Когато нямаш думи...казваш

Нека този "Танц на слънцето" на Пако де Лусия звучи за теб!:) В дъжда... Хубава вечер, Митко

Присъединявам са към mitkaloto, останах без думи...

Поздрави!

Благодаря.....

дуенде

дори и подредени......те не могат да разкрият онова, невидимото, което се усеща с душите.
Хубав стих!

Здравей, Sparotok! Благодаря, че поспря. Поздрави и най-добри пожелания!

Здравей, Марти!:) Всъщност, мислих да пусна фламенко. Едни от най-големите танцьори... Но се заслушах в слънчевия танц. Светла вечер!:)

Аз благодаря за тези божествени снимки.

Здравей, Иве! Драго ми е, че ми гостуваш.:) Сърдечни поздрави и хубава съботна вечер!

Щом чувстваш нещо, то е истинско. Чувствата не могат да бъдат контролирани, не могат да бъдат манипулирани. Реалността се оглежда в теб, а не ти в нея...

Те са само сърфиста спущащ се по гребена на хаоса, можем да съдим за него по тях, не и да го опознаем, но толкова е красиво понякога приключението.
Както и в тези строфи.

Поздрави.

Воден от желанието да открие същността ( Даже не и от желание за притежание.), човек смъква вълшебния прашец от думите, оголва ги и под обелките не намира търсеното. Просто защото е другаде, така често - и отвъд думите ...
Поздравления, Наде! :))
Хубава неделя!

Докато слушат китарите, имах чувството, че всяка дума е писана в този ритъм?!
невидимото
в мене чувство,
което думите измисля
преди да ги запише
с букви...
Поздрави и хубав релакс!:)

Според мен, реалността е в структурата на духа. Реалността е Любовта, която движи световете. Неин дом е сърцето. Отвъд това няма нищо реално, поне за мен. Хербаризираната реалност не се оглежда в нищо. Тя отразява, но е мъртва. Мисля си, че чувствата са като знаците. Имат своя собствена воля. И когато са дълбоки, а не повърхностни, чувствата са мярка за реалност. Всичко извън тях е фалшиво. Затова, когато сме искрени, ние сме реалността.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=479&WorkID=17505&Level=2

Тук имам нещо по темата...

Да. Те са само сърфиста... Хубаво си го казал, Стефане. Всички те са наши деца. Не може да им се сърдим. Но когато те търсят приключението, ние потъваме дълбоко в хаоса, истинската ни родина. Тя винаги ни приютява... Безрезервно. Хаосът изцерява раните, на онези, за които любовта е единствената реалност. А от нея няма по-голямо приключение.
Поздрави на двете ти Слънчица!:) Всъщност Неслънчице има много слънце в името си. В превод Илиана е Слънчева.:) Софийският дъжд ви приветства!:)

Здравей, Megg!:) Радвам се, че си тук.. Да, защото желанието за притежание не е любов. Такива хора попадат другаде, зад рампата. Те никога не си дават сметка, че са в ролята на зрители на собствената си роля... С илюзията за воля, само подвластните на обстоятелствата си въобразяват, че владеят реда. Но са безсилни пред симфонията на хаоса. Прегръщам те! Светла и вдъхновена неделя!:)

Благодаря ти, Мими! Неравноделно съзвучие е това моето...:) Радвам се, че така ти е прозвучало. Обичам този ритъм. Хубави събота и неделя и на теб!:)

12. cefulesteven - Те са само сърфиста спущащ се по г...
19:31 Те са само сърфиста спущащ се по

Един петокласник със сигурност пише по-грамотно.
Стихът ти е хубав, но такава простотия да не знае пълния член е срамна.
Покажи му къде е Правописния речник.

"Тоя" рисува с думи. Затова ми е приятел. Ти "рисуваш ли със светлина"? Покажи ми твои фотографии, критикарино!:) Колкото до пълния член - има коректорки за това. За отразени реалности - не. Те не подлежат на корекции. Ето нещо от "тоя":

"Ако можеш
да затвориш очи,
не за да умреш
или да си представиш
поляни,
или да забравиш
къде се намираш
и е скучно,
ако можеш
да затвориш очи
пред огледалото,
без твоето отражение
да ги е затворило
и през него да
погледнеш
в по-истинското,

ще видиш,
че и сега съм до теб!"

Стефан Кръстев

"Не вярвай, че ти липсвам"

NB! Много точно Стефан не членува "сърфиста", защото той не е "извършващ действието". "Сърфиста" се плъзга по гребена на вълната, затова е лишен от прабългарското "ЪТ". Той, "сърфиста" е неправдоподобен и не може да бъде титулуван или титулован. Само може да бъде ловуван от ловци на времена.;)

И думите ми са излишни,
защото вече съм оттатък,
където няма празен поглед,
да го отместваш,
да примигваш,
да лееш сълзи безутешно,
да търсиш
светлия
хербарий,
а да намираш
овъглена
прекрасната ти
пеперуда,
привела
призрачни
криле.

Здравей, Еленче!:) Благодаря за включването и за стиха.. Красота и вдъхновение за теб!:)

Ами запетайката, която я няма? Ами изключителната неграмотност на този посредствен автор, която е недопустима за творец на словото и е навсякъде при него?Стига с тия смешни реклами.
Ето стиха на бабаеленица, сравни го с оня драскач.
И прозата му е буламач, но поезията му изисква противогаз.

всички думи са малки-големи желания...
мечти и фантазии,...и
разкриват страстите на сърцето...
единствено в мълчанието си.

Поздрави, брилянтен лиризъм!

Днес ти казваш - "глупости!". Днес аз казвам - утре, това ще е правило. Прегракнах да повтарям, че законът е да служи на хората, а не хората на закона! Поезията диктува правила. В моя роден град обичат да казва "ът". А животът сам по себе си е най-голямото правило. Ако една снимка не е жива, тя е мрак, а не светлина. "Стоте изгледа на Фуджи" на Хокусай или гравюрата му - "Мост в дъжда", са по-истински от самата Фуджияма. Снимката на наш съблогер днес е по-истинска от самата планина. Къде са твоите снимки и твоите стихове? Или са с таг "критик"?:) Знаех, че ще скочиш за запетайката.:) Затова не я сложих. Спазих книгата. И аз имам такива "грешки". Ти си една прекрасна илюстрация на стиха ми. Благодаря ти.

Аз твърдя, че е задължително един пишещ човек да спазва абсолютно езиковите закони. Иначе, както е при Цефул, той не уважава езика, литературата, читателите и самия себе си.
Нищо лично не влагам против него, а отчитам, че езиковата му неграмотност не е допустима при творците, да не би да не я забелязваш или пък да я защитаваш?
Дали е добро творчеството му, не ние с теб, а времето ще каже, но да пишеш с крещящи грешки е срамно. Това е.

Sriv, да, времето ще каже. И не приказките, а мълчанието на времето. Думата "отчитам" е русизъм. Би трябвало да кажеш "смятам". Употребата на пълния член в случая е търсена семантично, а запетаята в поезията е авторов избор. И допустима "грешка". "Оня" е грубизъм, недопустим от човек с добро сърце. Ще те помоля, ако би искал да кажеш нещо за стиха ми, да отправиш критика - заповядай. Другото е недостойно и обидно. Човек може да има перфектен профил, зад който да се скрие. Може да има и добра граматика. Но няма ли добро сърце, не е добре дошъл при мен, Sriv!

Здравей, Deep! Радвам се, че ми гостуваш... Благодаря за импровизацията.:)
Да, думите се раждат в мълчание... В мълчанието е истинската им сила. В невидимото за очите чувство.

Е, видимо само със сърцето! Писала си от душа...
Поздрави!

Чудесен стих!
Хубав ден ти желая!
Б.

Здравей, Ати! Благодаря ти, мнението ти е важно за мен. Сърдечни поздрави на Пловдив!

Привет, Борисе! Радостна и светла неделя!

И тук сега вали, но много, много слънчеви усмивки.

:) Здравей, Стефане! Тук спря да вали. Вчера и нощта - цяло денонощие!:) Дъждът се успокои като император, като великият Александър, завзе селенията на София и... властва.:) Всичко е просмукано с мирис на дъжд. Плевен със сигурност е красив в дъжда. Поздрави и хубава неделя на вас!:)

Четох, слушах, потопих се и сега изплувам. Истинското е винаги хубаво:)

Здравей, Tili!:) Аз пък потънах в Сикстинската капела и за кой ли път фреските на Микеланджело ме откраднаха от времето. Да, истинското е винаги хубаво...:) Прегръдка!

смятат думите за излишни, всъщност с тях съумяваме да не кажем това, които мислим, или това, което искаме, можем да лицемерничим. Те общуват на телепатично ниво, където всичко е чисто, мислите, усещанията. Те изразяват чувствата си, усещанията си с танц. Виждаш ли, колко е простичко и колко е истинско. А ние се научихме да се заливаме със слова и всъщност нищо да не казваме. Дори цели науки има за това. "Прибирам" те с усмивка и ти пожелавам прекрасна седмица, с много истински усещания и малко думи, да си поговорим с погледи и жестове!

Здравей, Майче!:) Чудесно си го казала. Достатъчно е да срещнеш един човек в живота си, с когото да се разбирате без думи, да общуваш истински. Аз го срещнах и благодаря на Бог за това щастие. Да говориш без думи е да опазиш и предадеш пламъка и искрата на танца на невидиомото в тебе чувство. Гори ли след теб, не си живял напразно. Подрав за теб! Легендарната Кармен Амая:

http://www.youtube.com/watch?v=FCca6d2ceI0&feature=related

Радостна и лекокрила седмица!:)

хубаво си го написала...с думи. И без думи!
Който може чете в душата, който не може се опира на думите, като на патерици...
Страхотен стих, остави ме без думи (както винаги) :)

Да невидимото чувство измисля - думите преди да ги запише!
За това :
- Аплодирам ! Прекрасно е !

Здравей, Ели!:) Много се радвам, че ми гостуваш. Дано да се видим и наяве един ден... А това за патериците е нов стих, много твой. Хубава седмица на теб и светла и радостна есен!:)

Здравей, Ябълчице!:) Ти винаги грееш, даже като вали... Благодаря, че поспря тук. Хубава седмица от сърце!:)

"И мислиш си,
че ме познаваш,
че някога ще можеш
да изпиташ
невидимото
в мене чувство,"
Понякога е трудно да разберем самите себе си, а какво остава и за другите .....понякога и думите не стигат и казваме "Нямам думи" или "No comment".
Поздрави!

Благодаря ти, сърдечно, Alexs. Всичко най-хубаво от сърце! Снощи "кацна" при мен един триптих... :) Не знам, доколко сполучих да го запиша. Бъди здрав!