СПРЯЛА СТЪПКА

Вървя
по пътя на ориза -
прекалено големи
са сандалите ми.
Стъпка само
и спира
да ме интересува
всичко, което
ви направлява
всичко, от което
сте направени
и което съдържате.
Съдържанието
е излишно.
Вълнува ме
останалото.

Засявам стъпка
и покълва
сандалово дърво.

2. 07. 2012.

сме направени, така си е, Наде :) Санталът ми държи първенство сред ароматите - вдъхновители, благодаря ти за това същото качество и на твоя стих :)

Засявам стъпка
и покълва
сандалово дърво.

Благодаря ти, Стани!:)

но спрях по обед ... и оставих стъпки ... да поникне обич.
...Съдържанието
е излишно.
Вълнува ме
останалото...
А останалото - е всичко ...
Прегръщам те, приятелко мила !

...

:) От дневните е, Таничка. Вървях с две огромни торби от магазина - имам здрави ръце за жена, но и торбите си ги биваше. Отидох до "Лидъл" - детето ми даде някакви талони от 5 лв. от бензин - цели три! И ето ме - там. Но, какво било - трябвало да си купиш неща за 30 лв. и чак тогава, ще ти приспаднат 5!:))) И така, вървя аз, а торбите тежки, и както си вървя, чух това стихотворение. Първо не повярвах, но то продължи да упорства, докато не го записах. Ето защо е "дневно".:) С изключение, на последното тристишие. То се появи насън и си казах - това, няма как да го забравя! И на сутринта го помнех. Макар че така съм забравяла стотици стихове. "Останалото е... мълчание".:)

Поздрави и прегръдка! Благодаря ти!

повървях и аз... и вдишах любимия аромат на сандалово дърво...
с удоволствие те чета, Надя... прегръщам те, най-сърдечно..

Здравей, Маги и благодаря за топлите думи!:) Сърдечни поздрави на любимия Пловдив!

Така е - само една стъпка ни дели от момента, когато "виждаме" всичко и другите. От този момент нататък започва нашият живот и ходенето. Колкото - толкова, където и когато трябва и нищо не е случайно:)))
Чудесен стих с мъдрост и задачки за размисъл!!!

Благодаря ти, мила Bven! Дано, стоейки неподвижно, на моето си място, да вървя... Това е, което правя. Радвам се, че ми гостуваш и хубава августовска вечер! Поздрави на втората ми родина - земята на баба ми, Надежда - на Тракия!:)

"Засявам стъпка
и покълва
сандалово дърво."
Още една твоя прекрасна творба ..."СПРЕЛИ СТЪПКИ" ....Тичаме ..тичаме и идва момент да спрем в бързея стъпките си за да видим следата, която оставяме след себе си...
Хубав ден!

Привет, Ати! Драго ми е, че поспря. Да, идва момент, в който не може да прекрачим себе си. Много ми хареса песента на Jamie Woon - "Spirits" - поздрав с нея и радостни събота и неделя!

SPIRITS

Jamie Woon

While we have oceans
Rivers that still bring us life
Reasons to live in the moment
Hold onto your time

Let your heart go where the wind takes it
Pure lik the raindrops on time
Follow the path where it takes you
Straight down the line

Ladies and gentlemen
Surely we're here in mind
Watching our spirits dance on the
On the backs of our lives

How can one sit back and ream it
I'd have no peace in my life
Climbing these walls in an hourglass
Prized in our strife

And I have seen worlds filled with wonder
Lost on my own lonely mile
Lessons I wish I had mirrored
Time after time

Come fill up your souls with blessings
Hold up your hands to the sky
Let the whole world know you're out there
High in our highs

...

много далече се стига, Наде!

Хареса ми стихотворението.

Не спирай, Поетесо!

Здравей, Слави!:) Благодаря ти за куража. Сърдечни поздрави у дома!

Здравей, Санде! Добре, обещавам. Поздрави и хубава съботна вечер!

Логично, някак естествено!
Сандалово дърво от стъпка!
Без стъпка няма следа, макар и от големи сандали...но пък от големите стъпки пониква сандаловото дърво...Логично и много приятно комуникира със вторият клип!
За мислите и думите!
Поздравления!

Здравей, Ябълчице!:) Ами, разсмя ме!:))) Прегръщам те! Как да ти кажа, може би е така... Аз съм по-скоро висока, а сандалите ми, всъщност бяха смешни, когато носех торбите и чух този стих. С изящна форма, но на подметка "танк" и... някак хлабави и залитнах, въпреки претенцията, че ето, силна съм и нося торбите. Тогава се появи този стих и... погледнах небето. Казах си - "Винаги трябва да можеш да гледаш небето и не бива да падаш." - Нещо такова... По-скоро си помислих, че там, на небето има толкова следи и един ден няма да падам и залитам, защото ще съм там...:) А сандаловото дърво го сънувах през нощта. Мисля, че не е обяснимо... Хубава вечер и ти благодаря за настроението!:)

ps Има, разбира се и стихове, които точно мога да обясня, как са се появили, защото знам или донякъде знам. Това е по-скоро от другите. По-скоро, земният свят и онзи, другият. И някак, да ги съвместиш... Да бъдат едно и също нещо. Знам ли, нещо такова. Благодаря ти! За мислите. И за думите... :)

Стихотворението ми напомня за една картина на ,която една жена засяваше ориз.

Здравей, Митко!:) Радвам се, че си тук. Липсваше ни!:) Благодаря. Това е комплимент! Като каза за Сеячката на ориз, в съзнанието ми изникнаха "Събирачки на класове" на Миле... Връщай се - лятото изтича като пясък. На есен да си тук с хубави снимки и да разказваш!:) Поздрави!

Надя, миличка , ето ме и мен .......
по стъпките оризови пристигам
приятелство и обич при теб
винаги намирам.....
Кажи , от тук как да си тръгна.....
стъпките....отново тук ме връщат!
Прегръщам те с обич, мила приятелко!:)))

Здравей, Ванюшка! Ако не беше ти, нямаше да разберем, че днес е Преображение Господне... Толкова ти благодаря - да си жива и здрава и много щастлива! И аз те прегръщам! Шастлива съм, че те познавам, наистина! Хубава августовска седмица от сърце и поздрави на твоята градинка!:) И моите стъпки ме водят към теб, знаеш... До скоро и дано вечерта е по-прохладна... Хубава вечер, мила Ванче!:)

Завиждам на поетите!
Може да са нараними, чувствителни, крехки дори...но за сметка на това притежават дар недостъпен за повечето други хора - възможноста да гледат през време и пространство, да прекосяват границите на невидими светове и да се завръщат с невероятни спомени от там...

Завиждам на поетите...

Поздрави!

Здравей, Павел! Благодаря ти... Ти имаш не само дар слово, но и провидност за истината. Поетите обитаваме често измислени светове... Хубаво е, че има човеци като теб, които могат да разговарят с времето като с приятел. Това е мечтата на всеки поет, но малцина я сбъдват. Истината е сбъдната мечта за всеки човек. А истината за един народ може да се превърне в сбъдната мечта за цялото човечество. Уникално е това, което правиш, приятелю! Така че, не завиждай на поетите... Сърдечни поздрави!

Надежда, аз по-скоро трябаше да кажа - Блазя на поетите! Някакси по-български звучи...

Измисления свят на поетите понягога се превръща в чертеж за една по-добра и красива реалност. Без мечтателите света отдавна да се е покрил със сивия прах на скуката.

Именно мечателите палят искрицата в душите на тези, които жадуват за свобода и истина, но не могат сами да намерят пътя към тях...

Хубав ден!:)

Благодаря Павел! Каза го прекрасно - силно и поетично - наистина имаш дар слово! Нещо повече - ти знаеш пътя на думите, изворите им... И ако трябва да избираме измежду двама ни поетът - мисля, че ще е онзи, който знае истината за думите, азбуката на Словото...:) Аз само записвам това, което ме вълнува. Много от тези стихотворения са породени от прочетеното при приятелите ми тук. Затова, често казвам - ние ги пишем заедно. Ти си изключение. Това, което ме вдъхновява при теб е истината за българската история... Моята и на всички българи идентичност.

Поздрави и успех в благородното ти дело - Новият Тракийски Речник! Хубава вечер!