Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
11.08.2013 17:43 - НЕСТАНДАРТНО
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 2183 Коментари: 6 Гласове:
41


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 НЕСТАНДАРТНО

Думите -
мравки,
понесли свой смисъл
вън от нас,
далеч някъде
Изричаме ги
и толкоз -
движението покълва,
расте до небето
нарамило себе си

Лазаровден, 2013 -  Витоша


моментни снимки, Н И
image



Тагове:   мравки,   думите,   words,   Word,   forma,   parole,   formica,   contenuto,


Гласувай:
42



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - !!!
11.08.2013 17:58
...понесли свой смисъл
вън от нас ... Думите ...
Прегръдки !
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. stela50 - !!!
11.08.2013 18:14
stela50 написа:
...понесли свой смисъл
вън от нас ... Думите ...
Прегръдки !

Таничка, имаше едно високо до небето дърво, право като свещ. Та и смисълът е като ствола му, сталактонен... Но снимката избяга някъде. :) Уча. Прегръщам те и светла вечер! Поздрави на Пловдив и до скоро!
цитирай
3. sestra - ...
11.08.2013 18:58
Много са независимо :)
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. sestra - ...
11.08.2013 19:32
sestra написа:
Много са независимо :)

Май им идва в повече, моята глупост - на думите. Но, теглят горките. Понесли смисъла. :) Само дето не знам, кола или каруца теглят. Прегръдки, Стани!

пс Вчера, баща ми ми обясни разликата между "кола" и "каруца". Колата, била теглена от волове, а каруцата - от коне. Та и моите думи така. Разказваше ми, как, когато прадядо ми, Стойчо, се поминал в Цариград, прабаба Ана отишла да го прибере и да вземе от съдружника му неговия дял. Съдружникът бил от Карапетковите... Та той, нищо не дал на прабаба и после дядко - бащата на баща ми, остава сирак и чиракува в Бачковския манастир, но игуменът го забелязва, че е будно и почтено момче и го образова там за свещеник. Дядо ми е пращал пари на сестра си, да я изучи за учителка. А Карапетковите стават фабриканти. Това е животът.
цитирай
5. sestra - В бързината съм сгрешила... независимИ трябваше.
12.08.2013 10:11
malchaniaotnadejda7 написа:
sestra написа:
Много са независимо :)

Май им идва в повече, моята глупост - на думите. Но, теглят горките. Понесли смисъла. :) Само дето не знам, кола или каруца теглят. Прегръдки, Стани!

пс Вчера, баща ми ми обясни разликата между "кола" и "каруца". Колата, била теглена от волове, а каруцата - от коне. Та и моите думи така. Разказваше ми, как, когато прадядо ми, Стойчо, се поминал в Цариград, прабаба Ана отишла да го прибере и да вземе от съдружника му неговия дял. Съдружникът бил от Карапетковите... Та той, нищо не дал на прабаба и после дядко - бащата на баща ми, остава сирак и чиракува в Бачковския манастир, но игуменът го забелязва, че е будно и почтено момче и го образова там за свещеник. Дядо ми е пращал пари на сестра си, да я изучи за учителка. А Карапетковите стават фабриканти. Това е животът.

Някаква интуиция те тегли да ми разказваш всичко това вероятно.... И при баба ми и дядо ми откъм баща имаше кола, теглена от волове, които по-късно наемаха за веднъж,два пъти през годината да прекарат сеното... нямаше кой вече да гледа и как свои. Дядо ми има пет деца, като две от тях праща да се изучат - второто -баща ми и третото - брат му... Подсети ме:) Благодаря сърдечно :)
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 5. sestra - В бързината съм сгрешила... независимИ трябваше.
12.08.2013 11:47
sestra написа:
malchaniaotnadejda7 написа:
sestra написа:
Много са независимо :)

Май им идва в повече, моята глупост - на думите. Но, теглят горките. Понесли смисъла. :) Само дето не знам, кола или каруца теглят. Прегръдки, Стани!

пс Вчера, баща ми ми обясни разликата между "кола" и "каруца". Колата, била теглена от волове, а каруцата - от коне. Та и моите думи така. Разказваше ми, как, когато прадядо ми, Стойчо, се поминал в Цариград, прабаба Ана отишла да го прибере и да вземе от съдружника му неговия дял. Съдружникът бил от Карапетковите... Та той, нищо не дал на прабаба и после дядко - бащата на баща ми, остава сирак и чиракува в Бачковския манастир, но игуменът го забелязва, че е будно и почтено момче и го образова там за свещеник. Дядо ми е пращал пари на сестра си, да я изучи за учителка. А Карапетковите стават фабриканти. Това е животът.

Някаква интуиция те тегли да ми разказваш всичко това вероятно.... И при баба ми и дядо ми откъм баща имаше кола, теглена от волове, които по-късно наемаха за веднъж,два пъти през годината да прекарат сеното... нямаше кой вече да гледа и как свои. Дядо ми има пет деца, като две от тях праща да се изучат - второто -баща ми и третото - брат му... Подсети ме:) Благодаря сърдечно :)

Интуицията е в споделеността, в добрата дума, Стани. :) Интуицията я носиш ти, приятелите. И всички тези думи, които са истинската ни родина, наследството. Те са в нас - в сърцето, в ума ни, неизтребими. Те ще продължат един ден истината за нас - предавани от баща на рожба, от поколения - преминали през смърт и безсмъртна любов. Та аз до вчера знаех твърде малко за моя прадядо. Никога не съм виждала волове, още по-малко да теглят каруца. Бягах като дете дори от кравите - летата, когато се прибират вечер по калдаръмените улици... Знаех, че прабаба ми Ана била известна с красотата си в Копривщица, но и със строгия си нрав - този прадядо, Стойчо, умира на 63 години в Истанбул, там е имал бизнес. Пише на прабаба ми Анка, да не минава през главната, а да заобикаля по по-безлюдни улички, като ходи на пазар... "Мила ми домовнице..." Но не знаех, че когато той умира, прабаба Ана отива да го прибере с волска кола и съдружникът му, ортакът му (на турски) не й дава нищо. После този съдружник става един от най-имотните хора в града - фабрикант, милионер. Това не знаех! Но истинското ни наследство са думите. А колко от тях не помним, не сме ги чували дори Като разликата между каруца и кола... :) Като "домовница". "Мила ми домовнице..." Тази малка, но същностна разлика между важните и маловажни неща, между катадневната преходност и това, което остава. И аз ти благодаря, че сподели, Стани! Ако не беше ти, нямаше да има тази потребност да приказвам, макар че в реалния живот съм доста бъбриво същество, за разлика от поезията. Там по-мълча или чат пат млъквам.:) Хубава седмица и до скоро, Стани! Благодаря ти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3267910
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566