Постинг
08.09.2014 17:19 -
ТАКАВА ЖЕНА
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 5917 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2014 18:30
Прочетен: 5917 Коментари: 12 Гласове:
90
Последна промяна: 08.09.2014 18:30
ТАКАВА ЖЕНА
Не обичам
граматиката,
скъпи,
никак
не обичам
граматиката.
Дори не знам
да говоря
така добре
чужди езици,
слабо пиша
на тях -
знам само моя.
Ако имам
замък -
строежът му е
невидим,
кулите му от въздух
се вдигат
до опасните
небеса.
Не ти трябва
такава жена,
скъпи,
как ще живееш
с такава жена.
Тагове:
Винаги съм смятал, че поезията е първата стъпка към съвършеното невербално общуване. Поздрави, Наде!:)
цитирайvladun написа:
Винаги съм смятал, че поезията е първата стъпка към съвършеното невербално общуване. Поздрави, Наде!:)
И аз. :) Поздрави, Влади! Всъщност, невербалното общуване е истинското общуване. Така мисля. Малко са хората, с които можеш да си помълчиш. Честито рождество Богородично! :)
необикновеност, естественост, интимност... и още на чувства
и мисли... толкова нежна ирония с философски подтекст...
Моля да извиниш спонтанните ми опити за нещо като анализ...
Обичам твоите стихове, мила приятелко !
Прегръдки !
цитирайи мисли... толкова нежна ирония с философски подтекст...
Моля да извиниш спонтанните ми опити за нещо като анализ...
Обичам твоите стихове, мила приятелко !
Прегръдки !
4.
malchaniaotnadejda7 -
3. stela50 - Такава жена... оригинално вплитане на реалност,
08.09.2014 23:37
08.09.2014 23:37
stela50 написа:
необикновеност, естественост, интимност... и още на чувства
и мисли... толкова нежна ирония с философски подтекст...
Моля да извиниш спонтанните ми опити за нещо като анализ...
Обичам твоите стихове, мила приятелко !
Прегръдки !
и мисли... толкова нежна ирония с философски подтекст...
Моля да извиниш спонтанните ми опити за нещо като анализ...
Обичам твоите стихове, мила приятелко !
Прегръдки !
Таничка, това е анализ, за който ти благодаря. А аз обичам теб! :) Прегръщам те и поздрави стария град, моля те. Отдавна не съм била. Толкова отдавна.
Явно само оня ненормалник Дерида, който й посвети цяла ,,Граматология'', ха-ха!
Вярно е, не се живее с такава жена: с такава жена се обича.
цитирайВярно е, не се живее с такава жена: с такава жена се обича.
lion1234 написа:
Явно само оня ненормалник Дерида, който й посвети цяла ,,Граматология'', ха-ха!
Вярно е, не се живее с такава жена: с такава жена се обича.
Вярно е, не се живее с такава жена: с такава жена се обича.
Здравей! :) Жак си е ок. Ето сега у нас започва световният конгрес по семиотика. Няма да повярваш, как зададох въпросите на един от водещите семиотици на този и миналия век - проф. Винфрид Нъот. Бе убеден, че съм семиотик. Беше забавно. Чак след разговора с него и с Умберто Еко започнах да чета Пърс и видях, че той е изписал томове върху това, което питах. Същото е и с живота. И от уважение към теб, ще бъда откровена. Всеки би могъл да живее с "такава жена" като моята лирична героиня. Но малко биха се осмелили. Трябва да са като Чарлс Пърс. Примерно. :) Имаше един много хубав филм с големи актъори. Казваше се "Лъвът през зимата". Аз знам едно. През зимата, лъвовете сънуват златните си сънища. Приятно ми е, че ми гостуваш и ти давам веднага линка към този символен разговор, който се казваше другояче, но в Литературен вестник, моите колеги и приятели го промениха на "Знаците имат своя собствена воля":
http://www.slovo/showwork.php3?AuID=479&WorkID=17505&Level=2
Мисля, че беше "Знаците - мост към свободата", но не мога да бъда сигурна.
ps Да, "Знаците - мостове към свободата". Така беше. Ето, говорим за знаци, за едно и също нещо, но понякога разликата е от земята до небето. Когато тази собствена воля (защото символите не остаряват с времето, те само се обогатяват смислово и т.н.) престане да бъде само избор, а стане природа, същност, то тогава човек се превръща в Ангел и може да бъде свободен. Примерно. :) Така е и с всичко останало. В това няма никакво съпротивление. В природата няма две еднакви листа. Но ние можем да създаваме знаци, нови символи и можем да превърнем старите в мостове към свободата. Ние сме ангели, но избираме да бъдем хора. :) Няма принуда. Има една тъмна природа на навика, инерция, страх. И т.н. Но изборът продължава да ни принадлежи. Все още.
бе в рамките на шегата, разбира се. Като филолог, няма как да се размина без граматиката. Колкото до Дерида, ценя високо приноса му в тълкуването и популяризинето на Хайдегер, както и оригиналната му идея за читателя като съ-автор, доколкото тълкувайки даден текст, читателят създава нова интерпретация, нов текст, нов знак, ако щеш.
В този ред на мисли, твоето великолепно, ,,знаково'', бих казал, стихо ме провокира към една нова смисло-различителна линия: тази между живота-всекидневие и живота-съзерцание/ обич/. Твоята героиня настоятелно повтаря, че ,,не обича граматиката...никак не обича граматиката'', но обича ,,невидимия замък'', ,,кулите от въздух'' и...,,опасните небеса''. Иначе казано, тя е човек на съзерцанието, тя е от хората, които обичат. Нейният живот е живот в обичането, живот-съзерцание а не живот-всекидневие. Ако човекът на всекидневието/,,всекидневникът''/ е потопен в случките и събитията наоколо, то съзерцателят е потопен в преживяванията и обичта. Ето това имах предвид, споделяйки, че с такава жена не се живее/ тя е далеч от живота-всекидневие, ,,не обича граматиката'', разбирай - прагматиката, емпириката, всекидневието/, а се обича, т.е с-поделя се обич, ценности, културни и духовни потребности и преживявания/.
С интерес прочетох интервюто ти с проф. Ньот. Две неща ме заинтригуваха: идеята за прогностичността на знака, в качеството му на потенция, очакване/ Пърс/ и тезата му за автономността и собствената воля на знака.
Колкото до прагматика Пърс, заслужава внимание категоризацията му на знаците на икони/уподобяване/, индекси/ диря/ и символи/ конвенция/. В метафизиката му мен лично ме впечатляват идеите му за непрекъснатостта на времевия поток/ сетих се за Бергсон/, стихизма/ случайността в битието/, като и агапизма/ любовта като ключов вселенски енергиен източник/.
За волята съм напълно съгласен с теб - без нея сме нищо!
Поздрави и Приятна вечер!
цитирайВ този ред на мисли, твоето великолепно, ,,знаково'', бих казал, стихо ме провокира към една нова смисло-различителна линия: тази между живота-всекидневие и живота-съзерцание/ обич/. Твоята героиня настоятелно повтаря, че ,,не обича граматиката...никак не обича граматиката'', но обича ,,невидимия замък'', ,,кулите от въздух'' и...,,опасните небеса''. Иначе казано, тя е човек на съзерцанието, тя е от хората, които обичат. Нейният живот е живот в обичането, живот-съзерцание а не живот-всекидневие. Ако човекът на всекидневието/,,всекидневникът''/ е потопен в случките и събитията наоколо, то съзерцателят е потопен в преживяванията и обичта. Ето това имах предвид, споделяйки, че с такава жена не се живее/ тя е далеч от живота-всекидневие, ,,не обича граматиката'', разбирай - прагматиката, емпириката, всекидневието/, а се обича, т.е с-поделя се обич, ценности, културни и духовни потребности и преживявания/.
С интерес прочетох интервюто ти с проф. Ньот. Две неща ме заинтригуваха: идеята за прогностичността на знака, в качеството му на потенция, очакване/ Пърс/ и тезата му за автономността и собствената воля на знака.
Колкото до прагматика Пърс, заслужава внимание категоризацията му на знаците на икони/уподобяване/, индекси/ диря/ и символи/ конвенция/. В метафизиката му мен лично ме впечатляват идеите му за непрекъснатостта на времевия поток/ сетих се за Бергсон/, стихизма/ случайността в битието/, като и агапизма/ любовта като ключов вселенски енергиен източник/.
За волята съм напълно съгласен с теб - без нея сме нищо!
Поздрави и Приятна вечер!
lion1234 написа:
бе в рамките на шегата, разбира се. Като филолог, няма как да се размина без граматиката. Колкото до Дерида, ценя високо приноса му в тълкуването и популяризинето на Хайдегер, както и оригиналната му идея за читателя като съ-автор, доколкото тълкувайки даден текст, читателят създава нова интерпретация, нов текст, нов знак, ако щеш.
В този ред на мисли, твоето великолепно, ,,знаково'', бих казал, стихо ме провокира към една нова смисло-различителна линия: тази между живота-всекидневие и живота-съзерцание/ обич/. Твоята героиня настоятелно повтаря, че ,,не обича граматиката...никак не обича граматиката'', но обича ,,невидимия замък'', ,,кулите от въздух'' и...,,опасните небеса''. Иначе казано, тя е човек на съзерцанието, тя е от хората, които обичат. Нейният живот е живот в обичането, живот-съзерцание а не живот-всекидневие. Ако човекът на всекидневието/,,всекидневникът''/ е потопен в случките и събитията наоколо, то съзерцателят е потопен в преживяванията и обичта. Ето това имах предвид, споделяйки, че с такава жена не се живее/ тя е далеч от живота-всекидневие, ,,не обича граматиката'', разбирай - прагматиката, емпириката, всекидневието/, а се обича, т.е с-поделя се обич, ценности, културни и духовни потребности и преживявания/.
С интерес прочетох интервюто ти с проф. Ньот. Две неща ме заинтригуваха: идеята за прогностичността на знака, в качеството му на потенция, очакване/ Пърс/ и тезата му за автономността и собствената воля на знака.
Колкото до прагматика Пърс, заслужава внимание категоризацията му на знаците на икони/уподобяване/, индекси/ диря/ и символи/ конвенция/. В метафизиката му мен лично ме впечатляват идеите му за непрекъснатостта на времевия поток/ сетих се за Бергсон/, стихизма/ случайността в битието/, като и агапизма/ любовта като ключов вселенски енергиен източник/.
За волята съм напълно съгласен с теб - без нея сме нищо!
Поздрави и Приятна вечер!
В този ред на мисли, твоето великолепно, ,,знаково'', бих казал, стихо ме провокира към една нова смисло-различителна линия: тази между живота-всекидневие и живота-съзерцание/ обич/. Твоята героиня настоятелно повтаря, че ,,не обича граматиката...никак не обича граматиката'', но обича ,,невидимия замък'', ,,кулите от въздух'' и...,,опасните небеса''. Иначе казано, тя е човек на съзерцанието, тя е от хората, които обичат. Нейният живот е живот в обичането, живот-съзерцание а не живот-всекидневие. Ако човекът на всекидневието/,,всекидневникът''/ е потопен в случките и събитията наоколо, то съзерцателят е потопен в преживяванията и обичта. Ето това имах предвид, споделяйки, че с такава жена не се живее/ тя е далеч от живота-всекидневие, ,,не обича граматиката'', разбирай - прагматиката, емпириката, всекидневието/, а се обича, т.е с-поделя се обич, ценности, културни и духовни потребности и преживявания/.
С интерес прочетох интервюто ти с проф. Ньот. Две неща ме заинтригуваха: идеята за прогностичността на знака, в качеството му на потенция, очакване/ Пърс/ и тезата му за автономността и собствената воля на знака.
Колкото до прагматика Пърс, заслужава внимание категоризацията му на знаците на икони/уподобяване/, индекси/ диря/ и символи/ конвенция/. В метафизиката му мен лично ме впечатляват идеите му за непрекъснатостта на времевия поток/ сетих се за Бергсон/, стихизма/ случайността в битието/, като и агапизма/ любовта като ключов вселенски енергиен източник/.
За волята съм напълно съгласен с теб - без нея сме нищо!
Поздрави и Приятна вечер!
Благодаря ти, трогваш ме, много мило тълкуване! Утре ще те чета внимателно, сега е късно, но бих искала да те поздравя с една мисъл на Нютон, която току що прочетох при моя приятелка:
"Ние изграждаме твърде много стени и недостатъчно мостове."
Isaac Newton
Радвам се, че ти си от строителите на мостове. :) Сърдечни поздрави и благодаря!
няма нужда от граматика. Словоредът е чувства, няма дори думи, просто въздухът се насища с послания. Красиво си го казала! Усмивки от мен!
цитирай
10.
malchaniaotnadejda7 -
9. makont - Наденце, Такава жена, ами когато пише сърцето,
11.09.2014 18:20
11.09.2014 18:20
makont написа:
няма нужда от граматика. Словоредът е чувства, няма дори думи, просто въздухът се насища с послания. Красиво си го казала! Усмивки от мен!
:) Благодаря ти, Майче. Заради това "казване" живея. Животът, моят живот, е тук, в него, и който не ме разбере тук, никога не би ме разбрал. Много лесно отказвам хората, дистанцирам ги, за да си осигуря тишината, в която мога да чувам това, което записвам. Нещо в мен издига инстиктивно стени до небето и то в името именно на свободата да чувам. Свободата на мълчанието, на тишината, в която мога да бъда себе си. За нея съм готова да пожертвам почти всичко останало. И обикновено успявам. И за това говоря в "Такава жена". Както и да е, излишно е, ти винаги си ме разбирала. Хайде, искам да прочета нещо от теб! :) Поздрав с тази песен, която много ми харесва. Прегръщам те и лъчезарна есен!
ето, ,,хвърлям'' ти един мост към блогрола си: виж последното включено заглавие/,,Интересна книга, интересен прочит''/. Като ,,ловец на времето'', може би ще те заинтригува един Институт за ,,стопанисване'' на миналото.
Поздрави и Усмихнат ден!
цитирайПоздрави и Усмихнат ден!
lion1234 написа:
ето, ,,хвърлям'' ти един мост към блогрола си: виж последното включено заглавие/,,Интересна книга, интересен прочит''/. Като ,,ловец на времето'', може би ще те заинтригува един Институт за ,,стопанисване'' на миналото.
Поздрави и Усмихнат ден!
Поздрави и Усмихнат ден!
Благодаря ти сърдечно, ще погледна, да, заслужава си. Ще разкажа и за моето пребиваване в Германия, свързано с това, за което говориш. Тогава завеждах издателската дейност на "Работилница за книжнина" и във в. "Анти" и в. "Детонация" - (вече го закриха) имах поредица публикации и репортажи по тази тема. Ние има много, ама много да учим от тях. Сега нямам време, но ти благодаря, при първа възможност ще се запозная с текста. Хубава вечер на теб и радостни събота и неделя! До скоро!
Тогава решихме да открием в България институцията на паметта - "Институт за близкото минало". Участваха Христо Христов, Христо Троански, проф. Георги Марков, брат му, Дянко Марков, проф. Пламен Цветков, Васил Станилов, проф. Георги Фотев... надали мога да ти изброя тук всички, имахме пресконференция, но накрая започнаха спорове и повечето се отказаха, така че други колеги основаха тази институция. Дими Паница и проф. Ивайло Знеполски я продължиха. Разбира се, успяхме в някои отношения - поне да осветлим белите полета на българската история, на най-новата ни история. Посветих 5 години от живота си на това, работих денонощно, но издадохме поредицата, тетралогията "Писахме да се знае" и двуезичното издание "Памет за утре". Стефан Куртоа нарече "Памет за утре" на френската му премиера - "Българската черна книга на комунизма". Беше едно от най-четените заглавия на "Асошиейтед Прес". Даваш ми идея да публикувам моите впечатления, репортажите ми от пребиваването в Германия, в института "Хана Аренд", за която ти имаш чудесен постинг. Ето и поздрав за мостовете от моя скъп приятел и колега Николай Кънчев в този контекст:
"ЕТИКЕТ
Който хвърля с мисълта си мост към другия отсрещен
бряг,
рискува да не се удави в търсената радост.
Затова,
ако държи на свободата, окованият не се обвързва никога
със своите вериги."
Николай Кънчев
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43566
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА