ЗА И ПРОТИВ

Между книгите
и сънищата
проскърцва
корабът на епохите -
Титаник потъна
да живее Титаник!
Който губи печели -
пилееш ли време
оставаш във времето.
Отесня 
тази галактика,
все по-трудно
се диша,
все по-лесно
се пише.
Когато спре
да си спомня
ще заживее 
наистина.

7. X. 2014.

Johannes Vermeer

Поздрави, Надя !

Знаех си аз! :) Доверие в Надеждините "антиноми -и". Благодаря, Таничка! Да, Вермер от Делфт изписва на картите, които рисува, векове преди това с прецизност, достъпна за днешната картография, неоткрити, непознати за съвремието му земи. С Рембранд и особено с Ван Гог - Вермер от Делфт е един от любимите ми художници. Прегръдка за Пловдив!

Прекалено пунктуационното - прекалено трудно, прекалено безнадеждно и слабо.

Хм-м-м, зелената ми коза е нищо пред тази загадка тук: книги, сънища и спомени- на границата, пространство и време - без граници, трудно потъващ Титаник , лесно пишещ поет - и призив към всеобщо безпаметство като път към истинския живот... Много пъти четох тези стихове - харесват ми, но ми трябва код - а може би дори отпратка към по-цялостна естетическа програма- както по неписано правило правят всички символисти:)))
Поздрави, Наде, с пожелание за хубав следобед! Усмивки!

Благодаря за искреността, Стани. Аз съм против. Бях на крачка да го кръстя "Антиноми", но го оставих така, за бъда по-ясна. Пунктуацията пречи, препъва, учестява дишането и в края на краищата задушава, убива. Защо съм против? Не, заради равновесието, невъзможно без "за". А защото съм за живот, по-безкраен от смъртта. Защото съм против съня и противно на общоприетото, дори от най-модерни съвременни мислители, смятам, че ние спим, че аз спя (хайде да избегна обобщенията). Будна съм единствено, когато чувам и успявам да за-пиша това, което чуя. Останалото е себеироничен автоантином и в името на аз<->за.

;)))))))))))))))))))))))))))))
Това беше шега, мила Надежда! Да си върна закачката за козата:)))
И АЗ СЪМ "ЗА"!

Страшно ми допадна твоята философия! Конкретиката не само че не дава представа за цялото, но я и размива, задълбавайки в детайлите. Най-важното, същностното, е невидимо за очите, неподвластно на разума. Големите неща се правят без мисъл за времето, пространството и усилията. От историята на човечеството знаем, че безпаметството на епохите е раждало най-титаничните личности, най-големите герои.
"Разумът е обречено усилие да се познае абсолютното."/И. Кант/
Топло или студено???
Поздравления!

:) Здравей, Вени! "Няма абсолютна истина" - ето ти код. Мисля, че е достатъчен. Отвъд Кант и четирите му антиномии. Играя си с времето на прескочикоза. Сърдечни поздрави!

Слушай, Вени, толкова малко чета, но заради теб, ще взема да прочета отново поне "Критика на чистия разум". Не може 15 годишен човек да си въобразява, че е прочел Кант. Макар че не бих се учудила. Горещо! :)

скъпа! Но пък що за поезия е онази, която заобокаля дълбините на мисълта, за да се къпе в плитките води на лишената от мисъл изящна словесност? Не беше ли тъкмо Достоевски оня, който патетично прозря, че поезията също е философия, само че нейният ,,най-висш градус''!
Е, нека поплуваме заедно в дълбоките чисти и прозрачни води на ,,самите неща''.
Има антиномии и антиномии: едни са плод на банални логически грешки, други, от по-висш тип, са опит за постигане на Съ-щото като неделима цялост.
Когато кажа, че обичам плодове и сливи, напр., аз допускам елементарната логическа грешка да смесвам родово и видово понятия. Когато кажа обаче, че топлото и студеното не са антиномии, противоположности, а СТЕПЕНИ на едно и също нещо - температурата - аз правя точно това - стремя се да постигна Същото.
Една ярка илюстрациция на същото това движение от света на дуалността и антиномиите към света на недуалното автентично присъствие се явява и твоето непосредствено и дълбоко проницателно стихо: ,,...когато спре да си спомня, ще заживее наистина''. Преведено на прост език, когато минем отвъд ,,за'' и ,,против'', отвъд антиномиите, се озоваваме в света на ,,самите неща'', на ,,истинското живеене''.
Удоволствие бе за мен да поплуваме заедно!

Здравей, Джошкун! Моето време е и твое време, макар че времето не съществува без съществото в никой от възможните познати нам смисли - физически, математически, философски. Така щедро приети, именно пространството и времето поставят универсални ограничения, които са измислени и невъзможни. И все пак за свободната ни воля е необходимо нашето присъствие. Така, че, благодаря ти за присъствието и за хубавия и мъдър коментар. Поздрав с едно старо мое тристишие, което си спомних сега:

Бях "цезар"
в минали животи
днес съм граница.

Хубава вечер и до скоро, приятелю!

ps Като говориш за "топлото и студеното", си спомних още нещо старо - поздрав и с него! :)

СВЕТЛИНА И СЯНКА

Студът и горещината -
едно и също нещо -
Баланс на силите -
светлина и сянка,
огън и лед.
С червени коси от залез
не искам да видя
себе си,
нито своята сянка.
Искам да видя теб.

8. 07. 2012.

В стиха май няма "за и против"...за мен е стих "наблюдение"...Хареса ми!

Баланс, хармония, пълнота, красота - една прекрасна метафизика в стихове!
Аз вече те видях - ,,такава''!

Да, няма. :) Здравей, Усмивчице! Благодаря ти, сърдечни поздрави! Много хубава песен... :)

Благодаря сърдечно Джошкун. Поздрави и благодаря за прекрасните коментари!

Не съм ти коментирал досега и си мисля, че съм грешал. Този път не се сдържах и ти казвам едно ЗА.
ЗА за трудното дишане!
Но трябва да дишаме, колкото и да е тясна галактиката. Трябва и да пишем, въпреки лесното според теб писане.
ЗА за заживяването наистина...
С една дума - хареса ми!

Привет Вал, благодаря ти! Много се радвам, че ми гостуваш, винаги си добре дошъл, нали ти първи ме посрeщна и коментира първия ми постинг в Блог бг преди 4 години. Да, и аз съм ЗА вярата, ЗА надеждата, ЗА милосърдието. И когато на човек му е трудно, идва Вал и ти казва:"ЗА" :) Поздрав за теб с тези прастари завети за силата на вярата, която никога не бива да губим:

"И ако някога се озовем в момент на слабост и маловерие, тогава нека поискаме и ние от Господа, това което поискали и апостолите: “Усили у нас вярата. А Господ им рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала” (Лук. 17:5-6)."

"И тъй, това, че вярата не е рожба на чудото, но чудото е рожба на вярата, го виждаме на много места в Новия Завет. Нека си спомним какво каза Христос на стотника: “Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час” (Мат. 8:13). Какво каза на слепците? “Нека ви бъде по вашата вяра” (Мат. 9:29). Какво каза на учениците си, когато те го попитаха, защо не са успели да изгонят беса от страдащия човек: “Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно” (Мат. 17:20)."

Благодаря ти, Вал!