Всеки трябва да си изживее своята доза болка, вина, страдание, за да порасне емоционално.
"Независимостта е да знаеш, че вратата е отворена..., а щастие е да знаеш, че има човек, заради когото можеш да изминеш 340 км. пеш..."

Отново си написала стиховорение за размисъл, Мalchaniaotnadejda7!
Поздрави!

Добро послание -
да останем в кръговрата
и да споделяме вината... :))

с вино от старата реколта! )))

Студен огън! Да, щастие е да знаеш, че има човек, заради когото си прекосил ледените земи на вселената с един впряг и не си е заслужавало. Повярвай ми, страданието с нищо не допринася. Тук и сега, отхвърлям библейската доктрина за страданието. Тепърва ще пиша за това. От лудите води на болката живи и непокътнати излизат единствено "лудите". Страданието не е за всеки. Тази масовост... на доброто и на страданието не мога да приема. Трябва много да внимаваме, как разчитаме каквито и да било послания. Особено библейските. Моралните прескрипции са строго индивидуални за всеки. Затова обичам думите на българския дякон: "Лудите, лудите, те да са живи!" "Лудите" в контекста на Левски са пазителите на емоционалната извисеност и хармония, Душке. Останалото е... манипулация. С цел контрол.

ps Благодаря ти, извини ме, че така изревах.:) Никога на никого няма да позволя да ми говори оттук нататък, че страданието извисява. И ще променя това според силите си. Фактът, че приемаме страданието за "нормално", (едва ли не задължително !? - за "духовното ни израстване"), безпрекословно ни подчинява и унищожава. Страданието не бива да се допуска! Не е нормално да има страдание. Който и да е казал това, възправям се срещу него. Ако ще би да ни е създал. Прегръщам те.

Здравей Ckarlet! Домъчняло ми беше за теб. Радвам се...:) Поздрави!

Какво да ти кажа, Марине... Наздраве!:)

:) Здравей, Слави! Харесва ми, как рубинът му блести и отглежда слънце... Наздраве!

Може би и мислите ни няма - и не са се плашили от
участие в несподелената вина ...
Отново великолепен стих ...и чудесна песен .
Благодаря ти, Надя !

Аз ти благодаря, Таничка! Нали затова е виното - :) За твое здраве!
А вината, тъжна история... Не, няма да въртим в кръг. Нито да оставаме в него. Напред и нагоре! По спиралата... Да целунем небето, да ни пообрули небесният вятър, пък, каквото сабя покаже.:)

Нека те поздравя с... Боно!, разбира се, ... *** ... *** звънът на сферите, за теб:)

http://www.youtube.com/watch?v=WtUFZBw3n8A

http://vbox7.com/play:2927afc8

.... Благодаря ти , истинско , лично и изстрадано е !

Поздравления!

Разбира се, не съм от тези, които мислят, че страданието извисява душата. Но понякога страданието отваря огромни вътрешни пространства, дава нови импулси и ни помага да видим света и себе си по нов начин.

Аз благодаря за присъствието, Rebellion! Особено за днешния текст на Подводни. Харесаха ми думите на Дон Хуан, които Подводни цитира: "През света трябва да се върви така, че само леко да се докосваме до него". Това е и моята позиция за изстрадването на нещата. Когато бях на 18 казах: "За да страдаш, е нужно изкуство!"... Бях щастливо дете, с безбурно детство, с огромен род, като от приказките и влюбени един в друг родители... Хората недоумяваха, откъде взимам опита да пиша някои неща. От радостта, от хармонията! Гребях надълбоко от тях с детските си шепи. Звучах "мъдро"... Та, днес мисля с нежност за света и вярвам, че страданието, през което преминах дотук не само не ме "облагороди", то почти ме уби. Затова, дистанцирам се от себе си и започвам да се усмихвам много леко, само с ъгълчето на една далечна усмивка, с вяра в доброто и в мъдростта единствено на радостта, на светлите, възвишени чувства. Това не значи, че няма да ги браня. Напротив, всеки миг, ще ги отстоявам и оттук нататък няма да приемам страданието за нещо нормално, за нещо обичайно. Поне за себе си, няма да позволя подобна нагласа. Доколкото мога, и за другите... Няма да го игнорирам, но и няма да му се пре-давам, под-давам. Настройването на честотите на страданието, ни отдалечава от исконната ни същност. Достигането до емоционална интелигентност, трептяща с високите честоти на радостта, на съзиданието, на добротата..., в жестоки, сурови и тежки мигове, дори, е най-дълбоката и хладна мъдрост, до която можем да се докоснем. Солената вода на страданието и на сълзите ослепява. Огънят от кръвта й е опостушителен за душата. Имам право на време и имам правото да го кажа. Да, "през света трябва да се върви така, че само леко да се докосваме до него" ... Тогава няма да преминаваме, като случайни пътници, като роби на злото, а ще вървим, ще проправяме свои пътища в дълбокото. Но не заорали в преизподните на черната земя на страданието. А в дълбокото на духа, в небесното на хармонията и доброто. Страданието, смъртта не са и не могат да бъдат животворящ източник.
"Животът е по-безкраен от смъртта". Тези думи на Маркес са едни от най-ясните и силните, до които съм се докосвала в слово. Бъди здрав, благодаря за позицията!

Здравей, Ognena71! Благодаря, че поспря!

Да, по нов начин... Подчинява ни. На тъмната си воля. Властта му е безгранична в мига, когато му се поддадем. Убийствена власт. Предпочитам властта на живота, дори да пролея кръвта си за светлината му, отколкото манипулациите на насаждания с хилядолетия в душата на човечеството рефлекс за еволюция чрез... страдание. Еволюция на роби! Благодаря ти, ти отключи едно голямо мълчание, натрупано и подтискано с години. Предполагам, от възпитание, т.е. дресировка; религиозност, т.е. фалш; инерция - т.е. безличие.
Прости, грубата ми откровеност. Всичко най-хубаво и светло за теб, Душке и малкото ангелче, което държиш в ръце!:)

Оригиналното изпълнение на Nancy Sinatra и Lee Hazlewood на песента Summer Wine от клипа е една от най-хубавите песни, които някога съм слушал.

Поздрави!

Здравей, Борисе! Драго ми е, че ми гостуваш. Нека оригиналът звучи за теб! Наздраве!:)

http://www.4shared.com/audio/9SWG0kSS/Lee_Hazlewood_and_Suzi_Jane_Ho.html

Lee създава тази песен 1966 и първоначално я изпълнява със Suzi Jane Hokom, но дъщерята на великият Франк Синатра я превръща в легенда, когато я изпяват... Една от любимите ми песни. А Боно и Франк Синатра са в моята "великолепна седморка".

Ето я и Нанси Синатра - :)

http://vbox7.com/play:fcffc8e6

ги приемаме с мезета !:))

Не знам, как ги "приемате", но моето лятно вино, Virtu, е само по себе си. В краен случай - с нафора. Постила ли си? Заповядай ... :)

Ха ха !
Музиката ми е храната за душата !

:) В такъв случай, аплодисменти за Virtu, която ни храни с баладична музика от паралелни пространства, времена и земи! И ... моята прегръдка!:)

Чудесен клип!
Поздрави за хубав ден!

Радвам се, че ти харесва, Христо. Аз съм една от милионите, които обичат не само музиката на Боно, но уважават и позицията на фронтмена на U2. Бъди здрав и хубав ден!

Това беше жестоко - да споделяш задължително нечия (или на всички) вина! Мисля си, Надежда, че всеки е помъдрял и няма да допусне повече участие в такова нещо , дори и да искат да го въвлекат. Защото това е садизъм и подигравка с човешкия живот. Нали всеки ден се събуждаме с усмивка и вяра, че всяка минута е добра за нас и за всички? Нека положителните чувства да доминират и в мислите , и в делата . Нека хубавата песен ни помага да продълржаваме с усмивка напред. Нали за това е този клип - събуждащ спомени и създаващ прекрасно настроение?!
Хубав ден и приятни почивни дни ти желая!:)))

о, Наденце, замота ми се главата. За мен като счети думата "липса" е погубваща, аз обичам наличности. Вината изобщо не я понасям и не искам да я изпитвам, защото още отдеца ни вмениха вина за всичко и сега живеем с комплексите си. Трудно се излиза от тях, но си мисля, че с помъдряването успяваме. Четох коментарите и абсолютно съм съгласна с теб за страданието и нещастието. Не може нещо, което те смачква да те извисява, да те прави по-силен. На мен си ми харесва да си се извисявам като се усмихвам, като карам другите около мен да се усмихват, а когато страдам си се свивам в черупката, никой да не види, защо да ги "извисявам" групово с моите болки. Затова една голяма слънчева усмивка за теб и много, ама много хубава и пивка вечер с чаша вино, от онова рубиненото. Нищо, че е топло навън.

Това, което исках да кажа е сродно с мисъл на Оскар Уайлд и жестока или не, аз я споделям напълно: "Ние, хората знаем цената на всичко и не знаем стойността на нищо." А защо тълкуваме различно посланията си, пък обяснява един от секретарите на авторитетната Френска академия на безсмъртните, основана през 1635 г. от кардинал Ришельо: "Човекът има две основни слабости: че не разбира истинския смисъл на думите и че не може да предвижда бъдещето си." Пространствената йерархия на реалността във вътрешния духовен континиум на времето, Мария, е и възможност да живеем в словото, да се споделяме в слово. То е непресекващ животворен източник. Това е начина да бъдем, мост, по който да стигнем един до друг. В това няма нищо жестоко.

"И липсата ни на участие в несподелената вина."

Да, ние дори не се осмеляваме да бъдем себе си. Как бихме могли тогава да променим света, да го направим по-добър?! Далчев казваше, че "човек не може да бъде естествен дори в смъртта си." Става дума и за това. Но основното ми послание е, че трябва да избираме не само за себе си, а и за света, който обитаваме. Тогава свят ще значи святост, а не световъртеж или... други неща. Дано не те отегчих. Поетичното слово не винаги е ясно и колкото по-неясна е една поезия, толкова по-слаба и безпомощна е тя. Лично за мен истинското качество на голямата литература е яснотата.:) Благодаря ти за повода да преведа донякъде този стих!:)

:) Наздраве, Майче! Моето е кристално червено, производство на "избата" на баща ми, т.е копривщенско. Лятно вино със сакрален цвят на виновност, с ахата на тракийските слънца, потънал дълбоко в него... Със сплетените корени от короната на древните прабългарски лози... С хладните сенки на правите като свещи дървета в гората на Каравелов, на Дебелянов и Дончо Ватаха, на Каблешков, Бенковски и Богдан войвода... Всички тези неща. Нима можеш да ги събереш в един единствен стих. Толкова ухания ... Накратко, благодаря ти, че ми гостува. И - наздраве!:) Дай Боже да се видим скоро с теб. А математиката е висша поезия. Откакто се помня обичам ирационалните числа. Числото пи - "плюс минус безкрайност..." Дотук съм с математиката.. Прегръщам те! Радостна и светла вечер и поздрави на мопсчетата!:)

Мими, не стигна място да ти пожелая хубава събота и неделя!:) Стоя си зад думите и ще направя всичко възможно да внеса яснота...

Друго исках да кажа в този стих. Нека призова на помощ една позната с еманацията на историйната си и историческа знаковост метафора. Христос откупва за нас вината - ние се раждаме невинни и сме невинни. Но Спасителят със саможертвата си ни дава възможността да избираме между добро и зло - дали да бъдем невинни, какви да бъдем, каква тежест да поемем в защита на доброто и светлото... Той ни дава шанс да бъдем богоравни, равни нему, а ние сме "безучастни", инертни, избираме да сме "виновни", но не и да споделим последствията от безличието и безразличието си. Ето и за това става дума, далеч не в тясно религиозен контекст. Аз не говоря за "колективна вина", а за "споделяне", поемане на отговорност, право на избор. Оттам право на време. Не правя прескрипции, а търся ориентири. Те никога не са черно бели. Няма "колективна любов" или "колективно щастие". Следователно няма и такава вина! Говоря за нашия, личностен, строго индивидуален човешки избор. Неповторим за всеки от нас. Да бъдем. И да бъдем богоравни. Да се преборим за този свят. За целия свят. Не само за себе си. Но това може да направим, ако имаме куража да бъдем себе си. Това са символи, метафори, с които се опитвам да предам поетично копнежа си към промяна на този свят за по-добро.Това е. Ако не съм успяла, то този стих е слаб.:) Ще се стремя към яснотата - пак повтарям, най-голямото качество на литературата, на словото. Благодаря за търпението и всичко най-добро!:)

Трето и последно тълкувание на посланието в стиха ми - три за късмет! Поезията, когато е ясна е добре, но когато е многопластова в символността, в знаковостта си, е още по-добре. Това не пречи да има център, основно послание. Нека направя трети последен опит да обясня стиха от финала на това иначе кратко стихотворение.

"И липсата ни на участие в несподелената вина."

Да, Мими, звучи "жестоко". Звучи ти жестоко, защото, докато ние се радваме на всеки ден, както ти казваш, някъде другаде се случват едни други неща, които пък на мен не ми позволяват да ликувам. Е, понякога и аз се радвам и ги забравям, задълбавам в личното, в моите си "радини вълнения" - и низши, и възвишени, кога светли, кога тъмни. Като на всеки човек. Вината тук и сега, на тази планета да се случва и тече, това, което става - "на рая - рай и на адът -ад" (всички знаем, какво се случва със света, който обитаваме и досътворяваме) - принадлежи на всеки един от нас. Но не си разбрала посланието ми. Никъде не става дума за колективна принадлежност, нито за "колективна вина"!? Съкровено, неприкосновено, строго индивидуална и много лична, е тази несподелена вина. Казвайки го за себе си, за мене си, конкретно в този стих, аз го казвам от името на човечеството, на всеки един човек като част от човечеството, но като индивид, като свободна в избора на свободната си воля личност. А изборът за добротворство и съучастност в досътворяването на света е нещо много лично. Няма интернационализъм без патриотизъм. Няма хуманизъм без хуманност. Както и пиетет към словото без рожденна словесност. Това са исконни неща. А са исконни, защото са лични. Не "колективни". Оттук вековното мракобесно насаждане от църковните институции, - (от различна религиозна принадлежност и вероизповедания) - че "страданието възвисява". Словото на вярата не е словото на религиите и идеологиите в борбата им за власт и преразпределение на света. Идеологиите са доктрини - маши за надмощие, които "разделят и владеят" душите ни, така че да не се разбираме помежду си в словото. Да не можем да споделяме порива си за свобода, дори в слово... Какво остава на дело!? Робите имат "колективни" чувства и "колективна вина". Това е "садизъм и подигравка с човешкия живот", (цитирам те), а не в свободния ни, индивидуален избор съзнателно да променяме с всеки свой дъх този свят към по-добро. В този последен стих на "Вина" не казвам нещо по-различно от стихотворението от първата ми книга "Вричане":

Светът не може
вън от нас -
различен,
да върти кълбото -
светът си ти, човеко,
точно ти!"

И не, Мими! Не мисля, че "всеки от нас е помъдрял и няма да допусне", уви, не мисля така! Иначе бихме обитавали друг свят. Няма "всеки и всички", както няма "колективна вина". "Светата" инквизиция, всички затворени общества, без изключение!, са все институции превърнали вярата в религии за доминация, власт и надмощие през вековете. Именно те проповядват и изповядват "колективната вина" и че "страданието е необходимо, за израстване на духа". В този стих заставам срещу всичко това наслоено в душите ни по пътя им в цялата човешка история. От християнството до ислямския фундаментализъм. Откакто се помним. За да забравим, кои сме всъщност!

Нека разкъсваме
порочния кръг на бездействието;
Или безсилието.
Не на инерцията. И вината от нея.
Хората могат толкова много!
Винаги повече. Неизброимо.
Само трябва да се научат
да казват и чуват повече.
Чрез сърцата си.
Въпреки болката от крещящите истини.
Въпреки риска от зАгуби.
И дори когато първоначално
не откриваме смисъл,
пак да участваме,
да търсим възможности,
решения, изход...
За да се чувстваме живи.

Поздрави. Размисляш :))

пропуснах да благодаря :)))

"И любима песен,пропуснах да благодаря :)))"


За песента, Боно е виновник и още куп хора, които са вложили в предисторията й сърцата си.... Радвам се, драго ми е, че намираш нещо за себе си и в моята "Вина". Поздрави и благодаря, че поспря!:)

да се засмея:"Студен огън! Да, щастие е да знаеш, че има човек, заради когото си прекосил ледените земи на вселената с един впряг и не си е заслужавало"
Може би, защото ме описва доста точно. Страданието винаги носи уроци, но струва ли си всички да бъдем "отличници"??? Май не! Лека стъпка и едно "майната му" винаги върши работа. Поне външно...
Привет!!!

Привет, Тили, много ми е приятно, че ми гостуваш.:) Ами, чакай, да опитам да повторя без да гледам.:) Как беше: "Лека стъпка встрани и едно "майната му" върши работа." Такаа... Я да видим - ?:) А, не! Значи стъпката е само "лека" при теб - без "встрани" - при мен... И при теб има "винаги". Ми, какво да ти кажа - приликата е поразителна. Колкото до това, дали си струва - при мен няма колебания - или всичко, или нищо.:))) Пълна отличничка, та чак "и богу не е драга"... :)))
НО - Изплувах! ДИШАМ!!! - Бих казала - И вътрешно върши работа!!! Пак да дойдеш!:) До ...)))

Винаги напред и никога встрани:) Аз също си падам "отличник" от малка, но вече нямам време за много такова учение.Гледам да изправям стъпката в движение. Животът тук е кратък! За вечния - ще видим:)
Аз винаги идвам, но не винаги коментирам. До...)))

:) Ами, като мама си ме е родила отличничка, пък и после... род роднини са ме учили. От това, Тили, оправия няма. Както се пееше в песента "Да бъдем други вече късно е!":) Но, така леко, в крачка, да поизправям стъпката, колко му е! Ние тия стъпки сме ги измисляли с тебе.:))) Живи и здрави!
Да, ама като идваш и се обаждаш, ме издърпваш за ушите от дупката. И поетичният гласец на Надето се възкресява като един ти ми феникс. Иначе невидима, тая провидност не винаги ме осенява, кой кой е. Ефирни сънища и хубава седмица на теб! До...)))

ps Тили, намерих я песента...:) Ама тя много пораженчески звучи. Аз мислех, че я изпълнява Богдана Карадочева, но е на Йорданка Христова. Майка каза това веднъж в компания: "Да бъдем други вече късно е!" - и го запомних. Ето песента -

http://vbox7.com/play:a8fd186a&start=32&r=emb

НО, "напред, в крачка, и... винаги!" - "Никога не казвай никога" и "Надеждата умира последна". Успешна седмица, Тили! А да, и да престана да вярвам в чудеса, вече късно е!:)

Съгласен съм да споделя вината с теб. Особено летните :))))

Здравей, Феникс!:) Много мило от твоя страна.. Ще запомня жеста. Наздраве!:)

"Защото иначе ще се уплашим
от липсата на съответствие
между реколтата и виното.
И липсата ни на участие
в несподелената вина."
Хора сме не сме безгрешни и всеки може да има своята малка вина.....
Не само виното да споделяме, а и вината :)
Приятен и хубав ден Надежда!

Ще го бъде денят, Алекс.:) Щом приятел го пожелава. Благодаря ти за куража.:) Пък, каквото Бог дал. И на теб всичко най-хубаво от сърце!

Поздравления!

Добре дошла, Diam!
Радвам се, че ми гостуваш. Поздрави!:)

Много имам да наваксвам, Наде, защото това е публикувано в периода ми на голяма заетост в реала и почти "нулево" присъствие в интернет пространството :)))

Колкото до:

"...липсата на съответствие
между реколтата и виното.
И липсата ни на участие
в несподелената вина."

...предпочитам да споделим вИното, но не и вината...

Аз не живея с мисълта за заложената свише греховност в човека! Раждаме се чисти и святи, потъмняват ни по-късно, поставяйки ни в определени рамки...
Затова... Наздраве, Наде - за хубавия ти стих :):):)

Благодаря ти, Дима! Присъстваш и да не си тук. Ти си изключителен човек и се радвам, че те срещнах. Ти имаш правото не само да говориш, но и да го кажеш. И аз ти благодаря за това. За "липсата ни на участие в несподелената вина" - тоталната ни липса. Така че, Наздраве, мила Дима - за споделената светлина! И ти благодаря за присъствието, скъпа Приятелко!:)