чудя се обаче кои са слепците. Дали не ние виждащите? И кое всъщност е измисленото? Поздрави, Наде!

Отново стихотворение за размисъл, Мalchaniaotnadejda7!
пОЗДРАВИ!

:) Нямам, какво да добавя Майче... По-поетично казано, не може да бъде.:) Прегръщам те!:)

Здравей, Ckarlet!:) Драго ми е, че ми гостуваш. Вчера, едно след друго, вървейки, се появиха тези четири стихотворения. За по-малко от час. Пих от горещите минерални извори на София след първото. Може би, това е причината...:) Тук са публикувани в реда на написването им... на улицата.:) Довечера - четвъртото.. Благодаря, че се отби. Бъди здрава и щастлива!

тояжка , за да опознае езика на който разговарят слепите със земята .
Размислящо и истинско ... Поздрави ,Надя !
А кой е наистина слепият ... и кой се нуждае от милостиня ...
Хубав стих !

Сляпа е твоята приятелка, Надежда, която често смята, че вижда, но всъщност, само гледа и едвам проглежда през мрежата на собствените си илюзии и заблуди, че може да улови слънчевите зайчета и да ги задържи в стих...:) Нещо такова. Затова последното, четвъртото стихотворение от вчерашния цикъл, нарекох "Равносметка". Аз се нуждаех от милостиня вчера. Аз пих от горещите извори на света София, аз не знаех накъде отивам. А слепия човек срещам не за първи път. Често е бил и в трамвая, свири на хармоника...Той сякаш се усмихваше... Вървеше, а сякаш поздравяваше земята с тояжката си, направена от изхвърлен корниз или стара ламарина, но с нея намираше пътя. Такава самоувереност и безгрижие лъхаше от него - празнична разходка. А моя милост гледаше като загубена в гъста и тъмна гора.:) И друго... Много от тези стихове тук, въобще нямаше да ги има без твоето присъствие и приятелство, без вдъхновението от това, което взаимно черпим един от друг, съблогерите... Благодаря ти за това, Таня! Няма да забравя, как миналото лято сънувах странно цвете, съвсем осезаемо, сред пясъци... Целият сън беше със символи, невероятен. Яви ми се покойната ми майка и видях цвете в пясъците... Като се събудих, ти бе написала за "Пясъчната лилия, царицата на цветята"... Това е. В блогрола ми е... Хубав ден, Таничка!:)

самотата си и очакващ внимание от света. Не е ли това всеки от нас? Почти винаги.

Всеки един от нас. Почти винаги... Благодаря ти за това. Пращам ти слънчеви зайци в сините лекокрили владения и... усмивки!:)

Този стих ме кара да се замисля не съм ли и аз сляп за някои неща ! А на другите не искам да съм им съдник.......

Здравей, Алекс! Така и трябва. Нека бъдем съдници единствено на себе си. Има кой да отсъди за нас.:)

Гласувам с две ръце! Обаче много хора питат кой е, кои са? Не-знещият пита, следователно не вижда... Надявам се не съм бил груб. Целта на думите ми не бяха да обидят..

Здравей, мистър Грийн!:) Винаги си добре дошъл. Не, не си груб, напротив... Знанието е достояние на малцина. Поздрави!