Постинг
06.07.2012 12:04 -
ИЗВЪН ТЕБ И МЕНЕ
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 18858 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2012 14:14
Прочетен: 18858 Коментари: 44 Гласове:
80
Последна промяна: 07.07.2012 14:14
ИЗВЪН ТЕБ И МЕНЕ
Ако заговоря езика,
който знам само аз
ще ме разберат ли
онези, които обичам?
Всяка картина има
сърце от светлина,
което тупти в нея,
но вън от времето.
Ти не ме знаеш -
Нито аз тебе.
Възможно ли е тогава
да се познаем?
Въртенето на земята
е друго въртене
навън от времето -
извън теб и мене.
6. 06. 2012.
ЛУЧИА ИРИСИ - Огнено
LUCIA IRISI - Olive tree
Ако заговоря езика,
който знам само аз
ще ме разберат ли
онези, които обичам?
Всяка картина има
сърце от светлина,
което тупти в нея,
но вън от времето.
Ти не ме знаеш -
Нито аз тебе.
Възможно ли е тогава
да се познаем?
Въртенето на земята
е друго въртене
навън от времето -
извън теб и мене.
6. 06. 2012.
ЛУЧИА ИРИСИ - Огнено
LUCIA IRISI - Olive tree
Тагове:
ЗА СМЪРТ, ЛЮБОВ И БЕЗСМЪРТИЕ
"Виктор Цой – последният герой"...
Как община Пловдив да спести 2 млн. лв.?...
"Виктор Цой – последният герой"...
Как община Пловдив да спести 2 млн. лв.?...
ще разберат тези, които те обичат, защото знаят, че е предназначен за тях. Дори мислите, те са вън от времето. Те ще достигнат там, закъдето са предназначени. Красива картина, обичам слънчевите цветове, казват си всичко, не е нужно дори да разсъждаваш, просто те зареждат е с енергия. Усмивки, Наденце.
цитирайmakont написа:
ще разберат тези, които те обичат, защото знаят, че е предназначен за тях. Дори мислите, те са вън от времето. Те ще достигнат там, закъдето са предназначени. Красива картина, обичам слънчевите цветове, казват си всичко, не е нужно дори да разсъждаваш, просто те зареждат е с енергия. Усмивки, Наденце.
Здравей, Майче! Всъщност, това стихотворение се роди, докато гледах една друга картина на ЛУ в здрача на стаята, но не мога да я снимам, нито да я кача тук. Уча.:) Тази сама си кацна... Радвам се, че си тук!
И без думи ... Както и излъчването на огнената картина - невероятно...
Прекрасен стих, великолепна картина - Благодарности на художничката
и поетесата за вълнуващото преживяване .
Прегръщам ви с обич !
цитирайПрекрасен стих, великолепна картина - Благодарности на художничката
и поетесата за вълнуващото преживяване .
Прегръщам ви с обич !
4.
malchaniaotnadejda7 -
3. stela50 - Ще те разберат всички, които те обичат , мила ...
06.07.2012 12:29
06.07.2012 12:29
stela50 написа:
И без думи ... Както и излъчването на огнената картина - невероятно...
Прекрасен стих, великолепна картина - Благодарности на художничката
и поетесата за вълнуващото преживяване .
Прегръщам ви с обич !
Прекрасен стих, великолепна картина - Благодарности на художничката
и поетесата за вълнуващото преживяване .
Прегръщам ви с обич !
Здравей, Таничка! Без теб - трудно се справям. Но... уча. Прегръщам те и до скоро! Светъл и радостен ден!:)
се разбират дори с поглед... с езика на очите...
думите са като венец на чувствата...
поздравявам те, развълнува ме...
и песните... прекрасни са..
цитирайдумите са като венец на чувствата...
поздравявам те, развълнува ме...
и песните... прекрасни са..
mariniki написа:
се разбират дори с поглед... с езика на очите...
думите са като венец на чувствата...
поздравявам те, развълнува ме...
и песните... прекрасни са..
думите са като венец на чувствата...
поздравявам те, развълнува ме...
и песните... прекрасни са..
Привет, Маги! Да, говорят си със светлината вътре в тях. Зрящите...
Напълни ми душата, Надя! Благодаря ти.
цитирайkrysy написа:
Напълни ми душата, Надя! Благодаря ти.
Благодаря ти, мила Калина! Ценя мнението ти и много се радвам... Поздрави на морето!:)
Прекрасни сте! И двете!
цитирайcefulesteven написа:
Прекрасни сте! И двете!
:) Здравей, Стефане! И вие сте прекрасни и ви обичаме! Поздрави Или и Бобо!:)
Колкото до мен - виждаш... :) Не мога да бъда и фон на Светлината. Малко хора го могат. Отивам да чета новия ти разказ в Блогспот. До скоро!:)
Надникнах навън от времето... Благодаря ти за това , което видях!
Успешен и приветлив ден!
цитирайУспешен и приветлив ден!
1. Съблогер с никнейк pin има против - :) ОК
Очакваме totkata2 - и още 50те клонинга.
2. А, ето го - придойде :) ivo0o ---> ??? Съблогер с никнейм ivo0o - ???
ivo0o, pin - ? - Охлади страстите, човек! ... :)
цитирайОчакваме totkata2 - и още 50те клонинга.
2. А, ето го - придойде :) ivo0o ---> ??? Съблогер с никнейм ivo0o - ???
ivo0o, pin - ? - Охлади страстите, човек! ... :)
jabalka написа:
Надникнах навън от времето... Благодаря ти за това , което видях!
Успешен и приветлив ден!
Успешен и приветлив ден!
Здравей, Ябълчице!:) Благодаря ти, че ми гостуваш. Хубаво е, когато има какво да си кажем, а и да помълчим заедно...:) Жизнерадостен и лъчист ден!
Всичко е в сърцето, изпълнено с обич. То е най-големия познавач!:))
Изгубен съм без теб, Стинг ме размазва.:))
Привет, Надя!:))
цитирайИзгубен съм без теб, Стинг ме размазва.:))
Привет, Надя!:))
monaliza121 написа:
Всичко е в сърцето, изпълнено с обич. То е най-големия познавач!:))
Изгубен съм без теб, Стинг ме размазва.:))
Привет, Надя!:))
Изгубен съм без теб, Стинг ме размазва.:))
Привет, Надя!:))
:) Привет, Тинче! Драго ми е, че поспря! Домъчня ми за теб... И прегърни от мен голямото море! Да не забравиш.:)
16.
mitkaloto -
Великолепен стих, Надя !Картините ...
06.07.2012 17:35
06.07.2012 17:35
Великолепен стих,Надя !Картините на дъщеря ти са чудесни!Поздрави!
А минусите от едни СКАКУАЛЦИ,които нападат всеки блог.
цитирайА минусите от едни СКАКУАЛЦИ,които нападат всеки блог.
mitkaloto написа:
Великолепен стих,Надя !Картините на дъщеря ти са чудесни!Поздрави!
А минусите от едни СКАКУАЛЦИ,които нападат всеки блог.
А минусите от едни СКАКУАЛЦИ,които нападат всеки блог.
Здравей, Митко! Радвам се, че намираш частица великолепие в моите думи.:) Живи и здрави! Само констатирам - виждам. Все още...:) Звездна и прохладна вечер!
Тези, които те обичат ще разберат всеки език Надежда!:)
Избрала си прекрасни картини, живи, вибриращи, пълни с любов!:)
цитирайИзбрала си прекрасни картини, живи, вибриращи, пълни с любов!:)
sparotok написа:
Тези, които те обичат ще разберат всеки език Надежда!:)
Избрала си прекрасни картини, живи, вибриращи, пълни с любов!:)
Избрала си прекрасни картини, живи, вибриращи, пълни с любов!:)
Здравей, Павел!:) Благодаря ти... Те картините ме избраха - сами кацнаха. Уча...:)
Радвам се, че поспря.:)
Ти си човек със светла душа...
Поздрави за хубавото съчетание!
цитирайПоздрави за хубавото съчетание!
ckarlet написа:
Ти си човек със светла душа...
Поздрави за хубавото съчетание!
Поздрави за хубавото съчетание!
Здравей, мила Скарлет!:) Благодаря ти... Знам, че вярвам и се надявам в доброто...:)
Сърдечни поздрави и щастливо лято!
22.
malchaniaotnadejda7 -
Коментар-на критика от "22. RaMUS - може би..." от 2 различни в еднаквостта си коментара или от 2 еднакви в различието си патента "Рамус" 22
06.07.2012 23:25
06.07.2012 23:25
(Следва коментар ПЪРВИ на нашия съблогер - RaMUS - другарска критика на "ти" към начина ми на изразяване, писане, държание в обществото, и... въобще живот.) : (2 точки)---- > :
RaMUS I : „може би в разрез с розовите хубави думички и словесни милувки от "светли души", от сгряващи или огрени сърца... един прост и дървен тиквеник да напише едни прости и обикновени, приземени и скучни думи:
в българския език се наводнява от думи, които хич не са адекватни на поезийното писане. Особено когато е в заглавието - МЕН и ТЕБ - а не ТЕБЕ. Това дори не е в разговорния език и написано така - ТЕБЕ принизява нивото до нещо като махленско. И аз имам пропуски от запетайки или пълни членове, но когато една цяла дума се вкара не намясто - това важи най-вече за думи, които са с идея да са като поезия.
Може и просто да не си забелязала, може би просто така говориш... и съответно така са словата и в главата ти...
Всъщност не че е и толкова важно - ако целта ти е просто да получиш "подаръците" си от благи думи като награда за труда ти да намериш и събереш клипчета картинки и думички... всъщност няма никакво значение кои са думите - явно ти ги разбират... И явно думичките хич и не ги е еня за поклонниците на "Любовта"...
Проблема е, че с тия думички и отношение никога няма да се "отразиш" адекватно и отражението ти да се върне отново при теб... и от него да се "видиш коя си". сънуваща любов сред сънуващи и боготворящи същото... просто си сънувате своите си райски сънища. И ... нищо повече. Нищо повече - освен едно поредно изживяване. Де да знам - вероятно не е случайно че на масата хора, особено от дамския пол, това да изживееш нещо, е напълно достатъчно...
Напълно... достатъчно...
Дали - ако беше така, щеше да е достатъчно. Но не е. дори факта, че непрекъснато трябва да се повтаря, наново и наново... и това е потребност.
Така е със всички изживявания - розови или тъмни, крещящи или мълчаливи. така е и с надеждите, желанията, емоциите, копнежите и страстите - все имат нужда от преповторения. Защото идват и си отиват... а Изживяващия(се) и преди и след тях остава ГОЛ...
Затова и "царя е гол" -- само когато изживяванията ги няма.
Когато останем сами - без да сънуваме...”
(Следва коментар ВТОРИ на нашия съблогер - RaMUS – на пръв поглед същата, предишната, другарска критика на "ти" към мен, но подобрена, обогатена, коригирана и милиорирана от самокритичното му перо) :
RaMUS II : „в разрез с розовите хубави думички и словесни милувки от "светли души", от сгряващи или огрени сърца... един прост и дървен тиквеник да напише едни прости и обикновени, приземени и скучни думи:
в българския език се наводнява от думи, които хич не са адекватни на поезийното писане. Особено когато е в заглавието - ТЕБ и МЕН - а не МЕНЕ.
Това дори не е в разговорния език и написано така - МЕНЕ принизява нивото до нещо като махленско. И аз имам пропуски от запетайки или пълни членове, но когато една цяла дума се вкара не намясто - това важи най-вече за думи, които са с идея да са като поезия.
Може и просто да не си забелязала, може би просто така говориш... и съответно така са словата и в главата ти...
Всъщност не че е и толкова важно - ако целта ти е просто да получиш "подаръците" си от благи думи като награда за труда ти да намериш и събереш клипчета картинки и думички... всъщност няма никакво значение кои са думите - явно ти ги разбират... И явно думичките хич и не ги е еня за поклонниците на "Любовта"...
Проблема е, че с тия думички и отношение никога няма да се "отразиш" адекватно и отражението ти да се върне отново при теб... и от него да се "видиш коя си". сънуваща любов сред сънуващи и боготворящи същото... просто си сънувате своите си райски сънища. И ... нищо повече. Нищо повече - освен едно поредно изживяване. Де да знам - вероятно не е случайно че на масата хора, особено от дамския пол, това да изживееш нещо, е напълно достатъчно...
Напълно... достатъчно...
Дали - ако беше така, щеше да е достатъчно. Но не е. дори факта, че непрекъснато трябва да се повтаря, наново и наново... и това е потребност.
Така е със всички изживявания - розови или тъмни, крещящи или мълчаливи. така е и с надеждите, желанията, емоциите, копнежите и страстите - все имат нужда от преповторения. Защото идват и си отиват... а Изживяващия(се) и преди и след тях остава ГОЛ...
Затова и "царя е гол" -- само когато изживяванията ги няма.
Когато останем сами - без да сънуваме...
Защото там - зад сънищата от мечти и надежди - сме онова лице, което се крие зад маските им, зад сънищата от образи и сенки.
Никога не би го видяла - защото другите сънуващи просто искат да се галите със слова взаимно - по детски, както децата копнеят и жадуват. Просто милувки от думички, които мама и татко е трябвало да ги казват... и после да се израстат. Иначе сякаш детското остава в "главата" цял живот. И няма порастване...
сякаш вечно
сякаш...
Все някога, все някъде на човек му е отредено да порасне. Най-вече като израсне и израсте детството си. И детското си. Защото там - някъде след това, някъде оттатък, някъде натам... го чака нещо ново - дето е за "ГОЛЕМИ" хора.
както и да е - написах нещо си с някакви думички. Някакви си - Четящите ги, ще си прочетат техния си прочит - с Техните си думички ще останат в главите им. Така че си остава тяхна работа и отговорност.
Както и за Пишещия - така и за Четящия.”
: NB ----> ( RaMUS-I & RaMUS-II) <----- NB :
цитирайRaMUS I : „може би в разрез с розовите хубави думички и словесни милувки от "светли души", от сгряващи или огрени сърца... един прост и дървен тиквеник да напише едни прости и обикновени, приземени и скучни думи:
в българския език се наводнява от думи, които хич не са адекватни на поезийното писане. Особено когато е в заглавието - МЕН и ТЕБ - а не ТЕБЕ. Това дори не е в разговорния език и написано така - ТЕБЕ принизява нивото до нещо като махленско. И аз имам пропуски от запетайки или пълни членове, но когато една цяла дума се вкара не намясто - това важи най-вече за думи, които са с идея да са като поезия.
Може и просто да не си забелязала, може би просто така говориш... и съответно така са словата и в главата ти...
Всъщност не че е и толкова важно - ако целта ти е просто да получиш "подаръците" си от благи думи като награда за труда ти да намериш и събереш клипчета картинки и думички... всъщност няма никакво значение кои са думите - явно ти ги разбират... И явно думичките хич и не ги е еня за поклонниците на "Любовта"...
Проблема е, че с тия думички и отношение никога няма да се "отразиш" адекватно и отражението ти да се върне отново при теб... и от него да се "видиш коя си". сънуваща любов сред сънуващи и боготворящи същото... просто си сънувате своите си райски сънища. И ... нищо повече. Нищо повече - освен едно поредно изживяване. Де да знам - вероятно не е случайно че на масата хора, особено от дамския пол, това да изживееш нещо, е напълно достатъчно...
Напълно... достатъчно...
Дали - ако беше така, щеше да е достатъчно. Но не е. дори факта, че непрекъснато трябва да се повтаря, наново и наново... и това е потребност.
Така е със всички изживявания - розови или тъмни, крещящи или мълчаливи. така е и с надеждите, желанията, емоциите, копнежите и страстите - все имат нужда от преповторения. Защото идват и си отиват... а Изживяващия(се) и преди и след тях остава ГОЛ...
Затова и "царя е гол" -- само когато изживяванията ги няма.
Когато останем сами - без да сънуваме...”
(Следва коментар ВТОРИ на нашия съблогер - RaMUS – на пръв поглед същата, предишната, другарска критика на "ти" към мен, но подобрена, обогатена, коригирана и милиорирана от самокритичното му перо) :
RaMUS II : „в разрез с розовите хубави думички и словесни милувки от "светли души", от сгряващи или огрени сърца... един прост и дървен тиквеник да напише едни прости и обикновени, приземени и скучни думи:
в българския език се наводнява от думи, които хич не са адекватни на поезийното писане. Особено когато е в заглавието - ТЕБ и МЕН - а не МЕНЕ.
Това дори не е в разговорния език и написано така - МЕНЕ принизява нивото до нещо като махленско. И аз имам пропуски от запетайки или пълни членове, но когато една цяла дума се вкара не намясто - това важи най-вече за думи, които са с идея да са като поезия.
Може и просто да не си забелязала, може би просто така говориш... и съответно така са словата и в главата ти...
Всъщност не че е и толкова важно - ако целта ти е просто да получиш "подаръците" си от благи думи като награда за труда ти да намериш и събереш клипчета картинки и думички... всъщност няма никакво значение кои са думите - явно ти ги разбират... И явно думичките хич и не ги е еня за поклонниците на "Любовта"...
Проблема е, че с тия думички и отношение никога няма да се "отразиш" адекватно и отражението ти да се върне отново при теб... и от него да се "видиш коя си". сънуваща любов сред сънуващи и боготворящи същото... просто си сънувате своите си райски сънища. И ... нищо повече. Нищо повече - освен едно поредно изживяване. Де да знам - вероятно не е случайно че на масата хора, особено от дамския пол, това да изживееш нещо, е напълно достатъчно...
Напълно... достатъчно...
Дали - ако беше така, щеше да е достатъчно. Но не е. дори факта, че непрекъснато трябва да се повтаря, наново и наново... и това е потребност.
Така е със всички изживявания - розови или тъмни, крещящи или мълчаливи. така е и с надеждите, желанията, емоциите, копнежите и страстите - все имат нужда от преповторения. Защото идват и си отиват... а Изживяващия(се) и преди и след тях остава ГОЛ...
Затова и "царя е гол" -- само когато изживяванията ги няма.
Когато останем сами - без да сънуваме...
Защото там - зад сънищата от мечти и надежди - сме онова лице, което се крие зад маските им, зад сънищата от образи и сенки.
Никога не би го видяла - защото другите сънуващи просто искат да се галите със слова взаимно - по детски, както децата копнеят и жадуват. Просто милувки от думички, които мама и татко е трябвало да ги казват... и после да се израстат. Иначе сякаш детското остава в "главата" цял живот. И няма порастване...
сякаш вечно
сякаш...
Все някога, все някъде на човек му е отредено да порасне. Най-вече като израсне и израсте детството си. И детското си. Защото там - някъде след това, някъде оттатък, някъде натам... го чака нещо ново - дето е за "ГОЛЕМИ" хора.
както и да е - написах нещо си с някакви думички. Някакви си - Четящите ги, ще си прочетат техния си прочит - с Техните си думички ще останат в главите им. Така че си остава тяхна работа и отговорност.
Както и за Пишещия - така и за Четящия.”
: NB ----> ( RaMUS-I & RaMUS-II) <----- NB :
Добър вечер, ramus и благодаря за вниманието, което сте отделили, да ми гостувате - Добре дошъл! Или - Добре дошли!:) Как е правилното?!:))) Май и двете - коментарите са Ви два - 22!
1." в разрез с розовите хубави думички и словесни милувки от "светли души", от сгряващи или огрени сърца..." - казвате, - но, моля - никъде в краткия ми поетичен текст няма "светли души", нито "огрени сърца - :) Прочетете отново и сам ще се убедите. Колкото до "розовите, хубави думички" (ваши бисери) - това стихотворение няма едно прилагателно. Е, има "сърце от светлина", но това е моя метафора, (НИ). Не мисля, че е равностойна на предложеното от вас - "светли души". "Светли души" е ваш избор. Да, точен сте - вашето "светли души" е банално и "розово". Звучи трафаретно.
2. Не спазвам правила - дотворявам ги - "законът е, за да служи на хората, а не те на закона"- библейско правило. Продължител съм на стара книжовна традиция - четете Найден Геров, Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Анна Каменова... - четете внимателно и ще забележите "нарушения", които не са съществували в тогавашния, отколешния, както вие казвате, "дори в разговорния език". Езикът, ramus, е слово свише - божието слово, и всеки му служи, доколкото и както може и така, както му повелява сърцето. Не възпитанието, а разума на сърцето. Ето, вие се изразявате доста погрешно - "В българския език СЕ НАВОДНЯВА ОТ думи, които хич не са адекватни на поезийното писане" (цитирам Ви). "Се наводнява от думи" е русизъм, "адекватни" е чуждица, прекалявате с щедрата употреба на прилагателни - най-добронамерен съвет - стегнете стила си, изказа си - бъдете кратък и ясен. Старо спортсменско правило - говорете с по-малко думи, но влагайте смисъл. Иначе, попадате в клопката на "махленското", за което вините мен.
3. Каква е моята цел да записвам стихове - дали "подаръци", дали "поклонници на Любов" или "блага дума" - това е мой избор - моля, не се тревожете Вие за това. А и не се ангажирайте. Благодаря за загрижеността, но не намирате ли за арогантно да ми говорите на "ти"? Аз не Ви познавам. Навлизате в личното ми пространство доста грубо. В ролята на съдник, на оценител. Имате завидно самочувствие. Пожелавам Ви един ден да го оправдаете.:) Стегнете стила. Яснотата е качество, ramus. Многословен сте като чувствителна дама. Стихотворението горе няма едно прилагателно, вие ме засипахте с порой от: "адекватно, боготворящи, сънуващи, райски, розови, тъмни, крещящи, мълчаливи, гол, детски, вечно, малки хора, големи хора..., порасли, преповторени, дамски, пишещи, детски, четящи..."
4. Нека всеки живее живота си, както намери за добре, нали. Аз ще записвам моите стихове, пък, каквото Бог даде!:)
5."МЕНЕ" не "принизява нивото" - "МЕНЕ СИ" - го е казал Левски. Само по себе СИ "мене" не може да "принизи" или извиси "нивото". Това не е нивото на река Дунав в см, а други неща. Зад моето "МЕНЕ" - стои историята и литературата на една нация. Стига да можеш да четеш и малко от малко да знаеш, ако не граматиката, то поне азбуката на тази история. И словесна. И духовна. И фактологична. Литературната история е материя за хора като вас - цитирам Ви - "адекватни на поезийното писане". Научете български.
6."Така е СЪС всички изживявания" - Вие сте откровено неграмотен. Или ще ми изпратите ТРЕТИ КОМЕНТАР с повтарящи се смешки. Пардон, грешки. Четете - утре трия!:)
цитирай1." в разрез с розовите хубави думички и словесни милувки от "светли души", от сгряващи или огрени сърца..." - казвате, - но, моля - никъде в краткия ми поетичен текст няма "светли души", нито "огрени сърца - :) Прочетете отново и сам ще се убедите. Колкото до "розовите, хубави думички" (ваши бисери) - това стихотворение няма едно прилагателно. Е, има "сърце от светлина", но това е моя метафора, (НИ). Не мисля, че е равностойна на предложеното от вас - "светли души". "Светли души" е ваш избор. Да, точен сте - вашето "светли души" е банално и "розово". Звучи трафаретно.
2. Не спазвам правила - дотворявам ги - "законът е, за да служи на хората, а не те на закона"- библейско правило. Продължител съм на стара книжовна традиция - четете Найден Геров, Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Анна Каменова... - четете внимателно и ще забележите "нарушения", които не са съществували в тогавашния, отколешния, както вие казвате, "дори в разговорния език". Езикът, ramus, е слово свише - божието слово, и всеки му служи, доколкото и както може и така, както му повелява сърцето. Не възпитанието, а разума на сърцето. Ето, вие се изразявате доста погрешно - "В българския език СЕ НАВОДНЯВА ОТ думи, които хич не са адекватни на поезийното писане" (цитирам Ви). "Се наводнява от думи" е русизъм, "адекватни" е чуждица, прекалявате с щедрата употреба на прилагателни - най-добронамерен съвет - стегнете стила си, изказа си - бъдете кратък и ясен. Старо спортсменско правило - говорете с по-малко думи, но влагайте смисъл. Иначе, попадате в клопката на "махленското", за което вините мен.
3. Каква е моята цел да записвам стихове - дали "подаръци", дали "поклонници на Любов" или "блага дума" - това е мой избор - моля, не се тревожете Вие за това. А и не се ангажирайте. Благодаря за загрижеността, но не намирате ли за арогантно да ми говорите на "ти"? Аз не Ви познавам. Навлизате в личното ми пространство доста грубо. В ролята на съдник, на оценител. Имате завидно самочувствие. Пожелавам Ви един ден да го оправдаете.:) Стегнете стила. Яснотата е качество, ramus. Многословен сте като чувствителна дама. Стихотворението горе няма едно прилагателно, вие ме засипахте с порой от: "адекватно, боготворящи, сънуващи, райски, розови, тъмни, крещящи, мълчаливи, гол, детски, вечно, малки хора, големи хора..., порасли, преповторени, дамски, пишещи, детски, четящи..."
4. Нека всеки живее живота си, както намери за добре, нали. Аз ще записвам моите стихове, пък, каквото Бог даде!:)
5."МЕНЕ" не "принизява нивото" - "МЕНЕ СИ" - го е казал Левски. Само по себе СИ "мене" не може да "принизи" или извиси "нивото". Това не е нивото на река Дунав в см, а други неща. Зад моето "МЕНЕ" - стои историята и литературата на една нация. Стига да можеш да четеш и малко от малко да знаеш, ако не граматиката, то поне азбуката на тази история. И словесна. И духовна. И фактологична. Литературната история е материя за хора като вас - цитирам Ви - "адекватни на поезийното писане". Научете български.
6."Така е СЪС всички изживявания" - Вие сте откровено неграмотен. Или ще ми изпратите ТРЕТИ КОМЕНТАР с повтарящи се смешки. Пардон, грешки. Четете - утре трия!:)
Ако двама трептят на еднаква честота, винаги ще се познаят! Хубав стих!:)
цитирайА и картините са страхотни! :)
цитирайkometapg написа:
Ако двама трептят на еднаква честота, винаги ще се познаят! Хубав стих!:)
Здравей, Светле! Кометите никога не спят...:) Светят!:) Благодаря ти и хубави сънища! Не смея да кажа "светли"..., но ти си така кръстена.:) Лека нощ!
kometapg написа:
А и картините са страхотни! :)
Да, картините са сбъднати. Тази думичка ми дойде. В истина са... :) Благодаря ти!
Но най - лошото е , че някои хора не виждат гората зад случайното дърво .
За формата и съдържанието; и колко е важно да знаем кое е главното в тази хармонична връзка. CпOмни ми великия Давид Оистрах , който обичаше да казва : "Не ме интересува как свириш . Дали с ръцете , или краката - няма особено значение. Важното е музиката ти да е прекрасна !"
Мълчалива , твоя(т) стих е много добър ! :)
цитирайЗа формата и съдържанието; и колко е важно да знаем кое е главното в тази хармонична връзка. CпOмни ми великия Давид Оистрах , който обичаше да казва : "Не ме интересува как свириш . Дали с ръцете , или краката - няма особено значение. Важното е музиката ти да е прекрасна !"
Мълчалива , твоя(т) стих е много добър ! :)
Никъде не написах нещо "критично". Никъде не написах претенции кое какво защо го правиш - написаното с ТИ беше само провокация, само похват. Искам да видя "ЗАД" благостта, зад заученото, зад изчустваното, за изживяваното, дето е в словото ти.
Пет пари не давам кое е твоето важно нещо в живота, нито личното ти пространство. Нито че е възможно някой да "нахлуе" в него. Това са атавизми от детските години. Защо ми са чужди пространства, какво ли ще намеря там.
Дали използвам Вие или ТИ - е само въпрос на взаимни знаци, които са предпоставени, но и в които просто не спазвам правилата.
Нямам никъде никакви претенции за това какво правиш, нито че те критикувам за тия ти дела.
Въпросът за МЕНЕ-то бе само формален - дори не съм направил акцент с него.
Целта ми беше да видя човека, не НАДЕЖДА.
Винаги и при всички случаи просто ме интересува ЧОВЕКА, не реакциите му, не изживяванията, не интелигентността или принадлежността. Човека, много повече от името в личната му карта. Много повече и оттатък изразеното.
трий, или чети, реагирай или защитавай...
Твоя си е работата, твой си е блога, твой си е живота...
И всъщност нищо от "твоето" не ми е нужно и не беше това целта ми, не беше никаква критика, нито съм завоевател. Обличай ме в каквито дрехи или постановки решиш. За мен това няма никакво значение.
Всъщност... се отбих, търсейки ЧОВЕКА зад НАДЕЖДА.
Нито питам нещо, нито е нужен "отговор".
Успех!
цитирайПет пари не давам кое е твоето важно нещо в живота, нито личното ти пространство. Нито че е възможно някой да "нахлуе" в него. Това са атавизми от детските години. Защо ми са чужди пространства, какво ли ще намеря там.
Дали използвам Вие или ТИ - е само въпрос на взаимни знаци, които са предпоставени, но и в които просто не спазвам правилата.
Нямам никъде никакви претенции за това какво правиш, нито че те критикувам за тия ти дела.
Въпросът за МЕНЕ-то бе само формален - дори не съм направил акцент с него.
Целта ми беше да видя човека, не НАДЕЖДА.
Винаги и при всички случаи просто ме интересува ЧОВЕКА, не реакциите му, не изживяванията, не интелигентността или принадлежността. Човека, много повече от името в личната му карта. Много повече и оттатък изразеното.
трий, или чети, реагирай или защитавай...
Твоя си е работата, твой си е блога, твой си е живота...
И всъщност нищо от "твоето" не ми е нужно и не беше това целта ми, не беше никаква критика, нито съм завоевател. Обличай ме в каквито дрехи или постановки решиш. За мен това няма никакво значение.
Всъщност... се отбих, търсейки ЧОВЕКА зад НАДЕЖДА.
Нито питам нещо, нито е нужен "отговор".
Успех!
Невероятно е ... :) http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513
цитирайkaraiany написа:
Но най - лошото е , че някои хора не виждат гората зад случайното дърво .
За формата и съдържанието; и колко е важно да знаем кое е главното в тази хармонична връзка. CпOмни ми великия Давид Оистрах , който обичаше да казва : "Не ме интересува как свириш . Дали с ръцете , или краката - няма особено значение. Важното е музиката ти да е прекрасна !"
Мълчалива , твоя(т) стих е много добър ! :)
За формата и съдържанието; и колко е важно да знаем кое е главното в тази хармонична връзка. CпOмни ми великия Давид Оистрах , който обичаше да казва : "Не ме интересува как свириш . Дали с ръцете , или краката - няма особено значение. Важното е музиката ти да е прекрасна !"
Мълчалива , твоя(т) стих е много добър ! :)
Здравей, Karaiany! Дали е много добър стихът, не е най-важното. Има много по-важни неща от това, дали един стих е добър. Аз благодаря за добрата дума. Колкото до майсторите, майсторлъка и майсторството - и от това има по-важни неща. Тук е моят виртуален дом. И когато някой прекрачи прага му и преди да е казал "Здравей!", започва да крещи, че хлябът не е втасал, а виното не струва и вади нож... Не съм стигнала в развитието си дотам, че да му благодаря за това.
А ти ме караш да мисля, че всяко дърво от голямата гора е всъщност Гората. "Гора от мисли" - Такава картина има и дъщеря ми... Благодаря и хармоничен ден!
да качиш работи на Лучия;) Радвам се и ти благодаря!!!
Понякога съвпада на трептения е разрушителен. Своя сват, своя език и леката дистанция са лечителни.
Хубав ден, Надя!
цитирайПонякога съвпада на трептения е разрушителен. Своя сват, своя език и леката дистанция са лечителни.
Хубав ден, Надя!
33.
malchaniaotnadejda7 -
29. ramus - малко от неграмотните смешки... може би да се посмееш
07.07.2012 11:21
07.07.2012 11:21
ramus написа:
„ Проблема е, че с тия думички и отношение никога няма да се "отразиш" адекватно и отражението ти да се върне отново при теб... и от него да се "видиш коя си". сънуваща любов сред сънуващи и боготворящи същото... просто си сънувате своите си райски сънища. И ... нищо повече. Нищо повече - освен едно поредно изживяване. Де да знам - вероятно не е случайно че на масата хора, особено от дамския пол, това да изживееш нещо, е напълно достатъчно...
написаното с ТИ беше само провокация, само похват. Искам да видя "ЗАД" благостта, зад заученото, зад изчустваното, за изживяваното, дето е в словото ти. Пет пари не давам кое е твоето важно нещо в живота, нито личното ти пространство...
написаното с ТИ беше само провокация, само похват. Искам да видя "ЗАД" благостта, зад заученото, зад изчустваното, за изживяваното, дето е в словото ти. Пет пари не давам кое е твоето важно нещо в живота, нито личното ти пространство...
Вижте Ramus, оставете "формалностите" и формулирането им, формите и буквалистиките. Не сте добре дошъл тук. Това не е „отговор”, а факт. Приемам и ценя критика, но Вашата не е искрена. Вие искате да видите реакции, провокирате, играете Бог. Боговете сигурно са полудели, но това не може да ме накара да се усмихвам. Напротив, мъчно ми е за Вас. Знам "МЕНЕ СИ" и тук споделям нещата от живота, които живея реално, с хора, които обичам реално. Споделям тези неща в стих без претенция. Без заплащане. И защото така си живея живота - иначе не мога. Другото е прах.:) Въпрос на мотивация. Но що за човек, трябва да си, за да казваш нещо, та да „видиш”, как другият ще реагирал!?... No comment. Животът е кратък, а питането ми – реторика. Колкото до смеха и отраженията му - Моля, посмейте се, веселете се - ще оставя коментарите Ви, щом това Ви грее. Цял сте "отразен" в тях. Четете се, любувайте се и се оглеждайте. Успех и на Вас!
tili написа:
да качиш работи на Лучия;) Радвам се и ти благодаря!!!
Понякога съвпада на трептения е разрушителен. Своя сват, своя език и леката дистанция са лечителни.
Хубав ден, Надя!
Понякога съвпада на трептения е разрушителен. Своя сват, своя език и леката дистанция са лечителни.
Хубав ден, Надя!
Здравей, Лили!:) Аз ти благодаря, че видя изложбата на Лучиа и така сърдечно я оцени. "Перфектна..."!:) Никога няма да забравя, как ми се обади и думите ти. Така са великите гобленисти.:) Пред очите ми са работите на Марин Върбанов, а и твоите цветни откровения... Хайде, прави изложба, че да отпием от онова, хубавото вино, което ще отразява твоите тъкани и втъкавания на светлина и цвят...Най-важното за художника в началото на пътя му, е да бъде окуражен и то от сроден дух. Да, нейните цветове трудно се "овладяват" в картина. Затова хора, видели изложбата в ЛИК казваха, че са енергийни, че си тръгвали по-радостни и им ставало "леко"... Кой си позволява да опитоми огненото - малко художници. Няма при нея розовко и синьо небе.:) Това впечатли и Емил Стойчев - нейният цвят. Нарече го "жив цвят":
„Тя има свой, собствен, изграден стил, който трябва да следва. Свой начин на нанасяне на цветовете, на боите, жив цвят. Това отличава стила й и я прави различна. Това е най-трудното.” Емил Стойчев
Чакаме твоя изложба и... другото го знаеш!:) Хубав ден и на теб и до скоро!
СвояТ свят и свояТ език... Посипвам си главата с пепел!
изложба - през ноември иншаллах;) Ще видим.
http://youtu.be/jf0OW-O9WxU
Този Висоцки е към моята тема;)
http://youtu.be/jf0OW-O9WxU
Лукоморья больше нет, от дубов простыл и след.
Дуб годится на паркет, - так ведь нет:
Выходили из избы здоровенные жлобы,
Порубили те дубы на гробы.
Распрекрасно жить в домах на куриных на ногах,
Но явился всем на страх вертопрах!
Добрый молодец он был, ратный подвиг совершил -
Бабку-ведьму подпоил, дом спалил!
Ты уймись, уймись, тоска...
Здесь и вправду ходит кот, как направо - так поет,
Как налево - так загнет анекдот,
Но ученый сукин сын - цепь златую снес в торгсин,
И на выручку один - в магазин.
Как-то раз за божий дар получил он гонорар:
В Лукоморье перегар - на гектар.
Но хватил его удар. Чтоб избегнуть божьих кар,
Кот диктует про татар мемуар.
Ты уймись, уймись, тоска...
Тридцать три богатыря порешили, что зазря
Берегли они царя и моря.
Каждый взял себе надел, кур завел и там сидел
Охраняя свой удел не у дел.
Ободрав зеленый дуб, дядька ихний сделал сруб,
С окружающими туп стал и груб.
И ругался день-деньской бывший дядька их морской,
Хоть имел участок свой под Москвой.
Ты уймись, уймись, тоска...
А русалка - вот дела! - честь недолго берегла
И однажды, как смогла, родила.
Тридцать три же мужика - не желают знать сынка:
Пусть считается пока сын полка.
Как-то раз один колдун - врун, болтун и хохотун,-
Предложил ей, как знаток бабских струн:
Мол, русалка, все пойму и с дитем тебя возьму.
И пошла она к нему, как в тюрьму.
Ты уймись, уймись, тоска...
Бородатый Черномор, лукоморский первый вор -
Он давно Людмилу спер, ох, хитер!
Ловко пользуется, тать тем, что может он летать:
Зазеваешься - он хвать - и тикать!
А коверный самолет сдан в музей в запрошлый год -
Любознательный народ так и прет!
И без опаски старый хрыч баб ворует, хнычь не хнычь.
Ох, скорей ему накличь паралич!
Ты уймись, уймись, тоска...
Нету мочи, нету сил, - Леший как-то недопил,
Лешачиху свою бил и вопил:
-Дай рубля, прибью а то, я добытчик али кто?!
А не дашь - тогда пропью долото!
-Я ли ягод не носил? - снова Леший голосил.
-А коры по сколько кил приносил?
Надрывался издаля, все твоей забавы для,
Ты ж жалеешь мне рубля, ах ты тля!
Ты уймись, уймись, тоска...
И невиданных зверей, дичи всякой - нету ей.
Понаехало за ней егерей.
Так что, значит, не секрет: Лукоморья больше нет.
Все, о чем писал поэт, - это бред.
Ну-ка, расступись, тоска,
Душу мне не рань.
Раз уж это присказка -
Значит, дело дрянь.
цитирайизложба - през ноември иншаллах;) Ще видим.
http://youtu.be/jf0OW-O9WxU
Този Висоцки е към моята тема;)
http://youtu.be/jf0OW-O9WxU
Лукоморья больше нет, от дубов простыл и след.
Дуб годится на паркет, - так ведь нет:
Выходили из избы здоровенные жлобы,
Порубили те дубы на гробы.
Распрекрасно жить в домах на куриных на ногах,
Но явился всем на страх вертопрах!
Добрый молодец он был, ратный подвиг совершил -
Бабку-ведьму подпоил, дом спалил!
Ты уймись, уймись, тоска...
Здесь и вправду ходит кот, как направо - так поет,
Как налево - так загнет анекдот,
Но ученый сукин сын - цепь златую снес в торгсин,
И на выручку один - в магазин.
Как-то раз за божий дар получил он гонорар:
В Лукоморье перегар - на гектар.
Но хватил его удар. Чтоб избегнуть божьих кар,
Кот диктует про татар мемуар.
Ты уймись, уймись, тоска...
Тридцать три богатыря порешили, что зазря
Берегли они царя и моря.
Каждый взял себе надел, кур завел и там сидел
Охраняя свой удел не у дел.
Ободрав зеленый дуб, дядька ихний сделал сруб,
С окружающими туп стал и груб.
И ругался день-деньской бывший дядька их морской,
Хоть имел участок свой под Москвой.
Ты уймись, уймись, тоска...
А русалка - вот дела! - честь недолго берегла
И однажды, как смогла, родила.
Тридцать три же мужика - не желают знать сынка:
Пусть считается пока сын полка.
Как-то раз один колдун - врун, болтун и хохотун,-
Предложил ей, как знаток бабских струн:
Мол, русалка, все пойму и с дитем тебя возьму.
И пошла она к нему, как в тюрьму.
Ты уймись, уймись, тоска...
Бородатый Черномор, лукоморский первый вор -
Он давно Людмилу спер, ох, хитер!
Ловко пользуется, тать тем, что может он летать:
Зазеваешься - он хвать - и тикать!
А коверный самолет сдан в музей в запрошлый год -
Любознательный народ так и прет!
И без опаски старый хрыч баб ворует, хнычь не хнычь.
Ох, скорей ему накличь паралич!
Ты уймись, уймись, тоска...
Нету мочи, нету сил, - Леший как-то недопил,
Лешачиху свою бил и вопил:
-Дай рубля, прибью а то, я добытчик али кто?!
А не дашь - тогда пропью долото!
-Я ли ягод не носил? - снова Леший голосил.
-А коры по сколько кил приносил?
Надрывался издаля, все твоей забавы для,
Ты ж жалеешь мне рубля, ах ты тля!
Ты уймись, уймись, тоска...
И невиданных зверей, дичи всякой - нету ей.
Понаехало за ней егерей.
Так что, значит, не секрет: Лукоморья больше нет.
Все, о чем писал поэт, - это бред.
Ну-ка, расступись, тоска,
Душу мне не рань.
Раз уж это присказка -
Значит, дело дрянь.
tili написа:
СвояТ свят и свояТ език... Посипвам си главата с пепел!
изложба - през ноември иншаллах;) Ще видим.
http://youtu.be/jf0OW-O9WxU
Този Висоцки е към моята тема;)
http://youtu.be/jf0OW-O9WxU
* * *
Ты уймись, уймись, тоска...
Здесь и вправду ходит кот, как направо - так поет,
Как налево - так загнет анекдот,
Но ученый сукин сын - цепь златую снес в торгсин,
И на выручку один - в магазин.
Как-то раз за божий дар получил он гонорар:
В Лукоморье перегар - на гектар.
Но хватил его удар. Чтоб избегнуть божьих кар,
Кот диктует про татар мемуар.
Ты уймись, уймись, тоска...
Ты уймись, уймись, тоска...
И невиданных зверей, дичи всякой - нету ей.
Понаехало за ней егерей.
Так что, значит, не секрет: Лукоморья больше нет.
Все, о чем писал поэт, - это бред.
Ну-ка, расступись, тоска,
Душу мне не рань.
Раз уж это присказка -
Значит, дело дрянь.
Ты уймись, уймись, тоска...
изложба - през ноември иншаллах;) Ще видим.
http://youtu.be/jf0OW-O9WxU
Този Висоцки е към моята тема;)
http://youtu.be/jf0OW-O9WxU
* * *
Ты уймись, уймись, тоска...
Здесь и вправду ходит кот, как направо - так поет,
Как налево - так загнет анекдот,
Но ученый сукин сын - цепь златую снес в торгсин,
И на выручку один - в магазин.
Как-то раз за божий дар получил он гонорар:
В Лукоморье перегар - на гектар.
Но хватил его удар. Чтоб избегнуть божьих кар,
Кот диктует про татар мемуар.
Ты уймись, уймись, тоска...
Ты уймись, уймись, тоска...
И невиданных зверей, дичи всякой - нету ей.
Понаехало за ней егерей.
Так что, значит, не секрет: Лукоморья больше нет.
Все, о чем писал поэт, - это бред.
Ну-ка, расступись, тоска,
Душу мне не рань.
Раз уж это присказка -
Значит, дело дрянь.
Ты уймись, уймись, тоска...
:) Ти си един от най-грамотните човеци, които познавам! Свят значи святост, грешката е вярна! Благословена тази умна и талантлива главица Лилина!:))) Ноември!!? Нали знаеш, какво казваше поетът, родом от Константинопол, кръстен в Истанбул, но познат като поета на Бургас :
"Ноември е!
Сезонът на легендите и чашите..."
Ноември, Лиляна ще излага чудеса тъкани!!! :) Ще разгледаме, ще напишем!:))) Лили, това наистина е новина и... подарък. И на Лучиа предстои изложба - ще ти разказвам, като се видим...
За Висоцки - благодаря! Един от любимите ми, незабравим, непрежалим... И жив - той няма саркофаг, дори сред звездите... Прегръдка и благодаря за новината! Сега ще видя, какво си ми пратила...
За такива картини - такъв поет върви и такава песен - Владимир Висоцкий! Това е истината. Вече е част от този постинг - "Три за късмет!", както казваше детето ЛУ.:)
БЛАГОДАРЯ ТИ!
"Ты уймись, уймись, тоска..." * * *
цитирайБЛАГОДАРЯ ТИ!
"Ты уймись, уймись, тоска..." * * *
imbe написа:
Невероятно е ... :) http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513
Благодаря, Имбе.:) Радвам се, че ти харесва споделеното. Кой бе казал, че "Човекът е човек, когато играе..." не буквално, разбира се... Хубави събота и неделя на теб!:)
39.
usmivka99 -
Чудесно е!
08.07.2012 13:08
08.07.2012 13:08
И който трябва, ще те разбере! поздрав сърдечен :))
цитирайНе, не с целия свят ( Това дори не е нужно! ), а думите - мостове и врати към любимите ни хора - този език винаги ми е напомнял на онзи, от приказките, дето героят говори с цветята, тревите, звездите ... Вълшебен е този език , уж тухлички са обикновените думи ... необикновеното май се ражда в сърцето. Същото сърце от светлина тупти в картините на Лучиа!
Поздрав и прегръдки и за двете ви, Наде! :))
цитирайПоздрав и прегръдки и за двете ви, Наде! :))
Наде, ще те познаят онези които обичаш..
Ето, аз лично винаги те разпознавам по думите, които както и да ги напишеш винаги звучат влюбено...
цитирайЕто, аз лично винаги те разпознавам по думите, които както и да ги напишеш винаги звучат влюбено...
usmivka99 написа:
И който трябва, ще те разбере! поздрав сърдечен :))
:) Здравей, Усмивчице! Така ме зарадва с тази песен... Нали знаеш, нищо не трябва в този живот. Каквото е писано, ще стане по Божия воля.:) Благодаря ти за песента!
megg написа:
Не, не с целия свят ( Това дори не е нужно! ), а думите - мостове и врати към любимите ни хора - този език винаги ми е напомнял на онзи, от приказките, дето героят говори с цветята, тревите, звездите ... Вълшебен е този език , уж тухлички са обикновените думи ... необикновеното май се ражда в сърцето. Същото сърце от светлина тупти в картините на Лучиа!
Поздрав и прегръдки и за двете ви, Наде! :))
Поздрав и прегръдки и за двете ви, Наде! :))
Милата Марианка!:) Благодаря ти, че изписа името на дъщеря ми с първата буква от азбуката - А - Името е от светлина и докато опитвах да разбера в свечеряващия хаос от думи и букви, каквото чувам и чувствам, гледайки картината, подарък от Лучиа, внезапно изникна сърцето от светлина - видях го там, има го в картината... (Нарисува я наскоро, няма я тук тази картина - три лодки)
Странното е, че днес тя спомена, че обича да чете приказки, че това, което разбират децата, е всъщност, важното... Как си усетила ти! За това говорихме... Най-обикновеният език е вълшебният език. Прегръщам те! Сърдечни поздрави и от нас!:)
elinora написа:
Наде, ще те познаят онези които обичаш..
Ето, аз лично винаги те разпознавам по думите, които както и да ги напишеш винаги звучат влюбено...
Ето, аз лично винаги те разпознавам по думите, които както и да ги напишеш винаги звучат влюбено...
Здравей, Ели!:) Такъв подарък ми направи ти... Никой никога не ми е казвал нещо такова. Благодаря ти!:) Освен, ще ти напиша нещо един ден. Дано поне малко се доближа до това, което казваш. Поздрави и хубава юлска вечер!:) И като казах "юлска", забелязвам, че май съм си останала в юни. Объркала съм датирането на последните неща - и на това горе - месец седми сме...:))) Виж, как ме върна във времето. Благодаря!:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43590
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА