ИНДИАНСКА ПРИКАЗКА

"What chemistry!...
That all is clean forever and forever."

Walt Whitman - "This Compost"

Индианката, която
слушаше вятъра
открай до край
от сутрин до вечер
от пролет до есен
от един живот
до другия,
вече няма да може
да чува вятъра,
защото 
окото на небето
я взе за зеница
и когато заплаче
подрежда звезди.

13. 02. 2014.
California

Изненадваш ме, Наде - темата винаги е била остро сюжетна главно за САЩ и човеколюбците (каквито и да са те). Може би близостта до индианските резервати ти е подшушнала тези вечни трели?:)))
Поздрави и хубав празник!

Създателка на красотата, на връзката между звездите, засилваща светлината. Напомня ми на любовта - свързваща! Усмивки, Наденце, влюбена и с чаша вино в ръка!

светла в тъгата си! Много красива!
Поздрав, мила Наде, и - наздраве за Любовта, за опиянението, за всичката хубост, за единството и целостта в света, от който и ние - хората- сме частица!
Прегръдка! :)

Аз съм не по-малко изненадана, мила Бвен. :) Толкова изненадана, че след като записах "Индианска приказка", посегнах смело към "The complete Poems" на Уолт Уитман, отворих книгата случайно, така, както правихме като деца (аз още имам този навик понякога.) И... попаднах на нещо, което не знаех от него. Брилянтно! Сякаш е писано сега, вчера. Някак така близко до онова, което ме вълнува и опитвам да кажа. Няма нищо случайно. :) Като дете обичах да си правя сама корона от пера, боядисвах лицето си, знаех някои знаци и символи от индианския език на жестовете... По едно време баща ми се видя в чудо и ми изработи лък. :))) Доста добре стреляше. Жалко, че го забравих на Витоша... Никога не съм предполагала тогава, че ще бъда в Америка, че ще живея тук. Но, това е една друга фактология. Истинската е захвърлена някъде дълбоко в нас, ние сме резервати на истината за себе си, на онова, което сме и което избликва в редки мигове, когато ни навести внезапно нещо, което не можем да подминем, не можем да не запишем, или когато обичаме някого повече от себе си, или когато се вълнуваме от смяната на светлината във въздуха... Извини ме, че закъснях, тук сега е 14. 02, на обяд. Не че някога съм празнувала Свети Валентин, но никога не е късно. Човек не знае. :) Поздрави и на теб много радост и усмивки през пролетта от сърце!

Да, тя е "майка на съзвездията", а ти си един мой любим поет. :) Наздраве за и в името на онази, "свързваща" любов! И Майче, това са твои образи, запиши го. Прегръдки и дано по-скоро идва Март... А на теб, здраве, окриление и вечна любов! Ти си родена за вечни, не за временни неща. Има такива хора. :) До скоро!

Вие, моите скъпи приятелки ми подарявате по едно стихотворение днес. Това е най-хубавият ми Свети Валентин, като изключим филма за една любов по Валентиново време, който ми хареса преди години, но не помня, как се казваше, макар че него го помня много добре. Ще опитам да разкажа защо, не че ще успея, разбира се. :) Една от причините са вашите поздрави, друга, как с племенниците ми попаднахме вчера в един невероятен магазин в Калифорния, пълен с толкова сърца с хелий, с толкова мечета и бонбони, с толкова спомени от детството... Беше доста приказно. И аз, която не приемам много, много подобни "празници", бях във възторг. :) Получих подарък - дъвка (от старите дъвки) и... шоколадова целувка! :) А най-големият подарък беше, как малката ми племенница прегръщаше и опитваше да хване някое от тези летящи наоколо сърца... :) Въобще, нямам думи :))) Хубаво е, когато светът е цял, скъпа Марианче. И когато ние сме "с непокътнати възможности" да бъдем. Да бъдем част от хубостта му, от неговото прекрасно движение, и да бъдем в любов. Наздраве! :) За целостта на света, който означава святост и за Любовта, която движи световете!

Ти си тази индианка, изпълнена с чувства, вълнения, емоции, дори тревога.... А звездите са в твоята корона. Бог те е докоснал специално и аз ще те поздравя с едно стихче от Неговото слово: Псалм 20, стих 4: "Господ да ти даде според желанието на сърцето ти и да изпълни всяко твое намерение."

и аз със закъснение спирам при теб.
Всъщност мислите ми са винаги там, където са приятелите,
където и по света да се намират.
Толкова красива приказка, великолепен стих !
... защото
окото на небето
я взе за зеница
и когато заплаче
подрежда звезди...
Невероятно ясно и убедително... истинско.
Моите аплодисменти !

Здравей, мила Ваня, сърдечни поздрави и от мен! Благодаря ти, дай Боже на нас и на всички добри хора, добри и светли сбъднатости, амин! Правим всеки според силите си и както Бог е отредил. Понякога има непреодолими на пръв поглед неща, но с добра воля и най-вече с любов към другите хора, успяваме в пътя си, понякога - не. Но не бива да губим вяра и надежда. Защото това са най-силните оръжия на този свят. Няма по-голяма власт и мощ от силата на милосърдието, от разума на сърцето. Това научих дотук и колкото още ми е отредено, това знание опитвам да предам, на когото мога. Аз вярвам в тази непрекъснатост, която могъщо движи световете. С Божия помощ! На нея се осланям... Прегръщам те, бъди радостна, закриляна и все така закриляща! До скоро!

Здравей, скъпа Таничка! Зарадва ме. Да, пътят е дълъг и благодарим, че е така. Пътят сме и ние, и приятелите ни, а понякога, ако ги няма тях, някак, няма път и за нас. Пътят е и нашето изпитание от Бог. Не бива да надценяваме себе си и някак трябва да сме по-често благодарни за невероятния шанс да бъдем. Няма по-прекрасно място във Вселената от Земята, но и няма по-страшно място от нея. И колко хубаво е да има човек верни приятели. Малцина, но за цял живот. Понякога един живот може да бъде наистина безкраен. Прегръщам те и благодаря за куража!

Красиво е да слушаш вятъра и подреждаш звезди...!!! Може би всеки го носи в себе си по мъничко! :)

Да, Усмивчице, много е хубаво наистина. Така е, както казваш... Поздрави от южно Тахо :) Тук ветровете са тихи, дори когато са силни. С езерото вече сме приятели, защото за втори път му гостувам. Ще разказвам утре. Радостна седмица на теб, при мен вече е вечер. До скоро! :)