Постинг
20.09.2013 23:15 -
* * *
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 6723 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2013 16:55
Прочетен: 6723 Коментари: 19 Гласове:
59
Последна промяна: 21.09.2013 16:55
* * *
Живях безкрайно.
Искам да почина
от грохота
на всичко състоящо
живота ни.
Да вляза в моята
единствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание -
двама пазители
на бъдното.
20. 09. 2012.
Живях безкрайно.
Искам да почина
от грохота
на всичко състоящо
живота ни.
Да вляза в моята
единствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание -
двама пазители
на бъдното.
20. 09. 2012.
Тагове:
"... Да вляза в моята
единствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание ... "
В мълчание и с обич! Поздрави от мен Надя! :))
цитирайединствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание ... "
В мълчание и с обич! Поздрави от мен Надя! :))
jabalka написа:
"... Да вляза в моята
единствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание ... "
В мълчание и с обич! Поздрави от мен Надя! :))
единствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание ... "
В мълчание и с обич! Поздрави от мен Надя! :))
Хубаво е, че дойде, Ябълчице :) Така тишината става сребърна, а мълчанието топло... И светло! Прегръдки!
В ГРАДИНАТА ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА БЕЗКРАЙНО...
цитирайhatanasov написа:
В ГРАДИНАТА ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА БЕЗКРАЙНО...
Всъщност, в природата няма нищо крайно, Христо. Ние, бидейки крайни същества искаме да го отграничим, като си въобразяваме себе си. Въображението ни е доста скромно и примитивно, въпреки възможностите ни. Поздрави!
Не присядай, а върви напред,
може би ще срещнеш нещо,
незабелязано, но там зад ъгъла,
което да обикнеш.
После помълчи и хуквай пак,
спомена пази и бързай,
вярвай и обичай!
цитирайможе би ще срещнеш нещо,
незабелязано, но там зад ъгъла,
което да обикнеш.
После помълчи и хуквай пак,
спомена пази и бързай,
вярвай и обичай!
Поздрави и от Родопите!
цитирайvalben написа:
Не присядай, а върви напред,
може би ще срещнеш нещо,
незабелязано, но там зад ъгъла,
което да обикнеш.
После помълчи и хуквай пак,
спомена пази и бързай,
вярвай и обичай!
може би ще срещнеш нещо,
незабелязано, но там зад ъгъла,
което да обикнеш.
После помълчи и хуквай пак,
спомена пази и бързай,
вярвай и обичай!
:) Здравей, Вал! Днес се разхождахме из Витоша и баща ми каза: "Първо идва името, после човек. Така беше в старите времена". Чудих се на една планинска улица, защо се казва така. Та и аз май започвам с това, с което другите завършват, но със сигурност първо е То, после съм аз. :) Благодаря ти! Поздрав с една песен! Само да я намеря и ще я кача.
:) тук има за движението и покоя - едно и също нещо, според мен. Студът и огънят са единосъщни, Вал. Ето я и песента, за която се сетих, аз го обичам този изпълнител - Jamie Woon -
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=oUm4MHEeFCY
veninski написа:
Поздрави и от Родопите!
Здравей Васко! Поздрави на Родопите от стара София! И слънчева днес. Огряна от онази дълбока и висока вътрешна светлина, когато небето е много синьо, и която може да бъде само есенна. Витоша все още е зелена. Тук там има червени дървета. Радвам се, че поспря и поздрави от мен Розовооката! :)
...Двама пазители на бъдното ...
защо започвам отзад напред не зная,
но много близко ми е това интимно присядане
с Мълчанието ... в единствената градинка ...
Стихотворението ме развълнува... размисли,
срещна ме със спомени ...
Прекрасно е !
цитирайзащо започвам отзад напред не зная,
но много близко ми е това интимно присядане
с Мълчанието ... в единствената градинка ...
Стихотворението ме развълнува... размисли,
срещна ме със спомени ...
Прекрасно е !
stela50 написа:
...Двама пазители на бъдното ...
защо започвам отзад напред не зная,
но много близко ми е това интимно присядане
с Мълчанието ... в единствената градинка ...
Стихотворението ме развълнува... размисли,
срещна ме със спомени ...
Прекрасно е !
защо започвам отзад напред не зная,
но много близко ми е това интимно присядане
с Мълчанието ... в единствената градинка ...
Стихотворението ме развълнува... размисли,
срещна ме със спомени ...
Прекрасно е !
Благодаря, Таничка! На теб няма как да не ти звучи познато и близко, както и много твои откровения ме радват и чувствам съкровено мои. Затова сме се намерили в този хаос от букви, събития, времена и то в океана на третата литература, който е неизброден. Няма слуяайни срещи, може би има съдбовни случайности, но едно знам - няма нищо случайно. Не разбирам хора, които скучаят. :) Понякога им завиждам - какво значи това да ти е скучно? Нямам и миг скука в живота ми. Та, седим си ние с Мълчанието... И нарушаваме чаената церемония, въвеждайки нов жест в ритуала - Прегръщаме те! :) И... благодарим.
заредена с толкова гласове, чувства, мисли; споменна, копнежна ...
Да вляза в моята
единствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание -
Тихо е, и светло.
Поздрав, мила Наде! И прегръдка! :)
цитирайДа вляза в моята
единствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание -
Тихо е, и светло.
Поздрав, мила Наде! И прегръдка! :)
megg написа:
заредена с толкова гласове, чувства, мисли; споменна, копнежна ...
Да вляза в моята
единствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание -
Тихо е, и светло.
Поздрав, мила Наде! И прегръдка! :)
Да вляза в моята
единствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание -
Тихо е, и светло.
Поздрав, мила Наде! И прегръдка! :)
Здравей, скъпа Марианче! :) Тихо и светло е, защото дойде ти, дойдохте вие, приятелите. Иначе е безстрастно и само по себе си. Прегръщам те с обич и благодарност, че те срещнах!
Но някак често ми се губи и трудно я намирам после моята...;)
цитирайsestra написа:
Но някак често ми се губи и трудно я намирам после моята...;)
:) Това, което си ми написала тук е поезия... Какво да ти кажа, прегръщам те! Светла съботна вечер, мила Стани и до следващата градина!
ps Поздрав, Стани! :)
http://www.youtube.com/watch?v=GylGr3enqKY
Животът е безкраен - няма начало и край. Но време за мълчание намираме винаги. След това започва новото , програмирано от нашите мисли:))
Поздрави , Наде!:)
цитирайПоздрави , Наде!:)
всичко се прояснява, когато погледнеш в сърцето си. "Който гледа навън, сънува, който гледа навътре се пробужда". Усмивки от мен и красива и спокойна седмица!
цитирайbven написа:
Животът е безкраен - няма начало и край. Но време за мълчание намираме винаги. След това започва новото , програмирано от нашите мисли:))
Поздрави , Наде!:)
Поздрави , Наде!:)
Здравей, мила Бвен! :) Радвам се, че поспря. Прекрасен е този твой постинг, благодаря ти! И честита и щастлива есен на теб и семейството ти - здраве, хармония, любов! Да, животът ме научи дотук, че това, което ни се случва не е нищо повече от следствие на нашите собствени действия. Това е точно така. И колкото по-рано го приемем и разберем, толкова по-добре. Сърдечни поздрави, Бвен!:)
makont написа:
всичко се прояснява, когато погледнеш в сърцето си. "Който гледа навън, сънува, който гледа навътре се пробужда". Усмивки от мен и красива и спокойна седмица!
Ех, че хубаво си го казала, както само ти можеш! Майче, ти си някакъв магичен "Счети" - Поет! Така кратко и ясно, а си побрала смисъла на ставащото не само в природата, а и в нас самите. Напомняш ми, че светлината намалява и можем да се погрижим за това. :) Бихме могли! Прегръдки и ти благодаря за урока в онзи твой кратък разказ! Дълго ще ми държи... Пожелавам ти честита, щедра и благденствена есен, грееща от благост, топлинка и красота! До скоро! :)
19.
malchaniaotnadejda7 -
пс :) Майче, и нещо за ЯРОСТТА! Хубава дума и чувство! :)
23.09.2013 22:40
23.09.2013 22:40
Поздрав за теб от Христо Фотев:
БЯХ НА САМИЯ ВРЪХ...
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
цитирайБЯХ НА САМИЯ ВРЪХ...
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43589
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА