ПОЗВОЛЕТЕ ДА ВИ ПОПИТАМ

Ако НеЗемни - двама
кацнат
на вашта поляна
или там, каквото -
в близост до там, където
живеете -
Позволете да ви попитам,
ако се приземят плавно - 
по някакво съвпадение,
на някакви броени метри
от там, където стоите,
и гледате през прозореца -
така широко отворен,
как ярко блестят и падат
и чуете от отсреща
някой да грачи горещо:
"Падаща звезда, мило!
Падаща звезда! Бързоо,
намисли си желание!"
А те, двамата
или те, двете -
две звезди, две комети,
приземяват себе си
и притихват долу...
Позволете да ви попитам -
Какво ще направите?
Ще си намислите ли желание
или ще залостите яко
прозорците и вратите?
Ще ги сънувате ли -
после, докато спите,
как изтъняват и стават
някак съвсем прозрачни,
как съвършено угасват?
Позволете да ви попитам -
вие, какво ще направите,
когато призори видите
двете материи долу -
две капки кръв от отвъдното,
с цвят на угаснала лава -
да стоят все още
и край тях да минават
хора, разхождащи кучета...
Като два покрова,
за да изчезнат внезапно
след изгрев Слънце,
когато дойдат камионите -
толкова много камиони
от онези големите,
с толкова много хора,
които уж работят,
а цял ден стоят долу
и цял ден нещо рият,
дълбаят в плътта на земята
мъничък правоъгълник...
По-скоро зазиждат нещо -
с големина на шахта -
Детски гроб
или гроб на звезда -
голям, колкото тях двамата,
докато светеха...
И един от зидарите,
от онези, долу, дето...,
както държи тухлата,
казва без връзка:
"Това е света Марина." -
Без всякаква връзка...
Вие, какво ще направите?

23. 08. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=-PV6lDccw8A

Въпрос на който ми е толкова трудно искрено и убедено на отговоря, ще си го задавам всеки ден...

Благодаря за куража. И искреността!

Трудно ми е да отговоря ...не зная ,всъщност ще ми е много дълъг отговорът
може би ...или само една дума . Страхотен стих ,майсторице ...
Прегръщам те !

Благодаря ти, Таничка! И аз те прегръщам! Светла вечер!

отнесе!

Магура! Радвам се, че си тук!

Хорското неразбиране може да достига такива дълбини!
Не знам какво точно те е вдъхновило, но все едно е по действителен случай.

Някаква част от мене ( Може би най - моята си. ) ще изтича към тях, ще ликува в светлата им необяснимост. Може би ... дори само насън.
Поздравления, Наде, много силно послание!
Хубава вечер, звездна! :)

Благодаря за разбирането, Кириле. ... Да, жестоко. И много тъжно.

Здравей, Megg! Благодаря ти за това. Светла необяснимост ... Лека вечер и на теб!

ще остана възхитена и дълго пред мен ще гори изтляващата им светлина. Виждала съм такова нещо, не се забравя. Но това с желанията е глупаво, нещо умира, а ти си намисляш желание, мечта върху смърт, това само ние хората можем да го измислим. Изобщо ти толкова хубаво си го казала. Хубава вечер, Наденце!

Не знам дали има отговор на този въпрос в днешно време, може би хората от бъдещето ще си отговорят на такива въпроси! Това е тема на писателите фантасти..... или пък...
Приятна вечер Надежда!

Здравей, Майче! Да, това красноверечиво говори за нас. Неземно, но за жалост, намерило края си тук, на земята. Благодаря ти от сърце. Всичко най-добро и светло за теб!

Може би всеки път е различно.
Веднъж виждаме топлината на огъня, друг път се боим от стихията му.
Привет, Надежда! :)

Време е, Алекс. Дошло е време да си отговорим ние, приятелю, а не писателите фантасти или далечните ни бъдни съвременници. Време е да си отговорим на тези въпроси. Щях ли да ги задавам, иначе! Още вчера трябваше да си отговорим, но, може и днес. Утре ще бъде безвъзвратно късно. Довери ми се. Това няма общо с фантастите... Хубава вечер и на теб, Алекс!

Добре дошъл, Zebb! Да, може би ... И двете.
Здравей!:)

Доста сложни въпроси...

Хич не са сложни, Марине. Ние ги правим сложни. Няма нищо сложно. Някой има нужда от помощ. Човек, животно, извънземно, все тая. Или помагаш или не. Единственият страх, е страхът, че ако стане нещо с теб, няма кой да защити твоето дете. За мене си говоря. Въпросът е много личен. Да, както казва Цвайг в "Неспокойно сърце": "Истинските неща са противоречиви." Нашите, човешките "истински неща"... Поздрави и ти благодаря, че поспря.

Нищо не се знае в случая!
Хареса ми!
Б..

Да, нищо не се знае, Борисе. До един момент, в който се узнава. Благодаря ти. Всичко хубаво от сърце!

този страх - за Утре, за Детето... Само бездушните не се притесняват от нищо...

Да, аз ги наричам "преживни". Просто преживят... Слагат глава на възглавницата и... нищо не ги интересува. Или тъпкат другите, ей, така. Не че завиждам на такива хора. Това не е живот. Знаеш ли, имах нужда от това, някой да ми каже, че все пак, този страх ... Както и да е. Благодаря ти!

Господи! И още - почит към теб, Деметра, майко на възрождението!
Или Кибела? Все едно:)
Привет, надежда в мълчание!!!!

Здравей! Благодаря ти... Поздрави и всичко хубаво за теб!

Аз ще ги взема при мен
Още когато ги видя
Ще изпреваря зидарите
И другите минувачи
Ще ги скрия в клоните на
Моето дърво
Което расте там
Къдедо аз живея
Пред къщата ми
На моята поляна
И ме прегръща
И тях ще прегърне
И ще ги скрие
А после когато
Всички си отидат
Ние ще отлетим
Аз ще отлетя
С Неземните
Това ще направя.

Дълго чаках, някой да дойде и да ми го каже. И ето - идваш ти, с лице на Маргаритка - слънчово ... "Отгоре иде тя!" :) Синьото слънце те приветства! Добре дошла в лудата ми вселена, Vesever! При теб е... прекрасно.:) Благодаря за стиха и пак заповядай ...

"Страхувам се от занаятчията:
той може
с еднакво усърдие и без въпрос
да скове и на царя ложе,
и кръст за Исус Христос."

ще си пожелая и ще сънувам.

Да, страшно е. Благодаря за стиха, Слави! Знаеш ли, сега изплува в съзнанието ми четиристишие от Омар Хаям, което ще възстановя по памет... За грънчаря, "приседнал сам, по навик стар" пред "грънчарницата, на вратата..." Така силно се запечати в сърцето ми на дете, глиноразцъфнал този образ на персиеца, че никога не можах да забравя думите...

"...Приседнал сам, по навик стар
извайва глиноразцъфналите чаши -
от черепа на някой беден,
от глезена на някой крал..."

Да, занаятчията не е Грънчарят и би зазидал безстрастно и Санта Марина, и Христос.

"Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората... А и на животните, защото и те сънуват."

Здравей, Кite333! Ето една мисъл на великия Борхес, която преди малко прочетох при моя приятел, поетът Славимир Генчев, по повод 112 години от рождението на аржентинския маг и 25 годишнината от смъртта му, днес.

Душата е птица на съня

Сънят има бази. Аз имам човка. И пия сън. Като щъркел. Лягам на сърцето си като човек и потъвам в съня. Тогава прелитам небесните пътища на душата и сънувам, плувам в съня. Греба като лодка без весла. Гмуркам се като лу`ни и ловя рибата на реалността - моето спящо тяло. Когато спя, не знам, какво да очаквам от себе си и от съня. Пътищата ни се разделят. Сънят има мен. Но аз имам всичко. Трудно е да бъдеш всичко. Потоците от време преминават през теб с неподозирани честоти като пясъчни дъждове валят в теб и те поглъщат. Ти си всички епохи, целият филогенезис на вселената. За теб няма милост. Дори да се събудиш. Сънят оставя своите отпечатъци в тялото и духа ти. Ти си птица в бурята на съня. Магичен щъркел на сътворението, който се връща на измислената земя. – каца в себе си. До следващия сън.

10. 05. 2011.
Споменът за недовършеното "Душата е птица на съня", породи коментар от стихотворението ми "Остров" ... http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2011/06/04/ostrov.759621

За стихове обикновено не давам мнения,но тук се включих заради това :
Ще ги сънувате ли -
после, докато спите,
как изтъняват и стават
някак съвсем прозрачни,
как съвършено угасват?

Имам особено отношение към съня, реалността в него и тази която е уж истинската."Сънят оставя своите отпечатъци в тялото и духа ти" да така е.
"Когато спя, не знам, какво да очаквам от себе си и от съня. Пътищата ни се разделят. Сънят има мен "- и това също.И аз имам него и случващото се там:))
Поздрави !

Аз благодаря за искреното съпричастие! Не случайно ти говорих за "Остров". Докато съм го писала, с този свят се е прощавал един от най-големите ми приятели. Тогава още не знаех..., но онзи ден мислих за него. Нека те поздравя с песента на Пинк Флойд от онзи постинг -

http://www.youtube.com/watch?v=JYflKvfm7DM&feature=related

Те пеят: "Хей, ти, не им позволявай, да погребат светлината!"
...
и много от другото
несъществуващо...
Остров,
до който плуваме
като птици в небето,
но по земните пътища -
падаме в изнемога
върху сърцето му...
Без придихания.

4. 06. 2011.

Колкото до поезията ми, знаеш ли, това не са точно "стихове". Сега си давам сметка, че те са живота ми, те са моят живот, който не престава да бъде художествена реалност... Поне дотук. Бъди здрава и щастлива, Kite333!

Сигурно ще ида при тях -
Тихо и светнало,
Радостно – като при някой
От родния край, дошъл да ме посети в изгнание.
Гости жадувани и нечакани
От миналото и отвъдното -
Сегашната ми
Екзистенциалност,
Която всъщност е
Реалността – но в друго измерение.
Едно знам със сигурност:
Тихо и светнало ще кажа
На онези долу, дето...
Огънят ли мислите, че можете да заровите?

Здравей, Strannica! Думата "странник" винаги ми е била безкрайно по-близка от "пътешественик". Прочетох твоя "Експромт" от 15.05.2009. Но когато крилете на "ангелите" се пречупят и те едва държат в шепи припламващите си сърца, а ние им обърнем гръб и ги низвергнем, само защото са различни, други... Тогава утрото, онези долу, и това, което зазиждат престава да има значение. Освен в стихове. Вярната мяра на сърцето, като че ли е вярата ни. Хубаво е, че вярваш, благодаря ти. Когато бях на 20 написах: "Но има ли слънца обезглавени и обезверени?" Всъщност, не. Няма. Защото огънят не може да бъде заровен, както казваш ти, светлината не може да бъде погребана, както пеят Пинк Флойд. Двата ангела са мъртви. Угаснаха сърцата им, а светеха като звезди. Ние просто трябва да продължим. Това е. А за да продължим, трябва да намерим в себе си сили да извикаме, колкото ни глас държи:

"Хей, ти, не им позволявай, да погребат светлината!"
...

тя е пробивна - светлината

в небе польночной, в небе весений, падали две звезди


http://www.youtube.com/watch?v=vM11QpYzhwk

Хубаво е, че си тук, Марти! Благодаря ти за това. Пращам ти три ... зведи. Знак за безкрайност!

Толкова мъничко и миличко ми става от този твой пост, Надежда... И малко ме боли под лъжичката. Ама пък за добро сигурно! :) Поздрави за прекрасния пост!

Последният ти пост е великолепен. :) Чак сега го разбрах! А за това, което споделям, бих добавила единствено скръбното си удивление, колко дебелокожи същества сме всъщност хората... Какво ли не минава през сърцата ни и... И продължаваме. Оцеляваме, може би поради чувство за дълг, може би от инерция и инстинкт да бъдем. Поне да бъдем истински... Радвам се, че поспря. Благодаря ти!

Господ не всекиму дава Дарбата да съзира, да Вижда...

Благословени са имащите я!

ПоЗдрави, Наде!

Хубава вечер!

С.

Здравей, Фреичка! Радвам се, че си тук.:) И на теб всичко най-хубаво, щастливо и светло от сърце!