Постинг
15.05.2012 12:30 -
ИЗВОРНО
ИЗВОРНО
И няма ги пазителите.
Пътят е отвес към нищото -
махало, приковало
сърцето като извор -
и жаждата възражда
суетата на сълзите.
Подобно вопъл ще мълчиш
на дъното на всяка дума -
сподавено ще викаш
и ехото ще те обгръща -
Ти знаеше, къде отиваш.
Избра да се родиш
и майка ти те кръсти
в земната печал -
Иди си! Няма хора.
Само сенките отекват
като камбанен звън ...
Ти нямаш свои тука,
И всичко е измислено.
15. 05. 2012.
И няма ги пазителите.
Пътят е отвес към нищото -
махало, приковало
сърцето като извор -
и жаждата възражда
суетата на сълзите.
Подобно вопъл ще мълчиш
на дъното на всяка дума -
сподавено ще викаш
и ехото ще те обгръща -
Ти знаеше, къде отиваш.
Избра да се родиш
и майка ти те кръсти
в земната печал -
Иди си! Няма хора.
Само сенките отекват
като камбанен звън ...
Ти нямаш свои тука,
И всичко е измислено.
15. 05. 2012.
Изворно ... чисто , тъжно, осмислено ... истинско .
Поздравления , мила приятелко !
цитирайПоздравления , мила приятелко !
Навярно всичко е измислено, но съществува - в думите. И отвъд тях...
цитирайstela50 написа:
Изворно ... чисто , тъжно, осмислено ... истинско .
Поздравления , мила приятелко !
Поздравления , мила приятелко !
Аз ти благодаря, скъпа Таня! Постингът ти за невероятната Джанна Наннини го предизвика - песента й. Сърдечни поздрави от дъждовна София!
mt46 написа:
Навярно всичко е измислено, но съществува - в думите. И отвъд тях...
Здравей, приятелю! Навярно съществува. Благодаря ти за това. Измислена беше една "катедрала" от края - махнах я и прозвуча като начало... Обичам финала да звучи като начало.:) Ето го старият край:
Иди си! Няма хора.
Само сенките отекват
като камбанен звън
в заспала катедрала.
Ти нямаш свои тука,
И всичко е измислено.
Махнах "катедралното". Може би съществуваме в думите. В тях е надеждата... Поздрави!
Тъжен извор си оставила да тече Надежда... Красиви са думите, но наситени с обреченост...
цитирайsparotok написа:
Тъжен извор си оставила да тече Надежда... Красиви са думите, но наситени с обреченост...
Първата ми поетична книжка е "Вричане". Сега пак съм там. Там оставам. Понякога нещата се случват така... Остава изворът. Благодаря ти за съпричастността!
преминаха през мен думите ти...заедно с невероятния глас
на Нанини... като пречистване през тъгата...
Надя, стихът ти е едно преживяване...
благодаря ти...
цитирайна Нанини... като пречистване през тъгата...
Надя, стихът ти е едно преживяване...
благодаря ти...
8.
malchaniaotnadejda7 -
7. mariniki - изворно тъжно...и чисто като сълзи...истинно...
15.05.2012 15:15
15.05.2012 15:15
mariniki написа:
преминаха през мен думите ти...заедно с невероятния глас
на Нанини... като пречистване през тъгата...
Надя, стихът ти е едно преживяване...
благодаря ти...
на Нанини... като пречистване през тъгата...
Надя, стихът ти е едно преживяване...
благодаря ти...
Здравей, Маги! Благодаря ти за топлинката. Всичко хубаво и светло от сърце!
Чистотата, която опазва в себе си, всяка истинска личност.
цитирайcefulesteven написа:
Чистотата, която опазва в себе си, всяка истинска личност.
Благодаря ти за това, Стефане. Да запазим нормалност. Останалото го знаем. Унамуно, който умира в тотална изолация, най-добре го е казал -
"човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч -
и ненадейно пада вечерта."
Да бъдем в истина. Опитваме да бъдем! Друг твърдеше, че "човек не може да е естествен, дори в смъртта си".
Може би, бихме могли да бъдем истински единствено в безсмъртието на природната измислица.
Вечното махало на съдбата.... Поздрави, мила Надежда!
цитирайdushka написа:
Вечното махало на съдбата.... Поздрави, мила Надежда!
Махалото на Фуко. Трептенията на камертона на пръв поглед са отклонения, но всъщност са зеница на звезда. Като цвете. Радостна вечер, мила Душке!
Ох...
цитирайvmir написа:
Ох...
:)
malchaniaotnadejda7 написа:
Първата ми поетична книжка е "Вричане". Сега пак съм там. Там оставам. Понякога нещата се случват така... Остава изворът. Благодаря ти за съпричастността!
sparotok написа:
Тъжен извор си оставила да тече Надежда... Красиви са думите, но наситени с обреченост...
Първата ми поетична книжка е "Вричане". Сега пак съм там. Там оставам. Понякога нещата се случват така... Остава изворът. Благодаря ти за съпричастността!
Тъгата е един спътник, на когото не можем да обърнем гръб. Идва непоканена, покрива ни без да сме искали това, отива си когато пожелае...
Дано твоята си тръгне скоро...
sparotok написа:
Тъгата е един спътник, на когото не можем да обърнем гръб. Идва непоканена, покрива ни без да сме искали това, отива си когато пожелае...
Дано твоята си тръгне скоро...
malchaniaotnadejda7 написа:
Първата ми поетична книжка е "Вричане". Сега пак съм там. Там оставам. Понякога нещата се случват така... Остава изворът. Благодаря ти за съпричастността!
sparotok написа:
Тъжен извор си оставила да тече Надежда... Красиви са думите, но наситени с обреченост...
Първата ми поетична книжка е "Вричане". Сега пак съм там. Там оставам. Понякога нещата се случват така... Остава изворът. Благодаря ти за съпричастността!
Тъгата е един спътник, на когото не можем да обърнем гръб. Идва непоканена, покрива ни без да сме искали това, отива си когато пожелае...
Дано твоята си тръгне скоро...
Здравей, Павел! Щом приятел искрено ми го пожелава, може би тъгата ще си тръгне и слънцето ще осветли извора на дните. Дано! Поздрави и ти благодаря сърдечно!
Звучи ми тъжно.....
А трябва да се живее с вярата любовта и надеждата !
цитирайА трябва да се живее с вярата любовта и надеждата !
alexs написа:
Звучи ми тъжно.....
А трябва да се живее с вярата любовта и надеждата !
А трябва да се живее с вярата любовта и надеждата !
:) Благодаря ти, Алекс! Трябва да се живее, защото животът е уникалният ни шанс да бъдем. Във вярата, в надеждата и в любовта. Обещавам, никога да не оставам без вяра и любов. Поздрави морето от мен!
да няма хора?... Има постоянно и навсякъде, може би само това,че всекиму се дава самотата като най-висш дар = изпитание.
цитирайsestra написа:
да няма хора?... Има постоянно и навсякъде, може би само това,че всекиму се дава самотата като най-висш дар = изпитание.
Здравей, Стани! Добре. Ето истината за това стихотворение. Истината е, че го написах след като почетохме паметта на моята майка, която си отиде от този свят на 14 май 2009 година - преди три години. Междувременно загубих двама от най-близките си приятели. Други трима - преди това. Все поети! Сродни духове... Най-скъпите на сърцето ми. Осиротях. Буквално.
Това преломно събитие в живота, ме върна към осъзнатостта, спомни ми недвусмислено, че самотата е моята истинска родина. До степен, че седейки в нашия дом, в Копривщица, се чувствах като странник, като някой, който се е родил с моето име - там, в моя любим рожден град и все пак е останал верен на една друга, далечна родина - на поезията, на самотата, на хората, които не познава... "Бездомен и самин". Как само го е казал Дебелянов! Горестно, но с неговата си, светла печал. Онзи, който избира пътя на поета е "бездомен и самин". И трябва да е готов и да е достоен за избора на самотата си. Това е, доколкото мога да го изразя. Поздрави и ти благодаря, че поспря.
"който е избран от Пътя на поета" вместо който избира, приемаш ли? Осиротяване - разбирам го точно със светлата печал на Дебелянов. Поздрави, Надя и се радвам като идвам.
цитирайВместо коментар:
http://kalin8.ucoz.ru/blog/kapki_akvarel_26_shepa_voda/2011-06-19-26
Б.
цитирайhttp://kalin8.ucoz.ru/blog/kapki_akvarel_26_shepa_voda/2011-06-19-26
Б.
sestra написа:
"който е избран от Пътя на поета" вместо който избира, приемаш ли? Осиротяване - разбирам го точно със светлата печал на Дебелянов. Поздрави, Надя и се радвам като идвам.
Взаимно е. Радостна вечер, Стани!
kalin8 написа:
Вместо коментар:
http://kalin8.ucoz.ru/blog/kapki_akvarel_26_shepa_voda/2011-06-19-26
Б.
http://kalin8.ucoz.ru/blog/kapki_akvarel_26_shepa_voda/2011-06-19-26
Б.
Здравей, Боре! Благодаря ти за хубавото стихотворение. Останалото са... "капки акварел".:) Поздрави и хубава вечер!
Тиха и дълбока, усещане за безприютност; заболява ... и през самотата изсветлява ..
Поздрави, мила Наде, и благодаря за това така истинско , толкова човешко стихотворение!
цитирайПоздрави, мила Наде, и благодаря за това така истинско , толкова човешко стихотворение!
megg написа:
Тиха и дълбока, усещане за безприютност; заболява ... и през самотата изсветлява ..
Поздрави, мила Наде, и благодаря за това така истинско , толкова човешко стихотворение!
Поздрави, мила Наде, и благодаря за това така истинско , толкова човешко стихотворение!
... Но имам свои тук! Благодаря ти за топлинката, мила Марианче. Прегръщам те с най-светли и добри пожелания за радост и честити дни!
malchaniaotnadejda7 написа:
Здравей, Павел! Щом приятел искрено ми го пожелава, може би тъгата ще си тръгне и слънцето ще осветли извора на дните. Дано! Поздрави и ти благодаря сърдечно!
sparotok написа:
Тъгата е един спътник, на когото не можем да обърнем гръб. Идва непоканена, покрива ни без да сме искали това, отива си когато пожелае...
Дано твоята си тръгне скоро...
malchaniaotnadejda7 написа:
Първата ми поетична книжка е "Вричане". Сега пак съм там. Там оставам. Понякога нещата се случват така... Остава изворът. Благодаря ти за съпричастността!
sparotok написа:
Тъжен извор си оставила да тече Надежда... Красиви са думите, но наситени с обреченост...
Първата ми поетична книжка е "Вричане". Сега пак съм там. Там оставам. Понякога нещата се случват така... Остава изворът. Благодаря ти за съпричастността!
Тъгата е един спътник, на когото не можем да обърнем гръб. Идва непоканена, покрива ни без да сме искали това, отива си когато пожелае...
Дано твоята си тръгне скоро...
Здравей, Павел! Щом приятел искрено ми го пожелава, може би тъгата ще си тръгне и слънцето ще осветли извора на дните. Дано! Поздрави и ти благодаря сърдечно!
Надежда, пожеланието ми бе от сърце! Я приятелските мисли са като слънчев лъч, в началото се прокрадват плахо иззад облаците на тъгата, но в последствие гонят тъмнината и носят топлина:)
sparotok написа:
Надежда, пожеланието ми бе от сърце! Я приятелските мисли са като слънчев лъч, в началото се прокрадват плахо иззад облаците на тъгата, но в последствие гонят тъмнината и носят топлина:)
malchaniaotnadejda7 написа:
Здравей, Павел! Щом приятел искрено ми го пожелава, може би тъгата ще си тръгне и слънцето ще осветли извора на дните. Дано! Поздрави и ти благодаря сърдечно!
sparotok написа:
Тъгата е един спътник, на когото не можем да обърнем гръб. Идва непоканена, покрива ни без да сме искали това, отива си когато пожелае...
Дано твоята си тръгне скоро...
malchaniaotnadejda7 написа:
Първата ми поетична книжка е "Вричане". Сега пак съм там. Там оставам. Понякога нещата се случват така... Остава изворът. Благодаря ти за съпричастността!
sparotok написа:
Тъжен извор си оставила да тече Надежда... Красиви са думите, но наситени с обреченост...
Първата ми поетична книжка е "Вричане". Сега пак съм там. Там оставам. Понякога нещата се случват така... Остава изворът. Благодаря ти за съпричастността!
Тъгата е един спътник, на когото не можем да обърнем гръб. Идва непоканена, покрива ни без да сме искали това, отива си когато пожелае...
Дано твоята си тръгне скоро...
Здравей, Павел! Щом приятел искрено ми го пожелава, може би тъгата ще си тръгне и слънцето ще осветли извора на дните. Дано! Поздрави и ти благодаря сърдечно!
Надежда, пожеланието ми бе от сърце! Я приятелските мисли са като слънчев лъч, в началото се прокрадват плахо иззад облаците на тъгата, но в последствие гонят тъмнината и носят топлина:)
:) Нещо като слънце, което се къпе в бурен, проливен дъжд! Не знам, ти къде си, но където съм аз, вали като из ведро. Да ти върви по вода - и за тракийския речник, и във всички твои дела и помисли!:) Благодаря за пожеланието - вярвам в силата му. И за постинга ти за викингите и това, което ни свързва с тях. Винаги съм чувствала особена притегателна сила към тези народи... Не знам защо. Нито ги познавам, нито съм била по земите им. Може би, някой от прародителите ми е оттам. Далечният Север... Чувствам се свързана със Северно море, с келтите, ирландците, галите, хората на дъба... Човек никога не знае корените си. :) Отивам да чета. Поздрави на теб! И успех!:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43566
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА