Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
28.10.2013 03:39 - ЕДИНСТВЕНО РЕАЛНА
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 2667 Коментари: 8 Гласове:
38


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ЕДИНСТВЕНО РЕАЛНА

И луминозно е
отсъствието ми
фосфорицират
сградите
в предвечното
небе
(в предчувствие
за свечеряване)
се случва
нищото
и аз съм
само мен
за себе си
Единствено
реална
е светлината
преди да мръкне
и гларусите есенни
над София

10. 10. 2013.



http://bg.wikipedia.org/wiki/Надежда

Надеждата - Jacques Du Brœucq
image




Гласувай:
38



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - !!!
28.10.2013 09:58
Харесвам това стихотворение ... много...
Светлината преди мръкване ...
Предчувствие, Надежда, гларусите есенни.
Символи, послание ... силно истинско.
Прегръдки, мила приятелко !
цитирай
2. makont - ..И ти си само ти за себе си,
28.10.2013 12:01
понякога сме си достатъчни в своята реалност. Но, "Единствено реална е светлината преди да мръкне" мисля да го оспоря. Защото такава е светлината и на зазоряване. Тогава става светло, твоята единствена реалност търси други единствени реалности, самотата изчезва. Светлината изпълва новото и дава желание за живот. Наденце, няма да си тъжна! Усмихната и слънчева седмица!
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - 1. stela50 - !!!
28.10.2013 18:30
stela50 написа:
Харесвам това стихотворение ... много...
Светлината преди мръкване ...
Предчувствие, Надежда, гларусите есенни.
Символи, послание ... силно истинско.
Прегръдки, мила приятелко !

Благодаря ти, Таничка! Да, ти го знаеш от фейсбук. Извини ме за късния отговор, но тук сме с 10, т.е. вече с 9 часа напред, а съм с чувството, че изоставам. Странно нещо е времето. Луминозно :) Прегръщам те!

ps Таничка, извини ме, не е така. :) Ето, днес, тук сме още 29, а при вас е 30! Тук е 17. 18 следобед, а в България е 02. 18 през нощта. Българското време е напред, не Калифорнийското! :)
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 2. makont - ..И ти си само ти за себе си,
28.10.2013 18:37
makont написа:
понякога сме си достатъчни в своята реалност. Но, "Единствено реална е светлината преди да мръкне" мисля да го оспоря. Защото такава е светлината и на зазоряване. Тогава става светло, твоята единствена реалност търси други единствени реалности, самотата изчезва. Светлината изпълва новото и дава желание за живот. Наденце, няма да си тъжна! Усмихната и слънчева седмица!

Единствено реални са истинските приятели и хората, човеците, Майче. Вие с Таня сте от тях и добре, че ви срещнах. Когато човек иска да сподели себе си необяснимо е, да не приемеш тази ръка. Има и такива хора. Аз някак свикнах със самотата, тя ми помага, но понякога строгостта й може да смрази и най-силното сърце. Сега съм сред свои, но пък далеч оттук. Колко хубаво е, че океаните са като няколко капки роса, когато ти се усмихне приятел. :) Прегръдки и до скоро! Вече мога да ви чета. Хубава и ведра седмица, Майче!
цитирай
5. sparotok - !
29.10.2013 18:29
Свечеряване е времето когато разбираме, че сме пътници в този свят...забързани към следващия...
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 5. sparotok - !
29.10.2013 21:27
sparotok написа:
Свечеряване е времето когато разбираме, че сме пътници в този свят...забързани към следващия...

Да, Павка, това е времето, което най-много обичам. Стефан Цвайг го е описал така прекрасно - онези дълги вечерни сенки, побрали толкова светлина, която остава сякаш до следващия залез. Тогава светлината е вечна. Обичам следобедите, в тях има безвъзвратност, но и има онова състояние, което ни изпълва с вярата, че сме едновременни и навсякъде, че колкото и противоречива, ефимерна и крехка да е човешката природа, нещо в нас устоява над времето и пространството, пренася ни отвъд световете, където бди тази непомръкваща, свечеряваща вечност на светлината. Хубаво е! :) Ние сме крайни, но безгранични същества, защото, както казва един приятел на баща ми: "структурираме време". Поздрави и до скоро, Павка!
цитирай
7. sparotok - !
30.10.2013 08:20
malchaniaotnadejda7 написа:
sparotok написа:
Свечеряване е времето когато разбираме, че сме пътници в този свят...забързани към следващия...

Да, Павка, това е времето, което най-много обичам. Стефан Цвайг го е описал така прекрасно - онези дълги вечерни сенки, побрали толкова светлина, която остава сякаш до следващия залез. Тогава светлината е вечна. Обичам следобедите, в тях има безвъзвратност, но и има онова състояние, което ни изпълва с вярата, че сме едновременни и навсякъде, че колкото и противоречива, ефимерна и крехка да е човешката природа, нещо в нас устоява над времето и пространството, пренася ни отвъд световете, където бди тази непомръкваща, свечеряваща вечност на светлината. Хубаво е! :) Ние сме крайни, но безгранични същества, защото, както казва един приятел на баща ми: "структурираме време". Поздрави и до скоро, Павка!


Харесва ми тази дефиниция - Ние сме крайни, но безгранични същества... Така е, който го осъзнава, вижда отвъд хоризонта...
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 7. sparotok - !
31.10.2013 00:20
sparotok написа:
malchaniaotnadejda7 написа:
sparotok написа:
Свечеряване е времето когато разбираме, че сме пътници в този свят...забързани към следващия...

Да, Павка, това е времето, което най-много обичам. Стефан Цвайг го е описал така прекрасно - онези дълги вечерни сенки, побрали толкова светлина, която остава сякаш до следващия залез. Тогава светлината е вечна. Обичам следобедите, в тях има безвъзвратност, но и има онова състояние, което ни изпълва с вярата, че сме едновременни и навсякъде, че колкото и противоречива, ефимерна и крехка да е човешката природа, нещо в нас устоява над времето и пространството, пренася ни отвъд световете, където бди тази непомръкваща, свечеряваща вечност на светлината. Хубаво е! :) Ние сме крайни, но безгранични същества, защото, както казва един приятел на баща ми: "структурираме време". Поздрави и до скоро, Павка!


Харесва ми тази дефиниция - Ние сме крайни, но безгранични същества... Така е, който го осъзнава, вижда отвъд хоризонта...

Благодаря, Павка! Радвам се, че споделяш мислите ми... "За сродни духове копнея аз!"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3267112
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43565