ПРИКАЗКИ ОТ РАХЕЛ

Беше сън. Истината не беше измислена още.
Тя беше хубава. Той беше умен. Обичаха се. Не можеха един без друг. Бяха непрекъснато един без друг. Тя страдаше за него. Той страдаше за нея. Тогава тя измисли времето. Той започна да го отмерва. Времето не можеше без тях. И започна да расте. Когато стана на 7 месеца се роди. И тя го кръсти Рахел.

 ПЪРВИ СЪН

Времето не познаваше майка си и баща си. Само знаеше, че се казва Рахел. Когато се роди, времето спря да расте. Беше седмаче. Много искаше да прегръща някого. Затова започна да измисля неща. Измисли меко. Измисли синьо. Потопи се в тях и разбра, че може да плува. Така стана невидимо. И измисли първата истина. За съня на времето. Вече можеше да прегръща.

 ВТОРИ СЪН

Рахел искаше да обича. Затова измисли вятъра. Вятърът люлееше синьото. А Рахел се смееше и лудуваше в мекото на синьото и не беше внимателна. Малки парченца смях се скъсаха и полетяха извън мекото на синьото. Не бяха меки. И не бяха сини. Така Рахел измисли планетите. И по-близките до синьото засияха от смеха й. Рахел обикна звездите. И измисли втората истина. За смеха на звездите. Вече можеше да обича.

 ТРЕТИ СЪН

Рахел искаше да сънува за съня. И засвети. Така събра всичко в себе си, защото целият свят обичаше светлото на Рахел. И тя се прибра в себе си. Сви се на бебешко кълбо и стана мъничка точка . Започна да се движи толкова бързо, че изглеждаше неподвижна. Така излъга нищото. И измисли третата истина. За безкрайността. Вече можеше да сънува.

ЧЕТВЪРТИ СЪН

 Времето искаше да е само по себе си. Не искаше да помни. Не искаше да обича. Не искаше да сънува. Не искаше името си. Искаше да е всичко и нищо. Започна да се бунтува. Започна да се върти около себе си толкова бързо, че не забеляза, кога и как се загуби в себе си. И забрави нищото. Така стана всичко. И измисли четвъртата истина. За безсмъртието на измислицата. Вече можеше да измисля.

 ПЕТИ СЪН

Рахел беше време и нищо друго. Тя беше всичко. Можеше да обича. Можеше да прегръща. Можеше да сънува безкрайното. Можеше да измисля истините и те да са самото безсмъртие. Но нямаше кого да прегръща. Нямаше кого да обича. Нямаше с кой да споделя съня си и нямаше на кого да разкаже четирите безсмъртни истини, които измисли. Можеше да се върти около себе си. Да изчезва и да се появява изневиделица за самата себе си. Можеше да се прибира в себе си като мъничка точка и да се движи толкова бързо, че да изглежда неподвижна... Рахел беше всичко. И беше толкова страшно сама, че измисли петата истина. За пространството. И избра да пътува в него.

 ШЕСТИ СЪН

 Рахел потъна в пространството. Там беше страшно хубаво, защото сънуваше безкрайното и го прегръщаше. Така забрави, че преди да плува и да бъде невидима, бе истинска. Забрави,че нямаше как да я има, ако Той и Тя не можеха един без друг. Но Рахел нямаше как да знае това, защото не познаваше майка си и баща си. Така измисли шестата истина. За това, че времето винаги го е имало. И забрави истинското си име.

СЕДМИ СЪН

Времето се загуби и не знаеше, как се казва.
Не знаеше, кога се е родило. Не знаеше, защо плува в пространството и престана да сънува, защото забрави да прегръща, забрави да обича, забрави да изчезва... Превърна се в единствена истина. И заживя в лъжа. Така се загуби за себе си и за пространството, в което избра да пътува. Не можеше повече да измисля, защото не знаеше, кое е. Пространството тъгуваше силно за времето и искаше да си го върне. Пространството искаше да прегръща Рахел. Затвори се в себе си. Болеше го... Проплака. И отрони седем сълзи истина. Бяха видими. Можеше да ги преброи.

 ПЪРВА СЪЛЗА

 Пространството пазеше седемте сълзи, които проля от мъка по Рахел. То редеше сълзите си отново и отново и изгубеното време започна да се оглежда в тях... Рахел беше хубава, но не можеше да се види. Прелитайки край някоя сълза, тя се завърташе около нея, защото сълзите светеха със своя светлина и я привличаха. Рахел също излъчваше светлина, но не можеше да засвети, когато си поиска. Откакто се загуби беше забравила за това. И както прелетя пред първата сълза, отронена от пространството и се огледа в нея, единственото, което видя, бе паметта на водата.

 ПАМЕТТА НА ВОДАТА

Водата помнеше раждането на Рахел. Времето Рахел бе родено от безмерната обич на Тя към Той. Тя беше края на юга. Той беше началото на севера. Дома на тя беше запада. Къщата на Той беше изтока. Те не можеха един без друг и непрекъснато бяха един без друг. И непрекъснато копнееха един за друг. Рахел беше този копнеж. Времето роди голямата им Любов. Те родиха Времето. Рахел беше време и нямаше как да знае за това, защото не познаваше родителите си, които създаде, преди да се роди. Когато се огледа в първата сълза, изми лицето си и си спомни, че се казва Рахел. Още не можеше да се види, но така се зарадва, че започна да танцува и да пее. А звукът от гласа на Рахел накара пространството да трепти от радост. И пространството затрептя. Трептенето му стана безкрайно.

ВРЕМЕТО РАХЕЛ

Рахел не знаеше, къде се намира.
Затова осинови целия свят и прие да бъде Времето на Света. Когато прегърна Рахел, Светът пожела Времето само за себе си и помоли Рахел да спре при него.
Рахел бе родена извън Света. Тя можеше да бъде време само отвъд него.
Но, тъй като започна да се привързва към безкрайността на огромния Свят, сви се на бебешко кълбо от жива светлина и започна да събира Света в себе си.
Така се превърна в Спряло Време.

 

Колко много тъга и безвремие има, когато няма споделяне. Прегръдка от мен и прости за доброто, което не можахме да сторим една за друга, но което предстои.

Здравей, Майче! Толкова се радвам, че първа коментираш ти. Обичам тези приказки и снощи написах нова. Повече от година мълчах и не вярвах, че ще се върна към тях, че ще ме навестят отново. Вече ще споделям всичко в този блог. Няма да бъде само "поетичен". Светъл празник!
Простена си и ти прощавай!:) И най-хубавото предстои! Прегръщам те!

С много човешки желания и истини ... да обича , да сънува ,
да пътува ,да измисля , да забравя ...
..." Те не можеха един без друг и непрекъснато бяха един без друг.
И непрекъснато копнееха един за друг. Рахел беше този копнеж.
Времето роди голямата им Любов. Те родиха Времето...
Влюбих се в приказките от Рахел ... в сънищата .
Благодаря за философията , поезията и светлината
в тези приказки ... поднесени точно днес и свързани
по необикновен начин с празника ...
Искам прошка ... и давам прошка ... от сърце .
Топли прегръдки , мила приятелко .

зареждаш ме с вяра и време... и двете са свързани при мен с търпението. Благодаря ти за празничното осмисляне на прошката. Бъди!

Интересна приказка. Успех в начинанието! :)

Таничка, виновна съм и искам прошка! Простено да ти е и прощавай!
От сутринта и на теб и на Ваня исках да пиша, а и на колко приятелки тук и се борих да пусна един постинг. Ти поне ме знаеш, каква "звезда на техническата мисъл" съм.:) Та още не съм спретнала трапезата за Заговезни.:) Сега слагам баницата. Радвам се, че ти харесват. Нито знам, откъде се взе това име Рахел - нямам обяснение. А и досега не съм писала приказки. Майка ми се казваше Дина, вечна й памет - това е копривщенско име и библейско, разбира се. Но, времето го кръстих Рахел. И друго, вече ще пиша само от този блог. Няма да деля приказки от проза.:) Прегръщам те и светла вечер на Прошката! Бъдете здрави и честити!

ПРОЩАВАМ

На Спасителят, че ме спаси.
На Предателят, че ме предаде.
На Мене си, че позволих
да бъда спасена,
да бъда предадена,
да бъда ...

Скъпа Лили, благодаря ти и извинявай, че изтрих Триптиха. Ето я онази част от иконката, най-близко до сърцето. Прегръщам те с най-добри и светли пожелания!

Здравей, Smani! Драго ми е, че поспря и ти е интересна. Благодаря ти, на мен ми се иска да не свършват приказките и да идват при мен.:) А аз ще ги записвам внимателно, да не пропусна нещо важно.:) Радостна вечер!

Винаги съм обичала приказките – заради мелодията в тях, заради утешителната победа на доброто. Искам някой да ги пише, а аз да ги чета. Дори да са тъжни. Може и малко нелогични… Благодаря ти за тази приказка, Надежда! Поздрави и прощавай!

Аз ти благодаря, за обичта към приказките, мила Душке! Простено да ти е и прощавай! Не от мен и не за мен, така се казва, нали, за да се сбъдне доброто.:) Да победи. Вярвам в щастливия край на тази приказка. Не зависи от мен, аз само записвам, но вярвам, че времето Рахел ще намери себе си и ще бъде сбъднато в щастието. Безкрай. Поздрави на твоето слънчево момиченце и хубава вечер! Бъдете здрави, честити и много закриляни!

особено такива. НЕпразни.

Явно отдавна не съм чела пиказки -пообърках се !:)

Здравей, Руми!:) Радвам се, че ми гостуваш. И аз харесвам стиховете ти и нека си простим, за да може да простим и на другите, които толкова обичаме.:) Поздрави, най-светли и добри пожелания и до скоро!

:) А мене, питаш ли ме! Или, толкова се радвам, че поспря и знаеш вече, коя картина избрах, нали. Огнената! На Огъня... Радостна вечер!:)

Много, много ще мисля още по това. Почувствано е цялото сътворение, като, че ли от самия творец. Всички истини, всички открития и изживявания могат да намерят място между редовете на този кратък, а толкова колосален текст.

Благодаря ти, Стефане, трогваш ме. Дано оправдая доверието ти. Хубава седмица и сърдечни поздрави на Неслънчице и Бобо!

Успешна и спокойна седмица от мен!

Благодаря ти, Христо. И на теб, от сърце! Необикновена седмица е - под знака на един от най-хубавите български празници - 1 Март! Първобълграски. Тракийски. От Египет до Северна Индия... От дълбока древност, червеният цвят е знак-символ на Богинята Майка - на раждането и смъртта, а белият - гербът на нейният Син - на Слънцето - бележи отвъдния живот, вечността. Традицията се спазва до днес в Молдова, Македония, Румъния, част от Гърция, Сърбия, Албания..., а също и в старите български земи на днешна Русия. Отиде си януари - Голям Сечко и се вижда края на февруари - Малък Сечко, за да отворят те двамата, слънчевите, пролетни порти за тържеството на една от най-големите български митологии - Марта.

Сиротно е времето, затова го приютяваме...
Привет, Надя!:))

Здравей, мълчания от надежда!
И да видим мартенските ви изпълнения ))))))
Светла вечер, мила!
Никос

Здравей, Тинче! Май да. Дано намерим сили и обич да го приютим.:) Прегръдки и поздрави от един приказен сняг, който не спира да вали при мен!:)

Здравей, Alhimik1!:) И аз съм в очакване, да видим.:)) Благодаря от сърце, радостна и нежна вечер и поздрави на българското море!

Обичам твоите приказки, мила Наде. Усеща се една особена мекота, която те гушва и потъваш в нея - непознатата и някак близка, сякаш сън, с който си дошъл на този свят ...
Поздрави и светла вечер, Наде! :))

До средата на втори сън стигнах и спирам, защото ми се появи усещане, както когато ядеш белгийски бонбон - трябва да е по малко, да е бавно и с внимание, за да се задържи усещането. Надя, прости ми за сравнението, но аз често меря света с вкусови усещания и музика. Прекрасната Рахел, която е измислила синьото и времето я усетих като шоколад и я чух така: http://youtu.be/hwj8ReY42cg

Утре пак! Намери си най-бавния читател :)
За извинение те прегръщам :)

Здравей, мила Megg! Много се радвам като ми гостуваш. Винаги пръскаш шепи нежност, която остава и топли дълго. Благодаря ти сърдечно и аз съм щастлива, като те чета... Лекокрила вечер!:)

:) Здравей, Чайче! Нормално е, нали сме везнички. Подвластни сме на Венера, на това да задържим усещанията. За мен целият свят е ухания. Мирис и тишина..
Благодаря ти за "Мелодията" от украинския композитор Мирослав Скорик. Сякаш летях... Чувството, за нещо много познато, сякаш векове съм живяла там, по тези места, летяла съм над тези планини, валял ме е дъждът... Такъв дар е тази невероятна "Мелодия", че със сигурност ще напиша нещо по нея, ако Бог даде. Знаеш ли, усещане, че съм била там и че предстои да бъда - в същото време или по едно и също време. До скоро!:) И аз те прегръщам! Ефирна вечер и ти благодаря!:)

ps :) Чайче, качих дарената от теб Мелодия. Времето си намери Земя. Няма по-красиво място в целия Космос от Земята! * * * Ако трябваше за избирам, пак бих се родила тук.:)

която да изчетеш на един дъх,за да видиш как завършва...
С всеки следващ прочит откриваш нова истина ...
Поздравления!:)

Здравей, Цани! Благодаря ти сърдечно. И аз надзърнах при теб и ми хареса твоята къща - слънчева, с много ъгли. Помниш ли Селинджър? "Какво казала едната стена на другата? - "Ще се срещнем на ъгъла.".:) Зарадва ме, че поспря, винаги си добре дошла и се радвам, че се запознахме. До скоро и светъл, хармоничен ден!

Буквите излизаха много бледи, Лили. Три пъти го преписвах, не знам, какво стана. Явно Рахел е решила да се появи с една нова приказка тук в Деня на Прошката.:) Да, прошката винаги е по-голяма от случилото се. Защото сама по себе си прошката не е отделно случило се, а всичко протичащо, целият безкраен, прекрасен живот, който е любов. Животът е по-безкраен от смъртта по думите на Маркес. Да простиш, значи да обичаш. Да си жив означава да си влюбен в самия живот. Ето го Триптиха и ти благодаря, мила Лили:

http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2011/03/06/triptih.699969

Макар и със закъснение прочетох вълшебната приказка, която ни дава ключа към Живота, Вечността и Любовта...
Клипът е уникален и напълно в хармонична цялост с твоята мисъл.
Благодаря за хубавите мигове и мъдра вечер!:)

Много се радвам, че харесваш приказката, Bven!:) Той и клипът дойде при мен без да го търся - като нея. Това е от малкото неща, в които почти нямам участие. Освен, че записвам.:) И аз ти благодаря за вдъхновението, което черпя като от извор от твоя блог. Нежна вечер!:)

Те и двамата бяха умни и красиви
Не можеха един без друг, затова се прегръщаха.
Все по-силно и по-силно.
Светът около тях започна да се свива и Времето спря.

Здравей, Ели!:) Много се радвам, че си тук! Ще разказваш интересни нещица. Истината е спряло време. Той беше най-хубавият и най-умен мъж на земята... И още е.:))) Прегръдка и до скоро!

ТИ ПОСАКУВАМ ПРЕУБАВА НОВА СЕЗОНА:)
МНОГУ УСПЕХ, БЛАГОСОТОЈБА И ЉУБОВ

Здраве и много Щастливи Дни!

Честита Баба Марта, мили Дан!:) Благодаря ти от сърце и на теб здраве, късмет и любов! Щастлива Пролет!:)

Честита Баба Марта, Ябълчице!:) Бъди честита, много обичана и щастлива!:) Радостни пролетни дни!:)

Честита баба Марта.

Много здраве и щастливи дни !

Благодаря ти, Огнена! Здраве и щастие и на теб от сърце!:) Да е винаги лъчист и нетленен Огънят на твоята любов!:)

ТИ ПОСАКУВАМ ПРЕУБАВА НОВА СЕЗОНА:)
МНОГУ УСПЕХ, БЛАГОСОТОЈБА И ЉУБОВ

И на теб, мили Дан!:) Благопожелания не се връщат - отправяш ги втори път - това е добър знак за теб.:) Освен да помоля Бог - трижди да те възнагради за добрите думи! Да имаш мечтаното, онова, без което не можеш, да бъдеш благословен и честит! Обичам песента на Леонард Коен - точно онази песен, която звучи в блога ти за любимото момиче. Бъдете много, много щастливи и закриляни! Вярвам в щастието ти! Успех!:)

С пожелания за Здраве , Щастие и творчески успехи!

Честита Баба Марта, Алекс! Благодаря ти сърдечно.:) Здраве, щастие и късмет за теб и близките ти хора от сърце! Радостна и светла Пролет!:)

Честита Баба Марта, Наде! Здрави и щастливи, но с мярка, нали:)))

Нека всичко около теб е пролетно ухание, светлина и много приключения:))
Хубава мартенска вечер!:)))

Честита Баба Марта, скъпа Тили!:) Дай Боже, здраве и късмет! На теб - пролетно вдъхновение и любов!:) За мярката - не ми е силата, но ще опитам.:))) Прегръщам те и светла вечер!:)

:) Здравей, мила Bven! Приятелките ми сте тук. Вече спокойно мога да премина в Пролетта.:) А на теб - всичко, което си мечтаеш да се сбъдва, изненадвайки те с много повече добротворства и чудеса!:) Хубава и приказна пролет!:)

Честита Баба Марта, Надя! И честит празник утре!
И аз съм ти приятелка, но проклетата ми IT машина се развали и не ме пуска. Ей сега вече от служебния компютър разрешавам да почва пролетта :)))

:) Здравей, Чайче! Имах предвид всички в този постинг!:) Прегръщам те от сърце с пожелания за много добри чудеса през Март и честита, радостна Пролет! Светъл Трети март и до скоро!:)

своето - дълбок прочит, но това, на което аз се зарадвах е когато Рахел откри отново себе си, т.е. прогледна отново за своето своето име, но със сигурност при всяко ново прочитане човек ще открива нови неща за себе си :).
Поздрави Наде!

http://zvezdichka.blog.bg/hobi/2012/03/01/za-izrabotkata-na-martenichkite-i-edna-stara-legenda-po-nash.913142

Здравей, Цани!:) А твоята приказка! Истинска българска приказка! Радвам, че те срещнах тук.:) Толкова ценно е приятелството ни, на всички нас. Мина малко повечко от година, откакто съм в блога, а срещнах виртуално хора, които обичам и които са мои приятели. Чувствам те близка, сякаш се знаем от години :) Ще се радвам да се видим и наяве. А тези мартенички, които си изплела ми връщат спомените за копривщенските кенета в Ослековата къща, за слънцето спряло в здравеца до безкрайното небе, за това, колко е хубаво да минеш по някоя улица и когато поздравиш човек, целия свят да се усмихне. Ето как ме връщаш при смисъла. Благодаря ти! Бъди и бъди много, много щастлива и обичана! Поздрави на града на Канети, и на твоето Русе!:)

"...Откак спря, времето пак постоянно тръгваше нанякъде, но всеки път си оставаше ТУК."
Надявам се, позволяваш ми, Надя - текстът ти е хубав, вдъхнови ме. :)

Здравей, Сестричке, радвам се, че поспря.:) Благодаря ти. Разбира се че ти позволявам, нали затова са приказките.. Да продължаваме да ги разказваме.:) Радостна неделя от мен и до скоро!:)

Ти ме остави ме безмълвна!

Здравей Silver4eto! Много се радвам, че си тук, благодаря ти от сърцe. Светла и радостна вечер!:)

Толкова топлина има в думите ти! Не че съм го заслужила, но някак си човек откликва. А за срещата ако имаш път към Русе ще се радвам да се обадиш. Ние за момента не сме планували път към София, но към други места на България - като Странджа, Пирин, Най-Източни Родопи имаме планове :). Но знае ли човек?

:) Здравей, Звездичке! Ти си приказна...:) Извинявай, че ти отговарям чак сега, но не можах да открия, къде кацнаха твоите думи - топли и добри, като всичко, за което разказваш... Ти също си разказвачка на приказки и дай Боже да се видим един ден.:) В София, в Русе, или в Копривщица - живот и здраве, ще се видим!:) До скоро и хубава вечер на теб! За мен вече е светла... Щом ти поспря тук.:) Благодаря ти!