написаното остава, а не отлита, и тъй както животът е кратък, а изкуството - вечно, така и те няма да ги погребат, а ще ги носят, щом говорят на разбираем за тях език. Поздравления, Наде! ))))

Дано, Слави. Дано ги приберат за малко поне, да ги приютят в сърцата си хората, да се посгреят. Какво друго да остане от нас, верните синове "на нощта неверна", в която Дебелянов все още се скита "бездомен и самин". Здравей и сърдечни поздрави!

Остават, мила Наде, може би заради слънцето в себе си, заради сиянието на светулковите фенерчета, заради потребността ни да се приютяваме в тях !
Поздравления! :)) И да се порадваш на вълшебния златен ден!

Здравей, Megg!:) Благодаря ти, наистина, вълшебен ден. Есента ми е любима. Хубаво да ти е днес и много радост! А думите остават като съчки от пожара на вечността. Ако са искрени, ще топлят. Дай боже! Светъл ден!:)

Доказва го дори само това, че никой досега не си е правил труда да ги погребва.

където и да попаднат... все ще ги улови някой жаден
за светлина и топлина ... и няма да бъдат погребани .
Ще ги приютяват сърцата и ще сгряват нежните им телца .
Поздравления , Надя ...Великолепен стих !

Думите остават като следи в пясъка... вълната ги отмива , но те са в спомена за този акт- в очите на този , който наблюдава!
Поздрави от мен!

Всеотдайност в словото... Поздрави!

Благодаря ти, Любо. И аз вярвам в безсмъртието на думите. Никой не би могъл да ги погребе. Дори да се осмели. Или както каза някога Антигона: "Не е градът за онзи, който срам чрез дързостта си е добил". Поздрави!

Здравей, Таня! Благодаря за куража. Прегръщам те.

Много често като гледаме звездното небе погледа ни се спира на звезда загаснала преди десетки, преди стотици хиляди години. Изглежда жива и е жива, все още с пътуващата си през бездната светлина. Тъй и с думите, един ден няма да го има сърцето от което са бликнали, нито пръстите, които са ги изписали, но носят със себе си част от тях.

На такива мисли ме настрои:))))

Здравей, Ябълчице! Ние сме подредили спомените в някакъв неживот, а думите - в мълчание. Това е добре, стига да можем да съзерцаваме. А дали можем, може би, бихме могли... Светла вечер!

Но прикътани в шепа, тяхната слаба светлинка се умножава и продължава да ни радва.
:)

Здравей, Стефане! Благодаря ти за това.

Словото е самата природа. То е диаманта на вятъра. Затова го кара да свети.:)Здравей, Ели!

СЛОВОТО!

Здравей, Христо!
Да, в началото бе Словото.
Радвам се, че поспря. Лека вечер!

Здравей, Душке! Всеотдайност... Хубава дума. Благодаря ти сърдечно. Нежна вечер!

<мълчание> за твоята шепа.

Фаровете осветяват пътя, но в светулките има толкова нежност, толкова крехък живот! Човек има желание непрекъснато да ги събира, да ги съхранява и пази.
Пръскай твоите светулки и радвай душите ни с тях.
Много усмивки днес!
:)))

Благодаря ти, Balkanian. Много мило.

Здравей, Ваня! Благодаря ти сърдечно за топлинката. Да ти е светло и радостно! Поздрави!

Цял един свят са родили вече, щом веднъж са били :)

Сложен философски въпрос... Не знаем дали и кои Думи ще останат и кои ще бъдат погребани...
Живей с Надежда! :)

Здравей, Кириле!:) Да, цял един свят. "Аз бях поет и някога, отново поет ще бъда". Поздрави на магичната Магура!

:) Привет, Марине! Живеем с Надежда двете "на границата с невъзможното". Много здраве от нея!:)

Като се обърнем назад, какво виждаме?

Всичко, построено от камък е разрушавано, от дърво - запалено и изгоряло,

от желязо - изяжда го ръждата и изчезва.

Всичко, построено от думи остава. Тях слънцето не ги изгаря, водата не ги отнася, ръждата е безпомощна. Разрушителите, и те са безпомощни.

Едничко словото е вечно.

С пожелание за вдъхновение и творчски огън!

никога няма да умрат. Думичките, огледало на нашата душевност. Колко са различни при различните ни състояния, лирични, романтични, философски, гневни. "Казана дума, хвърлен камък" - много мъдрост е събрана тук, изстрадана истина. А ти така нежно си се отнесла към думите, светулки, носещи светлина, нежни, мънички, и непременно ги свързвам с детството, с жътвата, с чистотата, на детската душа може би. Поздрави Наденце!

Здравей, Sande! Благодаря за милите благопожеляния. Бъди здрав и пребъдвай в словото!

Здравей, Майче! Да, думите, словото, са истинската ни родина. Не разноезичието. Там калдъръмите са чисти и светли и по тях е разпръснато онова уханно сено с аромат на цветя и вечност. И всяко цветенце е отронена буква от безграничността, от мълчанието на словото. Няма две еднакви цветя, два еднакви стръка. Така е и с думите. В тях е силата, когато са казани с нежност. Светъл и радостен ден!:)

посяват надежда и озаряват пътя на човека и когато човек ги прегърне, те стават дърво на живот в него!

Здравей, Звездичке! Да, вярвам в това. Благодаря ти за образите и думите. Радвам се, че те срещнах. Бъди здрава и честита!