Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Постинг
18.08.2011 18:08 - ДВЕ ТРИ ДУМИ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 5072 Коментари: 18 Гласове:
70

Последна промяна: 19.08.2011 00:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ДВЕ ТРИ ДУМИ

на Чайчето - 4aiotgluhar4e

Във крайните квартали
можеш да намериш
себе си ...
Цъфтят дървета
на балконите
в крайните квартали,
в напуснати от хората
отдавна сгради,
в олющена мазилка
и със слънце
от минал свой живот.
Тогава,
намира ме
парче хартия
от старите
изсечени гори,
за да запиша
две три думи,
които
с времето
отлитат.

18. 08. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=7ze547PCy9M




Тагове:   4aiotgluhar4e,   на Чайче,


Гласувай:
70
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. monaliza121 - ...с времето отлитат.
18.08.2011 18:26
Но се връщат с шума на дърветата, за да разкажат.:))

Привет, Надя!:))

цитирай
2. mt46 - Две-три думи...
18.08.2011 18:33
Дървото се превръща в слово... Словото отлита... И се връща...
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - monaliza121 - ...с времето отлитат.
18.08.2011 18:51
monaliza121 написа:
Но се връщат с шума на дърветата, за да разкажат.:))

Привет, Надя!:))


Привет, Тинче!:) Да, може би ... :) Благодаря, че поспря. Хубава вечер!:)
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - mt46 - Две-три думи...
18.08.2011 18:54
mt46 написа:
Дървото се превръща в слово... Словото отлита... И се връща...

Това е нов стих, Марине... Благодаря ти.:) Поздрави!
цитирай
5. vandela007 - Надееее!
18.08.2011 19:46
Така ме докосна!
Много къщи събориха тук на село. Построиха блокове. Пролетно време можеш да видиш по изоставените градинки упорити кокичета и нарциси, които продължават да цъвтят години след като стопаните им са ги изоставили. Те "говорят", че някога там е имало живот...
Събориха и нашата къща. Колко съм се взирала да намеря някое лале, нарцис или зюмбюл от мамините.... Но не намирам.
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Ваня! Тъжно е това. Как си го преживяла!
18.08.2011 20:12
Това е една сграда на "Мария Луиза" - днес вървях оттам... Имало е кино в нея. Цялата грееше, с олюпена мазилка, със старите афиши от киното. А на един от балконите растеше дръвче. Голямо, разлистено... Как се е хванало, явно дъждовете го поливат. Очевидно е необитаема. Когато приближих, вратите бяха заключени, дръжките потънали в прах...
Може и да поникнат от зюмбюлите на майка ти. Паметта за тях си е там. Важно е, че ти ги помниш.
Зюмбюлът е едно от любимите ми цветя. Имах стихотворение за букетче подарен зюмбюл... Загубих го, и никога не можах да се върна към него, да си го спомня, да го възстановя, толкова хубаво звучеше. Чак недействително, като уханието на онова цвете... Помня всеки мигот живота, от случилото се тогава, помня аромата, който вдъхвах, но забравих собствените си думи! А ти помниш зюмбюлите на майка ти. Значи са живи! Хубава вечер, Ваня, благодаря, че намина.
цитирай
7. stela50 - Вълнуващи спомени ...Живея на мястото ,където съм родена ,
18.08.2011 23:16
но не е същото ,високите нови постройки скриха красивата гледка
към тепето ,няма ги малките кокетни градинки ...
Колко хубав стих ,събрал нежната емоция на скъп момент
и " зашумяват написаните думи ,отлитащи с времето" .
Там намираш себе си , при срещата с упорития спомен на минал живот...
Поздрав ,мила Надя ... Прекрасно е .
цитирай
8. stela50 - Благодаря и за вълшебната музика , приятелко ...
18.08.2011 23:25
Нежна и споменна , мечтателна и вечна - танц на красотата .
Много ,много хубав постинг !
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - Благодаря ти, Таничка!
18.08.2011 23:27
Махнах този финал:

"И ето,
вече зашумяват."

Коя съм аз, че да си въобразявам, че мога да събудя времето и да го върна към живот. Я малко да се поприземя. Едно така "меко кацане"...:) Този финал го добавих после и е излишен. Той се подразбира. Както вървях, видях тази "грееща сграда"... и спрях на улицата, приседнах там, и го написах изведнъж - намерих в чантата един хвърчащ лист. После, в продължение на половин час - все вървейки - записах още две. Ще ги кача тук като цикъл, като експеримент. Подозрително - три за един ден. Тази "форма" поддържах на 20 години.:)) Рядко, много рядко се случва така... Исках да го споделя с теб.
Да, ти ми разказа за твоя квартал. Странно е това. Там си и... не си сякаш там, не е същото. Но звучи толкова футуристично нежно.:) Щом ти живееш там, събираш времената. Прегръщам те!:) Хубава вечер!
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - stela50 - Благодаря и за вълшебната музика , приятелко ...
18.08.2011 23:40
stela50 написа:
Нежна и споменна , мечтателна и вечна - танц на красотата .
Много ,много хубав постинг !

:) Музиката е от Чайчето... Нали тя ми подари за "Пролог 24" валса на Йохан Щраус... Чакаме я.:) Благодаря ти, Таничка... До скоро и светло настроение!
цитирай
11. 4aiotgluhar4e - Надя, обичам те :)))
18.08.2011 23:41
Дори когато емоции са ме стиснали за гушата, та не мога да гъкна.
От няколко часа се опитвам да напиша нещо, но един Дунав като ми се е разплискал под клепачите...
Можеш да намериш себе си и в центъра на града. Аз се открих в един магазин на Графа, в който съм живяла и в който станах човек. За доказателство всяка пролет ходя да проверявам дали духът ми не се е сдърпал с някои мъжки гащи и дали бадемът под прозореца цъфти. Цъфти, но никой не му закача мартенички :(
Прегръщам те и ти благодаря! Много, много, много :)
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 4aiotgluhar4e - Надя, обичам те :)))
18.08.2011 23:57
4aiotgluhar4e написа:
Дори когато емоции са ме стиснали за гушата, та не мога да гъкна.
От няколко часа се опитвам да напиша нещо, но един Дунав като ми се е разплискал под клепачите...
Можеш да намериш себе си и в центъра на града. Аз се открих в един магазин на Графа, в който съм живяла и в който станах човек. За доказателство всяка пролет ходя да проверявам дали духът ми не се е сдърпал с някои мъжки гащи и дали бадемът под прозореца цъфти. Цъфти, но никой не му закача мартенички :(
Прегръщам те и ти благодаря! Много, много, много :)

И аз те обичам, Чайче!:) Наистина ли ти харесва, ти си толкова фин и мил човек, че... :) Значи мога "официално" да ти го посветя. Казах си, ако не го възприемеш, ще напиша друго.:) А това е толкова странно за твоя дом - магазина на "Графа"...:) И така хубаво го разказваш, звучи като приказка, като есе, от твоите.:) Да знаеш, ако види бял свят, тази книжица - "Майката на нещата" (или "Пролог24"), това си е твоето стихотворение.
Аз ти благодаря за подаръка, за любимия ми валс, така слънчев и коледен, за вдъхновяващите ти постинги!:) Прегръдка и радостна вечер!
цитирай
13. 4aiotgluhar4e - :)
19.08.2011 00:17
malchaniaotnadejda7 написа:
4aiotgluhar4e написа:
Дори когато емоции са ме стиснали за гушата, та не мога да гъкна.
От няколко часа се опитвам да напиша нещо, но един Дунав като ми се е разплискал под клепачите...
Можеш да намериш себе си и в центъра на града. Аз се открих в един магазин на Графа, в който съм живяла и в който станах човек. За доказателство всяка пролет ходя да проверявам дали духът ми не се е сдърпал с някои мъжки гащи и дали бадемът под прозореца цъфти. Цъфти, но никой не му закача мартенички :(
Прегръщам те и ти благодаря! Много, много, много :)

И аз те обичам, Чайче!:) Наистина ли ти харесва, ти си толкова фин и мил човек, че... :) Значи мога "официално" да ти го посветя. Казах си, ако не го възприемеш, ще напиша друго.:) А това е толкова странно за твоя дом - магазина на "Графа"...:) И така хубаво го разказваш, звучи като приказка, като есе, от твоите.:) Да знаеш, ако види бял свят, тази книжица - "Майката на нещата" (или "Пролог24"), това си е твоето стихотворение.
Аз ти благодаря за подаръка, за любимия ми валс, така слънчев и коледен, за вдъхновяващите ти постинги!:) Прегръдка и радостна вечер!

Надя, срамота е под такъв стих да ти обяснявам какъв технократ съм и колко не съм мила, но... искам да бъда. Напъвам се :)
Разбира се, че ми харесва! Твоите две-три думи са ми безименната височина, дето никога не мога да постигна :)
За книжката не знам, каквото рекъл Господ, но аз още сега си прибирам моето стихотворение на рафта с шарените стъкълца :)))
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 4aiotgluhar4e - :)
19.08.2011 00:47
4aiotgluhar4e написа:
malchaniaotnadejda7 написа:
4aiotgluhar4e написа:
Дори когато емоции са ме стиснали за гушата, та не мога да гъкна.
От няколко часа се опитвам да напиша нещо, но един Дунав като ми се е разплискал под клепачите...
Можеш да намериш себе си и в центъра на града. Аз се открих в един магазин на Графа, в който съм живяла и в който станах човек. За доказателство всяка пролет ходя да проверявам дали духът ми не се е сдърпал с някои мъжки гащи и дали бадемът под прозореца цъфти. Цъфти, но никой не му закача мартенички :(
Прегръщам те и ти благодаря! Много, много, много :)

И аз те обичам, Чайче!:) Наистина ли ти харесва, ти си толкова фин и мил човек, че... :) Значи мога "официално" да ти го посветя. Казах си, ако не го възприемеш, ще напиша друго.:) А това е толкова странно за твоя дом - магазина на "Графа"...:) И така хубаво го разказваш, звучи като приказка, като есе, от твоите.:) Да знаеш, ако види бял свят, тази книжица - "Майката на нещата" (или "Пролог24"), това си е твоето стихотворение.
Аз ти благодаря за подаръка, за любимия ми валс, така слънчев и коледен, за вдъхновяващите ти постинги!:) Прегръдка и радостна вечер!

Надя, срамота е под такъв стих да ти обяснявам какъв технократ съм и колко не съм мила, но... искам да бъда. Напъвам се :)
Разбира се, че ми харесва! Твоите две-три думи са ми безименната височина, дето никога не мога да постигна :)
За книжката не знам, каквото рекъл Господ, но аз още сега си прибирам моето стихотворение на рафта с шарените стъкълца :)))

О! Това вече е подарък.:) Такъв дом! Обичам при шарените стъкълца на Чайчето! Жалко, че не съм стихотворение...:) Благодаря ти! А книгата ще стане, живот и здраве...
цитирай
15. dmv - А нормален чай, може и да не съм по ...
19.08.2011 00:57
А нормален чай, може и да не съм по темата, ма да попитам:)
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - dmv - А нормален чай, може и да не съм по ...
19.08.2011 01:25
dmv написа:
А нормален чай, може и да не съм по темата, ма да попитам:)

:)Ърл Грей, жасминов, мащерка..., ягодов, зелен, и..., чакай да погледна - :) А, да, липа, мента, билков?
Здравей, Дориан!:) Винаги си добре дошъл. С нетърпение очаквам, какво ще се случи при теб..
цитирай
17. megg - Тъжни къщи ...
19.08.2011 08:46
Дом, втори, трети ... в минало време. Свършено. А на парчето хартия "от старите изсечени гори" проплаква споменът. И той е до време ...
Наде, здравей! Натъжи ме с това стихотворение, много ми хареса.
Поздрави!
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - megg - Тъжни къщи ...
19.08.2011 09:11
megg написа:
Дом, втори, трети ... в минало време. Свършено. А на парчето хартия "от старите изсечени гори" проплаква споменът. И той е до време ...
Наде, здравей! Натъжи ме с това стихотворение, много ми хареса.
Поздрави!

:) Здравей, Megg! Хубаво е, че си тук. Целият този цикъл е малко минорен. Много мъничко... Слънчев и радостен ден за теб!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 1850456
Постинги: 405
Коментари: 7781
Гласове: 39152