Мълчанието може да говори много повече от куп споделени думи! Много хубав и фин стих! Поздрави!:)

Здравей, Светле! И твоето небесно коренче се държи здраво за сърцето.. С цвят на мак! Благодаря ти. Радвам се, че поспря. Снощи го написах в предсън. Беше странна нощ. Денят - също. Мълчанието е за всички, които сме обичали и които ще обичаме. Нежна вечер!

"Мълчанието
винаги боли..."

И се раждат прекрасни стихове...
Като твоите, Надежда!
Възхитена съм от таланта на Словото ти!

Спокойна нощ и вдъхновени сънища ти желая :)

Здравей, Дима! Благодаря ти за милите думи. Нека те поздравя с една песен по стих на мой скъп приятел и много добър български поет, който много ми липсва.
За мълчанието...

http://www.youtube.com/watch?v=JC9BX5uWQhs.

Ефирни сънища и на теб и лека нощ!:)

Мълчанието ми позволява да се чуя… Поздрави!:)

Прекрасно стихотворение!Поздрави!

Мълчанието
няма имена,
а тихи думи,
меки понятия -
като присъствието
на жена -
потънала
в невидими
обятия.
mnogu ubavo si go kazla ova:)
inaj prekrasen den:)

Прекрасен стих, мила Надя! Много, много ми хареса!
Остави ме без дъх......
Прегръдки !:)))

Това ми харесва!

Здравей, мила Душке! Мълчанието е като твоите врабчета.:) Припомни ми една от детските ми книги от Емилиян Станев - за Врабчето. После пък живота на Едит Пиаф... И накрая онова "мълчание" - голямото мълчание, за което не един поет възкликва. Но само до името на България.

... Останалото мълчание ...

Твърде много казва мълчанието. Понякога твърде много за да го понесем и го разсичаме на части с ненужни думи.

Аз обичам да се вслушвам в него. Не винаги, но в моментите на емоционалните си, лични върхове.

Като въздишка в съня ... Много хубав стих, мила Наде, отронва се кротко - картина, застинала в мига на мълчанието; онова, което казва всичко.
Поздравления! Светъл да е денят ти! :))

Ето едно старо мълчание. Прегръщам те - теб и слънчевото момиченце!

Участ

Небето бяла риза свлече.
Сърцето му се сви зад хълма кърваво,
избликна миг студена вечност -
годината - осемдесет и първа...
И колко века на обреченост
с копита рият паметта ми -
О, Дяконе, какво небе...
От мрамор сякаш е изсечено!
Во имя свет, на колене -
и прегрешила, и незвана,
зова ви, родни ветрове;
За да остана...
Във мрака босоног,
безумен и прокажен вятър стене -
Пет века тъмно като в рог,
а малка е една вселена...
На клада Вярата,
глави на кол набити,
пръст окървавена,
но има ли слънца обезверени
и обезглавени?
Безвремие. Народ. Безвремие...
И имена!
О, колко имена, Българийо...
невписани в поеми!

1981

Здравей, Митко! Благодаря ти. Още по-прекрасна е онази твоя снимка но пътеката в рожденния дом на Левски. Никога няма да я забравя. Пред очите ми е - от твоята снимка! Сякаш чувам стъпките му... Аз ти благодаря. Поздрави!

Здравей, Дан!:) Благодаря ти. Драго ми е, че поспря. И при теб ми е хубаво, когато ти гостувам. Знаеш ли, преди да изникне този образ - в предсън, поговорих с братовчедка ми, която живее в Калифорния. И тя се казва Надежда и ми разказа - ден преди Задушница, как Богородица не е знаела, кой точно е синът й. Цели 50 дни! Чувствала го е, но не е знаела. Майката Божия! Какво остава за нас, простите смъртни...:) Пожелавам ти светъл, радостен ден!

Макар, че според мен мълчанието може просто светло да си свети :) Поздравявам те :)

Здравей, Христо! Благодаря ти сърдечно, трогвате ме, приятели. Ами, това е една хубава "тема". Ще я продължа, живот и здраве! Истинските неща са безименните, но означаващите всичко. Като буквите. Като светлината. Като Бог... Символите и знаците нямат имена, но обобщават всичко на този свят и не остаряват. Знаят да "мълчат". И да греят в "хаоса от букви тъмен". (мой стар стих, НИ) Хубаво е, че имаме шанса да сме живи и... да учим.:) Хубава неделя и бъди здрав!

Здравей, мила Ваня! Каних се да ти пиша и не сварих. Толкова съм ти задължена за вчера. Никога не ми се е случвало, но забравих, че е Задушница. И прочетох вчера при теб. Благодаря ти, Господ да те закриля, да си здрава и много щастлива - ти и всички, които обичаш! Та, благодарение на теб, почетохме паметта на обичните ни хора и този ден. Прегръщам те!

Здравей, Стефане! Да, а и днес е особен ден. За размисъл ...
Но, хората сме далеч от съвършенството на мълчанието. Само понякога, то каца тихичко и ни прислонява под крилото си. Тогава целият свят притихва и започва да грее с онази своя си светлина... Сърдечни поздрави на Неслънчице и Бобо!:)

:) Здравей, скъпа Megg! Да, това е "въздишка в съня". Беше мимолетна, всъщност. Но ми заговори за неща, които предстоят да се случат. Странно, "неизбежно", някак.:) Понякога става така. Такива сънища ме навестяват на 10 години. Но това беше "наяве". Прегръщам те и ако оцелея до лятото, непременно ще напиша нещо лятно и морско - за теб!:)

Здравей, Станимира!:) Благодаря ти сърдечно! Имаш много хубаво име - чак сега го научих, все си те знаем - Сестра!:) Харесва ми погледа през твоя прозорец. Ще те навестявам по-често. Гледката е синя и провижда.:) Поздрави и до скоро!

И до скоро :)

Веднага си го взимам , без да чакам разрешение .
Благодаря ти , мила !

:) Поздрави и хубава вечер, Сестричке! Успешна седмица утре!

Здравей, скъпа Таничка! Стихчето е малко ретро и силно ретроспективно. В мислите и чувствата ми - непроменими - макар 20 години назад.
Така е с времето - "… времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме."
Късно признание е този стих, в закъснял словоред...
Прегръщам те и ти благодаря за почитта към онзи "един син" на България, който все още нашата нация не може да свали от бесилото.
Не може да го стигне!

времето няма значение ...и никога не е късно ...
Това е моето лично мнение . Мълчанието ... понякога казва всичко .
Мълчанието ...като росата в ранните зори,изплетена от синя свила...
Красиво и преливащо в мисли , картини , чувства ...
И във Фейсбук вече си има почитатели ...
Прегръдки !

Благодаря ти, Таничка. Много си мила. Ти знаеш, че нямам фейсбук. Но заради твоите приятели, мога да открия.:) Блог.бг за мен засега е палубата, на която плавам в океана на времето. И каквато съм си последователна, май тук ще си остана. Страхотна е!:) Прегръщам те и поздрави на Пловдив и на хората в онази невероятна библиотека, която много обичам. Даже сме имали премиери там.:)

Pozdravi za stiha i muzikata!

Здравей, Ябълчице!:) Благодаря ти, че ми гостува. Поздрави и на теб и вдъхновена седмица!

Много нетрадиционно ми прозвуча, но е много красиво!

:) Наистина ли, Чайче?! Радвам се, че ти харесва. Започнах навремето с рими. От 9 годишна...:) Така учих. Лееха се безспир. И когато се поуспокоих, че нямам проблем с нито една рима на този свят, си позволих да "нагазя" в лудите води на бялата "неровноделност". Когато това "нещо", кацна завчера, в предсън на листа пред очите ми, се посмутих - това пък какво е?:) Но - ето го- има си свой живот. Да римува, каквото си иска. Обещавам ти, следващото, да е още по-не традиционно.:) Прегръдки!

Дъждът,
когато не вали,
но цялата земя
покрива.
Толкова го чакаме - него, силният, истински, ураганен дъжд! - да измие всичко, наслоено с годините в душите и телата ни.
За да изгрее утрото - в свила и злато за нашите деца и за всички нас.
Хубаво и надеждно синьо...
Благодаря !

Здравей, мила Bven!:) Благодаря ти.. Обещавам ти всичко Надеждино да е все по-надеждно оттук нататък. Стига тези вопли до възбог. Ще ти подаря едно ураганно поетично мълчание на дъжда. И пролетно... Толкова обичам бурите.:) Лека и синьозвездна нощ от свила!

Мълчанието е стена...
Не, само завеса, зад която е капелата на чувствата...

Здравей, Тинче! Да, може би винаги е било. От "синя свила" внезапно се издига в стена до небето. И няма въжени мостове. Нито път към него. Благодаря ти за това.

Прекрасен стих, сякаш отваря врата към душата...

Здравей, Sparotok! Благодаря ти. Ценя мнението ти. Трогваш ме. Поздрави!

Привет ,Наде!
Пишеш някак нестандартно/колко ли разбирам от това/,но ми хареса:)

Здравей, Или! Благодаря ти. Блогът ти само с твои картини е невероятен. Много ме радва.:) Довечера ще си избера една и ще я кача в блогрола.:) И ще чакам следващата ти изложба. Този път, ще дойда непременно.:)

Въздушен и неуловим стих - като докосване от вятъра, любимото ми^^ И ми напомни някак за това: http://www.youtube.com/watch?v=kRDnkG1wDSU

Много обичам да те чета, Наде - не спирай да пишеш! :)*гуш*

Много ме зарадва, благодаря ти! Прегръщам те с най-светли и добри пожелания за теб от сърце!:)

"Оставам тук -Бъди до мен". За първи път я чувам, истинска изненада! Благодаря ти, хубава вечер и до скоро!