Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
04.07.2012 10:43 - СТЪЛБ ОТ ТВОРЕНИЕ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 10861 Коментари: 17 Гласове:
78

Последна промяна: 04.07.2012 12:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
СТЪЛБ ОТ ТВОРЕНИЕ

на Чайче

Ако някой ми каже -
"Пропусна да набереш лапад!" -
ще му отговоря:
"Никога не пропускам
да набера лапад!"
Никога не пропускам.
Дори, когато орлите
се вият над него,
като незапомнени
мисли -
като непрочетени
от никого стихотворения -
Орлите се вият
над мене,
когато бера лапад -
като свещено зрение
свише.
Никога не пропускам
да набера лапад!
Все едно да
пропусна
да се родя -
или да запиша
това стихотворение
или да забравя
предишното -
незаписано.

15. 06. 2012.








Гласувай:
79



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stix - Простия лапад в съчетание с порой от ...
04.07.2012 10:54
Простия лапад в съчетание с порой от така подредени звуци... как го съчета???

цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. stix - Простия лапад в съчетание с порой от ...
04.07.2012 11:05
stix написа:
Простия лапад в съчетание с порой от така подредени звуци... как го съчета???


Само ги следвам звуците... Където ме отведат - там. Доверявам им се напълно. Ето едно начало, което така и си остана недовършено от същия ден, когато записах СтълбОттворение. На един съседен лист. Нищо общо... Поздрави с него!:)

Сантиментално

Целувам те
станиолено.
Но дълбок и тъмен
е в теб шоколадът.
Защо те срещнах?
Защо ли!?

15. 06. 2012.

Има толкова по-несъвместими неща, достойни за подражание. Като срещата на Индже и... Пауна. Не знам, защо си спомних за Йовков сега!
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - Ами, тъй и инак си го спомних... Ето го откъса от "Индже":
04.07.2012 11:11
"- Кажи ми, майсторе, кажи ми, Гочо - дума му Индже, - от коя си махала? Де е къщата ти, та барем нея да запазя?

- От Горни край съм, ефенди. Къщата ми е на Могилата.

И Индже гледа насам, гледа нататък и се залива в смях. Коя къща и коя махала да остави? - Гори цялото село!

Но ето долу на улицата, над която пожарният дим хвърляше страшната си сянка, се показа мома. Малко живи хора бяха останали в селото, отгде беше се взела тая жена? От две страни към нея тичаха кърджалии, момата изпищя, видя Индже и с прострени ръце се спусна към хана. Индже се изправи, сви вежди и вдигна ръка. Кърджалиите се спряха като заковани. Индже не мислеше да слезе, но погледна отгоре, видя лицето на момата и слезе. Хубава беше, тънка, висока. Но хубави жени Индже беше виждал много. Защо това момиче, което на косъм беше останало да загине, стоеше пред него тъй спокойно и кафявите й очи го гледаха радостно и занесено? Майка й, баща й, всичките й близки са може би избити, а в очите й няма нито страх, нито омраза. Ето кое учуди Индже. Той забрави за майстора, за дрехите, хвана момичето за ръка и го поведе нататък, гдето беше конят и дружината му.

Тъй позна Индже Пауна. Много хора бяха минали под ножа му и много жени бяха изпитали променливата му страст. Не помнеше нито лицето, нито имената им. Тъй мислеше той, че ще бъде и с Пауна. Но усмивката на тая жена и погледът на очите й заседнаха дълбоко в душата му. Тя стана негова жена по закон и по обичай. Яздеше на кон, вървеше до него, следваше го навсякъде. И по-уверен беше Индже в себе си, когато тя беше с него, и по-силна усещаше ръката си."

Йордан Йовков - "Индже" - "Старопланински легенди"
цитирай
4. mariniki - простичките неща от живота...
04.07.2012 13:06
те го изпълват с любов и топли спомени...
а кой не обича чорбица и сърмички от лапад... така както
аз го берях из двора, а баба ми ги приготвяше... и чаках, чаках
и се облизвах... и тази прекрасна музика...
стопли сърцето ми...
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - 4. mariniki - простичките неща от живота...
04.07.2012 13:13
mariniki написа:
те го изпълват с любов и топли спомени...
а кой не обича чорбица и сърмички от лапад... така както
аз го берях из двора, а баба ми ги приготвяше... и чаках, чаках
и се облизвах... и тази прекрасна музика...
стопли сърцето ми...

Така е, Маги... Истината е в нещата от живота. Изтъкани от слънце, тишина, спомени, ухания... Неприкосновените хармонии. Пред очите ми е хладния калдаръм посипан с горски цветя... Онзи незабравим мирис на прясно окосено сено, и високото, дълбоко небе, където вият орлите. Там, където беряхме лапада. Тази година наистина пропуснах.:) Радвам се, че ти припомних скъпи на сърцето мигове. Баба ми готвеше кашата с киселец и лапад - и до днес я правя така.:) Поздрави и радостен ден!
цитирай
6. stela50 - Има неща в живота , които човек не забравя да направи ,
04.07.2012 14:50
дори несъзнателно ... просто следва мислите и чувствата ...
Символът може да бъде лапад, или каквото и да е друго
нещо , част от бита и дните ни , посланието ще е пак същото.
И пак независимо от обстоятелствата няма да забравиш да
направиш ... Като обричане, отстояване ... като любов .
Много човешко, истинско и замислящо ... Това е моето усещане .
Много е хубаво , Наде ... много .
Поздрави и чуден ден !
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - 6. stela50 - Има неща в живота , които човек не забравя да направи ,
04.07.2012 14:56
stela50 написа:
дори несъзнателно ... просто следва мислите и чувствата ...
Символът може да бъде лапад, или каквото и да е друго
нещо , част от бита и дните ни , посланието ще е пак същото.
И пак независимо от обстоятелствата няма да забравиш да
направиш ... Като обричане, отстояване ... като любов .
Много човешко, истинско и замислящо ... Това е моето усещане .
Много е хубаво , Наде ... много .
Поздрави и чуден ден !

Благодаря ти, скъпа Таня! Ти винаги си ме разбирала. Дали стихът е сполучил, не знам, но това са нещата от живота, самият той... Прегръщам те с обич! Радостен ден и поздрави у дома!:)
цитирай
8. mt46 - Здравей, Надежда!
04.07.2012 16:46
"Живей и помни!"... Дори и Слънцето да изгрее от Запад... :)
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - 8. mt46 - Здравей, Надежда!
04.07.2012 18:46
mt46 написа:
"Живей и помни!"... Дори и Слънцето да изгрее от Запад... :)

:) Добре. Обещавам! Ще живея и ще помня.:) Здравей, Марине!
цитирай
10. 4aiotgluhar4e - Така се шашнах, че даже токът спря :)
04.07.2012 19:03
Надя, засега думи нямам, но мислилото работи, колкото да ти подаря едно от последните си велики открития - хем тематично, тревно-лападово с елемент на "раз уж доля такая", хем великолепна симбиоза от любими неща. Като поезия и лапад, като Пинк мартини и Чайковски... Абе обичам те! В някой преден живот сме били сестри :)))
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - 10. 4aiotgluhar4e - Така се шашнах, че даже токът спря :)
04.07.2012 19:10
4aiotgluhar4e написа:
Надя, засега думи нямам, но мислилото работи, колкото да ти подаря едно от последните си велики открития - хем тематично, тревно-лападово с елемент на "раз уж доля такая", хем великолепна симбиоза от любими неща. Като поезия и лапад, като Пинк мартини и Чайковски... Абе обичам те! В някой преден живот сме били сестри :)))

:) И аз! не можах да преживея, че те нямаше на един важен постинг. Ама, къде е тя!? Как може такива работи! Ееее... Да беше друг човек, няма и да забележа. А то - къде си била! Да донесеш едно прекрасно есе за Шопен и първата разцъфнала Шопениана... И да ми ги подариш... И аз те обичам!:) Нещо ми подсказва, че май ще се видим това лято. До скоро, Везничке - и двете сме подвластни на Венера, астрологични сестри!:)
цитирай
12. megg - Добър вечер, мила Наде!
04.07.2012 20:53
Стихотворението ме върна няколко дни назад, когато в Балкана брах билки. Колкото брах, три пъти повече се възторгвах като хлапе на красотата им, на уханията, на това колко добре си говорят с гората, с небето, с водичката, дето ромоли ...
И си мисля - докато препускаме, да не пропускаме , че сме част от естеството - за някого -билка, за друг - цветенце, тревичка, слънчев лъч ...
Стихотворението ти е много хубаво, много!
Поздрави! :))
цитирай
13. jabalka - Ех, че хубаво се е получило, събрано ...
04.07.2012 22:25
и с любов споделено !
Поздрави от мен и много Ви радвам!
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 12. megg - Добър вечер, мила Наде!
05.07.2012 00:06
megg написа:
Стихотворението ме върна няколко дни назад, когато в Балкана брах билки. Колкото брах, три пъти повече се възторгвах като хлапе на красотата им, на уханията, на това колко добре си говорят с гората, с небето, с водичката, дето ромоли ...
И си мисля - докато препускаме, да не пропускаме , че сме част от естеството - за някого -билка, за друг - цветенце, тревичка, слънчев лъч ...
Стихотворението ти е много хубаво, много!
Поздрави! :))

Здравей, Марианче!:) Благодаря ти. Дано има искрица от това, което се случва, докато ние се сбъдваме в дома на света. Рано или късно, трябва много внимателно да разберем, "за кого бие камбаната". Особено, когато пропуснем себе си и се разминем някъде по пътя с познатите неща. Някои винаги предпочитат непознатите. Затова са реални само в стиха.:) Прегръщам те и благодаря за небето...!:)
цитирай
15. malchaniaotnadejda7 - 13. jabalka - Ех, че хубаво се е получило, събрано ...
05.07.2012 00:11
jabalka написа:
и с любов споделено !
Поздрави от мен и много Ви радвам!

Здравей, Ябълчице! Май се получи.:) Няма нищо случайно. Ето, Блог.бг ни срещна с Чайчето - а и с всички вас! И аз се радвам и това е наистина прекрасно. Поздрави и до скоро!:)
цитирай
16. анонимен - Набраното се забравя,
05.07.2012 08:57
записаното остава! ))) Хубав ден, Наде!
цитирай
17. malchaniaotnadejda7 - 16. parasol - Набраното се забравя,
05.07.2012 10:10
parasol написа:
записаното остава! ))) Хубав ден, Наде!

Ех, Слави, на теб ли да разказвам. Това е ритуал. Почит към земята и небето. Нали си копривщенски зет, знаеш ти.:) Поздрави сърдечно Дончето - трябва да сторим ред да се видим, живот и здраве! Развесели ме с това за написаното... Мисля си, дали е по-важно то и не мога да си отговоря днес. Поздрави на Дупница и на Никола от копривщени и очакваме репортажа!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3268354
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566