Постинг
28.10.2013 03:39 -
ЕДИНСТВЕНО РЕАЛНА
ЕДИНСТВЕНО РЕАЛНА
И луминозно е
отсъствието ми
фосфорицират
сградите
в предвечното
небе
(в предчувствие
за свечеряване)
се случва
нищото
и аз съм
само мен
за себе си
Единствено
реална
е светлината
преди да мръкне
и гларусите есенни
над София
10. 10. 2013.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Надежда
Надеждата - Jacques Du Brœucq
И луминозно е
отсъствието ми
фосфорицират
сградите
в предвечното
небе
(в предчувствие
за свечеряване)
се случва
нищото
и аз съм
само мен
за себе си
Единствено
реална
е светлината
преди да мръкне
и гларусите есенни
над София
10. 10. 2013.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Надежда
Надеждата - Jacques Du Brœucq
Тагове:
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
ЗАБРАВЕНИ ЕЗИЦИ
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
ЗАБРАВЕНИ ЕЗИЦИ
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Харесвам това стихотворение ... много...
Светлината преди мръкване ...
Предчувствие, Надежда, гларусите есенни.
Символи, послание ... силно истинско.
Прегръдки, мила приятелко !
цитирайСветлината преди мръкване ...
Предчувствие, Надежда, гларусите есенни.
Символи, послание ... силно истинско.
Прегръдки, мила приятелко !
понякога сме си достатъчни в своята реалност. Но, "Единствено реална е светлината преди да мръкне" мисля да го оспоря. Защото такава е светлината и на зазоряване. Тогава става светло, твоята единствена реалност търси други единствени реалности, самотата изчезва. Светлината изпълва новото и дава желание за живот. Наденце, няма да си тъжна! Усмихната и слънчева седмица!
цитирайstela50 написа:
Харесвам това стихотворение ... много...
Светлината преди мръкване ...
Предчувствие, Надежда, гларусите есенни.
Символи, послание ... силно истинско.
Прегръдки, мила приятелко !
Светлината преди мръкване ...
Предчувствие, Надежда, гларусите есенни.
Символи, послание ... силно истинско.
Прегръдки, мила приятелко !
Благодаря ти, Таничка! Да, ти го знаеш от фейсбук. Извини ме за късния отговор, но тук сме с 10, т.е. вече с 9 часа напред, а съм с чувството, че изоставам. Странно нещо е времето. Луминозно :) Прегръщам те!
ps Таничка, извини ме, не е така. :) Ето, днес, тук сме още 29, а при вас е 30! Тук е 17. 18 следобед, а в България е 02. 18 през нощта. Българското време е напред, не Калифорнийското! :)
makont написа:
понякога сме си достатъчни в своята реалност. Но, "Единствено реална е светлината преди да мръкне" мисля да го оспоря. Защото такава е светлината и на зазоряване. Тогава става светло, твоята единствена реалност търси други единствени реалности, самотата изчезва. Светлината изпълва новото и дава желание за живот. Наденце, няма да си тъжна! Усмихната и слънчева седмица!
Единствено реални са истинските приятели и хората, човеците, Майче. Вие с Таня сте от тях и добре, че ви срещнах. Когато човек иска да сподели себе си необяснимо е, да не приемеш тази ръка. Има и такива хора. Аз някак свикнах със самотата, тя ми помага, но понякога строгостта й може да смрази и най-силното сърце. Сега съм сред свои, но пък далеч оттук. Колко хубаво е, че океаните са като няколко капки роса, когато ти се усмихне приятел. :) Прегръдки и до скоро! Вече мога да ви чета. Хубава и ведра седмица, Майче!
Свечеряване е времето когато разбираме, че сме пътници в този свят...забързани към следващия...
цитирайsparotok написа:
Свечеряване е времето когато разбираме, че сме пътници в този свят...забързани към следващия...
Да, Павка, това е времето, което най-много обичам. Стефан Цвайг го е описал така прекрасно - онези дълги вечерни сенки, побрали толкова светлина, която остава сякаш до следващия залез. Тогава светлината е вечна. Обичам следобедите, в тях има безвъзвратност, но и има онова състояние, което ни изпълва с вярата, че сме едновременни и навсякъде, че колкото и противоречива, ефимерна и крехка да е човешката природа, нещо в нас устоява над времето и пространството, пренася ни отвъд световете, където бди тази непомръкваща, свечеряваща вечност на светлината. Хубаво е! :) Ние сме крайни, но безгранични същества, защото, както казва един приятел на баща ми: "структурираме време". Поздрави и до скоро, Павка!
malchaniaotnadejda7 написа:
Да, Павка, това е времето, което най-много обичам. Стефан Цвайг го е описал така прекрасно - онези дълги вечерни сенки, побрали толкова светлина, която остава сякаш до следващия залез. Тогава светлината е вечна. Обичам следобедите, в тях има безвъзвратност, но и има онова състояние, което ни изпълва с вярата, че сме едновременни и навсякъде, че колкото и противоречива, ефимерна и крехка да е човешката природа, нещо в нас устоява над времето и пространството, пренася ни отвъд световете, където бди тази непомръкваща, свечеряваща вечност на светлината. Хубаво е! :) Ние сме крайни, но безгранични същества, защото, както казва един приятел на баща ми: "структурираме време". Поздрави и до скоро, Павка!
sparotok написа:
Свечеряване е времето когато разбираме, че сме пътници в този свят...забързани към следващия...
Да, Павка, това е времето, което най-много обичам. Стефан Цвайг го е описал така прекрасно - онези дълги вечерни сенки, побрали толкова светлина, която остава сякаш до следващия залез. Тогава светлината е вечна. Обичам следобедите, в тях има безвъзвратност, но и има онова състояние, което ни изпълва с вярата, че сме едновременни и навсякъде, че колкото и противоречива, ефимерна и крехка да е човешката природа, нещо в нас устоява над времето и пространството, пренася ни отвъд световете, където бди тази непомръкваща, свечеряваща вечност на светлината. Хубаво е! :) Ние сме крайни, но безгранични същества, защото, както казва един приятел на баща ми: "структурираме време". Поздрави и до скоро, Павка!
Харесва ми тази дефиниция - Ние сме крайни, но безгранични същества... Така е, който го осъзнава, вижда отвъд хоризонта...
sparotok написа:
Харесва ми тази дефиниция - Ние сме крайни, но безгранични същества... Така е, който го осъзнава, вижда отвъд хоризонта...
malchaniaotnadejda7 написа:
Да, Павка, това е времето, което най-много обичам. Стефан Цвайг го е описал така прекрасно - онези дълги вечерни сенки, побрали толкова светлина, която остава сякаш до следващия залез. Тогава светлината е вечна. Обичам следобедите, в тях има безвъзвратност, но и има онова състояние, което ни изпълва с вярата, че сме едновременни и навсякъде, че колкото и противоречива, ефимерна и крехка да е човешката природа, нещо в нас устоява над времето и пространството, пренася ни отвъд световете, където бди тази непомръкваща, свечеряваща вечност на светлината. Хубаво е! :) Ние сме крайни, но безгранични същества, защото, както казва един приятел на баща ми: "структурираме време". Поздрави и до скоро, Павка!
sparotok написа:
Свечеряване е времето когато разбираме, че сме пътници в този свят...забързани към следващия...
Да, Павка, това е времето, което най-много обичам. Стефан Цвайг го е описал така прекрасно - онези дълги вечерни сенки, побрали толкова светлина, която остава сякаш до следващия залез. Тогава светлината е вечна. Обичам следобедите, в тях има безвъзвратност, но и има онова състояние, което ни изпълва с вярата, че сме едновременни и навсякъде, че колкото и противоречива, ефимерна и крехка да е човешката природа, нещо в нас устоява над времето и пространството, пренася ни отвъд световете, където бди тази непомръкваща, свечеряваща вечност на светлината. Хубаво е! :) Ние сме крайни, но безгранични същества, защото, както казва един приятел на баща ми: "структурираме време". Поздрави и до скоро, Павка!
Харесва ми тази дефиниция - Ние сме крайни, но безгранични същества... Така е, който го осъзнава, вижда отвъд хоризонта...
Благодаря, Павка! Радвам се, че споделяш мислите ми... "За сродни духове копнея аз!"
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43565
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА