ЕДИНОСЪЩНО

По улицата
няма никой -
остава залезът,
потънал в себе си.

Все още
се усмихвам.
Може би
за теб.

Обичам те
и без да те познавам
към теб вървя -
Навярно ще те срещна.

Ези - Тура -
все същата съдба
на две разцепена
единосъщно.

От бъдещето
най-обичам
звукът на арфа
или боен рог.

6. 05. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=NlyQbS347mE&feature=related

За мен "боен рог",да призова бойците на бран чутовна,моля.Арфите на дамите..:)Звучи красиво,иска ми се да ти кажа доста,но ще бъда кратък,отсега,та чак до натам:)

А ти нарочно ли избра Лорена,сякаш си знаела,че ми е любимка,а??
"Маракешкият нощен пазар" - ми е любима нейна тема:)

http://www.youtube.com/watch?v=o5VEjeQSVPE&feature=related

Не, Лорена ми хареса най-много от арфистите... Исках да чуя келтска или ирландска арфа, като боен рог. Не че това е възможно, разбира се.

...все същата съдба
на две разцепена
единосъщно...
Прегръдки !

От бъдещето
най-обичам
звукът на арфа
или боен рог.

***
И двете :)

Благодаря ти, Таничка... Прегръщам те! Лека вечер...

Здравей, Боди! Хубаво е, че си тук... Поздрави на Мащерково и на теб!

потънах в себе си, като твоя залез! Наденце, толкова красиви стихове пишеш, някак си навяват тъга, но от тази спокойната, уравновесяващата, жизнено необходимата! Красив и спорен ден ти желая!

Тъкмо четях при Bven, че "Смъртта сама по себе си не съществува." Колко вярно е това. До момента, в който не предадем сърцата си. Да, тъгата ни съпътства. Тя е като пътя. Някак вглъбена в себе си, съзерцателна... Понякога намирам хармония и в бурята, в дъжда... Обичам сопраното на Лорина МакКенит. Тя е канадска композиторка и певица, много добра пианистка и арфистка... Поздравявам те с "Безкрайния път" -http://youtu.be/fv2kmFZTDeY

Дълбочина, спокойствие, вечност....
Благодаря за преживяването.
Хубав ден!!!

Много е слънчева твоята Кали! Сигурно й е мъчно за теб... Чудесни снимчици. Благодаря ти, че поспря при мен. Поздрави от сърце!:)

И целостта - в един залез , " потънал в себе си ", в една усмивка, в посока ...
През бъдещето - към себе си. Отново!
Поздравления, Наде! :)

Да, кръг! Истинско завъртане... Отново да се завърна тук и сега. През бъдещето и през миналото. Да отключа този кръговрат от спиралата и да се "прибера" в себе си.:) И за това става дума... Поздрави и хубава вечер!

Ези- Тура...
Такъв е живота!
Б.

Да, животът е сякаш границата между изборите, които правим. Граница като хоризонт... Колкото повече го доближаваме, той се отдалечава... Губим го между ези и тура. Някъде вътре в себе си... Бъди здрав!

Кво стана напоследък?
Грейна слънце и се затърсихме,
неистово,
непознати,
но обичащи се.))

Това прозвуча като слънчев часовник... Имаше такава игра на времето. И "Кралю - порталю..." Бърках ги с играта на слънчев часовник и на дама.:) Когато един ден ми омръзна най-добрите ми приятелки да ми се карат, че се разсейвам, измислих си играта на телефончета... Има едни розови и бели цветенца. Фунийки като камбанки... Правих от тях човечета и... те играеха "театър"... Телефончетата ходеха и говореха... :) Но ти си отиде, преди да чуеш края на приказката.:) Краят е в сбърканите ми стихове.
"Неистово непознати, но обичащи се..." Ще ти отговоря със стих, много си мила. Поздрави!

По неведоми пътища, аз и ти казваме едно и също, но в поезия и в проза.
Та мислейки си за моите герои - намерих тук поетично обяснение.
Пролетта не се шегува.
Раздвижва кръвта и хората стават обичливи.
Нали?
:)))))

Нали. Поздравявам те със звъна на камбанките, на всички принцове и принцеси, които съм измисляла в бяло и розово...:) И със слънчевия часовник ...
Благодаря ти !

от звук на арфа и на боен рог
направен е денят със име "утре":))))

Щом го казва нашата Шехерезада... Здравей, Разказче!

"По улицата
няма никой -
остава залезът,
потънал в себе си."
Може да бъде нарисувана и с четка или направена снимка и наистина би било вънуващо!
Само че, тук е нарисувана с думи подредени в стихче.... Великолепно се е получило!
Хубав ден Надя!

Здравей! Хубава съботна вечер ...

РАДВАЩ, ПРИМАМВАЩ, ТЪРПЕЛИВ, ВЕОТДАЕН...

НАДЕЖДЕН!

Каква изненада! Толкова се радвам, че си тук! Това е добър знак... Самият Пегас да дойде в блогчето ми... :) Прегръдка! Поетична и надеждина. Ти не си надеждин ,НО си много надежден.:))) Поздрави и успешна седмица! И... НЕ НА МАКУЛАТУРАТА! :)