И аз желая да откъсна цвете, което да живее вечно в очите и сърцето ми! ...Да ми напомня кой съм и откъде съм тръгнал...

Да, и аз, Павка! А тръгнахме така отдавна. Целият ни живот сякаш е стремеж да опазим крехкостта на доброто, на което преди хилядолетия служихме. За което се сражавахме, но никога не постигнахме и то и до днес е като хоризонт пред нас. Колкото повече го доближаваме, толкова повече се отдалечава. Ще си спомним! Вярвам в това. Времето е нищо пред паметта на сърцата ни. Вярвам и се надявам в шанса на това човечество към което принадлежим и в силата на доброто. Надявам се...

Наде, вярата и надеждата са нежно цвете, което обаче има повече сила от стоманата и камъка :)

:) Да, думите ти ми припомниха нещо мое, записано отдавна. Нека те поздравя с него:

"Измислена е всяка сила -
в живота диша нежността..."