СЪД

на Чайчето - 4aiotgluharche

Душата ми е смъртна.
Затова с безсмъртие
ще я обвия,
със злато ще я обкова,
в безкрайна точка
ще я свия -
като Зеница и Съдба.
Да може някога,
когато тя си отиде
от света -
от нея, като съд старинен
и ожаднелите да пият.

15. 08. 2012.

http://bgsever.info/luchia-irisi.htm



ЛУЧИА ИРИСИ - ЛОДКАТА НА СЛЪНЦЕТО


http://4aiotgluhar4e.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/08/15/svetlina-i-cviat.988553

http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/08/13/luchiia-irisi-jivopis-na-svetlinata.987949

http://cefules.blog.bg/izkustvo/2012/08/13/luchia-irisi-quot-jivopis-blizka-do-prirodata-na-svetlinata-.988050

http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2012/06/05/luchia-petkova-luchia-irisi-edin-ocharovatelen-talant.963689

Добър стремеж...

Привет, Марине! Благодаря ти... Поздрави за новата поетична книга и на добър час!

Утре, ако имаме късмет, ще разгледаме изложбата:)

Великолепен стих ... красиво и силно послание. Поздрави за Чайче и от мен.
А Лодката на слънцето е приказна ... любима...
Прегръдки с пожелание за щастлив съботен ден !

Здравей, Стефане!:) Много се радвам!!! Толкова съжалявам, че няма да съм там, да ви видя и тримата! Благодаря ви за подаръците с Или - така сърдечно отразихте това важно за нас събитие, а Или направи и плаката за тази изложба! Ще го видите как стои там! И непременно да кажете на Ружа и на Меги, че това сте вие - нашите скъпи приятели - те много харесаха блоговете ви и твоите разкази! Вече знаете за моя подарък - имам фейсбук!:))) Подарък от Лу. Това е положението....

Благодарим ви сърдечно за всичко и до скоро! Прегърни Или и Бобо от нас! И поздрави на "Богориди", на Ружа и Маги, на приятелите и на Бургас!

от извора на Живата вода!

Прегръдки Наде, топли, ... БЛАГОДАРЯ!

Честит празник и свети Иван Рилски да ви закриля! Чудотворно и вълшебно да ви е на всички в твоя дом, така, както ти и приятелите тук сторихте за нас с Лучиа - без теб и прекрасния ти постинг за изложбата й в галерия "Богориди" - не би било същото! Без Чайчето, което ме посрещна така незабравимо и без Марианка - нашата Megg, без Стефан, Или и всички скъпи приятели тук - съблогерите, които подкрепихте Лучиа във втората й самостоятелна изложба... Това остава за цял живот!

Прегръщаме те с благодарност, Таничка!

Лодката на Слънцето вече не е при нас, но ще радва нашия добър приятел и колекционер - създателят на галерия ЛИК - арх. Людмил Киров - тя е вече част от личната му колекция.

Слънчев съботен ден и много усмивки!:)

май това е призванието на Лучия, широко отворените очи, за да видиш цветно света и таланта да предадеш видяното с четка. В нас е даденото да го усетим. Чайчето го умее. Стихът ти, посветен на нея е прекрасен. Да, "ожъднелите пият" - доброта, приятелство, искреност... Усмивки от мен!

Здравей, Алекс! Благодаря ти - поздрави на милото ти семейство от сърце и благодаря сърдечно за топлото отношение към творбите на дъщеря ми!

Здравей, скъпа Майче! Благодаря ти от сърце! Ти някак винаги ме разбираш...:) Трябва да се видим и да изпием по бира, преди да са паднали дъждовете... После ще берем шипки под есенното, дълбоко синьо небе и снегът ще покрие света с Коледна белота...:) А Лучиа отново ще ни събере - живот и здраве, в София - където има вече покана за следваща изложба...

Извини ме - ти, и всички приятели, че докато отсъствах, не коментирах и не ви гостувах така, както бих искала, но в мислите и сърцето винаги съм с вас, така, както чувствам, че и вие сте с мен! Благодаря ти и светъл, радостен ден!:)

А за Чайчето, да!:) Тя го умее... Дължа й едно есе!:) И на Бургаския залив, на "Богориди" и хората там... Неописуемо!:) ... ***

и ето, Наде, ти си тук наоколо, заради което случване ми е радостно.

Тридесет спици делят главината от колелото;
дупката в центъра и ги прави полезни.
Направи съд от глината;
празнината вътре в него го прави полезен
избий врати и прозорци в стая;
дупките ги правят полезни.
Ето защо изгодата идва от онова, което го има;
полезността от това, което го няма.

В твоя съд вярвам безрезервно, но с пожелание да си жива и здрава:) Отново успех на детето ти и талантливите му творби!

Честито още веднъж на Лучия и св.Йоан да ни закриля всинца!
Чудесата се случват постоянно, трябва дух да ги забележиш и тогава можеш и да се причестиш от старинната чаша.
Да си различен е най-трудно!

Светли дни, Надя!:*)

Здравей, мила Стани! Благодаря ти от сърце - друго е, когато художникът благопожелава... Благодаря за доверието. И може би, защото това стихотворение е свързано с Бургас - с нетленното в картините на Лучиа, които ме отведоха пак там, си спомням думите на моят скъп приятел, Христо Фотев, който така щеше да се радва да бъде на "Богориди", в дворчето на Ружа, в бялата галерия, приютила картините на дъщеря ми, вечерта на откриването... Ето и думите му, които отправи към нас, малко преди да се пресели във вечността. На въпрос на К. Кеворкян: "Какво ще пожелаете на вашите приятели?", той каза:

"Да бъдат! Това е много повече, отколкото да са живи... И здрави."

Бях там на откриването в галерия "Богориди"... Бях пред Вълчитрънското и Рогозенското съкровища - паметта на България, приютена на един хвърлей от брега на Бургаския залив... Там, в Морската градина. Бях, защото Чайчето ме хвана за ръка и ме заведе там. Такива срещи, твоите топли думи, сродните духове, светлината в живописните платна на Лу, искат да бъда. Това е повече, отколкото човек може да си представи! Прегръщам те!

На празник като на празник! Честит празник, скъпа Тили! Дай Боже, свети Иван Рилският Чудотворец да ни закриля - нас и всички добри хора! А чудесата ги има, докато има хора като теб, като нас - обикновени хора, които се обичаме, вярваме един друг и копнеем да споделим онова, чудното, което понякога е една усмивка.:) Пак са ми пред очите пеещите ти от цвят гоблени, а и цветята на Стани... Как да ти кажа - искам час по-скоро да ги видя наяве! Твоите пъстри пътеки и пеещи багри, втъкали светлика на българското... Радостен празник и до скоро! Помниш ли, че преди да тръгна, ти благослови Лучиа... Каза, че не можеш да дойдеш, но, че тя ще има успех!:) Така ме окуражи. Винаги ще го помня...

Много е тоно "Букет от жива светлина, избликнал в дърво или приютен в няколко лодки, в безкрайно, като небе море, което прелива от цветовете на трептяща светлина, извън рамките на общоприетото... Пластика на рисунък, който пренася традицията на големите артистични школи, но и концентрира силата на маслената живопис по един нов, различен, и дълбоко модерен начин. Близка до природата на светлината – това е живописта на Лучиа Ириси.”

Наистина стихчето ти носи надежда...!:)
Поздрави синьо слънчице!:)

Здравей, Вени! Благодаря ти, приятно ми е, че гостуваш на мен и Лучиа. Сърдечни поздрави и хубава вечер!

Здравей, Светле!:) Радвам се, че ми гостуваш - ти си лъчезарен човек и ми е драго да чуя от теб, а и аз да споделя... Хубаво си ме кръстила, благодаря ти и Свети Йоан Рилски Чудотворец да те закриля! Прегръдки!

Душата ни е смъртна, но красива, ценим преходните неща - докосване на среднощна самодива и ходене по росната трева...

Надежда, както е тръгнало ще направиш и от мен поет:)


Поздрави!

:) Не беше лек ден, а ме караш да се усмихвам. За това са приятелите... Благодаря ти!:) Стихотворението продължава. И ти, и аз, и Чайчето - всички тук сме поети, но ти каза нещо ценно - типично в твой стил. Че ценим преходните неща... Мога да отговоря само със стихотворение. И защо да не го започна сега, а вие ще го продължите.
Когато ме грабна за ръката и ме поведе в Бургаския археологически музей, Чайчето каза, че там има една такааава купа (разпери ръце!:) - цялата от злато! "Помниш ли я?" - попита ме... И разказа за прасетата, които я излъскали с муцуните си... Да, помних я. Нея точно смътно. Всичко друго - много добре.
На тръгване чух едно момиченце да вика: "Обицата ми! Няма я! Изчезна..." - гледаше отчаяно ту майка си, ту в каменния под и се държеше за ухото... Беше с древни черти, сякаш от времето на XIV век преди нашето летоброене.... Но не мога да разкажа това стихотворение, затова ти го подарявам!:) Поздрави!

Но къде изчезна това Чайче?

Поздрави и на двете от Пастух и Долината на Струма, град Долна Сътеска и Манастира на Иван Рилски!

:) Здравей, Санде! Радвам се, че ми гостуваш. И ти поздрави това свято място от нас! Колкото до Чайчето, така, както се появи в Бургас, така, спокойно може да е в Париж в момента. Няма да се учудя, ако е в Гренландия, Полша или да съзерцава Рилските езера... Може и да сподели и това ще е подарък. Знам, че където и да е, със сигурност ми изпраща добрите си мисли.:) Както и аз на нея...

Сърдечни поздрави, приятелю!

Благодаря ти!:)

И аз ти благодаря.:) Да сме българи, да бъдем българи е повече от съдба. Мисия е, и мисията ни е уникална. Трябва да бъдем заедно в това, да сме задружни. Така сме силни. И ще успеем. Хубава седмица!:)

Имахме късмет и разгледахме изложбата. Удоволствието беше наше. Препоръчвам на всички жители и гости на Бургас това духовно удоволствие. Заслужава си. Едно е да се видят картините на Лучиа на компютър, съвсем различно - реално. Второто е много по-пълноценно.

Бяхте ли!:) Много се радвам... Мислих да звъня на Или вчера - не бях сигурна, дали галерията работи в неделя... Хубаво е, че сте успели - благодарим ви от сърце! Беше важно вие да ги видите!:) Нали са много различни - близки, но и същевременно различни. Даже има публикации в електронните медии, а и някои снимки, които са далеч от оригинала. Но, така е със снимките и живото изкуство.
Сърдечни поздрави на Или и Бобо и до скоро! Ще ви чакаме, живот и здраве на следващата изложба, а и по-рано - на гости!:) Твоята премиера беше прекрасна, защото бяхте и тримата и още толкова приятели...:) Както ми сподели проф. Винфрид Ньот - "Бъдещето принадлежи на "третата литература"...

подплатено с прекрасна музика...
сърдечен поздрав и прегръдка
и за двете ви... с обич..

Надя, благодаря ти за подаръка! Душата ти е като онази ейййй такава (жестът ти е известен) купа :) Даже бих казала, че е добре излъскана. До златно! Защото е златна :)

P.S. Благодаря на всички за комплиментите!
P.S. Тука съм, Санде! Ама от зор глАва на дигам :) Нали знаеш, че който е джапал из Струма си е луд за връзване до гроб :)

Здравей, Маги! Благодаря ти сърдечно, радвам се, че си открила нещичко за себе си... Радостна и нежна вечер и до скоро!

:) Здравей! Жестът е като прегръдка и още топли - остава си за цял живот - твоят жест към мен.:)
Какво да кажа, освен да те прегърна отново с най-хубавите и светли пожелания на този свят!
Ти си си сбъдната...:) Как ли шуми морето сега вечер...

Наздраве! И как беше - Попътен вятър и седем фута под кила! :) :) :)

Смъртната душа ... полита в други, надделнични измерения, когато отпива от прекрасен стих, когато се оставя - кротко притихнала - да бъде озарена от светлина и топли багри; оставя се, смирява се, ... така се почувствах пред картините на Лучиа.
Поздрав за нея, за теб и за Чайчето! И ми е хубаво, че бях с Вас! :)

Здравей, мила Марианче! И аз се почувствах така, като те видях... Така ме зарадва! Понякога е толкова хубаво, че чак безвъзвратно хубаво. Вярна е старата приказка, че животът е кратък, изкуството - вечно...

Лучиа ни събра, жалко само, че тя не можа да присъства на откриването на изложбата си - възстановява се. Поради големият интерес, изложбата е продължена до 8 септември, а не, както първоначално беше до края на месеца. Така че, дано отново се видим. Поздрави и прегръдки от нас и благодаря, че дойде. Лучиа ти благодаря за хубавите розички - те пропътуваха пътя от Бургас до София и ни радваха с нежността си. Поздрави Моренцето, с което така и не се видяхме и до скоро! :)

На снимките не личи замаха. Друго е платното да е пред очите ти, вижда се импулса. Лучиа не просто рисува, тя откъсва от себе си образите. Като, че ли е правила свещенодействие, в които е отделяла енергията си като цветове.

Ти знаеш. Поздрави на вас!

За пореден път е хубаво при теб!!! Много.....

Здравей, Усмивчице!:) Благодаря ти... И при теб е много нежно. Пак ще дойда.:) А тук е хубаво, заради вас, приятелите... Прегръдки и светла вечер!