:) Привет !
Докато четях и ... си спомних нещо : Toзи , който излиза извън рамките на групата или системата, губи нейната подкрепа и насока на развитие, но придобива абсолютен покой и липса на колективна карма
Хармонична пролет ! :)

Избирам да живея вечно
пред щастието на земята -
уют от толкова предмети,
оръжия и катедрали,

da se izbere da se zivee e najteskiot ali ednistveniot ispraven nacin:))
te pozdravuvam:))

Привет, Нео!:) Винаги си ме разбирал. Благодаря ти! Хармонично възраждане и на теб!:)

Много хубав стих! И все пак...мисля си, че това да избереш да живееш тук и сега при 'щастието' на земята е по-ценният избор, защото е по-труден, а може би и по-важен... а може би аз не съм те разбрала правилно... Поздрави и хубава вечер!! Размислих се сега :))

:) Здравей, Дан! Всъщност, това е едно доста смешно стихотворение. Но и аз съм малко смешна, така че - си отиваме, може би с този "Ахил". Много си мил, винаги ми е особено приятно, когато пия кафе с теб.:) Макар и виртуално.:) Поздрави и хубава вечер!

Здравей, Усмивчице!:) Много се радвам, че ми гостуваш и... вече се усмихвам. Разбира се, че си ме разбрала правилно! Ахил е себично човече, което затваря и двете си очи и игнорира реалността - той е митология!:) Въобразява си, че е самият свят, че той е света. Не знам, кое е по-трудно, но всички знаем, как свършва той. А и как продължава.:) Прегръщам те - хубава вечер и ... пак да дойдеш!:)

Ахил избира славата...
Поздрав за стихото, Надежда!
Светла вечер!

Надежда, аз приемам, че ахилесовата пета е просто символизъм (за какво - всеки си знае), а че един български герой е герой на твоето стихотворение - това е прекрасно!
Съгласна съм, че избираме да живеем и нека да бъде - животът - хубав и смислен, такъв, какъвто е в мечтите ни!
За да спра полемиката за горенаписаното (има доста публикации) - прилагам един
линк, а има толкова много за четене и разбиране на Българина:
http://nestinar.blog.bg/history/2011/09/22/koi-e-ahil-za-gyrcite-e-gryk-za-rusnacite-rusnak-kakyv-e-bil.824172
Благодаря ти за удоволствието да пофилософствам (обикновено чета твоите мисли - този път аз съм на ход!) :
С най-добри чувства и пожелания за прекрасна пролетна вечер!

Здравей, мила Надя !
Поздрави за силния стих!
,,Не ще получите и помен
от мен, а мъртвото ми тяло
ще разпилеят ветровете.
Аз мога да живея вечно!''
Желая ти прекрасна вечер!:)))

Мечтай, ако ще живееш вечно…:) Животът е серия от уроци, които трябва да бъдат изживяни, за да бъдат разбрани. Прегръдки!

:) Благодаря ти, Марине! Ахил избира битка с неизвестен край. Славата не влиза в бой. Надеждата и Любовта - също. Ахил избира битката на Славата срещу Забравата... И това е повече от странно.
Светла вечер и на теб, благодаря, че поспря!

:) Здравей, Bven! "Ахил, Българинът живее вечно..." - Благодаря ти за това - непременно ще прочета.:) Разбира се, че ти си на ход! С хода на белите!:)))

Да, нищо повече от символите на живота - срещу символите на смъртта. И за кой ли път ще повторя думите на Маркес, че "Животът е по-безкраен от смъртта."

Нека бъде и пребъде Животът!:) Радостна и вдъхновена Пролет на цялото ви мило семейство и прегърни Божидар от мен!:)

Здравей, скъпа Ваня! Благодаря ти, дано се е получило.:)

Приказна вечер и на теб и ти благодаря за прекрасния постинг, посветен на майка ти!

Така почетох и моята майка... Прегръщам те!

Шансът да сме живи, в живота - е най-големият урок, сам по себе си...

Приятно ми е, че си тук, Душке - поздрави на Слънчевото момиченце и радостна вечер!:) И Здравей!:)

Благодаря!

...Да ме прониже искрено
смъртта в петата -
стрела на враг или приятел...
Всеки има право на избор ... но това
не би бил моят . Усещам стихотворението

:) Много се радвам! Здравей, отново! И ти ме караш да се размисля... Хубава дума - "размислям" се. Без да искам, разбира се, напълно неволно съм записала малко повече от това, което съм искала да кажа.:) Това е хубаво, защото така приказката продължава. Но е невъзможно да продължи без теб, без вас - приятелите ми тук. Без вас - Ахил ще бъде нищо повече от един легендарен, но мъртъв герой.:) До скоро и ти благодаря за онова кафе! Още помня аромата му...

Здравей, Таничка! Разбира се, че не би бил твоя! Ахил е измислен герой - той би бил тромав и непохватен в реалността - там, той ще е безсилен - като гларусът на палубата - ще е смешен. Силата му е в митологията, в други светове. В реалността - той е мъртъв.

Благодаря ти за точния анализ, приятелко! Това е, защото си точен човек, както е прието да се изразяваме, а аз бих казала - ти си истинска и благодаря на Бог, че ни срещна! Хубава вечер и до скоро! Прегръщам те!

И ДАНО ЧАС ПО-СКОРО ТАЗИ ВИРТУАЛНА ПЛАТФОРМА ОПРАВИ СИСТЕМАТА ЗА ПУБЛИКУВАНЕ В БЛОГА ТИ, А И В ДРУГИ БЛОГОВЕ НА ПРИЯТЕЛИ, ЗА ДА МОГА ДА ТЕ ЧЕТА. РАЗБРАХ ВЕЧЕ 8 (ОСЕМ) ТВОИ ПОСТИНГА - НОВИ ! - СА СЕ ИЗПАРИЛИ - ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ТОЛЕРИРА ПОВЕЧЕ! УТРЕ СИСТЕМАТА ТРЯБВА ДА Е В ИЗПРАВНОСТ! ОТ ОБНОВЯВАНЕТО Й МИНА ПОЧТИ СЕДМИЦА ВРЕМЕ!!!

все пак за Герой този избор като че ли не е странен, така ми се струва. Много ми хареса и изборът на песен :)

Здравей, Стани, хубаво е, че поспря! Да, за герой, като че ли не е странен, защото те, героите, са си малко чудати.:) Радвам се, че ти харесва песента - ето една друга негова песен, която, ако не знаеш, може би, ще ти е интересно да чуеш. Поздравявам те с нея - :) - "Somebody That I Used To Know", с Кимбра -

http://www.youtube.com/watch?v=8UVNT4wvIGY&feature=relmfu

Ефирна вечер!:)

на своето време и разбиране ...
...Да ме прониже искрено
смъртта в петата -
стрела на враг или приятел...
Дали одобряваме този избор едва ли има значение ,
аз имам друго усещане - стихът провокира ,
размисля , финно са вмъкнати многопластови нишки
и всеки читател ги разплита от различно начало ...
Силен стих ... за славата , незабравата , вечността -
през погледа на един български воин ...
Мислите ми пренасят думите ти в друго време ...
Не зная какво търся ... но успя да ме завладее .
Поздравления , приятелко !

Благодаря ти, Таничка! Добре. Ще се опитам да си призная - теб не мога да заблудя, нали! Това е моят урок - един дълъг човешки урок и аз отказвам да го науча, което въобще не е добре. Простичко е. Но може би, май споменах някъде, ще повторя - без да искам, (неволно, интуитивно), съм записала повече от това, което съм искала да кажа. Защото, аз записвам поезия. Все още не мога да се осмеля да кажа, че "пиша". Какво значи това да пишеш поезия? "Пиша" други неща - журналистика, есета, преводи... Там "пиша". Тук чувам и "записвам".. :) Стихотворението за мен е смешно, защото историята на записването му е смешна история.:) Ето каква - твоята приятелка вървеше по една пролетна улица бодро, но крампът в левия й крак се пообади и... трябваше да спре. Погледнах въздуха - кристален! - целият живот наоколо - преминавах, не, вървях през едно училище - до него - още едно, до тях - детска градина... Усещането, че живея бе толкова вълнуващо - животът е велик, много по-велик, отколкото можех да си представя в този миг.:) И така... "чух", започна това стихотворение - "Избирам да живея..." Ахил изникна от никъде. Това е.:) Благодаря ти! Сега ми стана ясно. Две училища едно до друго плюс детска градина! Време е... Уроците трябва да се учат! До скоро Таня и поздрави вечерния въздух на Пловдив от мен - нали съм въздушна Везна!:))) Прегръдка!

Прекрасно, просто прекрасно!!!!!!!!
Само героите могат да останат във вечността!

Поздрави!

:) Благодаря ти, Sparotok! Много се радвам, че ти харесва. Поздрави !

Стихът ти определено ме накара да се замисля. Всеки есъздаден на земята за нещо и за определено време. Дали си струва да е безкрайно?! Едва ли! Желая ти хубава вечер!:)

Здравей, Светле! Не всеки е Ахил. Неговото "наказание", което той превръща в избор, е да живее вечно. Това е кръстът му. Всеки носи своя си кръст. Ако е имал гроб, на него сигурно е никнела незабравка... Като Незабрава. Ти питаш, дали си струва времето на живота да е безкрайно? Според мен, да! Незабравата винаги заслужава особено посвещение. Времето всъщност не съществува, освен като незабрава, като памет. То не съществува така, както ние, хората си го представяме. Съществува единствено вечността. Животът е вечност, а смъртта - временност. Хубава вечер и на теб!:)

Малко си се изхвърлила,стихът е безмислен в голяма степен.Щом,обаче не можеш повече,какво пък ........

:) Винаги се изхвърлям не "малко", а максимално - в противен случай, няма как да прескоча летвата. Това е физически закон. Поезията се подчинява на физически, а не на химически закони. А ти, алхимико, с какъв аршин мериш?:) Стихотворението е от името на Ахил. Със сигурност, го е прочел и Омир...:)

Топли прегръдки за теб Наде :)))))))
И знай, очаквам те с Ахил във ВЕЧНОСТТА!

Ахил - "КАТЕДРАЛИ"????
"УЮТ от толкова предмети"????
Хора, мислете преди да пишете глупости...че и да възклицавате на тях!

Най-сетне!

Ето така се пише- силно, самоуверено, със самочувствие... не - извинително.

Поздрави! :)

Едничко словото е вечно.

Здравей, Алекс!:) Много хубава песен-молитва в последния ти постинг. Исках да те питам снощи за нея, но бях много огорчена, че на моята приятелка - Таня - stela50 - пак изчезна постинг при публикуване - вече 9 (девети)! Дано коригират този проблем. Иначе радостта от всичко, което си споделяме се помрачава. Не може някои да можем да публикуваме, а други - да не могат, че и да им изчезнат блоговете като на Илиада, Венински и Христо Атанасов. :(

Благодаря ти! Хубаво е да те очаква приятел в единственото реално време - вечността.:) Защото за нас, обикновените хора, то е недостъпно, немислимо. Там могат да пристъпят само героите. Но можем да се стремим натам. Поздрави на милото ти семейство и спорен ден, приятелю!

Виж, Ан 30, никога не "мисля", когато записвам поезия, а "чувствам", вълнувам се!

"Мисля" със сърцето.

Да, човечеството непрекъснато трупа, произвежда, строи - но и руши - вгражда невинни, нищо подозиращи сенки в своите строежи, зазижда живи хора - деца, бездомници, сираци, гладуващи, страдащи, боледуващи, но без лекарства... - защото, ако тези, които имаха, (знаещите да "мислят" и пре-мислят умело) - протегнеха или протегнат ръка на онези, които нямат - няма да има едно умиращо от глад дете на тази планета!

Ако онези, които произвеждат оръжия и разпалват войните, а после отиват да коленичат в катедралите и да удрят чела, за да бъдат опростени, та да получат своя дял от "щастие" и духовен "уют", мислеха, малко поне, и със сърцата си, а не калкулираха само с главите си - можеше и да обитаваме вечността - всички ние - "единени и прекрасни", както някога написа в предговора към моя поетична книга Христо Фотев...

Вярвам непоколебимо, че ние можем да "мислим" със сърцата си! - Ако мислим с тях, ще бъдем щастливи, там, където живеят героите, където няма смърт, а едничка Любовта, която движи световете... И за миг не трябва да забравяме, че свят значи святост. И за миг не трябва да забравяме, че, за да живеем днес в мир в България, всяка педя земя, по която стъпваме е спасена и отвоювана с кръвта на герои.

"И такъв ще бъде животът ни тогава - ера на Надеждата. Аз вярвам в това! Докрай! И вървя със Здравчето и Надежда! Начело с името й! До край!" - Христо Фотев

Избирам да живея вечно
пред щастието на земята -
уют от толкова предмети,
оръжия и катедрали,
където живите погребват...

Затова "катедрали" и "уют". Или, нашият съблогер Spаrotok най-добре го каза - "Само героите могат да останат във вечността!" - Това казвам и добавям:

Защото само героите мислят със сърцата си!

:) Благодаря ти! Толкова харесвам твоите стихове!:) Така се радвам, като те чета - винаги е удоволствие и празник да идвам в блога ти, мила Фавола - Fabula... Благодаря ти!

Благодаря ти, Sande! Задължавате ме, приятели. Има още да уча, но благодарение на вас и по Божия воля, дано бъда вярна на словото. Сърдечни поздрави!

тленното. Съвършенството в противовес на несъвършеното. И вятърът ще ме разпилее.......нанякъде. Усмивки, Наденце!

В пълен противовес! Единственият начин е да тръгнеш срещу времето - да отстояваш себе си за другите и другите в себе си - да бъдеш спасен, да спасиш, да позволиш... Невъзможно е да позволиш вечността за себе си - да я приемеш и за другите - да я опазиш... Малцина са могли, малцина могат! Радвам се, че най-добрите ми приятелки тук твърдят, че Ахил е Българин! Вярвам в това, така, както вярвам в тях... Защото вечността изповядва друга религия, друга фактология - без посегателства, неприкосновена, нетленна... Думи, думи, думи...

А теб, вятърът няма да те разпилее, защото ти самата си Усмивка - нали те познавам наяве!:) Българска Джоконда... :) Така че, нека се поздравим с думите на Гийом Аполинер:

"Милост за нас, живите, които се сражават на границата с невъзможното!"

Прегръщам те, Майче! Радостен ден!:)

Общуването не "прави" един човек поет. Мнението на Христо Фотев е различно от твоето. Такова е и мнението на Александър Геров - без да съм "общувала" с него - от прочит. Така мислеха и мислят за мен и Георги Константинов, и Блага Димитрова, и Иван Цанев, и Георги Джагаров, и Николай Кънчев, и Ваня Петкова, и Малина Томова, и Христо Калчев, и Виктор Пасков, и Светлозар Игов, и Палми Ранчев, и Екатерина Йосифова, и Драгомир Петров, и Владимир Свинтила, и Коста Павлов, и Биньо Иванов... - хайде, че стана крайно неудобно да ги редя - те са казали и написали каквото там - "писаното остава". Но - виж - това също нищо не значи. Може всичките те да са грешили и да грешат, а ти да си прав! Напълно възможно е и ти го казвам съвсем искрено, без капка ирония! Томове, не, планини и океани от хартия са изхабени, вековни гори са изсечени, за да избълват българските издателства в хилядни тиражи, хиляди поезии, и критики, и венцехваления за поезии, които днес, никой не чете. Няма и половин век! Може и аз да се заблуждавам - това, че записвам някакви приумици в главата ми от 9 годишна..., това, нищо да не значи. И все пак, продължавам да се идентифицирам като поет. Не съвсем "легитимна", защото мразя да публикувам - омерзителен е целият този процес на "самопредлагане" - и двете ми стихосбирки са издадени от приятели, като "изненада" и са подарявани на приятели. В нашата страна, нито има уважение към труда на писателя, нито литературни агенти и адекватно книгоиздаване. Тук в този блог, след 15 годишно мълчание - (каквото пишех, хвърлях в библиотеката вкъщи - издавах чужди книги) си позволявам да публикувам. И то само нови неща! Това е блог за нови стихове. Ти не влизай, ако те обиждат по някакъв начин, нали.

И все пак, едничко времето ще покаже истината. Студените ветрове на времето помитат яко дим всякакви изкуствено фаворизирани величия - с "общуване" или без.:) Не, 20 години са много малко време. Поне половин век трябва! Ако тогава, още има хора, които да ме четат - значи, поет съм. Но няма ли - не, не съм и ти ще бъдеш прав. Времето е съдникът на поезията. Времето, което не съществува. Бъди здрав!

ps И нека пак припомня - далеч съм от мисълта за сравнения, защото би било лудост и грехота, но щом един Шекспир споделя: "На едно място пиесите ми бяха обсипвани с рози, в съседство - замеряни с камъни..." - то, какво остава за "нас, нишите духом - съвършено ниши"? (стар мой стих).

Поздрави за стихотворението Надя!Желая ти прекрасен ден!

Драго ми е, че поспря, Митко! Благодаря ти. И на теб, от сърце - светъл и вдъхновен да е денят!

и вечно ще останеш жива в тези
силни красиви стихове..Надежда, сърдечен
поздрав за теб..

А дълговечието се вижда едва след физическата смърт. Да се превърнеш в символ - никой не може да избяга от съдбата си - който има уши - вижда:))) И Зевс е бесилен.
Привет, Надя!

Здравей, Mariniki! Много си мила, благодаря ти. И твоите стихове са искрени и атмосферата при теб е с нежност, като иконката от аватара ти... Радвам се, че поспря. Поздрави от сърце и хубава пролет! И пак заповядай!:)

:) Здравей, Тили! Караш ме да се усмихвам... сещаш се, как. Ами, дано доживеем някакво пред вечие - поне пролог към думите. За словото, не смея да мечтая. Малко поети се превръщат в символ - благодаря ти за благослова - няма да е приживе, но, ако Бог даде - може би, ще бъде.

Прегръдка и така искам да видя сътвореното от теб! Ще чакам... До скоро!:)

Твоето е сбита ритмична проза.
Написана интелигентно, с разбиране и можене.
Написана с интелект и голяма обща култура.
Но някакви вълнения, чувства...напрежение в думите и словореда...не виждам.
Всичко е нагласено, на място е, на точното място, технично и коректно е.
Но, хладно, студено, разсъдъчно, безукорно, умно е, и...без душевно.
Прощавай! Не ми се иска да те засягам.
Може би твоето е нов вид... добра поезия!
Четат те гледам...Радвам се за теб.
Тук си права. Времето пресява значимото от не значимото.
Хубав ден: ок

Аз съм много трудна, по-скоро небрежна със снимките. Така съм си открай време. Като направя нещо - губя интерес и започвам следващото:)
Хубав дъждец днес - добре е за цветята и за Надеждата:)

Мисля си, че човекът, който прави такъв избор, е обречен. Обречен на самота. Остава в историята, в митологията; герой е, но не се приютява във вечността на мига, който пази човешките радости; онези - кратките , но така хубави, осмислящи.
Поздравления за стихотворението, мила Наде! И - хубава вечер, пролетна! :))

Истинските неща са противоречиви твърди Цвайг. Има хора, за които това е проблем, но е ок.
Може би!

А други още се търсят и не могат да се намерят.

:) Тили! Това ми звучи познато като цъфнала ябълка... и..., но тъй като съм заграбила лаптопа на дъщеря ми, а моят гръмна снощи - :))) Прегръщам те до следващата среща... и картина.

Благодаря ти, да, така е, мила Марианче. Няма нищо по-ценно от истината на обикновените радости. И нищо по-необикновено. Сърдечни поздрави!:)

Христо, това, че блогът ми "оцеля", не е достатъчен повод сам по себе си, за каквото и да било. Е, старичкият ми компютър с цялата информация вътре гръмна преди два дни - момчетата са го реанимирали и ще го донесат днес - да видим! Ето, и аз го поотнесох. Какво да направя!? Казах - мъчно ми е, съжалявам!

Тили, извини ме за нескопосния коментар - не, че този, ще е по-малко... Да, беше хубав ден, защото нямах компютър. Посветих се на други неща, има и едно стихотворение, което започнах - за теб е - започва с това, че споменавам сорта ябълки "грани смит"...:) Като е готово - ще ти го пратя.

Да, и аз съм така. Преди да дойда тук и да открия блог, запиша ли нещо, за мен приключваше - и в шкафа! Не разбирам колеги, които мило и драго дават и планини обръщат да се саморекламират. В тази страна няма адекватна литературна действителност, и въпреки засиленото книгоиздаване, отношението към интелектуалния труд е далеч от нормалност.

Тук, в блога, се радвам, че всичко ново стига до тези, за които го записвам и че споделям себе си. Без да ходя нагоре надолу да се "самопредлагам" и да убеждавам някого да ме "публикува". Който иска, да ме намери - засега съм тук. Пари от поезия не съм правила и няма да направя в тази страна. Но и не могат да ме спрат да споделям новите си стихове с хората. Тук или в друг блог - ще го правя, докато чувам поезия - ще я записвам.

Дано решиш да споделиш и ти и да снимаш някои твои нови творби - ще се радвам! Вдъхновена неделя!

Марианче, благодаря ти от сърце за коментара - спонтанен, емоционален, но и точен. Както винаги. Въпросът, който повдига това стихотворение е много тежък - без преувеличаване. Човечеството не може без своите герои. Няма малки човешки радости без великата лудост на героизма, без саможертва.

Затова, зад всеки миг, приютил вечността, диша океан от неизживени мигове, от несподелени радости, от самотност и страдание. На нас би ни се искало да не е така, но е точно така - това е грубата действителност - нито толкова добра, нито толкова лоша, колкото е всъщност. Всяка наша радост, всяка наша усмивка - колко хилядолетия човешка история, за да бъдем, за да ни има тук и сега, колко страдание и възторг стои и отстоява - продължава да отстоява шанса да сме!

Ако реално имахме представа (защото време-измерването във време-пространството, където удобно сме се разположили, изкривява представите ни за истина) - ние щяхме да ЖИВЕЕМ и да БЪДЕМ с цялата сила, която ни е дадена в слово и в дело. Прегръщам те и ти благодаря за светлото присъствие! Радостна неделя!

Това е душата на Ахил! Живот с пълната му сила! Независимо от цената!

:) Здравей, Стефане! Няма нищо случайно! Компютърът ми "гръмна", загуби се информация и наново редактирам една книга, която трябва да изпратя за печат утре. Питах се, кога ли идвахте последния път в София и влезнах да видя, дали Неслънчице ми е писала тогава, после пък си спомних, че се чухме с нея и... тъкмо да затворя виртуалния прозорец, защото много искам да прочета и другите приятели, а от друга страна трябва да работя -:) и... кацна твоят коментар!:) Тук вали сняг! Не е първоаприлска шега. Честит сняг! Поздрави на Или и Бобо от нас!

Да. Това е Ахил. Верен на лудия стремеж да бъде. И да бъде себе си. Животът се печели с живот. Но ти най-добре си го казал - благодаря ти!

"Това е душата на Ахил! Живот с пълната му сила! Независимо от цената! "

Цената е непожизненост. Хубава вечер!

Ахилесова пета,
Ахи-лесната пета.
Ахилесовата пЕта,
Ахилесова-тапЕта...

Докога ще се шегувам,
думите чета и римувам
по един начин безкраен
и търся смисъла потаен.

Творението на приятелка
направи от мен "питателка" :)))
Мила дружке, прости ми
тези мои шеговити рими :)))))))))

:)(: Ахилесна - Поетесна :)(:

Ех, този Ахил...
Пак да си го "нагледам"... Голяма слабост ми е! :)

Ще го срещна аз по божия воля този Ахил...:) Мой брат! Щом имам ахилесова пета, трябва да видя и Ахил!:))) Радвам се, че си тук, мила Фавола! Светъл и радостен ден и до скоро!:)