,,Невидими драскотини,
които се сливат
с другите линии -
на метрото или на живота.''
Прекрасно е , мила!
Тези невидими драскотини......оставят следи, на Обич, Надежда, Мечти
чертаят пътища.......
Прекрасен ден, изпълнен с много усмивки!:)))

Добро утро, мила Ваня и добре дошла!:) Слагам кафето, а Витоша отсреща е обляна в бяла светлина... Някак тържествено е като на Коледа. Светлината е по-скоро зимна. Днес усещам за първи път това лято есента. Моят любим сезон.:) Есента е също Свещена Котка след Преображение... Прегръщам те и искам да те поздравя с нещо специално - сега идвам!:)

Поздрав за теб, Ванюшка! - "This Love" - Денят ти да е пълен с любов!:) Сега ще го добавя *

http://www.youtube.com/watch?v=Rgf6ny_K38Y&feature=related

Хиляди благодарности, миличка!:))))))))))))))))))))

Аз ти благодаря! Ние, Ванче, ще се държим като котки върху горещ ламаринен покрив...:)))) Може и като принцеси. А сега, още един поздрав за теб - много лично! - с пожелание за закрила, благоденствие и любов! - "Аве Мария" - В изпълнение на любимата ми Мария Калас! -

http://www.youtube.com/watch?v=l5cF5GGqVWo&feature=related

Веднага отива горе, а Надежда хуква към метрото...:) Там се роди това стихотворение... Кой знае!:))))))))) Радостен ден!

тя ми говори и когато е тихичка, времето няма край, а когато подвиква - забързваме. Също като живота. Добро утро, Наде! Невидимите драскотини - един лек и светъл рисунък и ето,че не млъквам... :)

:) Здравей, Стани! Благодаря ти... Те са от пазителите! Като нас - майките и жените... Седем живота! А след седмия, ще му мислим. Хубав, светъл и радостен ден и моля те, недей! Ветрецът навън мълчи и за теб... Отивам да го видя. До скоро!:)

Пътуваме с невидимите драскотини на времето през живота ...
Странно - тази сутрин и аз за пръв път усетих полъха на идващата есен, /която е и моя любим сезон/, но усетих и някаква неясна носталгия.
Сега ти ме караш да се чувствам още по-носталгично.
Поздрави и прекрасен ЛЕТЕН:) ден!

няма нужда от думи, само се усеща. Ти понякога си ми трудна за разбиране, защото не съм поет по душа, тъп счети и един рогат напорист практичен Телец, но дълбоко в душата си усещам твойте послания. Усмивки, Наденце (спомняш ли си, като се видяхме ти казах, че "Мълчания от Надежда" - името на блога, мислех си, че си от квартал Надежда, още едно доказателство за липса на всякакво творческо тълкуване на нещата от живота от моя страна). Е, сега си посипах главата с пепел и продължавам да увеличавам драскотините, тези от житейските пътувания.

Благодарности за...линиите- следите в очите и Мария Каллас, не мога да я слушам без мокри следи някъде в сърцето ми!

През нощта реших да не коментирам, но заспах, мислейки за твоето
стихотворение ... Каквото и да напиша, все ще е вярно ... и малко.
Тези невидими драскотини винаги се сливат с другите линии
на живота ... или метрото - пътят ...
Улових този път - от малините, котката, Бял Кугър, Бяла Сова...
Всяка дума носи свое послание - нежно земно, зорко опазващо,
високо волно, опасно нощно ... силно вечно.
Мой стих, по- точно за мен ... А може и да полетим на Кугър ...
Поздрав за вас с пожелания за щастливи августовски дни !

Любими ... Още не съм почувствала дъха на есента,
но тя е и моят любим сезон.
До скоро , Наде !

Току що влизам - толкова е горещо - днес бе един от най-горещите дни, Кате! Точно затова - прощален... Откакто започнах да остарявам, заобичах лятото. Преди ме влечеше бурята, дъждът, есента - и сега я предпочитам - родена съм тогава. Предпочитах приглушена светлина, а сега ме привличат слънцето и лятото. Да, усетих аз - точно днес, в най-голямата горещина - есента е тук. Стъпва тихо като кугър и скоро ще сме в обятията й. Безпределна е есента - затова я обичам. Дъждът е пълен с обещания за отдалечаване на зимата, за пролет, за живот... Пречиства! Есента е моето причастие! Но стига баналности. Благодаря ти за милите думи, прегръдка и вечер пълна с тихи усмивки и гласчета на щурчета...:) Аз ги чувам! Тук пеят... Поздрави с тях!

животът ни в личния ни дом, е отражение на живота ни отвън.
Но по-ласкаво казано не може да бъде!

Благодаря за това преживяване! И стихът и коментарите са...подарък...
Поздрав и хубава вечер!!! И хубаво очакване на есента, която всички толкова много обичаме :))

Здравей, скъпа Майче! Да, помня, разбира се, но ти се шегуваше! И аз ти разказах, как системата отказа да приеме името ми - искаше цифри... В един момент се отчаях - не знам, защо написах слято това Мълчания от Надежда 7 - и - името остана - не можах да го променя. Не е лошо. Родена съм в неделя, а самото име Надежда е от седем букви - като седемте живота на дивата котка, пумата.:) Нали говоря нещо за нея... Колкото до теб - ти си от малкото близки, сродни духове, които разбират, какво искам да кажа, дори да не успявам понякога. Ти си изключително фина, сензитивна и нежна и да не съм чула, така да се обиждаш! Нали съм Везна, значи се разбираме, макар, че аз се разбирам и със зодии, с които уж не би трябвало... Не вярвам фанатично в знаци - вярвам на хора като теб! Обичам те и благодаря за всичко... Моите "драскотини" са малко смешни, защото всъщност, аз нямам драскотини. Имах едва забележима чертичка на китката. Моето коте ме целува:))) По-точно аз нея - като човече е. Просто си свалих гривната в метрото и погледнах ръката си - досмеша ме! "Ти, няма ли, казах си, да имаш веднъж нормална ръка - с маникюр и т.н... Оттам тръгна. А житейските драскотини - тях ги обичам! Ценя ги и не се отказвам от нито една. Хубава вечер и до скоро, Майче!:)

Здравей, Ябълчице! Сега пък аз имам такива следи... Аз ти благодаря, трогвате ме! Аз не заслужавам... , но ви обичам! нищо от това нямаше да го има, всичко е това живо споделяне с уж непознати хора, а вече скъпи приятели!:) Благодаря ти!

Здравей, Таничка! Така ми липсваш - да си поговорим! Напоследък не знам, какво правя - разминавам се нещо с времето. Добре, че със себе си поне - не съвсем. Благодаря на теб, скъпа приятелко! Не само моя, разбира се...:)
Да, така се казват и самолетите... "Кугър". Нали ти писа за едно необикновено българско момиче - военен летец, което бди над сънищата ни. Тя е толкова нежна и красива. Като птица е! Господ да пази децата ни, децата на България! Това е важно... А моите Радини вълнения... Погледнах се критично отстрани и ме напуши смях!:))) И после го записах там на едно листче. "Виж се!" - си казах... Но всъщност, нормално. За да изглеждат точно така ръцете ми, аз съм го избрала. Спомних си, как като дете берях малини в Копривщица. Ей такива неща. Човек не бива толкова да се вторачва в себе си. Няма вече! Прегръщам те и до скоро! Поздрави момичетата, Пловдив и всички в къщи! Ако не беше посветено, щях да ти го подаря с радост.:) А това, че го чувстваш "много твое", ми дарява щастие. Благодаря ти, Таничка!

ps Всъщност, исках да кажа, не толкова, че "човек не бива да се вторачва в себе си", а, по-скоро, че не би трябвало да се разминава с представата за себе си - с това, как го виждат и възприемат другите. Оттам: "Няма вече!!"... Това имах предвид.:) Но разминаването е неминуемо. Няма нищо по-трудно от това да бъдем достоверни.

:) В Пловдив времето е спряло. Усетих го аз над тракийските могили над Ветрен и Аканджиево... онези малки български селца, а огромни като империя! И планините. Като погледнеш отвисоко - времето е спряло. Един сезон - неприкосновено български. Много е красиво. Малко знам България, но имам безпогрешен усет за тези неща - днес сутринта миришеше на есен, въпреки измамната жега! Жегата е като Фата Моргана. А въздухът над Витоша, дори бе зимен в прозрачната си спрялост. Не ми се беше случвало... В Пловдив със сигурност не се е усетило.
И аз много обичам тези мелодии, скъпа Таня - сините рози за теб -

http://www.youtube.com/watch?v=NI_DjUsvHkM&feature=related

Есента отлетя! :) Представи си Бетовен и есен - не мога да я намеря сега, скри се!:) Но утре - непременно. Лека нощ и до скоро!

Може би... Не знам. Понякога губя представа за случването в това, което казвам. Често пъти със сигурност не присъствам. Просто остава будно това осезание като някакъв дълг към истината - да я кажеш или запишеш, да бъде чута... Опит да бъда в истина. Благодаря ти за милите думи!

Благодаря ти, Усмивчице! Радвам се, че и ти я обичаш... Толкова тържествено е, че почти невероятно... Тази смяна на сезоните... На нас самите. Животът е магия и е подарък, че го споделяме тук и сега в обич.:) Сърдечни поздрави и хубав ден утре!

Милувки, ... понякога - горчилка, но е така хубаво, че ги има следите - по ръцете, в душите ... Нали това е пътят. И това.
Здравей, скъпа Наде! Просто исках да ти кажа колко много ми хареса стихотворението и да ти благодаря.
Поздрав от душа! И - да, усеща се вече любимата есен, смътно, далечно, но се усеща. Днес едно пожълтяло листенце танцуваше с лекия морски ветрец ...

Боже! Марианче, бях сигурна, че съм ти отговорила... Та аз си "разговарям" мислено с теб толкова пъти и точно на теб да не отговоря - не мога да повярвам!? Нямам обяснение, освен, че тичах на летището вчера и че се вълнувам, защото предстои изложбата на Лучиа в Бургас!:) Каня те!

Изложба Живопис - Лучиа Ириси - 14 август - Галерия "Богориди" - на ул. "Богориди" № 48 от 19. 30ч

Много добре помня, какво ми написа. Явно съм решила, че съдържа всичко и съм ти казала нещо наум... БЛАГОДАРЯ ТИ! Прегръщам те! Следващото стихотворение, което реша, че е по-хубаво, ще е на Megg. До скоро, мила Марианче и ще се радвам да те видя най-сетне! А драскотините са като гънките на мозъка - Душата е недосегаема, освен за онези, на които даряваме сърцето си.

Светъл и радостен ден на теб!:)

Джон Ленън си остава вечно ... Джон Ленън.
Неподражаем и велик!

Здравей, Христо! Да, Джон Ленън остава вечно... Всичко отминава, но Джон Ленън остава! Така че и в мен тази песен звучи винаги с една истинска любов и с едно истинско, за цял живот приятелство. Има неща, които остават и след нас. Тази песен е от тях. Поздрави, Христо!

Следите от гривни са красиви като самите "гривни"...
Защото има и следи от белезници, които също са вид гривни. И те се сливат с линиите на метроживота, но ги правят грапави и неудобни за пътуване.
Хубав прохладен ден!:))

Привет, Тинче!:) Аз затова не обичам много бижута. Веднъж върнах един пръстен "с история", който бе почти безценен... Напълно безценни са някои невеществени неща. Свободата е безценна. Толкова за белезниците.

Имам една единствена гривна - масивна, с цветя и символи, която всички бъркат със златна, но тя е медна - "с атомен номер 29 и символ метастабилния изотоп Си - част от групата 11 на периодичната система заедно със среброто и златото".

Накратко - алхимия от Венера.:)... Хубава събота, радвам се, че поспря!:)

В твоите постове винаги намирам нещо за себе си! Благодаря ти! :)

Здравей, Светле! Взаимно е... Приятно ми е, че ми гостуваш, зарадва ме.:) Хубава вечер и хубав Август! До скоро!:)

Пътуване да е, Наде...

Здравей, Доре и благодаря ти!:) Звучи като благослов... Всъщност, да - това е истината. Пътуване да е! И на теб от сърце - тихо небе и светли попътни ветрове!:)

блогодаря ти, мила Надя... за вълшебната музика...
от Джон Ленън... до Мария Калас... класика..
сърдечен поздрав и топла прегръдка
за теб..

Благодаря ти, Маги! Честит празник на пресвета Богородица и щастливо тържество днес! Здраве, дълголетност и любов на теб и всички приятели!

Всъщност, гривната е от месинг...:)