Ритъмът на времето надживява робота на времето...? :)

Завърта се въртележката на дните...саморазрушава, самосъбира... как да избягаш от неизбежното, как да спреш времето сипещо се като ситен пясък през пръстите ни...

Има нещо... :) Здравей Стани!* Питам се, ако срещнем всъщност Оз, Магьосникът, какво ще правим, Стани?! :))) Едва ли ще помогне да се въртим около собствената си ос? :)))

Има как, Павка. Ето сега случайно попаднах на това така силно изпълнение на нидерландският цигулар Андре Рийо и... разбрах. Отговорът е в изпълнението му. :) Той наистина обожава да живее с музика. Ако не обичаме, ние не съществуваме. Изтичаме, сякаш не ни е имало. Като пясък... Радвам се, че ми гостуваш. Хубава вечер!

Наде, точно него не съм срещала, но мисля си, май съм срещала магьосници, макар и с по-нисък ранг. И не помага, явно магьосниците и въртележките са за да загубим пътя. Сигурно трябва.

:) Стани, това е друго стихотворение. Сега, вярваме във великият Магьосник. Той няма общо с пътя. А може и да има. Спомням си нещо старо сега:

Пътят няма да ни помогне.
Пътят няма да ни прости.
Пътят сме аз и ти - двамата.
Ако тебе те няма - няма път за мен.
Ако мене ме няма - няма път за теб.
Пътят няма да ни отдалечи.
Той е нашето изпитание от Бог.

29. VII. 1998 г.

Доколкото това въобще може да бъде отговор. Благодаря ти!

Поздрави за хубавото стихотворение!

Мисля си, че Оз е във всекиго от нас ( както и бурите, засилващи въртележката до страшно ) и че когато притъмнее, намираме пътя до него, повярвали в светлата му сила, и безпощадното време забавя ход - събираме, разтегляме мигове - късчета радост, болка, съмнения - горе, долу ... в пъстротата ... тик - так ...
Прекрасен е твоят текст за песен, Наде!
Поздрав! :)

Здравей Митко! Благодаря ти. Радостен ден на теб, една кола здраве и до скоро! :)

:) И това искам да кажа. Но понякога казвам по-малко. Понякога повече. Второто си е щастлива случайност и подарък, който не зависи от мен. Ти си го уловила. Първоначално беше "саморазрушавам, самосъбирам"... Стига с това първо лице единствено число - неприлично е! - казах си и го зачеркнах, промених го. Прегръдки и безгрижен ден, мила Марианче! Благодаря за добрите думи.

ps Бързах да излизам и коментарът ми е безразборен. Исках да кажа, мила Марианче, че понякога, хората, които записват това, което чуват - защото аз не "пиша", аз записвам - се разбираме без думи и ти си ме разбрала. Да, Оз е в нас, ние сме Оз - другото е приказка, която е много по-красива, отколкото може да си представим. Мисля си, че всеки миг от живота е подарък - неизказано, неизразимо красив! Но аз съм от онези записващи, които, както казва Андре Рийо са "отшелници в Рая". Рискът да си въобразява човек, че може да обсеби живот в думи е неоправдан, освен, ако човекът не е толкова добър, че да създава нови форми на живот. Броят се на пръсти! Аз не съм.:) А ако някъде нещо успявам - (да кажа повече, отколкото искам да вложа в думите), то това не зависи от мен. Нещо такова съм опитала да ти кажа, но звуча все по-несвързано. Ще опитам иначе. Откога искам да ти посветя нещо по-смислено.:) Благодаря ти!

завъртам се около орбитата си и отивам при другото си Аз, по доброто ли??? Тиктакаме, но се оставяме, на частички, докато не остане нищо от нас. Събираме ли се после, някъде... Прегръдки, Наденце!

Разбира се, че се събираме. Когато срещнем някой добър човек, когато ни стане светличко от нещо неочаквано, когато приятел като теб ни навести... Тогава сме Оз, тогава можем да спасим света в себе си и за всички хора. Прегръдки, Майче и благодаря за хубавите и мъдри образи и думи! Това остава. :) До скоро!