , че мислиш за тях... Ако им изпратиш любов, те ще бъдат щастливи, Наде!
31.05.2011 20:09
майка ми и баща ми,
снимките им,
писмата...

Хубава и лека вечер!:)
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - Да, Мими... Знам, благодаря ти!
31.05.2011 20:17
Майка. Тя непрекъснато е с нас и бди над нас. Загубихме я преди две години и не мога да приема това. Но се случи и сега се опитвам да живея. Вещите винаги са ми пречили някак невеществено. Но снимките и нейните вещи ще ме подредят. Да бъда в мир със себе си и с този свят без нея... Благодаря ти!
Хубава вечер и на теб и много радост!:)
цитирай
15. alexs - Спомените са истинското
31.05.2011 22:31
Наше богатство, а не златото или нещо друго материално.
Защото в спомените ни живеят хората, които са ни напуснали!
И още много красиви неща някои, от които безвъзвратно сме изгубили!
цитирай
16. kometapg - Такива неща наистина са невероятно ...
31.05.2011 22:33
Такива неща наистина са невероятно скъпи! Топъл поздрав!:)
цитирай
17. malchaniaotnadejda7 - alexs - Спомените са истинското
31.05.2011 23:00
alexs написа:
Наше богатство, а не златото или нещо друго материално.
Защото в спомените ни живеят хората, които са ни напуснали!
И още много красиви неща някои, от които безвъзвратно сме изгубили!

Добър вечер, Alexs! Благодаря ти за това... Как си го казал само. Напуснали са ни, но живеят... В нас. И ние в тях. Докато един ден срещнем себе си. Поздрави!
цитирай
18. dmv - Написах нещо, което определено бе ...
31.05.2011 23:01
Написах нещо,което определено бе вдъхновено от твоя реплика :)
Май се покрива с това,за което ти си писала по-горе,красиво е!Силни емоции буди:)
Гледам,третираш забравата и смисъла на живота,това да останеш и да си доволна от това..:)
цитирай
19. malchaniaotnadejda7 - kometapg - Такива неща наистина са невероятно ...
31.05.2011 23:04
kometapg написа:
Такива неща наистина са невероятно скъпи! Топъл поздрав!:)

Да, Светле, много. В тях сме самите ние. Затова не са веществени и не могат да ни принадлежат. Имат свой живот. Но ние им принадлежим със страшна сила. Всичко най-хубаво от сърце! Благодаря ти, за милите думи.:)
цитирай
20. malchaniaotnadejda7 - dmv - Написах нещо, което определено бе ...
31.05.2011 23:17
dmv написа:
Написах нещо,което определено бе вдъхновено от твоя реплика :)
Май се покрива с това,за което ти си писала по-горе,красиво е!Силни емоции буди:)
Гледам,третираш забравата и смисъла на живота,това да останеш и да си доволна от това..:)

Това, което си написал, Дориан, е много силно. Благодаря ти! Да, да остана в живота. "Животът е по-безкраен от смъртта" - с тази мисъл, ако не греша започваше Маркес "Любов по време на холера"... Цветята на Минерва.
цитирай
21. dmv - Написах нещо, което определено бе ...
31.05.2011 23:24
malchaniaotnadejda7 написа:
dmv написа:
Написах нещо,което определено бе вдъхновено от твоя реплика :)
Май се покрива с това,за което ти си писала по-горе,красиво е!Силни емоции буди:)
Гледам,третираш забравата и смисъла на живота,това да останеш и да си доволна от това..:)

Това, което си написал, Дориан, е много силно. Благодаря ти! Да, да остана в живота. "Животът е по-безкраен от смъртта" - с тази мисъл, ако не греша започваше Маркес "Любов по време на холера"... Цветята на Миневра.

Да и по мои спомени,май така започваше това произведение..
Аз си мисля и друго,че можеш да умреш само веднъж,затова пък можеш да живееш много пъти преди смъртта..МИНЕРВА..да:)
цитирай
22. babaelenica - Самородното злато...
31.05.2011 23:43
Речно или кварцово, то е в такива малки количества, че трябва да се търси и да се пази.
Спомените са тези нишка, това самородно злато между живите и паметта за мъртвите.
Знаеш ли, Наде, има хора, които веднага биват забравени.
А тези, които помним, сякаш не са си отивали.
цитирай
23. malchaniaotnadejda7 - dmv - Написах нещо, което определено бе ...
31.05.2011 23:57
dmv написа:
malchaniaotnadejda7 написа:
dmv написа:
Написах нещо,което определено бе вдъхновено от твоя реплика :)
Май се покрива с това,за което ти си писала по-горе,красиво е!Силни емоции буди:)
Гледам,третираш забравата и смисъла на живота,това да останеш и да си доволна от това..:)

Това, което си написал, Дориан, е много силно. Благодаря ти! Да, да остана в живота. "Животът е по-безкраен от смъртта" - с тази мисъл, ако не греша започваше Маркес "Любов по време на холера"... Цветята на Миневра.

Да и по мои спомени,май така започваше това произведение..
Аз си мисля и друго,че можеш да умреш само веднъж,затова пък можеш да живееш много пъти преди смъртта..МИНЕРВА..да:)

:) Много си мил. Не знам, как успяваш, но ме накара да се усмихна. Истинските неща са тъжни ,но хубави. Непреходни са. Като Минерва.:) Поздрави за написаното, Дориан...:)
цитирай
24. malchaniaotnadejda7 - babaelenica - Самородното злато...
01.06.2011 00:05
babaelenica написа:
Речно или кварцово, то е в такива малки количества, че трябва да се търси и да се пази.
Спомените са тези нишка, това самородно злато между живите и паметта за мъртвите.
Знаеш ли, Наде, има хора, които веднага биват забравени.
А тези, които помним, сякаш не са си отивали.

Благодаря ти, Ели, за истинните думи! Да, има незабравими хора и незабравими спомени... Неръкотворни, от сърцето. Те са вечният път. Границата помежду им е от любов.
цитирай
25. dmv - Е,Мълчание,
01.06.2011 00:14
на други им действам зле,искат да се прострелват главите със скрострени пушки:)Въпрос на възприятие и желание:))
цитирай
26. malchaniaotnadejda7 - :)
01.06.2011 00:22
Боже, опази! Щом веднъж ми хареса, как пише някой, няма начин да не сме приятели. Аз съм с доспехи на Минерва, макар да се държа като Миневра.:))
Утре ще прочета отново постинга ти и непременно ще ти пиша. Може и стихотворение. До скоро, Дориан!:)
цитирай
27. waterway - Мalchaniaotnadejda7,
01.06.2011 10:51
във връзка с това -
" Още не съм готова. Преди две години загубих майка. Отиде си доста млада. Тя не даваше да отваряме чужди писма и сега не смея. Един ден... Да, разбира се, чувствата не се променят. " - когато 1 седмица след като мама си отиде, аз намерих писма от нея до всеки от семейството в отделен плик, не можах да ги дам на никой дълго време...около 40 дни, може би и малко повече. После, когато всеки получи плика си - реакцията на всеки след прочит беше много различна. Еднаквото бяха само тихите сълзи. Какво беше написала на всеки, си остана в тишината.
Всеки има нужда от различно послание. Аз лично не докосвам онзи плик повече. Но го помня!
____

Прекрасна изповед!
цитирай
28. malchaniaotnadejda7 - Благодаря ти...
01.06.2011 11:18
Някак не съм дорасла до това. Трябва ми малко време. Ако ми е дадено, живот и здраве! Благодаря ти за съпричастието и за споделеното! Желая ти да бъдеш и да бъдеш щастлива... Поздрави!
цитирай
29. dmv - Мълчание,
01.06.2011 13:29
хрумна ми нещо,ако си същинска Минерва,недей бъди Миневра,много моля..Внимавай,съобщиха в метрото понякога се возел змей..макар и скрит,зад образа на човек,докосвал хората,всеки му според заслугите:)
Знаеш ли,някакво спокойствие лъха от стиха ти,безвремие дори...Рядко се връщам да препрочитам,тук ми се случва:)
цитирай
30. malchaniaotnadejda7 - :)
01.06.2011 14:02
Благодаря ти... Обещавам, ще бъда само Миневра.:) Макар че, толкова крехки сме, човеците, за разлика от словото. И при теб ми е хубаво да бъда. Поздрави, Дориан!:)
цитирай
31. 4aiotgluhar4e - Да, голи идваме и голи си отиваме, но ...
01.06.2011 23:34
Да, голи идваме и голи си отиваме, но оставяме спомени, които се надяваме другите да съхранят и пренесат през времето. Или не? Май някои неща трябва да останат съвсем лични, но да знаем, че ги е имало.
цитирай
32. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Чайче! Да, би трябвало да останат съвсем лични...
01.06.2011 23:46
За да пренесат времето през бездната от безвремие. Ние сме нищо повече от една гола душа. И в нея е целия свят, който е забравен от всички и иска да оцелее... Благодаря, че ми гостува. Поздрави и до скоро!
цитирай
33. aqualia - Стой, тук, Надя!
02.06.2011 00:01
Толкова е хубаво в старите албуми... Пълно е с романтични лица - иначе казано - със сродни души!
И там родителите ни са били щастливи. Това ни дава озарение...
Желая ти светлост!
цитирай
34. malchaniaotnadejda7 - Светлост...
02.06.2011 00:11
Как звучи само! Благодаря ти, Лили. Понякога е по-трудно да останеш в себе си. Толкова е абсурдно да бъдеш верен. На себе си. Защото, ако другите ти прощават, ти никога не би трябвало да си снизходителен към теб самия. Трябва ни светлост. И да вярваме в нея... Да останем. Като стража на светлостта...:) Караш ме да се смея през сълзи! Не ми се беше случвало от дете. Прегръщам те!
цитирай
35. makont - Надникни в златното ковчеже, Наденце,
02.06.2011 17:10
със сигурност, нищо, което не трябва да се види няма да намериш там. Може би винаги ни е страх да не видим нещо тъжно, отчайващо, все пак това е един вътрешен свят, но техния свят, а той е и твой. Тогава може би хаоса ще намери своя ред??????? Усмихни се!
цитирай
36. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Майче!:)
02.06.2011 20:43
Вече се усмихвам. О, не, нищо тъжно няма. Светли и нежни думи. Мислили са, че ще се родя момче...:))) Хаосът е в ред. Пълен е!:) Поздрави и ти благодаря за това. Хубава вечер!
цитирай
37. aqualia - Да не би да трябва да ти честитим рождения дан, Надя?
03.06.2011 00:10
Бъди здрава, щастлива и обичана, поздрави и прегръдки!
цитирай
38. malchaniaotnadejda7 - :)
03.06.2011 00:33
Не! На 24 септември... Здравей, Лили! Благодаря ти. Всеки ден е със знак на рожден.:) Желая ти здраве и щастие, всичко най-хубаво от сърце!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3267849
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566