Поздрави за стихотворението, Наде!:)

:) Здравей, Влади! Зарадва ме, че ми гостуваш тук. Благодаря ти и до скоро! Хубав ден утре!

ЛЕКА НОЩ!

Здравей, Христо! Благодаря ти, радвам се, че го възприемаш. Ти като копривщенин харесваш всичко копришко. :) Радвам се, благодаря ти и светла и благодатна есен за теб и децата!

Мисля, че с тези стихове казваш всичко:
"Не ме буди!
Няма смисъл."

Хубав, светъл ден ти пожелавам!

Наистина всичко, дори и земните сънища могат да станата разделяща стена. Хубав стих.

Знам ли и аз, какво казвам, Ати! :) Понякога образите са толкова, че думите не стигат. Дано поне малко от чутото успявам да доловя. Това почти никога не зависи от мен. Аз съм само писар, който има още много да учи. Ако Бог даде. Прегръдки и поздрави на Пловдив! А на теб лично - радостна и златна есен!

Здравей, Мина! Понякога човек не може да надскочи съдбата си. Остава да сме с добри сърца - това ни свързва. Съучастието в един по-добър, малко по-мъдър и справедлив свят. Има ли любов, светостта на света ще бъде. Непокътната. Благодаря за милото включване и светла есен! До скоро!

когато обичаш, ако двамата протегнат ръце, през всякаква стена ще се стигнат. Има смисъл да сме будни за да усетим щастието и болката, ще спим дълго след това, толкова сън ни предстои. Аз искам да съм будна, дори да ме боли. Прегръди!

Здравей, мила Майче, благодаря ти! Прегръщам те с една стара кънтри песен, която обичах като дете измежду другите - Крис Кристофърсън - "Help Me Make It Through the Night"! :) Имал концерт тази вечер в Германия - един приятел и колега - Милен Радев ми припомни... И така, звучи за теб! Да, от сън спомен няма, така че - Наздраве с будно вино! Със сигурност е събрало слънцето на света! :)

Понякога е другото име на мечтата или е границата на свят, в който можем да бъдем различни, да бъдем себе си; свят - измежду хилядите други възможни светове...
Много ми хареса стихотворението, мила Наде, много! Натъжаващо и светло едновременно.
Поздрав от мен и морето - есенно, топличко! :)

Здравей, мила Марианче!:) Много се радвам, че поспря и се радвам, че живееш с морето - все едно аз съм там, толкова го обичам. Това стихотворение има лиричен герой, но той няма нищо общо с реалността и ти много добре си ме разбрала. В същото време, то е много точно, даже прекалено сериозно и буквално. Всичко, което ме провокира да живея, т.е. да чувам и записвам тези неща, е добре дошло. Това е моят егоизъм, който понякога е безграничен. Но всички учим, а аз имам много да уча, дали научавам, не съм сигурна, не знам, дали някога ще бъде ясно. А и не е необходимо. Понякога съм способна, ако тръгна да обяснявам едно мое стихотворение, се страхувам да не напиша роман. :) Мързеливите хора, записват стихове... Не важи за теб! Имах нещо хубаво за границите и за спасението. Казваше се Ной, но се загуби. По-точно, подарих оригинала на един приятел, една нощ като ми беше на гости и после не можах да си го спомня. Но съм щастлива, защото той също го обичаше. Поздравявам те с това, което не мога да си спомня - теб и Морето!:) Прегръдки, Марианче!

Здравей,Надя! Твоят стих ми припомни желанието на Бунюел да прекара 2/3 от живота си в сънуване, ако му предложат да го изживее отново. За него сънищата са били неизчерпаем източник на идеи. Осъществявал ги е за кратко време, затова "не ме буди" би било идеалното мото на живота му.
Поздрав от морето!:)

Здравей, Тинче! Благодаря ти за хубавия коментар и извинявай, че чак сега ти отговарям, но - сънувах. :) Спряха тока, където живея, "поради ремонтни работи" - та досега! То да живееш в България е като да си в страната на сънищата или в чудната страна на огледалата. Няма по-красива земя на света! Няма и страна с по-бездарни държавници, т.е. политици, т.е. недоразумения. С бегли изключения. Добре, че не могат да изпият Морето и то съществува все още. Прегърни нашето Море от мен и поздрави на твоя прекрасен град - столица на цивилизации и хилядолетия памет, а като се събудя, ще ти отговоря със стихотворение. До скоро и радостни есенни дни, Тинче! :)

Топъл и ясен изказ, пронизан от лека тъга и много обич...
А може би понякога е по-добре да те събудят ...
Прекрасен постинг, Наде !!! Прибавям и сантимента си
към тази песен ...
Поздрав сърдечен !

Привет, Таничка! :) Ето къде отишъл този коментар, а аз гледам невиждаща. Изтрих ли го неволно, изпари ли се!? Загадка... :) Благодаря ти, радвам се, че го възприемаш. Да ме събудят ли? Братовчедка ми, светла й памет! казваше: "А като се събудиш..." В смисъл, че нещо е невъзможно, че не може да бъде така. И ето, какво става: Да ме събудят, а като се събудиш!? :) Трябва кураж, някой да се осмели да те събуди, Таничка. It takes guts to do a thing like that :) Нонсенс! :) Прегръдки!