А иначе колко ли ти остава?! Един МИГ или цяла ВЕЧНОСТ!

Колко ли ти остава? Един МИГ или по-скоро цяла Вечност.

Нито едното, нито другото. Искам да мога да виждам през мрежата на времето. Да виждам през сълзите. Това е. Здравей!

Вече ти отговорих. Само изтрих първото изречение. А то гласеше: "Бас ловя, че си ти, Христо!":) Реших, че звучи неприлично и го изтрих.

Остава ми мълчание. Хубава вечер!

Колкото до "оцеляването", за което говориш - много ми е мъчно, че ти изчезнаха постингите. А на Таня - Stela50 - и изчезва вече ТРЕТИ постинг - от чернови. Моят излезе сигурно, защото Христо го пази, вечна му памет!
Марин също имаше проблем - споделя в последния си постинг - същото като при Таня. Омерзителна история! Дано час по-скоро оправят това.

"Защо живя?
И колко ти остава?"

Ако всеки човек си задава тези въпроси мисля, че хората биха били по-добри, по-човечни, обичащи и благородни. В тези вълчи времена често се връщам към романа на Христо Калчев "Вълчи капан". Толкова истини...
Успешна седмица, Наде!:)

Имах предвид този постинг, който пулсираше като свръхнова. А иначе аз си пулсирам, дори и невидим за някои.

Малко са жените, които имат реална представа какво точно се крие зад "Вълчи капан"

Благодаря ти, Ани! Аз му дадох дума да оцелея. Така ми каза: "Скъпа Надя, моля те да оцелееш!" Имаше навремето една книга - "Оцеляване"... Има и "Луда вода", "Вътрешна светлина", "Студен огън"... Онази градска проза, която водещите литературни критици в България наричат "инфантилна проза". Аз не мисля така. И един ден ще обясня, защо не мисля така. Христо презираше "вулгарните романи", но в същото време споделяше - "Не мога да мълча. Някой трябва да каже истината. Аз ще им я кажа.Това е историята сега." Беше етичен, фин човек, любящ съпруг и баща, непрежалим приятел. Бяха близки с Христо Фотев, много близки. Светът осиротя, когато го напуснаха.
Ние сами си слагаме "вълчи капани"... Да, в тези книги е истината за част от най-новата история на България.
Успешна седмица и на теб, мила Ани!:)

:) Ани със сигурност го е прочела в книгата - обяснено е. Това е и хватка от борба и буквално - жив капан.

пс Ама Христо, това ти ли си!? Беше излязал пак анонимно! Да, и аз знам, че е хватка от борба, защото съм племенница на Бобе Доросиев. Навремето като бях малка, чичо Бобе тренираше националите по борба - от него съм чувала за първи път това.:) Виж, за мой срам, не знаех за Еньо Вълчев...

пс Благодарение на теб, научих. Ето:

http://www.bul-wrestling.org/bg/competitors/12.html

Спечелени медали
1969 Европейски първенства, Златен медал, Свободна борба, Мъже
1969 Световни първенства, Сребърен медал, Свободна борба, Мъже
1968 Европейски първенства, Златен медал, Свободна борба, Мъже
1968 Олимпийски игри, Сребърен медал, Свободна борба, Мъже
1967 Световни първенства, Бронзов медал, Свободна борба, Мъже
1967 Европейски първенства, Бронзов медал, Свободна борба, Мъже
1964 Олимпийски игри, Златен медал, Свободна борба, Мъже
1962 Световни първенства, Златен медал, Свободна борба, Мъже
1960 Олимпийски игри, Бронзов медал, Свободна борба, Мъже
1959 Световни първенства, Сребърен медал, Свободна борба, Мъже

Роден на 04.01.1936 г. в с. Полски градец, Старозагорско
Олимпийски шампион от "Токио '64"
Сребърен медалист от игри "Мексико '68" и бронзов от "Рим '60"
Световен първенец от "Толедо '62"
Носител на два сребърни медала от първенства на планетата - 1959 и 1969 г. и на бронзов - 1967 г. Двукратен европейски шампион - "Скопие '68" и "София '69"
Спортист на годината за 1962 г. Приет е в "Залата на славата" в САЩ през 2005 г.

Христо, извини ме, не разбирам, какво имаш предвид. Говорих за постингите на Таня - Stela50, а и на други съблогери, които изчезват - на Таня са се "изпарили" 4 постинга! И тя си мълчи дни наред. Казах й, помолих я, да го съобщи на екипа на Блог.бг! Как така - правиш 4 поредни постинга, слагаш ги в чернови и... те изчезват при публикуването им.

Но ти пострада най-много - 2 години труд - и целият ти блог изчезна!? Дано бъде възстановен!

Тук имах предвид моите коментари, които се изпариха. Но като се има предвид, че изчезват цели блогове, това е прашинка в космоса.

Космосът също е прашинка. За мен всеки коментар на приятел е ценен. Благодаря ти!

Христо, благодарение на теб прочетох внимателно за Еню Вълчев - трикратен олимпийски медалист и шампион... Гордост за България! Срамота е да не знам. Ето:

"Еню Вълчев Димов е български състезател по борба свободен стил. Притежател е на бронзов, сребърен и златен медал от олимпийски игри. Бил е състезател е на ЦСКА (София), Миньор (Димитровград) и Левски-Спартак.

Носител е на два сребърни медала от първенства на планетата от 1959 (Техеран) и 1969 (Мар дел Плата) и на бронзов от 1967 г. в Ню Делхи. Също така е двукратен европейски шампион - "Скопие '68" и "София '69". През 1962 става световен шампион в Толидо, САЩ (категория до 70 кг.) и е избран за спортист на годината на България.

През 2005 е въведен в залата на славата в САЩ."

http://vbox7.com/play:f77f8642

http://daobg.com/index.php?showtopic=32990

Поздрави!

Поздрави Надя!Христо Калчев заслужава това стихотворение.Лек ден!

Мисля още как мъдро и красиво оцеляваш ... и ти се радвам .
Моите проблеми в блога са нищо ... ще си дойдат на мястото нещата .
А за Христо Калчев ще кажа само колко много се четяха книгите му ,
как биха могли да бъдат наричани "инфантилна проза"...
Те се появиха в точния момент , казаха много неща ,интересът
беше огромен - хората имаха нужда да разберат , да се убедят...
..."Не мога да мълча. Някой трябва да каже истината. Аз ще им я кажа.
Това е историята сега." ... И той я каза по негов начин , успя ...
Оцеляване е многозначна дума ... но да оцелееш като поет , творец,
и като човек , да съхраниш моралните си стойности ... е страшно трудно .
Поздравления за хубавия стих и спомена за Христо Калчев и творбите му .
Хубав пролетен ден !

Здравей Мите! И аз така мисля. Вечна му памет! Достоен българин, почтен човек, прекрасен баща и съпруг. И разбира се, смел творец. Колко пъти кри семейството си и ги води, къде ли не из селата, докато го съди кой ли не... Ели, съпругата му, казваше: "Наде, няма ли да спре! Нас ни опазва, но страх ме е за него. Страх ме е, че ще го намеря в някоя канавка!" И чичо му и баща му са изгнили като възпитаници на Робърт колеж по лагерите и затворите. В Куциян и Беляне... Баща му - след 15 години, излиза, за да умре. Майка му, Елисавета Калчева, го отглежда сама, непрекъснато са изселвани и като дете пътува из цяла България по разни цигански села, докато баща му е изтезаван по затворите. После, защо пиел, защо се бил алкохолизирал!? Дядо му, притежавал половин Добруджа, бил е в българския парламент преди 9. IX. - изключителен политик. Христо никога не говореше за себе си. От приятелите ни - от Христо Фотев научих, че е републикански шампион по фехтовка... Каквото и да говори съсловието против него, че "не бил писател" -... :) - България му отдаде заслуженото. Приживе се издържаше от литература и беше най-касовият ни писател след Иван Вазов. Не говоря за литературни качества, далеч съм от мисълта за налудни сравнения и величаене. Просто един професионален писател, който издържаше семейството си с писане, с почтен труд. Каквото и да говорят, докато те се подлагаха на политици и институции, за да вземат нещичко от общата софра - той написа: "В България държавата си има мафия". Достоен творец и етичен, непримирим българин! С чувство за национално достойнство. Хората, читателите виждат, усещат тези неща, както и усещат порнографията и фалша в литературата. Тях не може да ги излъжеш. Хубава седмица, Митко!

Благодаря ти, скъпа Таня! Благодаря за приятелството, за това, че те има, за дълготърпеливостта и мъдростта ти. Не знам, как може да мълчиш така - вече не 4, а 5 постинга - ти изчезват!? И макар, че ме помоли да мълча - не само няма да мълча, а ще спра да пиша тук, ако не оправят това недоразумение с твоя блог и системата за публикуване. Не може да пише: "Постингът беше публикуван успешно", броячът ти да ги отбелязва като публикувани, а да изчезват - Това е нова мода някаква! И то точно с теб да се случи, дето цял живот работиш с книги, грижиш се за книгите, популяризираш Блог.бг сред колегите ти от всички библиотеки в страната - ами това си е кощунство! Вярвам, ще отстранят този проблем!
Колкото до оцеляването - в литературата, особено в българската съвременна литературна действителност - то е "занимание самотно". Отидоха си хората, които се грижеха за това. Един Христо Фотев - хора с усет за приемственост, за традиция в литературата. Човек трябва да е "шотландски боец", за да изтрае цялата порнография, целият цинизъм, да им спазва малките подли закончета и подзакончета, които шепа хора, самопровъзгласили се за величия диктуват! Аз на тебе - ти на мене! И награди си раздават! Страх ме е за младите хора, които сега започват. Времето е единственият съдник при нас. И читателите! Прегръщам те с обич!

Прочетох всичко, всичко с удоволствие и интерес!
Радвам се , че ви има и благодаря, че имах възможността да се докосна до всички вас, до вашето творчество, мисли , споделени копнежи, надежди ....
Мила Надя ,вие с Таничка ме научихте на толкова много неща.
Сигурна съм ,че ще оцелявате......напук на всичко , защото Хора като вас, с добри сърца и души няма как да не се справят!
Трудно е , зная ......., но такъв е живота....И въпреки всичко преживявам заедно с вас всичките тези ,,безмислени войнички '' и не преставам да се питам ,,Защо'
кому е нужно всичко това?''
До кога, до кога????????????????
Прегръшам те с обич, миличка и ти желая успешна нова седмица!:)))

Прекрасно посвещение на един достоен човек!
Да замълчим, за да чуем себе си. Да победим с достойнство не само трудностите, но и себе си. Поздрави и прегръдки!

Здравей, Ванче! Не е честно спрямо Таня - тя им носи толкова читатели и рекламира Блог.бг сред хора четящи, можещи и знаещи. Хора, които са се посветили да работят за духовността на нацията. Може би, ако някой от нашия висш клир - на доносници - "духовници" си бе открил блог или някоя порно "звезда" от турбо фолк просветата, щяха да са по-коректни. НЕ МОЖЕ толкова дни след обновяване на системата на тази виртуална платформа, в един от най-четените и най-популярни и обичани тук блогове, системата за публикуване не само да не работи, а да праща в небитието 5 поредни постинга! Това е подигравка, обидно е! Вярвам, екипът на Блог.бг ще коригира този сериозен проблем!

Аз ти благодаря, скъпа Ваня! Обичам ви с Таня, обичам и приятелите ми тук. Благодарение на вас записвам, каквото записвам. Толкова, колкото мога, но от сърце. Ти си изключителен човек. Постигнала си много и сама, а това е достойно за уважение. И друго - винаги, когато ти гостувам, научавам по нещо, което уж знам, но не съвсем. Тръгвайки си от теб, остава някак в сърцето ми - като опитност... За кратко сме тук, но да не забравяме, че не може да си тръгнем от себе си. А ние сме това, което правим - в думи и в дела. Вечност сме, каквото и да значи това. Прегръщам те с благодарност! Светла пролетна седмица, Ванче!

Здравей, мила Душке! Ти имаш правото да го кажеш, защото преодоляваш всеки ден за Слънчицето си... Най-трудно е, да победим себе си. Владеем ли себе си, ще ни обича и светът. Защото свят значи святост. Най-голямата сила е нежността, а Бог със сигурност е буква от забравена азбука "сред хаоса от букви тъмен" (стар мой стих). Хаос от "истини", изгряващ в обичта...
Радостна седмица и до скоро!:)

:)

Голяма веселба, няма що! Стефане, къде се губиш в Blogger-ски селения? Блогът ти е великолепен - виж в блогрола!:) Нашият отбор приветства вашия отбор - теб, Неслънчице и Бобо!:)))
И най-важното - Здравей!

Май това е монолог на българина?
Отдавна не се чува реч, само зурни и зурли в обществения Етер.
Дано пък нещо събуди мисловните процеси, за да не четем изявленията на една българка в Италия колко било зле тук и кои били останали да живеят.
Поздравления за остена, с който мъчиш паметните мисли, Надежда!
Дай Боже, нещо да стане вече!

Боже,колко сте смешни с вашите превъзнасания!Слезте на земята всички вие ,,големи"поетеси!За Христо Калчев даже не си струва да се говори-еднодневка!
Пошлостта харесва пошлото и го лансира!Толкова!

:) Разбира се, че ще стане, Bven! Ето роди се Божидар - вашето скъпо внуче - България се преражда и възкръсва в нашите деца. Благодарим на Бог за това! България е била и ще пребъде. Остен значи стимул - взаимно е, и аз ти благодаря от сърце!

:) Аз не съм поетеса, а поет. Има разлика. Чети и ще я разбереш.

Щом за Христо Калчев "не си струва да се говори" - защо не подминеш с безстрастно презрение, а се горещиш, вълнуваш и... говориш?

Да, пошлостта харесва пошлост - така е. Както почтеността и нравствеността привличат себеподобни, сродни духом.

Колкото до "лансирането" - Боже опази и Вси светии - Христо Калчев, вечна му памет! - да има нужда да бъде "лансиран" от едно момиченце като мен - хлапето-поет!?:) "Лансиран"... Сигурно умира горе на небето от смях като чете това. И друго - ясен си ми. Знам те, кой си - познавам стила ти. Очаквах го от теб. Така че - сбогом!

Не се горещя и даже не се вълнувам ,а се смея ..на вас!Най-вече на тебе!Нито си ,,хлапе', нито даже поет......:)))))).......:))))))))
Нравствеността и почтенността за вас са изкривени понятия,затуй сте и толкова задружни в облизването на величието си-от страх!Знаете,че сте безлични,но сдружени току-виж някой ви се вързал!

Виж сега, приятел. Аз съм на половин век - тази година - през септември, ще навърша 51.:) Но за Фотев, за Калчев - Христо и Христо, аз бях поет - в среден род - не точно "хлапе", защото споделяхме, когато напишем нещо, плачехме, смеехме се - бяхме "задружни". Това да си задружен с някого не е толкова лошо. Лошото е, когато него вече го няма. И тогава, като си "задружен", пък него го няма - ти му посвещаваш разни неща - записваш мисли, споделяш си с него, говориш си сам - Защо трябва да си "поет", за да го правиш?! Достатъчно е някой много да ти липсва или да обичаш много някого. Аз съм "задружна" и с хората тук. Ако не съм задружна с тях, не мога и ред да запиша от това, което ме вълнува. Пред огледалото ли да го кажа. Според теб, не съм поет. Според мен съм. За мен е важно, как аз се идентифицирам. Оттам нататък всички литературни критици в тази страна да се съберат, да допрат глави и да ми кажат, че не съм поет - ще им отговоря със стиха от хлапето - (когато бях на 25 години - времето, за което говорим)... Сега - сега сме в зенита. :) Усетила съм го аз. Поздравче!:)))

* * *
Обичам те -
това ме отличава
от всичко друго.
Аз бях поет
и някога отново
поет ще бъда -
това ме приобщава
към всичко друго.
Плета венец
от синя маргарита
до слънцето,
което съществува.
Тогава мога
да вървя открито -
след прага
на зенита.

Уф,сега разбирам значението на думата-фанатик!
Действителността и фантазиите се сливат .....и застрашават нормалните.

:)

Благодаря ти, благодаря ти, Надежда!!!

И ти си в моя. Не беше за да върна жеста. Преди още да вляза и прочета отзива ти си мислих, че трябва да те сложа и се чудих "каква съм патка" и как съм пропуснал до сега:)))) Много, много усмивки. И до скоро, нядавам се. На живо.

Здравей, Стефане!:) Казах го, за да знаеш, че много ми харесва. Споделих и с Неслънчице - наистина това е сериозен писателски блог, а и сайта, който тя е направила. Много се радвам - творбите ти и ти го заслужаваш. И аз ще се посъветвам с Или, ако реша да правя нещо.:) Поздрави от нас за вас и хубава вечер!:)

Ама моля ти се! Казах го, само, защото наистина много се зарадвах, като видях блога ти в Blogger - впечатляващ е и имаш доста последователи вече, а отскоро го откри. И аз имам блог там, но не се застоявам - нали всички приятели са тук, като изключим Нео и теб.:) Навици. Животът е изтъкан от навици. Днес като бях навън написах нещо за навика. Нарекох го "Ахил". Смешно е.:) Чакаме ви!!! По-скоро идвайте!:) Поздрави на Бобо и Или и до скоро!

Никога не питам -
защо или колко
живях и ми остава...
Само следя ритъма -
колкото-толкова.
Без суетата на слава...
Бръмне ли пчела
пролетно е -
време за надежди.
Падне ли слана -
есенно е...
И пъстрокопнежно.
Лятото е сенокосо
с дъх на жито
и на любов босонога.
Зимата е въпроси,
еленово копито,
бели отговори строги!
Оцеляването е в копнежа:
да мъдрееш без да се ежиш :):):)

:)(: Обичам Дикинсън. :)(: И Дисней. :)(: И даже Дикенс! :)(:

:)(: <--> Но, според мен,<-->мъдростта е в копнежа,<-->а оцеляването<--> в строежа! <--> :)(:

<--> :)))(((: <--> Оцеляването е в кристаличността на Духа - на Духа в строежа! <--> :)))(((: <-->