@@@@@@@@@@@@@@@@@

http://www.youtube.com/watch?v=ErHjoTtQo0s

Хубав откъс от време си подбрала, Тили! От Хорхеево време... Здравей!:)

Благодаря за поздрава, Dushka!:) Есента е любимим мой сезон, а дъждът - любимото състояние на водата, която пък... Която е най-удивителна от всичко материално, което познавам. Радвам се, че поспря при мен. Хубав ден!

Всеки ден ни е подарен, има всичко, за да бъдем щастливи. Греби с пълни шепи от това, което ти се дава. Нека сме благодарни на Вселената, че мисли за нас и ни обича!:)))

ми навяват усещане за спокойствие,самота,тиха тъга и очакване!
Хареса ми,Наде! Поздрави!

като небесна милувка, утаена в спомени. Като очакване ...
Красива тъга се улавя, Наде!
Поздравления за стихотворението!

:) Здравей, Мими! Благодаря ти, да, така е. Ето сега ми хрумна приказка за Вселената.:) Ще се казва: "Приказка без карй"или "Приказки без край"... Това е проблема - да наредя всичкото.:))) Хаос! Как се укротява опърничивия хаос, който носим... Светъл ден на теб!:)

Здравей, мила Scarlety!:) Всъщност, вие сте скъпи приятели, с които споделям всичко ставащо. Май трябва този блог от поезия да се премести в "дневници":))) Благодаря ти за "тихата тъга"...:) Дано един божи ден се докосна и до "светлата печал".:) Бъди здрава и щастлива! Поздрави!

:) Здравей, Megg! Остава да разбера по какво по-точно тъгувам. Приятелите ми са винаги до мен, независимо, дали не са физически тук. Винаги е било така. Даже приживе, някои се сърдиха - "Минава време, къде си! Защо не се обаждаш!" А аз искрено се учудвах - "Как така! Всеки ден мисля за теб!" Но когато хората ги няма до нас го усещаме и започваме да ценим всеки миг от този живот тук и сега. И как понякога го пилеем за глупости, как изтича като пясък в разсеяните ни ръце... Познати неща. Благодаря, че ми гостува. Поздрави!

Трудно е за коментиране - толкова е хубаво!
Поздрави, Надежда! :)

Тъгуваш за тъгата.
Странно усещане. Всичко сякаш ти е наред, но не съвсем.
Интересни същества сме това, хората :)))
А ти си и толкова чувствително :)))
Та повече усмивки или повече тъга да ти пожелая? :)))

Здравей, Zebb! Хубаво е, че си тук.:) Благодаря ти и за онзи невероятен стих от Петьофи... Бъди здрав!

Да, странно, Milamam, наистина... И красиво. Сякаш бях с тях, макар за мъничко, докато го записвах. С обич... Те си знаят. Благодаря ти! Пожелай ми да бъда, каквото и да значи това.:) Да бъда заедно с вас, скъпите ми хора тук, в Блог. бг.:) Това е... Поздрави!

Стихът ти ме докосна силно , Надя ...Улових и светли чувства ,
стаена обич , съприкосновение с доброто ,желание за хармония
и близост . Прекрасен е , скъпа ...
Поздрави и прегръдки !

Благодаря ти... Много си мила. Нежноспоменна тъга... Измислила си нова дума!:) Прегръщам те! Хубав ден и до скоро...

Този дъжд ми напомни за много неща...За една тиха прегръдка, молба за нежност, късче хубави спомени, но и малко тъга...
Поздрави за хубавото стихотворение, Мalchaniaotnadejda7!

Прегръщам те, Надя, защото е срамота да коментирам такава изповед.

П.П. Имаш ли пръст в изложбата на Георги Трифонов?

Чудесен е!
И чудесно чувство го води!
Б.

Благодаря ти, Ckarlet! Благодаря, че си тук... Хубава вечер!

Здравей, Чайче! И аз те прегръщам. Благодаря ти!

Не, не събрах кураж да отида вчера. Написах това... Георги никога не ме е рисувал. Скъп, непрежалим приятел.

Здравей, Борисе! Драго ми е, че ми гостуваш. Благодаря ти... Поздрави!

Прегръдки , Наде!

Благодаря ти, че си тук.. Сърдечни поздарви на теб, Плевен и греещите ти картини, които толкова искам да видя "на живо".:) Прегръщам те!

Много размисли и силни чувства...
провокира в мен.
И още едно нещо.
Да те прегърна мила !
Да помълчим !

Благодаря и за Casablanca! Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт... Незабравим филм.
Такова кино ние никога не можем да направим. Защото самите ние не сме дорасли за това. Това не опира до пари, а до други неща. И аз те прегръщам!

Винаги ти се възхищавам на начина, по който се изразяваш. Човешки чувства и преживявания, а поднесени от теб по толкова поетичен начин!
Поздравления!
И приятелска прегръдка :)))

Много се радвам, че ми гостуваш.:) Начинът е, че казвам това, което чувствам. Някак повече от това, което мисля. Но случва се понякога думите да ми изневеряват или аз на тях. Странна е тази среща между мен и тях. Всеки път... А в живия живот са непреодолима до небето стена. Наистина ме превърнаха в граница. При теб е истинско и затова ми харесва виртуалния ти дом. Бъди здрава и светло да ти е лятото! Прегръщам те!:)

Отрязъка от време
пак подреждам -
Причува ми се дъжд
като подарък
от думи и усмивки -
Колко тихо отидоха
приятелите мои,
за да се поразходят
на небето.
**************
Ние сме преходни, а нашия отрязък едни ден свършва.....
Като цвят цъфи, прецъфтява, повяхва.....
Можем да оставим непреходни стойности, които остават след нас!
Да се радваме на всеки ден
от Бога подарен!

Много нежно, но някак носталгично. Поздрави!

Здравей, Алекс! Да, може би... Ще останат. Ако оставим добро, то ще расте стократно с времето. Поздрави!

Здравей, Светле.:) Аз от малка изпитвам понякога носталгия. По всичко било и по това, което ще бъде. При мен е някак естествено, защото съм била на няколко годинки, когато родителите ми са напуснали Копривщица. Родният ми град. При мен носталгията е като клеймо. На непожизненост... Хубава вечер!

Причува ми се дъжд! Ти пак си тъжна, подреждайки парчетата време. Искам да усетиш слънце, да чуеш птичите песни на разсъмване и закачките на щурците и така да наредиш пъзела на времето, че наистина да има дарове от думи и усмивки, но истински, точно тези, които искаш да чуеш. Поздрав от мен и успешна нова седмица!

Колко си мила, та ти си написала нещо толкова хубаво. Цяла импресия от думички си наредила като огърлица. Такъв подарък!:) Привечер обичам да получавам подаръци... Любимото ми време. Преди да си отиде светлината.:) И есента... Като дойде циганското лято, кръговратът ще се затвори и ще започне отначало. Тогава моето слънце ще е високо. И синьо. Обещавам.:) Прегръщам те!
Всичко най-хубаво и светло за теб от сърце!

Много често ще подреждаме ....отрязъка от време .Понякога много ще боли , но да се радваме на всеки лъч светлина, на всяка искрица нежност, на всяка частица обич...да даваме и да получаваме .....тогава, колкото и да ни е тъжно ....и въпреки всичко , все още с обич можем да прегърнем слънцето ......нима не е прекрасно ....
Прегръщам те, миличка и ти желая светла седмица!:)))

Благодаря ти, че ми гостуваш. Да, болките и радостите вървят ръка за ръка. И сякаш най-добре го е казал Александър Блок, в любимото стихотворение на Чайчето "Когда ты загнан и забит", в постинга й посветен на него.

"...Послушать тишину ночную:
Постигнешь слухом жизнь иную,
Которой днем ты не постиг;
...
Мороз, оледенивший кровь,
Твоя холодная любовь -
Все вспыхнет в сердце благодарном,
Ты все благословишь тогда,
Поняв, что жизнь - безмерно боле,
Чем quantum satis* Бранда воли,
А мир - прекрасен, как всегда."

Да, прекрасно е, както казваш, "с обич да прегърнеш слънцето" и... да целунеш небето.:) Имам един стар стих:
...
В този луд пилотаж,
в който днес ме отпрати -
Аз танцувам
върху крилото
на самолета.
Пада ми се!
И навярно
ще си счупя главата.
Но е страшно
и хубаво
да целунеш
небето.

И аз те прегръщам. Хубава седмица, Ваня!:)