Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
12.10.2014 11:32 - В ЖИТАТА СЕВЕРНИ НА АНГЛИЯ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 6538 Коментари: 11 Гласове:
96


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 В ЖИТАТА СЕВЕРНИ НА АНГЛИЯ


И съзерцавам -
паяжинни нишки
ме свързват със света
огромен -
хипотетичната ми
сянка
събира светлината
на ноември,
като копняна 
някога реколта,
когато сенките далечни
над блатата
над скръбните морета
възкресиха
пак женски плач
и скръб по нищото,
а ризницата моя
отшумя
в житата северни
на Англия.


12. X. 2014.
image
image




Гласувай:
96



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Пак ще се борим, Наде, ще нападаме и ...
12.10.2014 13:16
Пак ще се борим, Наде, ще нападаме и ще се браним - Северна Ирландия не се отличава с особено миротворство:))) Ризниците още ще ни трябват.
Права си, че животът е сянка и само тънки паяжинни нишки ни свързват със света - толкова е просто - и толкова трудно да го разберем и приемем.
Задълбаваш в индивидуализма - харесва ми колко надълбоко бъркаш...или си въобразявам, че те чувствам - ти си знаеш. Но определено ми харесва!
Поздрави и слънчеви усмивки за теб, нежно цвете на идеализма! Прегръдка!
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. donchevav - Пак ще се борим, Наде, ще нападаме и ...
12.10.2014 14:09
donchevav написа:
Пак ще се борим, Наде, ще нападаме и ще се браним - Северна Ирландия не се отличава с особено миротворство:))) Ризниците още ще ни трябват.
Права си, че животът е сянка и само тънки паяжинни нишки ни свързват със света - толкова е просто - и толкова трудно да го разберем и приемем.
Задълбаваш в индивидуализма - харесва ми колко надълбоко бъркаш...или си въобразявам, че те чувствам - ти си знаеш. Но определено ми харесва!
Поздрави и слънчеви усмивки за теб, нежно цвете на идеализма! Прегръдка!

Благодаря ти сърдечно, Вени! :) Не знам, в какво задълбавам, наистина. Обичам есента, родена съм през есента, обичам светлината. Всъщност, нищо не се е случило. Погледнах от балкона, как баща ми върви, видях сянката му, осветена от слънцето и... си спомних, по-точно "чух" това горе и го записах. Когато чуя нещо, което чувам все по-ясно и по-ясно, само тогава го записвам. Това е. Когато го "осезавам", всъщност му принадлежа докрай. То на мен, никога. И ето, спомних си пак нещо мое, старо, публикувано първо тук, разбира се. Поздрав с него и радостна неделя на теб! Благодаря ти! :)

ЕДИНОСЪЩНИ

Едни и същи
като Бог сме -
дори да вярваме
в различни богове
сме единосъщи
на него -
единосъщният
Отец наш -
Ние приличаме
на него
той на нас -
никога

10. 07. 2013
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - & - 1. donchevav - Пак ще се борим, Наде, ще нападаме и ...
12.10.2014 14:44
ps Вени, колкото до "индивидуализма" и подмолите на "дълбокото", ще се опитам да ти отговоря с това, че севера, северните птици, северните морета отдавна се появяват изневиделица при мен. Смешното е, че чак след като запиша нещо такова, тръгвам да търся, да чета, да си го "обяснявам"- откъде накъде, защо е "дошло"? И се е случвало да се изненадвам, като "открия" нещо, което прочитам, виждам за първи път, но което така ме грабва, зазвучава ми така познато, до степен да знам, че да, това исках да кажа, така трябва, че ми принадлежи някак. Това е всъщност при повечето хора. Бях малка, когато чух този "северният" "ритъм", сякаш чувах как трополят конете, как се вдига морето... Ще се опитам да си го спомня в твоя чест и ще го добавя довечера тук. Едно от първите в този ред. Засега отговарям с нещо по-скорошно:

http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2011/07/19/bylnuvane.786501

БЪЛНУВАНЕ

Мирише
на пресен хляб
и вино -
Сигурно бълнувам
думи,
или бленувам
северни морета,
и корабът на люта зима
да прекосява
тъмните ми мисли,
подобно жито изкласило
под земното небе.

19. 07. 2011.

цитирай
4. donchevav - Мила Наде, благодаря ти за споде...
12.10.2014 15:29
Мила Наде, благодаря ти за споделеното - а всяко от стихотворенията само по себе си е бисер. Едва ли това е просто deja-vu, сигурно е голям кръстът, който носиш, сигурно е тежък и непоносим за сам човек. Но избраните винаги са самотни - или неразбрани и отхвърени, или сами избрали отшелничеството... Северните морета, корабът, изкласилото жито са видения, които са тревожели твоя дух още през 2011 г., а ти казваш, че и преди това си писала тематично подобни стихове. Видях от таговете ти тези топоси, които споменах в коментара си, но явно не те са важните. Стискам ти палци, моя приятелко - записвай всичко, което чуеш или ти се внушава - пък да видим! Прегръдка!
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - 4. donchevav - Мила Наде, благодаря ти за споде...
12.10.2014 16:10
donchevav написа:
Мила Наде, благодаря ти за споделеното - а всяко от стихотворенията само по себе си е бисер. Едва ли това е просто deja-vu, сигурно е голям кръстът, който носиш, сигурно е тежък и непоносим за сам човек. Но избраните винаги са самотни - или неразбрани и отхвърени, или сами избрали отшелничеството... Северните морета, корабът, изкласилото жито са видения, които са тревожели твоя дух още през 2011 г., а ти казваш, че и преди това си писала тематично подобни стихове. Видях от таговете ти тези топоси, които споменах в коментара си, но явно не те са важните. Стискам ти палци, моя приятелко - записвай всичко, което чуеш или ти се внушава - пък да видим! Прегръдка!

Мила Вени, благодаря от сърце! Радвам се, подарък е, че възприемаш моите "записки". Колкото до това, дали са deja-vu, не, разбира се, при мен това е начин на живот, който съзнателно или не, живея от 9 годишна, когато заваля един първи сняг и записах нещо за снежинките. Затова ти казах - има го при всички хора. Както и кръста, за който говориш, го носи, има го, всеки от нас. Кръстът носи нас и ние го носим него, затова може би, сме едновременни и навсякъде (и преносно и буквално "топонимно") в своите "внушения". Не, защото съм много религиозна, по-скоро вярваща и само донякъде набожна, мисля си, че по-важното е наистина, какво ще изберем - "живот, по безкраен от смъртта" (цитирам Маркес) или животец, живуркане. Позволи ми да припомня в този дух, казаното от Христос (поне така е записано):

"Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословенията и проклятията; затова изберете живота, за да живееш ти и потомството ти…” /Второзаконие 30:19/

Прегръдка и едно много хубаво циганско лято за теб!

пс ("таговете" често идват, след като съм си въобразила, че донякъде съм "наясно" със себе си. С други думи, започвам с това, с което повечето хора завършват. Нещо такова. А може би така е с поезията понякога, друг ред на мислене.)
цитирай
6. stela50 - Обичам тези стихове, с нанизани като мъниста
12.10.2014 18:09
чувства и мисли, намерили точното място, приютили минало,
моментно и пътуващи в реалността на бъдещето...
Красива поезия, силна, нежна, послание от високо...
Прегръдки, Надя !
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - 6. stela50 - Обичам тези стихове, с нанизани като мъниста
12.10.2014 18:39
stela50 написа:
чувства и мисли, намерили точното място, приютили минало,
моментно и пътуващи в реалността на бъдещето...
Красива поезия, силна, нежна, послание от високо...
Прегръдки, Надя !

Здравей, скъпа Таничка! Благодаря ти! Ако даде Бог време, дано се сродя с "реалността на бъдещето", която така прекрасно припомняш... Благодаря ти, прегръщам те!
цитирай
8. megg - Невидим, но - така осезаем
12.10.2014 21:56
е храмът на словата, в който вграждаш душата си. Харесвам стиховете ти, мила Наде, създадени с любов, съзерцание, проникновение; видения, които оживяват, преодоляват времена и пространства, раждат нови светове - така ги усещам и ти желая една много, много светла седмица!
Прегръдки, Наде!
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - 8. megg - Невидим, но - така осезаем
12.10.2014 22:46
megg написа:
е храмът на словата, в който вграждаш душата си. Харесвам стиховете ти, мила Наде, създадени с любов, съзерцание, проникновение; видения, които оживяват, преодоляват времена и пространства, раждат нови светове - така ги усещам и ти желая една много, много светла седмица!
Прегръдки, Наде!

Здравей, мила Марианче! Много ме зарадва, благодаря ти, трогна ме! Прегръщам те с много обич и така ми се иска да сме сега в един град и утре да се видим и поразходим край моренцето, да пием кафе... :) Толкова неща имаме да си кажем. И аз се радвам много като чета твоите откровения, твоите искрени и истински образи и думи и някак остават в мен, чувствам се после лека, светла и по-добра. Поздрави на Моренцето и до скоро, Марианче!
цитирай
10. lion1234 - Съзерцавайки ,,житата северни...
13.10.2014 21:00
на Англия'' и сенките, възкресили ,,скръбта по нищото'', моята виртуална екскурзия ме отведе още по на север в оня загадъчен ,,Firth of Forth''/ ,,Заливът на река Форт''/ на източното крайбрежие на Шотландия, възпят от Genesis в песента им ,,Firth of Fifth''/https://www.youtube.com/watch?v=SD5engyVXe0/, включена като част от албума им с многозначителното заглавие ,,Selling England by the pound''. Историята на песента е пълна загадка: възпява смъртта на загинали в залива моряци, но всичко е забулено от средновековна мистика, метафори, символи, игра на думи/ Форт е заменено от Фифт, ,,петата загадъчна река''/ - там срещаш Пастира, стадото, Нептун, чакащ своята поредна жертва/ впрочем долу под видеото е даден и целият този мистичен текст/. И сякаш поантата леко открехва вратата:
The sands of time were eroded by
The river of constant change - Реката на вечната промяна /размива песъчинките на времето.
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - 10. lion1234 - Съзерцавайки ,,житата северни...
14.10.2014 00:00
lion1234 написа:
на Англия'' и сенките, възкресили ,,скръбта по нищото'', моята виртуална екскурзия ме отведе още по на север в оня загадъчен ,,Firth of Forth''/ ,,Заливът на река Форт''/ на източното крайбрежие на Шотландия, възпят от Genesis в песента им ,,Firth of Fifth''/https://www.youtube.com/watch?v=SD5engyVXe0/, включена като част от албума им с многозначителното заглавие ,,Selling England by the pound''. Историята на песента е пълна загадка: възпява смъртта на загинали в залива моряци, но всичко е забулено от средновековна мистика, метафори, символи, игра на думи/ Форт е заменено от Фифт, ,,петата загадъчна река''/ - там срещаш Пастира, стадото, Нептун, чакащ своята поредна жертва/ впрочем долу под видеото е даден и целият този мистичен текст/. И сякаш поантата леко открехва вратата:
The sands of time were eroded by
The river of constant change - Реката на вечната промяна /размива песъчинките на времето.


Прекрасен текст, благодаря ти! И все пак, Джошкун, колко привидна е тази константна промяна. Привидността й е вечна! Но аз знам разковничето - един добър урок от играта на думи, на земи, държави и символи, днес ме доведе до тишината на едно мирно небе, високо колкото хляба на светлината и там, в шума на житата и в онзи така пресилен женски плач и скръб по нищото, нищо, колкото едно царство или господарство, разбрах не, почувствах, че тук сме, за да знаем и помним, дори без да го повторим, че:

"Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина."
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3267409
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566