ЗАЩО СЕ ПИТАМЕ

Цветята се изправят сами,
когато искат слънце,
а хората не могат.

Защо се питаме,
когато всичко знаем -
задаваме поредния въпрос.

От ярост и тъга умираме,
за да възкръснем - себе си
напълно изоставили.

По дяволите всичко -
любовта си не давам,
даже на разлъка.

Цветя на разума сме -
Греем
със светлината на душата.


14. 03. 2012.

Благодаря за вниманието. Какво не ти хареса? И... пак заповядай.

Извини ли се на Душка? Направи го - ще ти олекне.

"...Цветя на разума сме -
Греем
със светлината на душата."
Силно стихо с добро послание...
Светла вечер и лека нощ!

Здравей, Марине! Благодаря ти, и твоя стих ми хареса. Поздрави и хубава вечер!

Греем наистина, греем със светлината на душата!

Поздрави!

Дописах го снощи - последният стих. Трябва да сменя датата. Заспивах и почувствах сякаш светлина - че излъчвам светлина - нещо много странно като усещане. Чувството, че съм цвете.. :)
Здравей, Sparotok!

http://www.youtube.com/watch?v=Bb6typA77fg

Финалът е чудесен! Поздрави!:)

Благодаря ти, Христо!:) Много хубава песен на Андреа Стоилова. Вълшебно пее момиченцето, благодаря ти сърдечно.:) Поздрави и лека вечер!

Здравей, Светле! Благодаря ти, радвам се, че ти харесва. Сърдечни поздрави!:)

Дано повече хора да греят със светлината на душата си, за да оцелеем като нация, силно послание си отправила-да бъдем цветя на разума.

Благодаря ти, Вени! Аз се влияя от всичко тук, така че, благодарение и на вас, ако съм достигнала до нещо. Четейки, дори спорейки, това поражда записваното. Живият живот е непресъхващ извор, а приятелството - неизчерпаем източник на светлина. Благодаря за кукуряка! Един от символите на пролетта или както ти го наричаш - "Кукурякът-светъл знак на пробудената пролет"...
Дано по-скоро дойде тя и да е със светлината на сърцата ни. Сърцето е висш разум.

Добро утро Надя.Много хубаво си го казала "Цветя на разума сме".Приятен ден!

По дяволите всичко -
любовта си не давам,
даже на разлъка."|
Страхотен стих - поздравления!:)

Добро утро, Митко. Благодаря ти, че поспря. Мислим със сърцата си, обичаме с разума си - сърцето, любовта ни, това сме всъщност. Осъзнаем ли го, омразата, яростта в света ще отпаднат от само себе си, ще възраждаме не само себе си, но всичко около нас, защото единствено чрез обичта си ние сме висш Разум, висша Природа.. Все познати нещица, но не винаги ги изповядваме и правим. Приятен ден и на теб и много здраве!

...По дяволите всичко -
любовта си не давам,
даже на разлъка...
Усещане за светлина и цвете ...
Браво , Надя !

Здравей, мила Миаа2442! Благодаря ти за милите думи. И тези стихове се раждат тук, където се роди и "Виртуален роман" на Мариана Царкова.:) Виртуално, но истински и от сърце. Радвам се, че поспря и много ще се радвам да се видим, Марианче. Светла и вдъхновена пролет! Ще те поздравя с един стих от новата книга на приятел, посветена на неговата съпруга - твоя колежка, лекар - (Вчера бе премиерата и Едвин каза, че е десетата, посветена на нея:). Прекрасен стих:

"От цялото обсебен, наричам се любов.
На въздуха се поверявам, на синята светкавица.
На тежката вълна, която идва от брега, за да умре.
На сьомгата, която плува срещу прагове и водопади,
която подир хилядите мили в океаните
връща се в планинския поток, където е зачената,
връща се хайвера си да хвърли. Да си припомни.
Да умре.
...
защото любовта е краен хоризонт
и няма нищо,
нищичко отвъд.
...
От цялото обсебен, наричам се любов.
На сьомгите се поверявам. На смъртта им."

Едвин Сугарев

Стихотворението е "На сьомгите се поверявам", от последната му книга - "Сезонът на плашилото".

Поздрави, Марианче и до скоро!

Здравей, скъпа Таничка! Толкова огорчения, а ти най-малко заслужаваше на твоята годишнина. Но и толкова чист, споделен възторг! Първите две тристишия ги записах на 13, а последните 3 - на 14 - през нощта, след юбилейния ти постинг. Ванчето Лилова също ни припомни приказката на Хорхе Букай от "Приказки без край", буквално кръсти постинга си "Ярост и тъга" - и ето, как стигнах до този стих. Ние сме майки, на нас е дадено да спасим света - той се е доверил в ръцете ни. Никога не бива да предаваме любовта. Благодаря ти, мила Таня! За голямото приятелство, за вдъхновението! Прегръщам те и до скоро!

По-малко да се питаме и повече да обичаме.
Безусловно - то другото не е любов.

Здравей, Доре! Колко хубава българска дума - "неразлъчни". Благодаря ти! Да, ние сме като цветята, но понякога избираме мрака. Страхуваме се, да бъдем верни на себе си. А се раждаме влюбени, от любов и това е пътя ни. Всичко друго, просто няма значение. Човек или живее пълноценно, или имитира живот. Другото - няма смисъл. Компромисите там ни убиват. Човек може да направи компромис с всичко друго, не и с любовта си. Поздрави и до скоро!

Здравей, мила Надя !
Поздравления за прекрасния стих!
Разбира се , че никога не бива да предаваме любовта!Толкова ли е трудно да бъдем добри, да се обичаме...........Понякога ми се иска да съм малко дете,защото издраните колена се лекуват по-лесно , отколкото разбитото сърце!
Но, както казах и в един от постингите си, дори да обиколим света в търсене на красотата, топлината, добрината, обичта, доверието..............., не го ли носим всичко това в себе си, не ще го открием......
Тук, напоследък ме натъжават много неща ....обиди, нападки.....Какво ли печелят тези ,,хорица ''с всичко това...........
Ати толкова хубаво си го казала, миличка,,Живият живот е непресъхващ извор, а приятелството - неизчерпаем източник на светлина.''
Радвам се и благодаря, че има хора като теб, като Таничка .....и най -вече , че сте мои приятелки!
Сърдечни поздрави и прегръдки!:)))

Здравей Ванче! Аз ти благодаря, защото, за да го запиша така, до голяма степен ми повлияхте и двете с Таничка. След като прочетох завчера твоя постинг "Ярост и тъга" с приказката на Букай и песента на любимата ми Лили Иванова... Да, може да тънем в злато и диаманти и да сме на най-прекрасната звезда във Вселената, в необята на космоса, ще си останем същите, ще греем със своята светлина - на сърцата си. Никой не може да ни я отнеме, но и никой не може да ни я даде. Понякога сме наранени и тогава не можем да се изправим сами. Ние сме вечност в крехкостта на временното ни присъствие. Забравим ли, че силата ни е в духа, в нежността и в обичта ни, свършени сме. И не само тук. Ако предполагахме, ако подозирахме за силата и възможностите на разума на сърцето си, никога не бихме изпадали в тази неловкост да нараняваме друг, да обиждаме, когото и да било. Още не сме го разбрали, затова мисля, че така се случва да се нападаме един друг. Не сме осъзнали истинската си сила. Прегръщам те и ти благодаря, че те има, че те срещнах, мила Ваня!

е нов риторичен въпрос. Поздравления, Наде! )))

:) Да, въпросът винаги съдържа отговора. До безкрайност в риторичността на спиралата... Нагоре. Драго ми е, че поспря. Сърдечни поздрави у дома, Слави!

Мили боже,и това стихотворение ли се нарича!
Не си е струвало терзанията и безсънието,ако използвахте времето и силите си за нещо друго,кой знае можеше да има смисъл.

Животът ни е сън, Ан24. Родена съм на 24-ти. Буден ли е сънят, има смисъл. И преди го споменах - на едно място пиесите на Шекспир са обсипвани с рози, на друго - замеряни с камъни. Та, ние ли, тук с Вас, които споделяме някоя дума и най-вече бездумие за поезията, ще решим, дали "това" да живее или да го затрием. Нека оставим на времето да отсъди. Записвам нещо, когато не мога да не го запиша. Така правя от дете. От първия ми опит да запиша поезията, която чувам - до днес. Някакви образи и думи напират в съзнанието ми и не ги ли запиша, ме тревожат много повече от "безсънието", за което говорите. Дали това е поезия и какво е, не знам. Но дойдат ли образите и думите, ще продължавам да ги записвам. Така си живея живота, иначе не мога. Това е мой избор и дано не преча много на Вашия. Друг е въпросът, дали ги публикувам. Не съм изхабила много хартия - имам две поетични книжки. Мълчала съм десетилетия. Не съм публикувала. Този блог е от година и нещо. Само за нови неща. И това ще мине. И Вашето искане ще се сбъдне, когато спра да "чувам" образите и думите на "нещата". Благодаря за вниманието. Ще помисля.

ps Откъде Ви дойде наум това "безсъние"? Никъде в стиха не говоря за сънища и безсъници - все обстоятелства и начини на битуване...? Благодаря на Бога, имам нормален сън. Ако трябва да си служа с натрапените от Вас "метафори" за "безсънието" и "терзанията", то "това...", т.е. -->

моето "не стихотворение" е родено на границата между съня и будността, така, както нетленното се ражда на границата между живота и смъртта. Поезията е памет за минало и за бъдещо. Whatever!

Първо поздрави от мен и бъди Цвете с повдигащо за небесен взор сърце...
Останалото е Обичта, която като вятъра и сянката е- вечно тичаме след нея за да се слеем и едно да бъдем - всъщност сме си

:) Благодаря ти, Ябълчице! И ти - бъди от любов и светлина! Здравей и сърдечни поздрави!

Ех, Надя, зареждам се при теб - благодаря от сърце! Надявам се наистина скоро да се видим1:) Късмет и много любов!:)

Радвам се, Марианче, благодаря за вдъхновението от твоя "Виртуален роман", за присъствието ти на творец и лекар, и непременно ще се видим. Живот и здраве! Желая ти възраждаща Пролет от радост и светла обич! Успех във всички твои мечти и стремежи и... до скоро!:)

Не знам какво ти е нашепвала твоята безсъница, но хората също се изправят, когато искат слънце. Особено тези, които задават въпроси, защото знаят отговорите, но те винаги са различни когато се отнасят за любовта.

Привет, Тинче!:) За мен е истинска загадка, как оцеляваме. Понякога не вярвам, че е възможно сърцето на човек да понесе толкова много от сянката на света. Да я пресее и да я превърне в слънце. Това, разбира се, се отнася за любовта. Иначе, трудно се изправяме. Това е истината.
И все пак, любовта ни оцелява през, във и извън времето, защото не то е нейна мяра, а тя го преобръща и определя. Дали физически ще оцелеем няма никакво значение. Важно е, дали сме обичали. Дали ще бъдем. Това е важното. Благодаря, че поспря и хубава вечер!