БЕЗСМЪРТНИЧЕТА

Няма къде
да се спре тука
рисковано е много -

каза баща ми,
и аз пак не набрах
безсмъртничета -

единственото
сухо цвете
което обичам.

ГОЛЕМИТЕ ДЪЖДОВЕ

Исках да взема
със себе си
малко безсмъртничета

да ги занеса вкъщи
да ми греят
през зимните нощи

мразя сухи цветя,
но обичам безсмъртничетата,
които бяха изчезнали

бяха се стопили някъде
като глетчерите, 
но се появиха

с големите дъждове

3. 08. 2014.
пътя към Бистрица

Здравей! Pадвам се да те видя.

Здравей! Хубаво е, когато ти го каже приятел от Блог. бг. Така и си остана любимата моя платформа, защото тук срещнах читателите и приятелите, които обичам. И знаеш ли, каквото и да става, България наистина е най-хубавата зeмя на този свят. Дано някак успеем да я пренесем през времето. Всъщност, времето не съществува, но България я е имало и ще я има вечно. Тя е и моят избор. Накратко - хубаво е, да съм у дома.

Наде.

Здравей, Стани! :) Благодаря ти, наистина се радвам, че за кой ли път взех едно нелеко решение - да остана у дома. Вече ще имам повече време да чета блоговете, които обичам. И да пия от "хладните извори". Прегръдки!

Все повече се възторгвам от имената на нашите цветя - билки; всичко могат да изцелят - и душата ... Имена - омайничета!
Много ми харесаха стихотворенията, Наде, много! Поздрави и прегръдки!

П.П. Не знаех, че тези нежни цветенца са безсмъртничета, красиви са, и посланията им - пребъдване ...

Дъждовете понякога докарват неща изгубени отдавна...

Благодаря ти, Марианче, за милите думи! Обичам го това цветенце от дете, а и имената им, може би, не са случайни. Много ме зарадва, че поспря. Последното ти стихотворение е много твое, спонтанно и човешко, истинско... Вълнува. Като всичко, споделено от теб. Позволи ми, да го цитирам тук, при мен:

"И липите цъфтят

Казваш,
че съм тъжен човек.
Недей...
Виж как тичам по слънчеви улици –
залюляна в цъфтеж на липата.
Виж ме
как летя нависокото
и вятърът грабва
сълзата ми.
Плувам ей там – надълбокото
и рибка скрива тъгата
във соленото.
Ето ме –
тук съм, пред теб.
А очите ти, топлите,
носят утрото.
...
Спря дъждът."
Megg

Сърдечни поздрави и прегръдки на Морето! :)

Здравей, Павка! Драго ми е, че ми гостуваш. Ами, как да ти кажа - аз много обичам дъжд. Любимото ми състояние на материята е Водата. Наравно с Въздуха. Аз съм "въздух". Това, че дъждовете взеха жертви у нас, това, не разбрах, не мога да приема. Но, така е и в живота. Понякога, неща, по-точно хора, които най-много обичаш, на които най-много държиш, почти те убиват. И те правят по-силен, същевременно. Няма закони в Природата на нещата. На живите неща. Както и при големите дъждове... Разбрах те. Дай Боже!, благодаря. И на теб - всичко светло и добротворно от сърце!

У дома си имаш плътно присъствие. Поне за мен :)

И аз, Стани. Ние сме забравили, но сме избрали някога този дом, България, за наша родина. Колкото до моя избор, той е буквален - трети път избирам да се върна и остана тук. Три пъти за късмет, както казваше дъщеря ми, като беше малка. :) И знам, че това за мен е верния път, това е моят път. Ще ти призная нещо - истинската ми родина са именно Големите дъждове. Въобще, дъждовете. Благодаря ти, присъствието е взаимно! Прегръдки и до скоро, Стани!

А аз направо обожавам дъжда Наде! И не той стана причина за смъртта на толково сънародници, не управниците са виновни. Защо се гласят за властта, след като не притежават далновидност.

Природата е променена, пак от недалновидните управници - секат гори, изкореняват храсти, изхвърлят се вредни газове в атмосферата...

Дано дъждът да ни пробуди и да прочисти съзнанието ни, следващият път да направим по-добър избор!

Дано, Павка! Но нека не забравяме, като избираме, че хора, които избират да са политици, обикновено са по-семпли, по-ограничени, по-недалновидни. Когато един народ, една нация е в робство, това е друг разговор. Но на една политическа география, действат други закони. Над духовността надделява алчността, над честта и достойнството - егоизма и властолюбието, над националните интереси - онези, другите, за лично облагодетелстване. Знам, че звуча крайно, но това е истината. И не само у нас. Аз залагам на друго. На хората, които са направили друг избор за себе си - а именно на хора от нашата черга. Хора, които избират да бъдат учители, да работят за полза роду - без да бъдат заплащани. Като теб например. Твоите публикации за историята на България дават вече плод. Ето, BBC оповести преди време, че у нас, "в пределите на България е открит най-стария град в Европа" и т.н. А сега чужди учени заявяват отново, че: "България може да е люлката на западната цивилизация". Да, дъждовете пречистват, така е. И аз не се съмнявам в бъдещето на България. България ще пребъде. И когато говорим за ценностни ориентации, позволявам си, да препоръчам на моите приятели и читатели, да надзърнат в написаното от теб. :) Онези, които още не са те чели:

https://bg-bg.facebook.com/SparotokPavelSerafimov

http://sparotok.blogspot.com/

http://sparotok.blog.bg/

Надежда:)

:) А това е Дора Господинова от най-поетичното море - българското! Прегръдки, Доре! Радвам се, че отново сме заедно!

Поздрави и от мен, Надежда!

Сърдечни поздрави на Родопите, Васко и на милото ти семейство!

И на мене ми е любимо сухо цвете. При нас се намира на южния склон на планината, ниско долу, почти до пътя. Намирала съм и в Хисаря - между крепостните стени. Но не знаех, че се нарича безсмъртниче. Хубава игрословица! Поздрави!

Вие сте от Хисаря, хубав край. Аз съм копривщенка. И при нас се намираше, но вече не се намира, освен след пороите, които ни връхлетяха. Колкото до игрословиците, редя ги от 9 годишна. Ще ви споделя нещо. Когато майка ми замина за Копривщица (от 5 годишна живея в София), ми стана мъчно. Свечеряваше, заваля първи сняг и аз чух и записах първата "игрословица" (по вашите думи) в живота ми. Та оттогава. А този блог открих преди 5 години, когато загубихме мама. Затворих се в думите и този блог стана мой дом. Но няма по-голямо словослагателство от това на Природата, от Природата в нас, от това, как дъждът или слънцето ни подреждат. Нека ви поздравя с нещо старо, което носи името на това цвете:

БЕЗСМЪРТИЯ

Измислицата,
част от нашата природа...
Природната измислица
ни пречи понякога
да сме студени като студа
и топли като лава...
Забрава тя ни носи.
А ние сме хилядолетни
като самото време.
И пречи ни да бъдем време
измислицата в нас,
която
не можем да изтръгнем
без да пресушим
красивата походка
на сърцето...
Безсмъртието
на природната измислица!

Поздрави на Хисаря!

Ох, красиво! И мъдро! И аз съм за измислицата - онова, което ни отличава от безсловесните. Благодаря ти за одухотворения поетичен поздрав! И аз открих този блог в момент, в който трудно преживявах загубата на майка си /преди 9 месеца/. Приятелите тук ми помогнаха да преодолея празнотата.
А, да, не съм от Хисаря, но боготворя този град и когато имам възможност, идвам тук за 2-3 седмици или повече - колкото времето ми позволи, все пак съм работеща жена :))) Обичам Копривщица, този тайнствен, романтичен с вековечността си, уникален град.
Поздрави, мила непозната приятелко! Надявам се да се срещаме по-често!

Добре дошла, в Блог. бг., Венета! Съжалявам за загубата на майка ти... За мен, загубата на мама, си остана от непреодолимите. Радвам се, че се чувстваш добре тук. В карайна сметка, както казва Езра Паунд копнеем за сродни духове. И това е съвсем обяснимо. В Хисаря съм била отдавна, беше хубаво. Където и да ходим по света, носим себе си, своят си свят. Това научих дотук. Като че ли няма случайни избори. Човек трябва да слуша сърцето си. Общо взето няма по-верен разум. Винаги си добре дошла при мен. Сърдечни поздрави и на теб и до скоро!

всеобщата, в душите ни. Цвете, безсмъртниче, нежно и красиво, малко, но събрало в себе си цялата жажда за живот. Прегръщам те, Наденце!

Здравей, Майче! Докато има човеци като теб, ще има и безсмъртничета! И поети като теб... :) Прегръщам те!

Красиви стихове и нежно цвете с вълшебно име!
***
Позволявам си да напиша : Човек се чувства най-добре там, където е обичан, където е сърцето му ... :) !

Благодаря сърдечно! :) Позволявам си да кажа - Родината е там, където е сърцето ми. Родината е онова, което обичам, изборът на моето сърце. С "ЪТ" :) (Там, където съм родена, така записваме тройното придихание на древните, тройното "О"... В родния ми град, където няма море.)Три са моите родини - Копривщица, България и Канада. А прародината, която помня, са Големите дъждове. Има го в един разказ. "Никога не казвай никога":

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=479&WorkID=17182&Level=1

Има го в стотина мои стихове за дъжд. :)