ЗА СМЪРТ, ЛЮБОВ И БЕЗСМЪРТИЕ

Аз съм литература.
Толкова нереална, колкото нея -
след смъртта оживявам.
Затова ли се опита
да ме убиеш?
Почти успя,
чуваш ли!
Почти успя
да ме обезсмъртиш.
И какво сега.
Какво сега!?
На кладата
от сухи листа -
от есен, от дървета,
от плът и кръв клада,
остават
няколко думи -
Винаги остават.
За смърт, любов
и безсмъртие.

30. X. 2012.

Винаги има такава вероятност, възможност след кладата -
"...За смърт, любов
и безсмъртие."
Смъртните не успяват да я открият- търсят другаде- вероятно!
Огъня пречиства мислите...
Най- добри пожелания към теб!

Здравей, Ябълчице! Благодаря ти. Този твой коментар ме връща към един стар стих, когато бях на 20 - "Клеймо".

КЛЕЙМО

Не мога да измисля
нищо повече
от онова,
което
няма да ви кажа...
Не питайте!
Под мойта кожа
бдят страховете
на приятели
и дяволски дълбок
греха е.
Искреността
във миг ще смаже
подобно бумеранг
лъжата.
И над главата ми
ще падне
едно неписано
проклятие -

На непожизненост.

Прегръщам те и всичко светло и добро за теб!

думите като есенни листи отронени в сърцето...
за да пазят преживяното... записано във времето...
чудесен стих и музика, Надя...
поздравявам те..

тази песен и поезията на Хетфийлд? Защото нищо друго няма значение за това, което наричаш клада ли?

Думите остават след нас, когато са от Словото. Винаги остават. Те са начало. Когато сърцата ни спрат, думите продължават да пулсират. Да въртят световете. Продължават ни... Ако са истински, само тогава. А песента я чух за първи път преди три години, когато дойдох тук, в този магичен портал и все още стоя зад всяка дума в тази песен. Просто така се случи. Животът е пълен с изненади, а аз никога не спирам да уча. Нежна вечер, Маги!

:) Бях днес при теб, Стани - впечатли ме написаното, но нямах време да пусна песента или да ти пиша. Казах си, като се върна, пак ще си прочета за яснотата, която толкова ценя редом с искреността... Яснотата е всичко. Без нея, поезията е невъзможна, а животът губи смисъл. Авторът трябва да е много наясно със себе си, с това, което има да каже. А когато е ясен, тогава започва магията. Дори не знаех, че текстът е негов! Силна поезия, истинска. Тази песен граничи с легендата. За това, което наричам "клада" нищо няма значение. Тя е всичко. Да, това е причината.:) А сега идвам да чета...

Чета на фона на страхотната песен на Металика
и мислите ми се връщат назад във времето,
препускат напред в безкрайността... а аз просто
ги следвам... Яснотата е много важна, много...
Прочетох и при Стани, невероятно чисто и истинско...
Обичам стиховете ти,мила ...
и всеки следващ ми се струва по - специален...
Прегръдки сърдечни !

Страхотно е, Синьос лънчице...
С този стих оставяш невероятен отпечатък...
Прегръдка за теб!

Здравей, скъпа Таня! Ако има нещо хубаво, което да остане във времето, то е, че го споделяме от сърце, че сме, че значи ще бъдем. Този път ще ни отведе до щастието, прекрасен е! "За сродни духове копнея аз!" - бе възкликнал Езра Паунд. Нима има някой, който да не копнее? Но колцина ги срещат. Имам щастието, че срещнах теб, приятелите тук... Яснотата е мъдрост, искреност, любов. Другото е нещо друго и за мен не съществува. Кривите огледала никога не са ме привличали, освен в детството с онзи смях през сълзи, които замъгляват истината. Прегръщам те и ти благодаря, че те има!

Кладите носим в себе си и най-често сами драсваме клечката. С онова, that matters...
За кой ли път ще напиша, Надя, че не проумявам как успяваш с пет думи да кажеш това, което хората редят в томове :)

Здравей, Светле! Благодаря ти, много си мила. Радвам се, че го възприемаш. Малко странно ми прозвуча стихотворението, но тъй като от снощи настояваше да го запиша, отстъпих:) Сърдечни поздрави и ти благодаря, че поспря.

Тази е нетленна клада, Чайче. Оцеляхме. Този път наистина;) Радвам се, че си тук!:) Прегръдка!

Имах нужда да прочета твоя стих точно днес - благодаря ти, Надя!:)

Аз ти благодаря, мила Миа! Няма как да не ме разбереш. Има такива дни, има и такива епохи. Останалото е... мълчание.:) Прегръдка с пожелание за хубави и благодатни дни и бъднини и с нетърпение да прочета разказа ти... Така и не намерих списанието. Не остава време! Живея във "виртуален роман"!:)

Кладата в нас - тя си остава.
Дали от сухи есенни листа, или от плът и кръв, ние си я носим с нас завинаги /е, не всички, но повечето/.
От тази клада вместо пепел остават думи, прекрасни като твоите.

Здравей Кате! Радвам се, че ми гостуваш. Да, така е. Тя е жива моята клада, но мен ме няма вече там - оцелях и съм другаде. Каквото и да значи това. Мога да съзерцавам, мога да се усмихвам, мога всичко, но не и да се върна там. За мен тя е цвят в изгоряла картина, който ще живее вечно. В сенките на някоя катедрала, може би, когато слънцето я облее внезапно със светлина. Някъде другаде. Избрах да живея, колкото и патетично да звучи това:) Зад мен е. Като мантия от светлина. Честит Ден на Будителите и радостни празници не теб!

Тези думи са направо разтърсващи - На кладата от сухи листа -от есен, от дървета, от плът и кръв клада, остават няколко думи -Винаги остават. За смърт, любов и безсмъртие...

Нищо не изчезва, нищо не се губи напълно...все нещо остава, за да напомни за старата радост, за старата обич...

Поздрави!

Благодаря ти! Че ме разбра...

Само думите за любов ще останат.

Поздрави, Поетесо!

Благодаря ти, Санде! Благодаря ти сърдечно - извини ме, че чак сега отговарям - коментарът бе невидим. Но хубав. Няма да го забравя. Да, думите за любов ще останат.