ИМИТАЦИИ

Ако има слънце
и ако има небе,
не е задължително да има
някой, който да го каже.

Не можем да повторим
единствено любовта.
Всичко друго подлежи
на имитация.

Кои сме ние, хората -
деца на ангели
или обикновени войници
с ръце вместо криле?

Цял живот обичах
другите хора,
сега обичам
човека в себе си.

Тъжно е, че заспиваме
преди да разберем
всичко, което знаем
за нас самите.

Докато спя,
сънувам думите си
и това, че се случвам
в тях .

3. 06. 2011.

http://www.youtube.com/watch?v=MvWMGucEAQ8&feature=related

"Не можем да повторим
единствено любовта.
Всичко друго подлежи
на имитация."

Радвам се, че си тук. И аз те прегръщам! Сърдечни поздрави и светъл ден!

това, което казваш тук. ))))

На стиха ти за Дебелянов си помълчах. Понякога няма, какво повече да кажем...
Благодаря за подкрепата, дано съм казала нещо. Поздрави и на Дончето от сърце!

любовта не подлежи на имитация! А и би било грозно!
Поздрави за откровението,Наде!

Аз съм като англичаните...:) Разбира се, че можех да не го кажа тук.:) Трябва да се уча на търпение. И на мълчание. Вчера си мислих, че е добре да замина в някой манастир и да млъкна. Тогава поезията ще проговори на всички езици...:) Поздрави!

Здравей, мила Scarlety! Благодаря ти... Да, не подлежи. Имитираме какво ли не, дори себе си. Клонираме без свян природната измислица. Безсилни сме само пред Любовта, която движи световете. Радвам се, че поспря при мен... Щастливо новолуние!:)

И не зная защо винаги откривам нещо по - ново, по- красиво ,по - силно .
Любовта не подлежи на имитации , не е възможно ...
Много хубаво стихотворение ...
...Докато спя,
сънувам думите си
и това, че се случвам
в тях ...
Не зная дали беше по-добре да помълча ,но не умея да скривам чувствата си.
Прегръдки ,Надя !

Благодаря, скъпа Таничка! Това, че не скриваш чувствата си е сила... И аз обичам да ти гостувам. Домът ти е светъл и приютяващ вдъхновението. Прегръщам те.

"Не можем да повторим
единствено любовта.
Всичко друго подлежи
на имитация."
Поздрави, Надежда за прекрасния стих!

Себе си може да излъжем. Но сърцето - никога. Хубава петъчна вечер!

Цял живот обичах
другите хора,
сега обичам
човека в себе си.

И аз разбрах, че първо трябва да обикнем Себе си (човека), а след това другите и целия свят. Защото всички сме едно!
Пак мъдрости сипеш... Хубави почивни дни!

Аз ти благодаря за невероятния постинг. Понякога като чета при теб, сякаш попадам в нещо много близко, което знам, а е безвъзвратно отминало.:) И все пак, ми принадлежи. Сюрреалистично усещане... Наистина.:) Но хубаво. Благодаря ти, че поспря при мен. Всичко хубаво и на теб, до скоро!
Колкото до "човека в мен", започвам да го разбирам... :)

и любовта подлежи на имитация.
Само някой трябва да го изрече.
Като новите дрехи на царя.
Не убивайте вестоносеца!
:)))

Но иначе...всичко подлежи на имитация,Наде, любовта също за съжаление, но да се надяваме,че имаме очи за същността, дай Боже!
.......................
Позабавих се малко да ти избера нещо по-така, дано да ти хареса!

http://youtu.be/Z7L15RCbAOg

Какви дами!? Аз съм поет!:)))
И все пак. Нима има толкова безскруполни жени!:)))
А сега, сериозно. Не, не мисля. И ти и аз знаем това. Може да имитираме самия живот и "себе дори":) ,НО не и любов. Може да се преструваме, Далчев казваше, че "човек не може да бъде естествен, дори в смъртта си", но не можем да обичаме насила.:))) Чакам продължението, Ели!

Здравей, Валюша!:) Радвам се, че си тук. Ами, вижте момичета, призовавам на помощ любимият ми Оскар Уайлд - (един от Боговете - пак мъж:) - "Be yourself. Everyone еlse is taken"... :)))
Благодаря за поздрава, Валенце!:)

А не!Неска такъв потоп ме валя по пътищата на майка България,спеше ми се,не си доспах,а да-сънувах чуден сън,видения някакви..,но пък имах доста време за размисъл...Беше ми любовно..
Аз,мило ми Мълчание,съм виждал подобни имитации..Тя,любовта е мит..всички го помнят след първия път,но гледат да не се хвърлят,поне не и с главите надолу,ако пак я срещнат..
Оф,не съм сигурен,точно какво казах,но ако пък,ако и ме разбереш..шапка долу ще сваля,ако ли не..:)Е няма да си ме разбрала:)
Мистър Гъркус Вангелос е великан,пак да кажа,Тази песен съм я пропуснал,великолепна е,Рахел;)

Аз съм смешна жена, нали съм малко артист, но ще опитам да те разбера. Обещавам. Сигурна съм, че ако се науча да шофирам, ще карам между дъжда и ще имитирам любов. В някой стих...:) Здравей!
ps Поздрави, макар и мислено, Квазимодо! :)

Продължавай да обичаш и другите ,но и себе си!
Хубава вечер!

Здравей!
Мило Мълчание..АЗ минах през една гигантска локва...колата спря,буквално,толкова вода имаше..разплиска се..небето,сиво и зловещо,но красиво..Не знам,минавала ли си между Микре и Ловеч,старият път е там ..уникално красив..а сега беше величествено,много величествено..сиво небе,в цялата гама на този цвят,комбинирано с ярко зелено,от тревата и листата....А да и мнооого дъжд и никой на пътя,само аз..през цялото време като в сън...с желание за любов:))Здравей,не ме гони,аз пак съм тук хихи:)

Знаеш ли, мислих си, че твоите картини може да ги нарисува само човек със слънчево име. Ще се радвам да се видим на следващата ти изложба. Поздрави!

Много добре знаеш, че ми е приятно да ми гостуваш. Защото пишеш невероятно добре. Притчово някак...:) Ти имаш усет за думата и за думите въобще. Благодаря ти за споделеното, то е мит. И ти си в своя мит, който вече е митология. Сега пък аз не знам, какво говоря, но описаното звучи библейски силно. Да, била съм, бях със сигурност там. Минах по тези пътища, когато изчезна камата на Левски. Помня пътя. Смътно... Старият път. Благодаря ти, че ме върна там, Дориан!

"Цял живот обичах
другите хора,
сега обичам
човека в себе си."

Браво, Надя! Как го постигна? Аз още го гоня този човек и не се очертава дори да го хвана, камо ли да се обичаме :)))
Малко ти завиждам и с това искам да изкупя греха си: http://www.youtube.com/watch?v=a0gUF6KPiVA&feature=related :)

Значи помниш завоя..след правата..там има.. тишина..поне днес беше така..Двадесет и три километра безвремие...слушах ето тази песен по радиото- http://www.youtube.com/watch?v=GdZn7k5rZLQ -карах бързо,завой след завой,много след "на ръба",рядко карам така,но жив..гърмеше..святкаше..преизподня някаква..но наоколо трептеше нещо..предполагам любов...или просто импулс,импулс в нещо и за нещо,някак си сляп,но на точното място,в момент,който казва нищо и всичко..Вечност..би ми липсвало в другия свят....,а ми се искаше да слушам това- http://www.youtube.com/watch?v=Gkg88Mw5xJw -
може и оригинал,пак става.."Дивижън Бел" е велик албум!

http://www.youtube.com/watch?v=Gkg88Mw5xJw
Ей това пак ставаше и беше по днешната тема за любовта и лошото време..приличали си били,като две капки вода - мътни и страшни..с тази разлика малка:времето било вечно,любовта никога....

Това е по-скоро пожелание да съм в мир със себе си. Нещо като молитва...
А дали съм го постигнала е доста спорно.:)
Благодаря за великолепната сюита на Шостакович! Вълшебен подарък!:) Много си мила, благодаря ти!

Да. Помня завоя... И обичам лошото време.:) Слава богу, че си жив и здрав, Дориан! Наистина велик албум. Мисля си, любовта е вечна и неприкосновена. Вярвам, тя не принадлежи на времето, колкото и страшно да е то. Времето е домашен любимец на Любовта. Как прозвуча само.:) Поздрави и до скоро!

Понеже разбирам си отиваш.... мълчание настава...очите затварят се сами,заспивам,уморен от дъжда,но с една мисъл в ума.."Лошото време на любовта,или може би любовта на лошото време..кой знае..аз не искам да!

...

... The water flowing ...
... The endless river ...
... Forever and Ever ...

Замислящ и много хубав стих! Благодаря ти за усещането, което създаваш с целия постинг! Поздравявам те!

"Единствено любов не се замества/ замести ли се с нещо ще умре"
от "Горчиво вино"

Аз ти благодаря, Светле! За следите, които оставя времето. Като светулки. Ефирни сънища ...

Ами, не те пускам да си ходиш! :( Размисли... Утрото е по-мъдро от вечерта. Лека!

само трия Ами! Налага се :) Ти пък, само чаках да оправят това с "отпадането" на анонимните и сега ще ви досаждам пак :))) Може и някоя и друга провокация да ви отправя, ама ще си ги подписвам - обещавам :)

Видях, че преди мен е казано всичко...
Затова -едно простичко..Хареса ми!
Б.

"Не можем да повторим
единствено любовта.
Всичко друго подлежи
на имитация."
Любовта никога не може да бъде обяснена изяснена. Просто я има ....а защо....
И е винаги истинска, защото не подлежи на имитация!

Скъпа Ами, разбирам те, но не би ли могла да не "триеш Ами", а само временно да "заключиш Ами"...:) Ти ще си решиш. Успех за книгата и знаеш, че те обичам!:)
А за стиха на Евтим от "Горчиво вино" - "Единствено любов не се замества/ замести ли се с нещо ще умре", който цитираш, благодаря ти, хубав стих... Но едно знам. Голямата, истинската любов, дори след физическа смърт, дори след раздяла, остава. И не умира. Имитациите - да. Те изчезват, сякаш не ги е имало. Поздрави и успех във всичко, което правиш! И винаги да имаш вяра, надежда и любов!:)

Благодаря ти, Борисе! Ако не бяхте вие, приятелите ми тук, голяма част от тези стихотворения нямаше да ги има или нямаше да бъдат същите. Споделянето със сродните духом е непресекващ, неизчерпаем източник на вдъхновение. Поздрави и аз благодаря за стиха ти и споделеното от теб!

Привет, Алекс! Да, винаги истинска... Защото е любов. Тя няма нужда от свидетели, от обяснения... Има я или я няма. Или, или. Любовта не търпи мимикрия. Бъди здрав, благодаря ти, че поспря при мен. А снимките ти от Созопол са вълшебни! Особено обичам този град... От малка.:) Поздрави!
ps Сега прочетох за изложбата на тракийските съкровища в морското казино в Бургас... Това е новина!

Иначе навярно има нещо слънчево,но то навярно е защото съм родена в неделя!:)

Колко хубаво! И аз съм родена в неделя, но нямам слънце в името си. Може би Венера...:)
Няма нищо случайно. А картините ти са прекрасни... Поздрави Плевен и светъл, слънчев ден!:)
До скоро!
ps Сега прочетох... Интересно. Благодаря ти!
http://margaritta.dir.bg/0302rojden_den.htm

А стихчето на евтимов съм си го написала над леглото - имам този навик. Целите ми стени за изшаркани със стихове..

нека го сложим цялото, за който иска да чете:

През този век на радостни открития,
протегнал към пространството ръце,
на всяко нещо има заместител.
Дори сърце заместват със сърце.

Дори око, останало злочесто,
дори ръка, работила добре.
Единствено любов не се замества,
замести ли се с нещо ще умре.

Не се замества, защото просто няма със какво. Всичко, всяко друго нещо от физическия свят има своя заместител, но любовта няма еквивалент :)
Обичам те!

Да, хубаво стихотворение. И аз те обичам и много хора тук.:) Така че помисли... Да не се повтарям.:) Поздрави и прегръдка!:)