Филмът френски ли е?

Защото има много любов в сърцето ти...

Хареса ми, а клипът е разтърсващ. Сложно е за описание, Наде, а ти си го казала с малко думи:)
Привет от мен!:)

Слепецът -
кучето го води.
А мен -
забравеното
чувство.
--------------------
Сякаш сме слепци ........ а знаем ли къде отиваме !

Прекрасен стих ...и удивителното изпълнение на Леонард Коен
в чудесен клип ..." Момичето на моста " с Ванеса Паради .
Благодаря ти , Надя ... Може би имах нужда точно от това .
Благодаря !

които остават без отговор.

Валя

Извинявай, че така троснато ти отговорих. Спомени... Както и да е. Не знам. Не съм го гледала. Обичам песента на Леонард Коен и чувствах текста близък, затова. Поздрави!

Душке, Здравей! Чак сега проумях, какво си ми написала. Благодаря ти! Да, това е отговора. Това е единственият възможен отговор. Прегръщам те!:)

Мими!:) За кога? Да, клипът е разтърсващ, трябва да гледам филма. Обичам тази песен и текста на Леонард Коен... Благодаря, че поспря при мен. Хубава вечер!:)

:) Здравей, Alexs! Нека ти отговоря с друг стих. Поздрави!

Здравей, Таничка! Радвам се, че си тук.:) Благодаря ти, не знаех за мой срам и името на актрисата. Виж, песента на Леонард Коен... Много я обичам!
А за улиците и нещата..., да, чертани са за винаги и завинаги. С любов. Вие го дописвате по-хубаво от мен това все още незавършено стихотворение. Ти, Душка, Мария, приятелите тук... Прегръщам те!

Здравей, Валя! Радвам се, че ми гостуваш. Да, може би... :) Светла вечер!

Този твой стих е напълно довършен и много истински .
Винаги ме възхищава умението ти с малко думи да изразиш
чувства и мисли ... така оригинално , с подтекст и скрито послание
и в същото време точно и ясно .
Извини ме за малко обърканите мисли ...
Сърдечни прегръдки !

Таничка, аз съм объркана, не ти. В стиха може да съм ясна, спокойна, но иначе съм объркана. Благодаря ти, че се върна, защото така разбрах, че вече е завършен. Това е важно за мен. Завършен е завинаги. Това е добре. Прегръщам те!:)

Водите ръката на съдбата.

Благодаря, Митко! Тази вечер всички приятели тук, ми дарявате по едно ново стихотворение. А Рилските езера нямат равни. Дано доживея да ги видя. Тази планина е единствена във вселената. Там се отварят вратите към Бог! След като видях твоите снимки, вярвам в това. Снимките ти са живи.

Вървежа на човека е много важен - като се замисля човек и да не вижда с физическите си очи- върви и вижда със съзнанието си! Човек ако е лишен от физическите се крака - то той задължително ги чувства се сънува с тях !
Пътеките са проектирани в съзнанието ни , а на всички нас, какво ни остава освен да ги извървим!
Поздрави от мен и лек път и попътен вятър!

Става нещо тази вечер...:) Няма нищо случайно! Знаеш ли, Ябълчице само тази дума да бе казала "вървежа на човека"... ! А ти добавяш "е много важен"... Как разбра! Днес вървях по Витошка. Заби камбаната на Света Неделя... Беше пет часа. Внезапно се озовах пред последния дом на Пейо Яворов. "Тук живя и премина във вечността..." Оттам нататък имах друг вървеж. Наистина, както казва Mitkaloto, съдбата ме поведе за ръка...Къщите се огънаха и... преминах епохи според вървежа.. Тази дума, моята баба - майката на моята майка обичаше: "Сега, бабка, вървежът е друг!"
Поздрави, Ябълчице и нека звучи за теб тази песен -
http://www.youtube.com/watch?v=53LnC9MDU6I&feature=related

"... защо пребъдвам
в улиците
и нещата..."

Отговорът е в клипа, Надя. Защото умееш да превръщаш паданията в полети. И още защото "You lose your grip, and then you slip into the masterpiece."
Аз обичам да гледам какво чертаеш :)))

Вигвамите на Винаги
са нейде там в далечините
добре е, докато ги има чувствата
и водят ни натам сърцата ( ухаят именно далечините! Е.Д.)


поздрави, Наде!

За паденията е вярно.. Песента сякаш е писана за мой приятел. Късно я открих!:(

"A Thousand Kisses Deep ...

You lose your grip, and then you slip
Into the Masterpiece
And maybe I had miles to drive,
And promises to keep:
You ditch it all to stay alive,
A Thousand Kisses Deep ...

I guess they won’t exchange the gifts
That you were meant to keep.
And quiet is the thought of you,
The file on you complete,
Except what we forgot to do,
A Thousand Kisses Deep."

Коен е велик. Поздрави, Чайче!:)

Здравей, Марти! Да, за Винаги ухае есента... предесенно. Поздрави на високите небета!:)

И стихът, и песента с клипа!
Тъй като каквото и да кажа ми се струва недостатъчно, просто ще се насладя докрай с няколко повторения.
Хубав и спорен ден!

Здравей, Марина!:) Радвам се, че си тук... Като говорим за небесни пътища, небето от аватара ти е незабравимо. Когато една твоя фотография бъде незабравима и за други хора и ги приюти и аз няма какво да кажа...:) Успешен и хубав да е денят ти!:)

ме връща отново и отново към начинания, които съм започнал преди десетилетия. Много пъти съм се чудил: нима останалите не забелязват колко неразривно сме свързани с онова, което е имало значение за нас пореди? Изглежда, че огромната част от хората не го забелязват изобщо, и си мислят, че могат да станат каквито си поискат или да се представят за каквито им е удобно. После се вайкат и оплакват, че други им пречат. Колко ли щастливи са глупаците, напълно освободени от съзнаването на подобни ограничения?

Поздравления!

Здравей, Любо! Толкова се радвам, че ми гостуваш. На теб мога да кажа. Стихът е посветен на непрежалими приятели, които "преминаха във вечността" и вчера за първи път осъзнах, ясно осезах, че аз съм и там, до тях и тук, че винаги съм била и ще бъда..., защото нещата и пътищата са неделими. Благодаря ти, за съпричастността и точното тълкуване на осъзнатото. Бъди здрав и всичко най-добро от сърце!

Вечна им памет на твоите близки, Наде! Това, че духа на твоите приятели те води, е едно добро опровержение на онова, че "битието определя съзнанието", което може да е вярно, но за хора, които мислят със стомасите си.
Всичко най-добро и на теб!

Толкова предано куче е устременото минало.

Чувствал съм се, много често съм се чувствал така, макар и неспособен да го изразя толкова хубаво.

Светла и радостна есен!

Твой образ, Стефане! Ти го изведе... При мен е недоизказан. То и миналото е недоизказано.:) Но ме води. Аз пък не мога да изразя така хубаво в проза, вълнуващото ме, както ти в твои кратки разкази... Ритъмът още ми е чужд. Сърдечни поздрави на Илиана! :)

Поздравче и от мен - за стиха и клипа, който си избрала!

Здравей, Христо! Благодаря ти. Хубав ден и повече светлина в дъжда!:)

Пребъдваш, защото си силна и си оставила миналото зад гърба си, защото те крепи надежда за нещо хубаво в бъдещето, защото вярваш в себе си и следваш това, което си замислила, така мисля.

Здравей, Вени! Благодаря ти.:) Ти си КъснатаПролет, Добрата магьосница...:) Прегръщам те и желая здраве и обич в Дома ти, а на теб лично - светло и радостно вдъхновение!:)

Пребъдваш с паметна усмивка,
защото си люляла вятър
и в пазвата ти трепка силно
едно ослънчено понятие.

Здравей, Даниелче!:) Такъв дар ми дари ти, благодаря ти от сърце!

"Едно ослънчено понятие"
изгряло в дъжда... :)

Радвам се, че се завърна. Светла и нежна есен!:)

Пребъдвай! :)

:) Здравей, Ели! Май така ще бъде. Както Ябълчица каза, а и баба ми казваше -вървеж! Та, ний идем подир вървежа. И "подир сенките на облаците"... И ти пребъдвай! В една влюбена и приказна есен!:)

понякога са дълбоко скрити в някое ъгълче на душата!
Но рано или късно се събуждат и ни припомнят за себе си!
Песента е в пълно съзвучие с мислите ти,Наде!
Поздрави от мен и хубава вечер!

Да, мила Scarlety, съвършено скрити. В някое ъгълче на душата... Дотолкова, че загубваме себе си. Силните чувства могат да ни убият и само те могат да ни върнат към живот. Обичам тази песен на Леонард Коен... Радвам се, че символиката на клипа е в съзвучие със стиха, благодаря ти!
Поздрави и бъди много щастлива тази есен!:)

Да се доверим на забравеното чувство, както слепец на куче...
Трудно е, защото си мислим, че не сме слепци.:))

Привет, Надя!:))

Здравей, Тинче!:) Понякога - веднъж на много животи, чувството ни повежда, без да ни пита... Тогава Съдбата ни води за ръка. Само тогава владеем над нея. С огромната сила на чувстото. Сърдечни поздрави!:)