НАСЛЕДСТВЕНОСТ

Седиш на столове,
покрити от найлон -
по парвенюшко няма,
от това, да бъркаш
безчестието с чест.
Как хладно
е в тронната ти зала -
Напускат
бездомни думите -
обездумени,
за да отидат
в пещерите -
със скършените си ръце
и дълго мрака да копаят.
Дано изровят
антрацит
и малко
самородно злато.

13. 12. 2011.

Ще го открием, ще открием в пещерите, своето самородно злато. Всеки го открива, ако търси себе си.

Честита бъди Надежда!

По парвенюшко няма,
от това, да бъркаш
безчестието с чест...
Поздравления , прекрасно стихотворение !

Здравей, Стефане! Благодаря, всичко най-добро от сърце и на теб. Дай Боже да открием самородното злато, защото не "откривам" публикациите на приятелите си в "Любими блогове", нито своя собствен пост.
ps Ето ги и тях - грейнаха. За мен това е от значение. Иначе просто няма да съм тук. Поздрави на Неслънчице!

Дължа го на поезията на моя приятел Иван Цанев. Един от най-силните български поети, които познавам. Вчера имаше честване на 70 годишнината му в Унгарския културен институт. Благодаря ти, Таничка. Радостен ден!

Дано!
Ръцете са прекършени , но чрез силата на мисълта - Дано успеят!
Поздрави за този оптимизъм!

Чудесен стих, Надя!
Самородното злато .....ще го открием ....
То не блести като,, евтините лъскави дрънкулки ''........
и понякога е трудно забележимо .......но почти винаги го откриваме....
истинско и безценно....
Хубав ден, миличка!:)))

Поздрави за прекрасното стихотворение!

Хубав ден.

Да, понякога нечий смях изгрява в кулите на чуждото отчаяние. Благодаря ти, за светлината на тълкуванието, Ябълчице! Дано успеят! Здравей!

Да, поякога го откриваме или то ни се открива. Но често пъти го губим, заради песъчинката в очите си. Хубав ден, мила Ваня! Благодаря ти.

Здравей, Огнена! Благодаря сърдечно. Светъл и радостен да е денят ти!

ДАНО!!!
Привет и тук, Мълчалива Надежда!
Мълчанията понякога крещят по-силно и от вика на отчаянието...
Затова "обездумените" ти слова достигат до Душата и стопяват неверието, превръщайки го с самородното злато на Мъдростта.

Прекрасно е, че споделяш с нас таланта си, благодаря от сърце! Хубав ден :):):)

Помъчих се открия дума- надежда в стихотворението ти и се хванах за "бъркаш".
Докато бъркаш, има надежда да се научиш...
Поздрав!:))

почти смазала Надеждата, довела до нейното Мълчание. Но винаги има изход, ще видиш. Но защо Наследственост??? Хубав вторник, Наденце!

Здравей, Ан 12! Лирическият герой прекършва крила. На думи, имена. Бърка чест с безчестие. Ще се научи. Само за мен няма надежда. Аз самата съм... Надежда. Това само по-себе си е урок.:) Поздрави!

Здравей, мила Дима! Липсваше ми. Радвам се, че пак си тук. Радвам се, че нещо така лично за мен, наистина изстрадано само от мен, звучи по този начин. Благодаря ти за куража!

:) Майче, ти винаги ме караш да се усмихвам. Да, силна болка, която ти изтръгва сърцето и го хвърля в жертва на измислени божества. Кухи, като несъществуваща хралупа, в която, дори вятърът не иска да викне, за да чуе гласа си. Изход винаги има. Щом има приятел като теб, който иска да узнае, защо кръщавам оцеляването "Наследственост"? Защото е оцеляване лично, но и не само. Защото е споделено с теб, с приятелите ми тук, с вас, със сродните духове, за които никога няма да се уморя да копнея. Докато дишам. И след това. Прегръщам те!

законсервирани пари, идеи, чувства - това е светът на парвенюто.
Кой къде е в този свят!?
Поздрави за стихотворението, Надежда!

Здравей, Bven! Радвам се, че ми гостуваш. В този свят е онзи, който знае, че свят значи святост. Но това знание не го е учил, а се е родил, за да го продължи със сърцето си. Всеки друг, продължава да учи и да се пита:

Кому е нужно
себе си да вписва
в превзетостта
да бъде?

Защото, ако сбъркаш чест с безчестие, е по-добре да се запиташ:

Да съжалявам ли?
Не го записах
и някога ще се повтори
пак навярно.

До следващия обръч на извън-свят, който не може да бъде дори оброчище. За вричане, да не говорим. Защото да сбъркаш чест с безчестие е участ. Защо приемаме за даденост изначалността на Словото? Защото вярваме в словото. И сме верни нему съвсем естествено, без да се кълнем във вярност.

Езикът е самият той.
А името - едничка дума.

Хубава вечер, мила Bven! Благодаря ти.

На Bven

* * *

Да съжалявам ли?
Не го записах и някога
ще се повтори пак навярно.

Кому е нужно
себе си да вписва
в превзетостта да бъде?

Езикът е
самият той.
А името - едничка дума.

13. 12. 2011.

За самородното злато -...
.........
всички го търсим-
рядко са тези, които успяват...
Но за какво всъщност живеем-
ако не- за да го намерим...?

Поздрави мила..

Силно..
и малко по-гневно ми дойде..
ама -
сполай ти-
добро :)

Здравей, Севде! Много се радвам, че си тук. Някаква строгост ме обзема вече. Полека, постепенно и естествено. Първо към мене си. После към всичко друго. Гневливите, знаем, къде отиват. В невидимото, далеч от виделината. Нямам право на гняв. По-скоро, вече имам право на мълчание. Откупих се от онзи пазар. Поне така си въобразявам. Сърдечни поздрави и празнично настроение!:)

много мило, твоите философски отговори ме настройват на сантиментално-патриотична вълна. А ние сме език, име и Същност! Всичко на тази Земя, наречено с хубавата дума Човек!
Хубава и мила вечер от мен!:)))

:) Аз ти благодаря, мила Bven! Твоят въпрос го породи. Като тази поетична книга, която пишем тук и сега заедно, живот и здраве, види бял свят, това ще е твоето стихотворение и ще си носи посвещението. Колко хубаво го казваш, да, ние сме "език, име и Същност". Прегръдки и светла вечер!:)

Много силен образ, Наде, и - много тъжен. Развълнува ме, представих си думите - прокудени, предадени ..., но въпреки болката си, копнеещи за истината. Поели към нея " със скършените си ръце ". Хубаво е.
Благодаря ти, мила Наде, за стихотворението! И - за посоката!
Лека и светла вечер! :)

Всичко объркахме в този найлонов свят. Наистина думите са бездомни, безкрили и набутани в пещерите на глупостта и самотата. Даже няма смисъл да чукаме on heaven's door, няма да ни отворят.

Страхотна комбинация си направила! Ама не защото мен можеш да ме превземеш с 30 секунди, изпяти от Аксел, а по смисъл. Дълбок!

Здравей, мила Megg! Благодаря ти. Да, бяха и прокудени, и предадени. Точно, както си ги представяш.Точно това исках да кажа. Ние казваме "бяха" и сме спокойни, че това е минало. Не, не е минало. Защото това, което понякога виждаме като минало, предстои. Щом сме допуснали да бъде. Защо сме позволили да се случи? Щом сме безмълвни свидетели на мрака, дано изровим малко от антрацита му. Той няма да ни стопли, но ще дари нещо истинско на други хора. Нежни и светли сънища!

Здравей, Чайче! Благодаря ти. Мисля си, че няма врата, която не може да се отвори. По-трудно е да захлопнеш изгнилите порти на нахлуващия мрак, защото той понякога е невидим и се просмуква навсякъде. А глупостта и самотата са от династията на мрака. Поздрави!

Здравей, Надя! Не съм видяла, че коментарът ми е излязъл анонимен. Ан12 е моя милост.
Привет!:))

Привет, Тинче!:) Благодаря ти, накара ме да мисля. Когато записвам поезията, която идва, повече чувствам, отколкото мисля.:) И понякога си личи. Така преминаваме под слънчевата сянка на Икар. Каква легенда само! Сякаш се е родила днес. Сърдечни поздрави на теб и на безкрайното море!

Ч______________________.....*....._______________________Б Е______________________.....#....._______________________Ъ С____________________.....#S#.....______________________Д
Т______________....."#:._.:#S"##:._.:#.....________________Е
И_____________....." "#:._.:##"S#:._.:#"......______________Т
Т______________.@..."####"S##"####"..@.._____________Е А__________....."#:.____.:#"###"#:.____.:#"......__________Щ
К___________....."###O####S"####O####"......_________А О__________....."&:.__"#S##"###"S###"__.:&"…...._______С Л_________....."###S###""#D"#D""##S####"....._________Т Е_____________....."##"##S##"###S#"##".....____________Л
Д________....."&:._...-.:##"###"###"##:._.._.:&"..... ______И А__*___....."#######"##"#####"##"#######".......__*__В __*•*_________....."#####""#######""#####"......__*•*_И _*•••*_______________......2012.....______________*•••*_

Не зная дали е най-хубавото, но със сигурност е изпълнено с Надежда!
Всяка дума и стих ме убеждават в това!
Въпреки антрацитния финал... Има Надежда!

и благородно-справедливо! Така е.
Но - първият стих ме разсмя, защото съм попадала точно в такива домове и искрено съм се забавлявала. Но парвенюто винаги е смъртно сериозно. Дори когато свали найлоните. Въплъщението е трудна работа!

Привет, Надя:)))

Здравей, мила Пан!:) Благодаря ти. Прекрасно е твоето коледно дръвче. Дръвчето на Пан.:) Здраве и щастие за теб и семейството ти! Радостна Коледа!

Благодаря ти, мила Лили! За вдъхновяващите преводи, за присъствието. Сърдечни поздрави и благопожелания за светли и радостни предпразнични дни!

:) Тили! (с удивително възклицателно). "Смъртно сериозно" е всичко парвенюшко, да. Така е. Въплъщението е въпрос на... наследственост. Някои неща или ги има, или не. Няма виновни. Хубава съботна вечер за теб! Тук е романтично. Смрачава и вали от онези дъждове, които, ако обърнат на сняг, може да бъде само коледен. Мрак, който пада затворил дъжд и светлина. И надежда.:) Да, думата е носталгично. Благодаря ти за това. Поздрави!

Поздрави сестрите си!

Здравей Митко, радвам се, че пак си сред нас. Поздрави!

Мила, Надя!Пожелавам ти една Вълшебна Коледа,
изпълнена с много приятни емоции
и незабравими преживявания!
Пожелавам ти една по-щаслива,
весела и изпълнена с обич и успехи нова година!:)))

Благодаря ти, мила Ваня! Да ти се връща стократно благопожеланието! Бъди и бъди щастлива и много обичана!