Постинг
14.01.2012 16:05 -
МАЛКА БУДА
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 8635 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2012 18:38
Прочетен: 8635 Коментари: 26 Гласове:
87
Последна промяна: 14.01.2012 18:38
В СЪРЦЕТО МИ
Просто трябва
да посрещнеш
самотата си -
казаха ми времената.
От кръга на езерото
спряло
залюляха люлката
на моите животи.
И побягнах
като слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся.
Езерото спряло -
като циферблат
в сърцето ми
на малка Буда.
И събудило от сън
внезапно -
слънчови вълни
да вика.
14. 01. 2012.
Просто трябва
да посрещнеш
самотата си -
казаха ми времената.
От кръга на езерото
спряло
залюляха люлката
на моите животи.
И побягнах
като слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся.
Езерото спряло -
като циферблат
в сърцето ми
на малка Буда.
И събудило от сън
внезапно -
слънчови вълни
да вика.
14. 01. 2012.
"Просто трябва да посрещнеш самотата си"....а това е толкова трудно...
цитирайsparotok написа:
"Просто трябва да посрещнеш самотата си"....а това е толкова трудно...
Невъзможно е. Благодаря, че ме разбра, Sparotok. Радостен ден на теб!
"И побягнах
като слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся."
Без коментар...
цитирайкато слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся."
Без коментар...
dushka написа:
"И побягнах
като слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся."
Без коментар...
като слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся."
Без коментар...
Здравей, мила Душке! Щом е "без коментар", нека ти подаря едно стихотворение "без заглавие", което записах веднага след първото снощи.
* * *
Нямам обяснение,
но не мога
да направя нищо.
Затова отново
срещу теб оставам,
да избегна
себе си -
себе си
да превъзмогна
в слънчевия сплит
на болката
отляво.
14. 01. 2012.
Сега забелязвам, че съм сбъркала датирането на първото. Благодаря ти. И двете ги написах на тъмно, в два през нощта, като се събудих от нещо. Повтарях насън думи, които се губеха и се усмихвах като дете, защото знам от опит, че на сутринта, няма да помня нищо. И така ги записах на тъмно, че едвам ги разчетох днес. Сега ще поправя годината. Вече май сме 2012. Времето наистина не се променя.:) Прегръщам те и хубава вечер от мен!
http://www.youtube.com/watch?v=oDA0GCURXyc
5.
mitkaloto -
"Сърцето ми"-само то не ...
14.01.2012 19:38
14.01.2012 19:38
"Сърцето ми"-само то не се щади.Само то работи без почивка. И в радост и болка то отмерва като часовник так,так от началото до края ...так,так.
цитирайmitkaloto написа:
"Сърцето ми"-само то не се щади.Само то работи без почивка. И в радост и болка то отмерва като часовник так,так от началото до края ...так,так.
Добър вечер, Митко. Да, един ден може би всеки от нас ще чуе легендата на сърцето си и ще я обезсмърти с дума или дело. Сърдечни поздрави!
И на тъмно , думите намират мястото си
в дълбок стих и силно послание ...
Обяснение няма ... Подарявам ти обич ...
Прегръщам те , Надя !
цитирайв дълбок стих и силно послание ...
Обяснение няма ... Подарявам ти обич ...
Прегръщам те , Надя !
8.
malchaniaotnadejda7 -
7. stela50 - В самотата ... особено в самотата себе си пак в себе си търсим .
14.01.2012 20:26
14.01.2012 20:26
stela50 написа:
И на тъмно , думите намират мястото си
в дълбок стих и силно послание ...
Обяснение няма ... Подарявам ти обич ...
Прегръщам те , Надя !
в дълбок стих и силно послание ...
Обяснение няма ... Подарявам ти обич ...
Прегръщам те , Надя !
Благодаря ти, Таничка. Знам ли! На 50 години човек би трябвало да има някои от отговорите, ако не обясненията им. Човек - да, поетът, един Господ знае! Прегръщам те и ти благодаря за докосването до ефира от изисканост и финес на великата Нина Ричи. Светла вечер!
Буда е равновесие...
Баланс на Природа, Духовност, Мисъл.
Пожелавам ти да го намериш!
Б.
цитирайБаланс на Природа, Духовност, Мисъл.
Пожелавам ти да го намериш!
Б.
да стоплят сърцето на слънчевия заек, който очевидно е много, много тъжен и се търси ли търси, но не търси себе си, отдавна се е намерил, по-скоро иска да се отърси отнещо, болезнено и тъжно, нещо, от което няма спасение, но може да бъде път към някакво вътрешно помирение. Усмивки Наденце, че ми разкъса сърцето.
цитирайkalin8 написа:
Буда е равновесие...
Баланс на Природа, Духовност, Мисъл.
Пожелавам ти да го намериш!
Б.
Баланс на Природа, Духовност, Мисъл.
Пожелавам ти да го намериш!
Б.
Здравей, Борисе! Никога не съм се интересувала от будизъм. Може и да се докосна един ден до поезията и хармонията и на този светоусет. Християнският, с всичките му нелепости и дълбоки противоречия винаги ми е бил и ще остане рожден. Като стар дълг. Това стихотворение преживях насън. Не знам откъде се взе това усещане за една слънчева, тиха и равна усмивка, която имаше всичко и нищо. Изгря в нощта внезапно.:) И някак вътре в мен. Беше прекрасно и се радвам, че този път го записах. Благодаря ти за пожеланието. И на теб от сърце желая тихи и светли сбъдвания, които да ти дарят радост! Благодаря, че ми гостува.
makont написа:
да стоплят сърцето на слънчевия заек, който очевидно е много, много тъжен и се търси ли търси, но не търси себе си, отдавна се е намерил, по-скоро иска да се отърси отнещо, болезнено и тъжно, нещо, от което няма спасение, но може да бъде път към някакво вътрешно помирение. Усмивки Наденце, че ми разкъса сърцето.
Заекът е глезен заек, който има разкошни приятелки, които не е сънувал през всичките си животи, докато е пробягвал по водното огледало на езерото. Окото на Та Хан Ра е това езеро. Не знаех, че може да топли и да изгрява във всеки от нас. Да провижда чрез нас. Майче, тепърва започвам да уча. Светъл и радостен ден с много усмивки! Прегръщам те!
Случвало ми се е да заставам край езеро и след време преставам да го виждам и се виждам от езерото.
Докато те четох си спомних усещането.
цитирайДокато те четох си спомних усещането.
"Просто трябва
да посрещнеш
самотата си -
казаха ми времената"
Много мъдро- сами сме и сме всичко наоколо , което сме допуснали да бъдем!
цитирайда посрещнеш
самотата си -
казаха ми времената"
Много мъдро- сами сме и сме всичко наоколо , което сме допуснали да бъдем!
cefulesteven написа:
Случвало ми се е да заставам край езеро и след време преставам да го виждам и се виждам от езерото.
Докато те четох си спомних усещането.
Докато те четох си спомних усещането.
Здравей, Стефане! Благодаря ти за споделеното. Събудих се над езерото. И отворих очи.:) То си стоеше неподвижно в мен. Провиждаше. Нещо като "само или все наблюдение", но едновременно и навсякъде, без граници. Липсата на бряг, дори кръгъл. На граници. Да, близко е. Сърдечни поздрави на Бобо и на Неслънчице!
Сега си спомних нещо много старо, което започваше така:
Лицето ми е дъното на езеро -
най-есенното езеро в света,
а сводът е дълбок и тъмен
като часовник пясъчен...
Ти ме подсети за това някогашно преживяване. Откакто се помня, думата "езеро" не е присъствала, освен в това старо стихотворение. Но не е "циферблат", а "часовник пясъчен". И на мястото на свода е езерото. Хубав неделен следобед на вас и поздрави на Плевен!:)
jabalka написа:
"Просто трябва
да посрещнеш
самотата си -
казаха ми времената"
Много мъдро- сами сме и сме всичко наоколо , което сме допуснали да бъдем!
да посрещнеш
самотата си -
казаха ми времената"
Много мъдро- сами сме и сме всичко наоколо , което сме допуснали да бъдем!
Здравей, Ябълчице! Благодаря ти. Не знам, дали е мъдро, но беше хубаво като усещане. Нищо не липсваше. Беше пълно. Радвам се, че поспря. Светла вечер!
Здравей, Надежда. Доближаването до Буда е просветление, а да чувстваш Буда според мен си е вече осъзнаване на своята божественост. Във всички случаи, животът се живее Тук и Сега! Поздрави за философската нагласа и хубава вечер!
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BuddhaTwang.jpg
цитирайhttp://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BuddhaTwang.jpg
bven написа:
Здравей, Надежда. Доближаването до Буда е просветление, а да чувстваш Буда според мен си е вече осъзнаване на своята божественост. Във всички случаи, животът се живее Тук и Сега! Поздрави за философската нагласа и хубава вечер!
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BuddhaTwang.jpg
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BuddhaTwang.jpg
Здравей, Bven!:) Благодаря ти за това прекрасно изображение. Ако трябва да бъда откровена, по едни или други причини исках да погледна някои стари снимки на Бостън. А ти ме изненада с това. Истински подарък! Наистина грее. Приказна вечер и на теб и хубава седмица!
Щом можеш да пишеш насън, Надя...
и тази болка те държи полу-будна, внушава ти, че е единствена, тази болка вае стиховете ти...тя е копнежът на тъгата, който пре-съ-творява...и лекува!
цитирайи тази болка те държи полу-будна, внушава ти, че е единствена, тази болка вае стиховете ти...тя е копнежът на тъгата, който пре-съ-творява...и лекува!
Надя, като прочетох стихотворението ти се сетих за една тематична детска изложба на рисунки " Моето детство". Едно дете беше нарисувало езеро с риби, закачено с въжета /предполагам/ за един облак от който валеше дъжд в езерото. До облака имаше слънце с лъчи като стрели. Дълго гледах рисунката и се мъчих да си представя какво се е въртяло в детската главица, защото в моята се завъртяха много философски мисли.:))).
Поздравявам те и нямам представа от мислите в твоята глава.:))
цитирайПоздравявам те и нямам представа от мислите в твоята глава.:))
aqualia написа:
Щом можеш да пишеш насън, Надя...
и тази болка те държи полу-будна, внушава ти, че е единствена, тази болка вае стиховете ти...тя е копнежът на тъгата, който пре-съ-творява...и лекува!
и тази болка те държи полу-будна, внушава ти, че е единствена, тази болка вае стиховете ти...тя е копнежът на тъгата, който пре-съ-творява...и лекува!
Здравей, Лили! Много ме зарадва днес, но излизах, извини ме, че чак сега ти отговарям. Ти винаги знаеш истината. Не исках да ти посвещавам нещо тъжно, но следващото стихотворение е за теб - то е и смешно, и тъжно. Кръстих го "Наивница" и го написах тази сутрин, когато ме събуди болка от нещо. Нищо не ме болеше, разбира се, но го написах и на последния и предпоследния куплет някаква всемирна тъга така ме отнесе, че зароних тихо едни огромни сълзи, чак се засрамих. Да не говорим, че го адресирах и към себе си. В бъдеще, ще ти посветя друго и ще се казва "Копнежът на тъгата".:) А за писането насън рядко, но се е случвало. Да, лекува. Никога не съм се замисляла затова, че поезията е целебна, но знам, че е животоспасяваща. Благодаря ти, мила Лили. Прегръщам те и поздрави на Испания! Благодаря ти за прекрасните преводи и до скоро! Ето го:)
НАИВНИЦА
на Лили Ресенска
Светът
не са фъстъците,
които в шепата
държиш, човеко!
Повярвай ми,
аз няма да те лъжа,
защото нямам
повече фъстъци;
Които да пека
и да подреждам -
не ми останаха
за посев даже.
Така че,
глупаво е
да се правим
на по-наивни
от звездите.
16. 01. 2012.
monaliza121 написа:
Надя, като прочетох стихотворението ти се сетих за една тематична детска изложба на рисунки " Моето детство". Едно дете беше нарисувало езеро с риби, закачено с въжета /предполагам/ за един облак от който валеше дъжд в езерото. До облака имаше слънце с лъчи като стрели. Дълго гледах рисунката и се мъчих да си представя какво се е въртяло в детската главица, защото в моята се завъртяха много философски мисли.:))).
Поздравявам те и нямам представа от мислите в твоята глава.:))
Поздравявам те и нямам представа от мислите в твоята глава.:))
Здравей, Тинче! Много се радвам, че ми гостуваш и за това, което споделяш. Толкова е хубаво, че за първи път съжалявам за отминалото време, съжалявам, че не съм дете.:) Знам ли, какво съм искала да кажа. Усмихнах се насън. Това беше. Благодаря ти, че поспря при мен. Радостна и вдъхновена седмица и сърдечни поздрави на теб и на морето, което толкова обичам!:)
И под привидния покой на повърхността - тъга, тихо трептене по слънчеви лъчи ...
Поздравления, Наде! Много ми хареса!
Светла седмица! :))
цитирайПоздравления, Наде! Много ми хареса!
Светла седмица! :))
megg написа:
И под привидния покой на повърхността - тъга, тихо трептене по слънчеви лъчи ...
Поздравления, Наде! Много ми хареса!
Светла седмица! :))
Поздравления, Наде! Много ми хареса!
Светла седмица! :))
Здравей, Megg!:) Зарадва ме. Ценя това, което казваш и е хубаво, че нещичко ти е харесало. Всъщност, чувствах покой. Но и слънчев, и воден, т.е. малко минорен, същевременно. Много трудно е, защото аз не знам толкова много думи.:) Прегръщам те и радостна и огряна от усмивки седмица!
И побягнах
като слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся.
цитирайкато слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся.
ognena71 написа:
И побягнах
като слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся.
като слънчев заек
в себе си -
пак себе си да търся.
Здравей, Огнена71! Благодаря ти сърдечно! Хубави събота и неделя и бъди!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43586
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА