Непредвидимо ПредСказано

Времето срещна Време
и заспа завинаги
(заспа в себе си).

Планетите се разместиха
Вселените се пропукаха
и преляха в сърцата ни.

Пулсациите са знаци
несъвместимо могъщи
в своята повсеместност.

Златното сечение -
сечението на Фибоначи
те срещна с мене -

Пази се! Ще се пропукат
старите сини амфори
от звездни сърцевини.

15. 06. 2012

При подобни размествания във времето и пространството се случват необичайни явления... :)

:) Здравей, Марине! Няма нищо случайно в случваемостта. Случва ни се май толкова, колкото може да понесем. Не спирам да се учудвам на човешката държеливост. Хубав ден от мен!:)

Мигът в който сърцето е колкото вселена. Стига да умее да го почувства човек. А тъй си го описала!

Доста актуално е за мен днес ...

Времето срещна Време
и заспа завинаги
(заспа в себе си).

Здравей, Стефане! Много се радвам, че ми гостуваш. Такива силни разкази имаш! - чета ги внимателно и се радвам на работоспособността ти. Думите почти никога не стигат чувствата, знаеш.. Сърдечни поздрави на Или и Бобо от нас и хубав ден!

Привет, Алекс! Ама сте такива сладурани на снимката!:) Радостно лято на милото ти семейство! Поздрави от сърце!:)

Като непредвидими предсказани мигове,
в които се случват трудно разгадаеми случайности,
преминали през красиви или мъчителни чувства ...
...Планетите се разместиха
Вселените се пропукаха
и преляха в сърцата ни...
Този прилив рисува сърцето, побрало света в себе си.
Много силни и оригинални сравнения ,
прекрасен стих ...
Ще си го взема , знаеш нали ...
Прегръдки !

Здравей, Таничка! Това лято, наистина ще намерим време да се видим. Наяве:)
Стига сме сънували... От сън спомен няма - остават само думи. Благодаря ти! Прегръщам те и до скоро! Хубав ден и поздрави всички, които обичаме!:)

Там и Тогава:

... Ще се пропукат
старите сини амфори
от звездни сърцевини.

И се отварят врати, и вратите отварят пътища ... към тайната на Любовта. Така го усетих, мила Наде. И ми хареса. Много!
Поздравления от сърце, Наде! :)

:) Здравей, мила Марианче! Благодаря ти... Нещо такова.:) Поздрави моренцето! Така ми е домъчняло за него... Прегърни го от мен!:)

настъпва безвремие...
когато се случват чудесата...
сърдечен поздрав... за теб...и благодаря
за хубавата песен...специално..

Здравей, Маги! Чудесата са в малките, добри, всекидневни неща, но понякога сините амфори на времената не могат да поберат любовта, която движи световете... Времето не съществува, ние сме тези, които оставаме... Ето, тази песен, изпята от Gianna Nannini. Тя я пее от дете, докато един ден, съпругата на великия Доменико Модуньо й дава правата над тази песен. Не, защото е италианка, а защото е посветена на музиката без остатък... Когато роди дъщеря си, на 54!, Джанна е пяла тази песен по време на раждането... Но, да послушаме...:) Volare nel blu dipinto di blu... Светла вечер, Маги!:)

След всеки катаклизъм се ражда нещо ново и свежо, невинно и изпитващо неистова жажда за живот...

Поздрави!

Здравей, Павел!:) Честит имен ден и наздраве!:)

http://www.youtube.com/watch?v=t4IjJav7xbg

че за сечението на Фибоначи не знам нищо! За пропуканите любовни вселени обаче зная...
Философски стих? Или любовен? Все едно, хареса ми :)

Здравей, Ели!:) Много се радвам, че ми гостуваш. Благодаря ти. И аз не знам много за златното сечение... Първо записах стихотворението - не знам откъде се взе сечението на Фибоначи! - после отидох да чета и да си припомням... От прочетеното разбрах, че точно това съм имала предвид. Толкова за философията. Както пее Джанна Наннини - "Само сънищата са реални..." Може би е така. Предстои да научим. Радостно и вдъхновено лято на теб от сърце!:)