ВРЕМЕ Е

на Едвин

ВРЕМЕ Е
ЗА СТРАХ ОТ БОГА
И ЗА БЕЗСТРАШИЕ
ВРЕМЕ
ДА ВИДИМ СЕБЕ СИ
В ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ
ВРЕМЕ ЗА ВИК
ВРЕМЕ ЗА БЕЗМЪЛВИЕ
ВРЕМЕ ЗА ВРЕМЕТО

Ден 7, 29 юни 2013.

Вървете си в мир, г-н премиер!
Открито писмо до Президента на Република България Росен Плевнелиев от български интелектуалци - 01.07.2013 / 16:35
ДЕН СЕДМИ ОТ ГЛАДНАТА СТАЧКА НА БЪЛГАРСКИЯТ ПОЕТ ЕДВИН СУГАРЕВ! КОЛКО ОЩЕ ДНИ! ИЛИ ДА ЖЕРТВАМЕ ЕДИН ОТ ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ТАКА, С ЛЕКА РЪКА, ЗАЩОТО НЯКОЙ Е ДОСТАТЪЧНО НАГЪЛ ДА НЕ УВАЖИ ВОЛЯТА НА НАРОДА СИ, КОЙТО, ОСВЕН ДАНЪКОПЛАТЕЦ Е И НЕГОВ РАБОТОДАТЕЛ! ГОСПОДА, БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЕ ЖЕЛАЕ ДА ГО ПРЕДСТАВЛЯВАТЕ. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ИСКА ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ! Едвин Сугарев | Фотограф: Христо Христов :
ИНТЕРВЮ НА ХРИСТО ХРИСТОВ С ЕДВИН СУГАРЕВ



http://www.svobodata.com/page.php?pid=11749&
rid=154&archive

ЗА ТЕХНИТЕ ЛЪЖИ И НАШИТЕ ОТГОВОРНОСТИ - ОТ ЕДВИН СУГАРЕВ

ИНТЕРВЮТО НА ЖУРНАЛИСТА ХРИСТО ХРИСТОВ С ЕДВИН МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ И КАТО КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА НА ПОЕТА  –

Едвин Сугарев: Сегашната власт служи на Москва, на култивираните от ДС червени олигарси и на мафията

Написано от Христо Христов

Вторник, 02 Юли 2013 07:49

На 26 юни 2013 г., 12 дни след скандала с назначаването на депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски за директор на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), общественикът, поет, университетски преподавател и депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание и 36-то и 37-то Народно събрание обяви гладна стачка срещу правителството на БСП и ДПС с премиер Пламен Орешарски, подкрепяно от „Атака”.

Днес става седмица от протестната гладна стачка на Едвин Сугарев. Въпреки физическата отпадналост той отговори на въпросите на desebg.com за днешната политическа ситуация и нестихващите обществени настроения срещу управлението на новата тройна коалиция между БСП, ДПС и „Атака”.

Сайтът публикува и отвореното му писмо до министър-председателят. Тези дни стана ясно, че Орешарски е потърсил общественика и го е помолил да спре гладната си стачка, но е получил отрицателен отговор.

 

Г-н Сугарев, коя е границата на омерзението, която свободните хора не могат да преглътнат днес тук, в България?

 – Тази, която е вече премината. Става дума за натрупване, за нещо като мъчението китайска капка – всеки ден още мерзости, всеки път смяташ, че по-гадно не може да стане, а то става. Последната капка се казваше Делян Пеевски – с него комунистите (наричам ги така, защото никакви социалисти не са) искаха да кажат: тук сме и ще правим каквото си поискаме, никой не може да ни попречи. Сбъркаха. Оказа се, че може. Хората се пробудиха – видяха как живота им минава в лъжа, как цялото битие затъва в подмените на фасадната демокрация. И няма вече да заспят – за голяма жалост на сега управляващата паплач.

За втори път вие обявявате гладна стачка, като това става с  изострена политическа ситуация. Кои са разликите и кои са приликите за състоянието на държавата през 1992 г. и днес?

– Самият факт, че началото на прехода се повтаря днес – след 24 години, е симптоматичен. Излъчването, бих казал дори манталитета на днешните протести са същите, лозунгите са сродни, енергията е близка. Това не са протести за повече чорба, тези хора възстават против омерзителната реалност, за да извоюват достойнството си на граждани и да превърнат България в нормална страна. Тъй че от една страна това повторение говори, че досегашният преход е бил извратен, нищо не е постигнал в човешкото ни битие – и най-вече не е постигнал ново качество на живот. Но от друга страна това повторение е позитивно – защото говори за пробудената гражданска енергия и солидарност.

 БСП и лидерът й Сергей Станишев обещаха да върнат България на хората, това им беше предизборното обещание. Със случая „Пеевски”, с компрометираните зам.-министри от неговия кабинет от времето на тройната коалиция и с реабилитирането на дипломатите – агенти, според вас на кои точно хора „връща” страната?

–  На Москва, на култивираните от ДС червени олигарси и на създадената от същата институция мафия. Всъщност комунистите (и техните производни, разбира се) винаги са предавали и ограбвали страната си. Нека си спомним Луканов, Беров, Виденов, доведеният пак от „генералите” цар, предишната тройна коалиция. Какви са ефектите от тяхното управление? Гладната зима на 1990 г., ояждането на мутри и групировки по времето на Югоембаргото, гангстерските войни и нечуваната корупция, банковата катастрофа и поредното ограбване на България, безумни проекти като АЕЦ „Белене”, крупни корупционни сделки като тази с външния дълг, спирането на еврофондове, определянето на страната ни като най-корумпираната в Европа.

 Защо винаги БСП като дойде на власт посяга първо на специалните служби? Не е ли това един рефлекс от тоталитарния комунистически режим?

– Разбира се, че е такъв рефлекс. Наследствен – защото БКП се крепеше върху кървавия репресивен апарат на ДС – и сегашните комунисти не могат да преодолеят носталгията си по това време на сатрапия и всепозволеност – пореди което все се мъчат да го реставрират някак си. Най-наглият опит в това отношение беше реконструкцията на ДАНС, към която беше добавена и ГДБОП – плюс ред нови правомощия – и назначаването на Делян Пеевски.

Станишев не се поколеба да изтъкне пред парламентарната си група, че има поет от него ангажимент за политически удар срещу ГЕРБ още в близките дни – и това е основния мотив за толкова драматичното налагане на неговата абсурдна кандидатура. Повече от очевидно е, че ДАНС още от самото начало е гледана като служба, която покрай всичко друго ще изпълнява и функциите на политическа полиция – нещо като някогашната ДС, а вероятно и като инструмент за контрол върху търговията с дрога, контрабандните канали и други престъпни сектори. Фактът, че при тройната коалиция Алексей Петров беше сивият кардинал в ДАНС, говори много ясно за какво става дума.

Какви според вас са основните причини в България да се възпроизвежда политическа власт, която се продава и е зависима от олигарсите и мафията?

– Много са. Ще посоча само една от тях: българският преход беше прекършен още в самото начало – със свалянето на правителството на Филип Димитров. Това забави реформите с няколко години – и именно затова попаднахме на опашката на Източна Европа. През тези години комунистите изградиха своите стратегии, престъпните групировки натрупаха мускули, култивираха се новите олигарси – на базата на купени на безценица активи при масовата и касовата приватизация, корумпира се докрай съдебната система. Кой беше режисьорът на всичко това, се знае добре – неразградената мрежа на Държавна сигурност. Затова и едва ли ще преувелича, ако кажа, че една от причините за съществуването на днешното омерзително политическо блато се крие в нейното оцеляване – и в липсата на лустрационни закони.

Какво име бихте дали на новата тройна коалиция между БСП, ДПС и „Атака”?

– Бих я определил като политически инцест. Всички тези партии обслужват перверзните модели за съхраняване на политическата власт на старата партокрация – но вече на икономически релси – и са зависими, а някои от тях и създадени по рецептите на стратезите от КГБ. В този смисъл те са роднини – и сега ги гледаме как се съешават помежду си.

Кои са грешките на политиците, определили се като десни, за да се стигне до това положение днес? И ако можехте да се върнете назад какво бихте променили в политиката на Обединените демократични сили (ОДС), когато беше на власт?

– Грешките са толкова много, че ми е трудно да ги изброя. Начинът, по който беше създадена партията СДС например е един от тях. Повтарям – не самият акт, а начинът, по който беше осъществен. Що се отнася до ОДС, то загина заради високомерието и самозабравянето си – както и заради моралното равнодушие към разни корупционни прецеденти.

Има много млади хора на площадите днес, които са били невръстни в началото на промените. Срещу какво стачкуваха хората преди 24 години и какво според вас кара днес това ново поколение да е непримиримо с политическото задкулисие?

– Ние искахме едно – да се махне тази сатрапия, от която не можеше да се диша и която тровеше живота на България цели 45 години. Да се махне истински – без компромиси и без мимикрии. Сега младите искат да се разкара лъжата и подмяната, натрупани през следващите 24 години. Искат свобода, достойнство, равенство пред закона, искат гражданско общество, което да бъде реален суверен. Както виждате, доста сродни неща.

 

 

ОТКРИТО ПИСМО
на Едвин Сугарев
до
министър-председателя Пламен Орешарски
копия до президента Росен Плевнелиев,
посланиците на държавите от Европейския съюз
и медиите

Вече дванадесети ден хиляди българи искат Вашата оставка, а Вие се правите, че не чувате гласовете им под прозорците на кабинета си, че не разбирате техните искания и не долавяте тяхната категоричност. Говорите за това как подаването на оставка е безотговорно действие - и за това какви ужасни неща ще се случат, ако Вашето правителство падне. Само че ужасните неща вече се случиха - защото няма нищо по-ужасно от това една държава да бъде управлявана по непрозрачен начин – и да обслужва неясни олигархически интереси, ръководейки се от сключени потайно политически сделки; да култивира подмяна и лъжа – и да поражда единствено омерзение у своите обитатели.

Такава държава е България днес – и не друг, а Вие и подкрепящите Ви партии сте нейните строители. „Грешката” с назначението на Делян Пеевски разголи арогантността – Вашата и на Вашите попечители, допълнена от Вашия персонален анонс за рестартиране на антибългарския проект „Белене”; от поредната реабилитация на Държавна сигурност, изразена от Вашия външен министър Кристиан Вигенин; от назначението на Волен Сидеров за председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика; от лансирането на бивш служител на СИК за заместник министър на МВР.

И днес, след всичко това, умолявате да Ви бъде даден поне шест месеца срок, за да свършите всички необходими дейности, включени във Вашия „план Орешарски”. Обещавате с щедра ръка някакви мизерни социални бонуси – сякаш ще извадите средствата за тях от собствения си джоб, а не от държавата хазна, която се пълни с парите на българските данъкоплатци - същите, които днес Ви искат оставката.

Не е вярно, че не разбирате за какво става дума, г-н премиер. Много добре разбирате, но шикалкавите и бавите топката, снишен зад своите хипотетични обещания – та дано ви отмине бурята и додрапате някак до август, когато – вярвате Вие – гражданският гняв ще стихне и протестите ще потънат в отпускарското безвремие. Само че това, което демонстрирате пред цяла България, не е достойно поведение – това е бягство – бягство от човешкото достойнство, бягство от човешката солидарност, бягство от свободата, бягство от самия себе си.

Това е малодушно изпълнение на марионетен танц – защото едва ли някой вярва, че Вашата персона има нещо общо с избора на който и да било за каквото и да било. Изборът на Делян Пеевски Ви демаскира – показа Ви като сламен човек, който е поставен чисто формално на държавното кормило, докато други определят Вашите назначения, делят властови Вашите ресурси и разпределят „порциона” на държавата.

Преди Вас имаше друг един такъв сламен човек - проф. Любен Беров, при чието правителство Мултигруп управляваше България, мафията натрупа мускули, нароиха се кухи банки и кредитни милионери, подготви се почвата за поредното ограбване на страната ни и поредната национална катастрофа, която настъпи в края на 1996 г.

Можете ли да се огледате в това минало? Същият сте. Същият - като проф. Беров. Съгласието с подобна функция унижава - и можете да бъдете сигурен, че няма да Ви запомнят с добро, г-н премиер.

Хората, които крещят „Оставка!” под Вашите прозорци, не искат енергийните Ви помощи или мизерните грошове, с които се каните да индексирате пенсиите. Бъркате ги с други едни протестиращи –  тези от февруари, които обслужваната от Вас БСП яхна, за да се докопа до властта.

Те искат просто да се махнете – и Вие, и Вашето правителство, и новата тройна коалиция, която го подкрепя. Те изпитват отвращение към всичко онова, което им предлагате като днешна политическа реалност – и отказват да Ви търпят повече, отказват да живеят в лъжа.

И именно поради това техния протест е знаменателен – той съдържа в себе си повече, неизмеримо повече от това да бъдат пометени поредните отрепки от политическата сцена на България. Този протест казва едно: така повече не може. Отказваме да търпим подмяната, отказваме да живеем по безпринципностите на фасадната демокрация, отказваме да бъдем само поданици и да следваме единствено стратегиите си за лично оцеляване.

Тези хора вече знаят, че има нещо по-висшо от чорбата, която се каните да им предложите – че има свобода, има дух, има достойнство и морал. Тези хора не искат само Вашата оставка – искат с Вас да си тръгнат и разните Ви тайни и явни попечители, искат да си отиде Вашия мърляв и мизерен свят, подменил и обрекъл общото българско бъдеще. Те искат качество на живот, който вашите властови стратегии на подмяната не могат да им предложат; искат да не се срамуват, че са българи, искат пътят към човешкото достойнство и просперитет да не минава вече през Терминал 2.

Те искат – и имат право да искат всичко това. В тези часове чрез тях се ражда гражданска България – и Вие нямате нито правото, нито силата да възпрете това рождение. Имате един единствен начин да излезете относително достойно от ситуацията, в която сте попаднали – като внесете своята оставка. Вървете си в мир, г-н премиер, вървете си, докато още има мир в България – защото от един момент нататък може да бъде късно.

За съжаление Ви познавам достатъчно добре и знам, че няма да го направите. Наемниците не правят така. Ще се опитвате да оцелеете - с всички сили и с всички средства – както се опитват да оцелеят партийните Ви попечители, както се опитва да оцелее Вашият свят на подмяната и на лъжата.

Срещу подобни усилия, градени върху волята да смажат и обезсърчат достойнството на една прогледнала вече България, са позволени всякакви средства, г-н премиер. И гражданското неподчинение, с което несъмнено ще Ви се наложи да се сблъскате, и индивидуалните акции като тази, която обявявам от днес, чрез това открито писмо. Започвам гладна стачка и няма да я прекратя, докато Вие и Вашето правителство не напуснете политическата сцена.

Мога да предвидя Вашите реакции, мога да предвидя и реакциите на силите, които стоят зад Вас, мога да предвидя равнодушието, охулването, хоровото скандиране против този граждански акт, позоваването на брадатите лъжи за целия апокалипсис, който щял да настъпи в страната, ако Вие паднете от власт. Но знайте и Вие - участвате в една недостойна, подла игра – срещу българските национални интереси и бъдещето на страната ни. Подобна подлост се заплаща, г-н премиер - заплаща се рано или късно. И дори да успеете, ще знаете до гроб, че тази подлост е платена с цената на поне един живот – моят.

Трудно се живее с такава памет. И още по-трудно се забравя, че – както казваше дон Кихот – свободата е най-висшето човешко благо, че тя трябва да бъде отстоявана ежедневно и ежечасно, с цената на всичко, понякога и с цената на човешкия живот.

26 юни 2013 г.

Открито писмо до Президента на Република България Росен Плевнелиев от български интелектуалци

Време е ... крайно време ...
...ВРЕМЕ Е
ЗА СТРАХ ОТ БОГА
И ЗА БЕЗСТРАШИЕ
ВРЕМЕ ...

http://www.svobodata.com/page.php?pid=11773&rid&archive

Или както казва Левски в писмото си до Драсов -

"БРАТЕ ДРАСОВ,
ДАЙ МИ ХОРА РАЗСЪДИТЕЛНИ, БЕЗСТРАШЛИВИ И ВЕЛИКОДУШНИ!"

Благодаря ти, мила Таня! Дано Бог даде време на България!

Благодаря за отрицанието - неволно изтрих коментара ви, в който отсъждахте, че аз съм "наивна", а Едвин не бил поет. Ето, вие сте в раздел "Поезия" на този блог. Пишете! Но се въоръжете с поне малко търпение. За това, кой е поет и кой не - трябва време! Много време. Хора с дебели томове и награди днес, утре може никой да не помни. Не изземайте функциите на Времето! То е най-добрият съдник. По-добър от него - няма. "То нас обръща и ние него обръщаме." Успех!

И какво ако си отиде "този" премиер?
По-добро ли ни чака?
Всеки ден, всяка минута буксуване на едно място е пагубна за нацията ни! Достатъчно,... повече от 20 години се опитваме да открием пътя и все се набутваме в криви пътечки или улици без изход!!! Все уж "умни" и "загрижени" хора застават на лидерски позиции, все НАДЕЖДАТА, че "Шъ съ опраим!"... Да,... ама НЕ!
"Опраихъ са нЕкои само..."
Другите ... кучета ги яли...
Лошо, ... много лошо!
...
Ако имах власт, бих забранила със закон НАДЕЖДАТА и ОПТИМИЗМА!!!
Точно те спират развитието ни!
Затова не сме мръднали и сантиметър напред...
В момента отново и отново сме на кръстопът...

Феичке, няма по-лошо от дарената свобода, поднесена на тепсия. Тя не само не би била свобода, а робство! Така че току що българските интелектуалци подкрепиха гладната стачка на поета Едвин Сугарев и исканията му за оставка на кабинета Орешарски в неговото Открито писмо. (може да ги прочетеш - качих и тяхното писмо - разпространено е от БТА и водещите информационни агенции.)

Но нека ти отговоря с онзи стих на Данте Алигиери:

"Voi che lasciate ogni speranza, entrate!"

Предаде ли надеждата си един народ, иде адът на робството, на несвободата! Няма да позволим да отнемат надеждата на децата ни. България е доказала неведнъж, правото си на време и право на надежда! Бранейки границите, суверенитета и свободата на Европа!

Таничка, качих и Откритото писмо до Президента на Република България г-н Росен Плевнелиев от видни български интелектуалци до Откритото писмо на Едвин Сугарев. То е и с

Копие:

до българските медии,

до посланиците от ЕС,

до председателя на Европейската комисия г-н Жозе Мануел Барозу,

до г-н Вилфрид Мартенс, председател на ЕНП


http://www.svobodata.com/page.php?pid=11782&rid=154&archive=

Днес БТА го оповести следобяд. Дано този ад спре! Дано Едвин оцелее!

а тя е личната свобода, тя се усеща по един много специфичен начин - не реално, а само, когато я губиш. Всеки стига до усещането за този миг някой ден, блажени са вероятно тези, непочувствали в исторически план загубата и, но загубилите я, те са готови да умрат за нея, защото тя е по-силна от смъртта.

Писмо от Васил Левски до Панайот Хитов, 10.05.1871

Пишете, че ми се радвате на работата ми, като ме съветвате да се варда да не би [да] направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки. Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско, задето [казваш, че] времето ни носило сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не давам ухото си на никакви техни обещания.

Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щем дадем ухо, ще им направим едно метане [поклон], ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато видим, че можем да устоим срещу злото им, което би[ха] ни направили. Да не отиваме още кой знае колко назад? Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали и колко пъти от тия хора, на които се надяват още някои и други от нашите българи? Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи, каквото и още някой и други има да им мекеруват? За жалост изгониха ни; те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме. Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за таква свобода. Тая тяхна голяма дума за нас [нека] ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е.

Сега какво да ти пиша, като в писмото си ми пишеш [за] твои някои планове, че не си можал да ги докараш по твое знаяние. Ходил си в Сърбия и дохождал си, и пак искаш да отидеш и да се върнеш в Румъния, па да гледаш оттам да преминеш сам в Стара планина. Защо ще отидеш в Сърбия и защо искаш да дойдеш сам в Стара планина? От тия твои планове, ходене и дохождане се разбира, че не ни вярваш и затова не ни ги разясняваш. Следователно криеш от нас, тогава и ние от теб. А ако се не криеш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видиш де и как ще се изпълнят твоите и нашите планове.

Ако искаш да вървиш по нашето мнение и сърце в Българско, ти сляз в Турну Магуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско как вървят засега и де сочат. Там ще ти прочетат всичките писма, че ако ти се хареса, върви с нас, ако ли не, то разкажете Вие пък как по-добре мислите, че да разгледаме и ние Вашите мисли, та ако одобрим – нека вървим наедно. Инак ти сам да избираш планове, та да ни предствиш на народното вишегласие, тук, в Българско, доде вече от ден на ден взема корен Временното правителство, [като] не искате да чуйте неговия глас, тогава то ще стои против Вас. Срещу това трябва умно да размислите… Ти като чист българин и умен войвода, гледай, ти ли трябва да вървиш по народното вишегласие, както е избрало, или милиони хора – след една глава.

Дай Боже съгласие и любов първо между народните ни главатари; пък име българско нека е войвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.

От писмат ни при г-н Данаила ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода. Та и Вие с второто си писмо дано потвърдите и да чуем из Вашите уста, че речете: чиста и свята свобода болгарину и всекиму своето. Ако така държите с нас, даживеете и Вие!

Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш също [всичко] от писмата ни и кажеш другиму, докато не ти се позволи от привременното ни правителство в Българско. Нищо, ако ти не щеш да вървиш с нази, пък замълчиш във всичко, [което] си чул и видял от нази. Ако ти намериш за добро, че трябва да знае еди-кой си, то по-напред трябва да явите, че както намери вишегласието за добро – така да бъде.

Дано до смърт да бъдем братя и в един глас.

В.Лъвскiй

Здравей, мила Стани! Тъкмо цититах Левски. Притесних се, дали не съм повторила в коментар по-горе думите му за времето неточно... Слава Богу, не съм сбъркала. Благодаря ти за коментара, ще ти отговоря със стихотворение. Чувствам огромна умора и някаква смазваща тъга. Такава гавра с България с достойнството ни на българи... Тези нищожества ни върнаха векове назад, направиха ни за посмешище пред Европейската общност! Аз не знам, как го допуснахме Стани това посегателство. Защото ние го допуснахме. Дано Едвин оцелее. Срам ме е! За първи път в моя съзнателен живот ме е срам от собственото ми правителство! Тези хора извършиха престъпление с народа си - посегателство над неговите основни права и свободи! И един поет не иска да живее. Няма по-голямо падение от тяхното! И още си седят там.

Накратко - сега, тук и сега, аз за първи път изпитах посегателство над личната ми свобода и едно огромно безсилие и срам! Господ да пази Едвин! И да бди над България!

Който няма в себе си зрънцето, наречено свобода, само такъв човек не разбира защо Едвин Сугарев не иска да живее и защо това не е грях, а последната воля на силния дух на един човек, на един българин. Бог дано го опази и дано ни помогне да се опазим всички от мракобесието. Впрочем много хора живеят с една илюзия, насадена, че в съвременното общество такива неща вече не ставали. Ами нека се огледат по света днес, за да видят - терор и мракобесие има навсякъде и не по-малко жестоки. Дано по-скоро това правителство си подаде оставката, дано Бог ги вразуми и така да опази България.

Стани, Едвин е отговорен човек. Той има семейство, челяд, прекрасна съпруга, потомство. И именно затова той никога няма да се откаже. Никога! Едвин Сугарев, от когото имам повече впечатления не от кратките ни срещи, а от стиховете му, никога няма да спре да гладува, докато Орешарски не подаде оставка. На плещите на българските държавници ще тежи едно убийство! И ние, българските поети няма да ги оставим безнаказано да извършат това! Ние не трябва да го позволим! Българите не бива да допуснем тази несвобода, тази гавра с националното ни достойнство. Сега ще проличи имаме ли някакви държавни мъже с гръбнаци или този парламент гъмжи от плужеци!

Сякаш няма протести, сякаш го няма Едвин(впрочем за него изобщо не се говори в медиите, ако забелязваш). Не може жаждата за власт и сребролюбието толкова да са обсебили тези хора. Те просто са загубили човешки облик. Няма да се спрат от нищо. Чувствам се като в капан.

Майче, Седми ден от гладната стачка на Едвин! Ние, неговите колеги, го подкрепяме. Колкото до натрапниците, днес един достолепен възрастен човек, роден 1925 година, автор на книгата "Фанатици - Кратка история на една дълга и жестока война", на която имах честта да съм редактор, сподели: "Небивало дебелоочие и цинизъм".

Колкото до това, че сме в капан, повярвай ми, който залага капани, той сам пада в тях. България и българският народ са надживяли и ще надживеят и това предателство към националните ни интереси.

България продължава да има независими медии. Българска национална телевизия и БТА са сред тях. Много от електронните медии също. Протестите имат широк отзвук и подкрепа в цял свят от ключови и влиятелни, в това число, законодателни международни общности, инстанции и институции. Повярвай ми, това правителство принадлежи на миналото!

докога ще се принасят жертви, докога ще гинат хора и в името на какво? През девесетте години искахме държава, равнопоставена на европейските държави. Резултатът е държава на мафиотските структури, наследници на ДС. Октоподът е неизкореняем. Създаването на средна класа се провали, социалдемократичните идеи на Западна Европа о станаха в миналото, а в България изобщо не се реализираха. Завръщането на робовладелските тенден;ии в световен мащаб по никакъв начин не благоприятстват положението не само у нас, а и в много други страни. Борбата е неравностойна - сисмеми срешу хора! |Песимистично е, обаче това виждам към днешна дата!
Хуманизмът, към който лично аз принадлежа +цивилизационно+ отдавна е отхвърлен, като модел за следване. Този път зпазването на статуквото ще коства личната свобода на всеки човек.
http://ishchel.blog.bg/poezia/2013/06/19/liberta-silata-na-protesta.1121703

http://ishchel.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/06/24/svobodata.1123534

Здравей, ishchel! Нека ти отговоря с поезията на Едвин Сугарев. Връшам се от четене, организирано от Ясен Атанасов пред българския парламент, на което присъстваха съпругата на Едвин - Мери Арсениева, дъщеря му, Теа, Иван Цанев, Екатерина Йосифива, Ясен Атанасов, Димитър Бочев, Ани Илков, Митко Новков, Владимир Левчев, Божидар Кунчев, Пенка Ватова, Кева Апостолова, Силвия Чолева, Петър Чухов... и още 30 тина поети, които четоха негови стихове и призоваха българите да продължат да се борят за живота и каузата на Едвин Сугарев. Защото има каузи, заради които не е все едно и си заслужава да заложиш живота си. Не случайно Едвин е кръстил сайта си "СВОБОДАТА". Ето и стихотворението:

"НА СЬОМГИТЕ СЕ ПОВЕРЯВАМ

От цялото обсебен, наричам се любов.
На въздуха се поверявам, на синята светкавица.
На тежката вълна, която идва от брега, за да умре.
На сьомгата, която плува срещу прагове и водопади,
която подир хилядите мили в океаните
връща се в планинския поток, където е зачената,
връща се хайвера си да хвърли. Да си припомни.
Да умре.

Да, да умре. Не е достатъчно
скиталчеството, проливите, дивите течения,
пенливият прибой, вълните посред буря,
пулсиращата свобода, просторите развързани;
не е достатъчен пасажът със сардини
и тъмната увереност, която тласка
винаги в един и същи път - не е,
изглежда, че съвсем не е достатъчно.
Тя търси любовта и се завръща,
завършва своя кръг и се смирява със смъртта:
пируват мечките с телата обезсилени
на сьомгите себепостигнали се, свършили -
защото любовта е краен хоризонт
и няма нищо,
нищичко отвъд.

От цялото обсебен, наричам се любов.
На сьомгите се поверявам. На смъртта им.

ЕДВИН СУГАРЕВ

НА СЬОМГИТЕ СЕ ПОВЕРЯВАМ

От цялото обсебен, наричам се любов.
На въздуха се поверявам, на синята светкавица.
На тежката вълна, която идва от брега, за да умре.
На сьомгата, която плува срещу прагове и водопади,
която подир хилядите мили в океаните
връща се в планинския поток, където е зачената,
връща се хайвера си да хвърли. Да си припомни.
Да умре.

Да, да умре. Не е достатъчно
скиталчеството, проливите, дивите течения,
пенливият прибой, вълните посред буря,
пулсиращата свобода, просторите развързани;
не е достатъчен пасажът със сардини
и тъмната увереност, която тласка
винаги в един и същи път - не е,
изглежда, че съвсем не е достатъчно.
Тя търси любовта и се завръща,
завършва своя кръг и се смирява със смъртта:
пируват мечките с телата обезсилени
на сьомгите себепостигнали се, свършили -
защото любовта е краен хоризонт
и няма нищо,
нищичко отвъд.

От цялото обсебен, наричам се любов.
На сьомгите се поверявам. На смъртта им.

ЕДВИН СУГАРЕВ