"Питам се,
защо
съвместяваме

любовта
смъртта
и живота"
Защото причината за Смърта е Живота, а причината да съществува Живота е Любовта! И трите твърде тежко, се понасят/носят от това крехко създание наречено Човек.
За създанието:
Наздраве!

:) Здравей, Hopfen и Наздраве! Поздрав -

http://www.youtube.com/watch?v=l31jP8n95aU

Обичам го този филм. Казано с думите на главния герой: "Да си на въжето - е животът. Всичко останало е очакване." Хубав филм беше.

Така, както става с великолепните творения.Вече ти писах, Наде, възхитена съм от този твой стих. А човек е отговорът вероятно по следната причина: този вид съществуване е в цялото си многообразие преди всичко изпитание, задача за решаване.

Имам едно опасение, че няма друг/о съществуване. Всичко е едно, един вид. Благодаря, Стани! Важно е, да се научим да избираме не с ума, а със сърцето. Тогава се олицетворяваме и имаме шанс да бъдем. Будни. Да си спомним себе си. И никаква инерция! Колкото до сътвореното - ние го дотворяваме, но само и единствено в себе си. Така мисля. Любовта (както я наричаме ние) е единственият създател. Тя движи световете, които са едно.

мисля и усещам и аз :)

мисля и усещам и аз :)

Над всичко , по - силна от живота, от смъртта ... често - техният смисъл:

Любовта е
самото
безсмъртие.

Много ми хареса стихотворението, мила Наде, много!
Замислих се, защо ги съвместяваме ... може би защото и любовта, и животът, и смъртта изискват изгаряне в пламъка на безрезервното отдаване ...
Поздрав, Наде!

Радвам се, Стани, благодаря ти. Като говорим за филми, смътно си спомних този. Но не съм сигурна в него ли играеше внучката на Хемингуей... Май не. :)

https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=lyKrCAgki-Y

Благодаря ти, мила Марианче! Това е! А аз бях на границата на някаква аха безсмислица - нещо страшно нетипично за мен. Аз се радвам на всеки миг, на всяка буболечка, ама какво ми стана днес. Ти ме измъкна. Ето с това изречение. В него съм, но не съм го извела. То е твое, от твое бъдещо стихотворение, което само ти можеш да ни кажеш, да запишеш. Благодаря ти, прегръдки!

Трите са свързани с най-невероятно силните чувства,
които е възможно да изпитва човек ...
Стихотворението ти е много, много хубаво ...
не намирам точните думи ... но ти си намерила
най- точните и силни слова, най-истинските ...
Поздравления с възхищение !!!

Радостта ти от живота се усеща във всеки стих, Наде, дори когато е родЕн от болката, носи усещането за просветляване, за обич към света. Винаги спирам при стиховете ти с вълнение, връщам се.
Прегръдка и от мен! И - светла неделя, мила Наде! :)

Благодаря ти, Таничка. Да, трите наистина са свързани с най-силните чувства, които сърцето може да изпита. А понякога не смогва да понесе. В тази йерархична триизмеримост, в тази емоционална троичност, понякога губим значението. Човек може да загуби себе си, всичко, но не бива да губи две неща - способността да обича и волята да се бори за другите. Прегръщам те!

Писах дълго, Марианче, после натиснах едно копче и... всичко изчезна. По-добре. Това което мога да кажа е, че те прегръщам и благодаря, че имам приятелки като теб! Радостна неделя, Марианче! :)

отговорът е: Защото е по-лесно! :)

Животът е бомба със закъснител.Колко горчива истина има в тези думи?Поздрави!

Поздрави за стихотворението, пропито от философията на живота. Той животът е един кръг с начало и край или както често повтаряше мама: Животът е колело, качваш се и идва моментът, когато трябва да слезеш.
Колкото до изразеното от теб "Животът е бомба със закъснител" , става въпрос за това, че в него - живота има всичко и не знаем какво следва, вървейки по пътя си.
Любовта е безсмъртие, защото тя е двигател в живота ни, тя е полет на духа ни.
Смъртта е болка, освобождаване, но нека приемем, че е и ново раждане...Смъртта е нежелана...
Искаме, не искаме съвместяваме ги, защото това е самият живот.
Добре го е казал hopfen: "И трите твърде тежко, се понасят/носят от това крехко създание наречено Човек."
И все пак щастлив е всеки един извървял достойно пътя си от началото до края!!

Хубава НЕДЕЛЯ!

Може би. Благодаря ти. :) Но каквото и да е, изборът си е наш. Тотално ни принадлежи. Това всеки от нас трябва да го осезае, да го осмисли, не с разума, със сърцето. И да избере. Поздрави и хубава неделя!

Факт, Мите. нямам никакви илюзии. Довчера имах. Но днес е друг ден. Поздрави!

Да, Ати. Трябва да държим гръбнака си изправен. Това е лукс, който всеки от нас може да си позволи. И някак, да не оставяме надеждата, да не я захвърляме в прахта на всичко тленно. Оставим ли я, отваряме едни други врати. Но не само за себе си, а и за другите. Там е завъртането. А оттам връщане няма. Тънка е границата. Така че всеки избира за себе си, дали да се сражава, дали да се отдаде на инерцията, дали да бъде. Да бъдем! Това наистина е достоен избор и както казваше моят учител Христо Фотев - "Бъдете! Това е много повече, отколкото да сте живи и здрави.". Та, призовавам още един поет на помощ: "Господи, пощади нас, живите, които се сражават на границата с невъзможното!" Щастлива неделя, Ати и света Неделя да те закриля, никога да не оставаш без вяра, надежда и любов! :)

Животът е бомба със закъснител.

Да, часовника тиктака, само любовта ни прави глухи за звука му.

тук - да се научим да отсяваме дребното от голямото, омразата от любовта, идеалът от ежедневните проблеми...докато дойде мигът на Истината?
Чудесен избор за началото на есента и превръщането на нещата от живот от една форма в друга...
Поздрави, Надежда и хубава вечер!

ще останеш безсмъртен. Прегръдки, Наденце. Желая ти седмицата ти да е изпълнена само със слънчеви мигове, много настроение и усмивки и много обич!

Привет, Тинче! :) Да, така е. Като че ли само тя може да ни изтръгне от временността на времето, от смъртоносната хватка на стрелките и да ни опомни, че времето всъщност не съществува. Да ни спаси и пренесе в друг, по-реален и истински свят. Много ти благодаря за този хубав постинг за преподобна Стойна. Почти нищо не знаех за нея, прекрасно е! Поздрави на теб и Морето от софийския дъжд! :)

Благодаря ти, мила Бвен. Да, трябва да пресяваме зърното от плявата, искаме ли да избуят житата. Реколтата никога не е нещо внезапно, но винаги е благословена свише. :) Светла и щастлива есен и поздрави на старинния град!

:) Здравей, скъпа Майче! Благодаря ти от сърце. Да, всъщност това е, което исках да кажа. Прегръщам те с пожелания за вдъхновение и любов!