НЯКОГА

Този човек
не съм го нямала
някога,
нито съм го имала
никога.
Не вярвам в хората,
но вярвам в Бог,
който не съществува
в нищо съществено.
Загубих вяра в човека,
но не загубих 
моята любов.
И тя танцува
в пламъците
на дъжда,
трака боси крака
във въглените
на земната горчивина,
с дъх на смирна
и на бадеми -
винаги цъфтящи,
дори наесен
в пожарите 
на небето.

31. 07. 2014.

снимка, моя - Н.И.

за мен е много специално... откривам свои размисли,
така красиво и силно изразени...
Прегръщам те !

Единственото, което можах да направя, Таничка, е да го запиша. Така ме връхлетя. Странно е. Виждаш, предизвиква мълчание. Благодаря ти за невероятните снимки от Пловдив, дано ги качиш и тук. Такова въздействие! Вълнуват... Чувствам се свързана с Тракия, макар да не я познавам добре, както Копривщица. Все пак, баба ми по бащина линия - баба Надежда, която не помня (напуска този свят, преди да се родя) е родом оттам. Всички други са стари копривщенски родове... Прегръщам те!

Don't stop dancing дори наесен:))
Горещ морски привет, Надя!:)

:) Обещавам, тази музика ще звучи вечно! Прегръдки на Бургас, Тинче!