Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
06.12.2014 13:53 - ТИ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 9008 Коментари: 18 Гласове:
92


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ТИ

Кой път?
Този с розите
или този с бодлите -
фанфари, арфи, боен рог,
тимпани, тъпани, барабани
или тишина, мълчание?
Тежат ти думите -
някога дом,
днес приют
за бездомници.
Всяка буква
на своя си кръст -
не иска да знае
тези езици
иска 
да ги забрави.


3. XII. 2014.




Гласувай:
94
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Честит празник, скъпа Наде! И ша...
06.12.2014 15:58
Честит празник, скъпа Наде! И шаранът мълчи... а е спасил св. Никола...И преди това, и после не продумал дума - но запушил с тялото си пробойната... И сега мълчи - като жертвена кръв, като изкупление за празника... Мълчанието може да има различни измерения.
Но съм раздвоена...шаранът си е шаран. На човека е дадено словото, да го свързва, не да го разединява със света. Нека то не идва с фанфари и с барабани, с рози - нека бъде приют и кръст, но да помни поне един език - на доброто сърце. Нищо друго извън човешкото общуване не оправдава компромиса да ни има в света.
Макар че, знам ли…
Ем. Попдимитров има едно стихотворение, посветено на Ем. Сведенборг, /когото впрочем любимият ни с тебе трети Емануил /Кант/ върло критикува/:
Отключил в раковината море,
четеше ти небесното везмо -
дъгата хор на ангелите бе,
в дърво и камък виждаше писмо.
Дълбаеше ти в ледни самоти
на златното мълчание рудà
и в естеството, и в душата ти
на Степените пътя разгада.
Върховно познание в мълчанието…и в страданието…”Общуването е фикция, мнима проекция на нищото върху пространството, в което съществуваш само ти.” Красива философия…Но не е за мене – моят език ме тегли да бърборя и бърборя – как бих оцеляла в мълчанието…няма шанс:)))))
А ти си друго. Ти си malchaniaotnadejda. Хубави стихове, Наде, дълбоки, лаконично формулиращи основни истини. Поздрави! Весела съботна вечер ти желая! Усмивки!
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. donchevav - Честит празник, скъпа Наде! И ша...
06.12.2014 17:24
donchevav написа:
Честит празник, скъпа Наде! И шаранът мълчи... а е спасил св. Никола...И преди това, и после не продумал дума - но запушил с тялото си пробойната... И сега мълчи - като жертвена кръв, като изкупление за празника... Мълчанието може да има различни измерения.
Но съм раздвоена...шаранът си е шаран. На човека е дадено словото, да го свързва, не да го разединява със света. Нека то не идва с фанфари и с барабани, с рози - нека бъде приют и кръст, но да помни поне един език - на доброто сърце. Нищо друго извън човешкото общуване не оправдава компромиса да ни има в света.
Макар че, знам ли…
Ем. Попдимитров има едно стихотворение, посветено на Ем. Сведенборг, /когото впрочем любимият ни с тебе трети Емануил /Кант/ върло критикува/:
Отключил в раковината море,
четеше ти небесното везмо -
дъгата хор на ангелите бе,
в дърво и камък виждаше писмо.
Дълбаеше ти в ледни самоти
на златното мълчание рудà
и в естеството, и в душата ти
на Степените пътя разгада.
Върховно познание в мълчанието…и в страданието…”Общуването е фикция, мнима проекция на нищото върху пространството, в което съществуваш само ти.” Красива философия…Но не е за мене – моят език ме тегли да бърборя и бърборя – как бих оцеляла в мълчанието…няма шанс:)))))
А ти си друго. Ти си malchaniaotnadejda. Хубави стихове, Наде, дълбоки, лаконично формулиращи основни истини. Поздрави! Весела съботна вечер ти желая! Усмивки!

Благодаря ти, скъпа Вени и честит Никулден! :) Радостен празник и на теб, днес е особен ден за мен, ние копривщенките сме смешни жени - уж бърборим, но си обичаме дома и волно или неволно пазим традициите. Шаранът е готов - с орехи и лучец по една прастара рецепта на Пенка Чолчева. :) Не знам, дали си я чувала, но книгата е издадена една година преди да се родя. Има доста добри рецепти между другото. Мама, светла й памет! ни отгледа с тази книга, но си имаше и нейни си "тетрадки" с рецепти. Не, общуването не е фикция, разбира се, стига да срещнеш сродни духове. Общуването направо си е празник, особено ако има, с кого да си помълчиш. Едно такова тихичко, топло и много светло! :) Наздраве и светъл Никулден на теб, Вени! Хубаво е, че ми гостува! И догодина със здраве - за много години!
цитирай
3. donchevav - :)))))) Пенка Чолчева. . . Да, знам ...
06.12.2014 20:46
:)))))) Пенка Чолчева...Да, знам я, имам две нейни книги - "Готварска книга" и "Българска национална кухня". Те са ми от свекървата, но майка ми също имаше - така че сме от една школа. Рецептата ми за рибена чорба е от тази книга...Радвам се, че сме на едно мнение за общуването и мълчанието. Наздраве за празника! Живот и здраве още много години все така - с обич, разум и плам!
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. donchevav - :)))))) Пенка Чолчева. . . Да, знам ...
06.12.2014 21:16
donchevav написа:
:)))))) Пенка Чолчева...Да, знам я, имам две нейни книги - "Готварска книга" и "Българска национална кухня". Те са ми от свекървата, но майка ми също имаше - така че сме от една школа. Рецептата ми за рибена чорба е от тази книга...Радвам се, че сме на едно мнение за общуването и мълчанието. Наздраве за празника! Живот и здраве още много години все така - с обич, разум и плам!

Наздраве, Вени! :) За празниците на голямото мълчание! И за мълчаните празници от животворящ източник, превръщащи водата във вино! Дай Боже, Амин! :)
цитирай
5. tryn - Мъдро и светло...
06.12.2014 22:25
Има моменти, когато трябва да се говори, има моменти, когато трябва да се мълчи.
Важни са усетът и мярката...
Празничен поздрав, Наде!
Наздраве и всичко добро! :
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 5. tryn - Мъдро и светло...
07.12.2014 00:03
tryn написа:
Има моменти, когато трябва да се говори, има моменти, когато трябва да се мълчи.
Важни са усетът и мярката...
Празничен поздрав, Наде!
Наздраве и всичко добро! :

Благодаря, Ели! Поздрав и за теб! Наздраве и за много години!

https://www.youtube.com/watch?v=kDL0wKnMV-Y&feature=related
цитирай
7. kolorado - Честит празник с малко закъснен...
07.12.2014 08:33
Честит празник с малко закъснение:)
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 7. kolorado - Честит празник с малко закъснен...
07.12.2014 09:55
kolorado написа:
Честит празник с малко закъснение:)


Здравей, Колорадо! Безкраен празникът е.. :) Ти още ли говориш със звездите? Поздрави от слънцето на София - днес се държи прилично, даже, ако трябва да съм откровена, красиво е. :) Хубава неделя!
цитирай
9. sande - Нека празникът продължи!
07.12.2014 13:18
И светлите ти, магични думи, по пътя с розите с бодли. Наде.
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 9. sande - Нека празникът продължи!
07.12.2014 14:52
sande написа:
И светлите ти, магични думи, по пътя с розите с бодли. Наде.

Благодаря ти, Сашо - и на тебе Господ! Дай Боже да продължи! Или както казва един френски поет, когото безкрайно обичам: "Милост за нас, живите, които се сражават на границата с невъзможното!" Бъди здрав и Бъди! за много години!
цитирай
11. dolsineq - Да не бъдем толкова критични. . . ...
07.12.2014 17:26
Да не бъдем толкова критични... Едва ли розите биха се родили без бодли, ако всичко беше толкова лесно и просто... :)
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - Да не бъдем толкова критични. . .
07.12.2014 18:34
dolsineq написа:
Да не бъдем толкова критични... Едва ли розите биха се родили без бодли, ако всичко беше толкова лесно и просто... :)

Здравей, Снеже! :) По-скоро - само~критични, но да, да не бъдем! Не мога да не те поздравя с нещо мое, отколешно - от втората ми поетична книга, на която редактор бе Христо Фотев. Днес по друг повод си спомних за Христо, но ето го:

ПРИКАЗНОСТ

Сега дъжда остава -
пратеник небесен.
И аз оставам някъде
до ъгълчето на небето.
И ти оставаш някъде
непоправимо весел...
Това ли е приказността
на битието?
Сега дъждът си тръгва -
син, зелен и мнителен.
Сега и ти си тръгваш
над сенките надвесен...
Обичам те до черно
тореро умозрителен!
Аз, живата вода
и трънчето
Къде съм?
Сега дъждът се върна.
След толкова години...
О, колко много рози!

От "Думи, тъга и обич" - издателско ателие Анго Боянов (Аб) - 1998, София - редактор и предговор - Христо Фотев, художник - Георги Трифонов, ISBN: 954 - 8786 - 62 - 1

Нищо не се е променило, Снеже! :) В София вали! Декемврийският дъжд те приветства, а аз ти пожелавам приказността никога да не те напуска! Светло настроение и до скоро!
цитирай
13. dolsineq - Благодаря, Надя! И в Залцбург вали, ...
07.12.2014 22:53
Благодаря, Надя! И в Залцбург вали, по скоро ръми. Навъсено и мрачно, дори и за разходка не става. Добре е да си имаме свой приказен свят, прекалено много е сивотата и омразата в реалността, за съжаление... Успешна седмица, Надя! :)
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 13. dolsineq - Благодаря, Надя! И в Залцбург вали, ..
08.12.2014 09:37
dolsineq написа:
Благодаря, Надя! И в Залцбург вали, по скоро ръми. Навъсено и мрачно, дори и за разходка не става. Добре е да си имаме свой приказен свят, прекалено много е сивотата и омразата в реалността, за съжаление... Успешна седмица, Надя! :)


Благодаря, и на теб, Снеже! Безкрайно красиво е на всички снимки, които споделяш оттам. Да, така е. И понеже съм на вълна Вапцаров от снощи - един от поетите, който малко или много ми е повлиял, от когото съм учила, нека си спомним неговата Вяра, отвъд всички клишета, защото тя е светлинни години отвъд тях:

ВЯРА


Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

НИКОЛА ВАПЦАРОВ - "МОТОРНИ ПЕСНИ"
цитирай
15. stela50 - !!!
12.12.2014 16:28
Прекрасно!
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - 15. stela50 - !!!
14.12.2014 20:39
stela50 написа:
Прекрасно!

Благодаря ти, скъпа Таничка! За мен е важно да знам мнението ти точно за това, но не исках да те притеснявам, а ето, ти си ми писала. Благодаря ти! До скоро, прегръщам те!
цитирай
17. makont - Поздрави, Наденце!
20.12.2014 08:50
Ако мислите са чисти, то и бодливите думи, понякога, няма да заболят. Прегръщам те и весели празници!
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - 17. makont - Поздрави, Наденце!
20.12.2014 10:09
makont написа:
Ако мислите са чисти, то и бодливите думи, понякога, няма да заболят. Прегръщам те и весели празници!

Здравей, скъпа Майче! Така ме зарадва. :) Хубаво е, когато приятел и светъл човек те навестят. Благодаря ти от сърце, светли и радостни Коледни празници и на теб и семейството! И догодина със здраве! Прегръдки и ти пожелавам една сбъдната и честита Нова година! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 1793107
Постинги: 400
Коментари: 7728
Гласове: 38840