Постинг
29.12.2014 13:01 -
ПРОФЕСИЯ САМОТНИЦИ
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 6290 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2014 14:47
Прочетен: 6290 Коментари: 12 Гласове:
92
Последна промяна: 29.12.2014 14:47
ПРОФЕСИЯ САМОТНИЦИ
Само разхлабвам
възела на самотата -
Бърборя с хора,
прегризвам звездния клуп
на пъпната връв
на простора
с твоите вратовръзки.
Скъпи, ние сме
професионални
самотници -
единственото,
по което си приличаме,
единственото,
с което ме привличаш
толкова много.
29. XII. 2014.
https://www.facebook.com/NadezhdaIskrovaPoetry
Тагове:
Много добър стих! Щом дори и на мен хареса:)
цитирай
2.
анонимен -
хубаво е!
29.12.2014 14:38
29.12.2014 14:38
хубаво е!
цитирайkanibal написа:
Много добър стих! Щом дори и на мен хареса:)
:) Благодаря ти! Радвам се, че поспря. Поздрави!
cederama написа:
хубаво е!
Благодаря сърдечно!
Да, самота…. не самотност. Самотността ти дава усещане, че си обкръжен от хора, които не те разбират, а самотата – че сам и единствен се обкръжаваш. Но ти трябва ракурс - чужда траектория – за допирателна – за да не изпаднеш в често срещаната заблуда, че светът се върти около тебе. Друг ракурс, па макар и през съдбовния клуп на една мъжка вратовръзка, очертал елиптичния кръг на твоето общуване – със звездите, прекъснал пъпната връв на простора – с неговата земната битийност, родил звездното в теб.
Колкото и хубаво да е това да живееш в самота, да съществуваш в самота – да направиш самотата своя професия – най-накрая трябва да намериш човека с подобна съдба – най-малкото затова, че да ти стане огледало. Само в сърцето на друг можеш да видиш себе си и Божието присъствие в теб – да се съизмериш – да откриеш в стократно пречупените огледални образи проекцията на звездната професия любов. Така може да се живее и сто години в самота:)))
Поздрави, мила Наде! Опитах с удоволствие от тия още топли стихове – благодаря ти! Ех, ако можехме и снощната ти питка да опитаме:))) Прегръдка!
цитирайКолкото и хубаво да е това да живееш в самота, да съществуваш в самота – да направиш самотата своя професия – най-накрая трябва да намериш човека с подобна съдба – най-малкото затова, че да ти стане огледало. Само в сърцето на друг можеш да видиш себе си и Божието присъствие в теб – да се съизмериш – да откриеш в стократно пречупените огледални образи проекцията на звездната професия любов. Така може да се живее и сто години в самота:)))
Поздрави, мила Наде! Опитах с удоволствие от тия още топли стихове – благодаря ти! Ех, ако можехме и снощната ти питка да опитаме:))) Прегръдка!
donchevav написа:
Да, самота…. не самотност. Самотността ти дава усещане, че си обкръжен от хора, които не те разбират, а самотата – че сам и единствен се обкръжаваш. Но ти трябва ракурс - чужда траектория – за допирателна – за да не изпаднеш в често срещаната заблуда, че светът се върти около тебе. Друг ракурс, па макар и през съдбовния клуп на една мъжка вратовръзка, очертал елиптичния кръг на твоето общуване – със звездите, прекъснал пъпната връв на простора – с неговата земната битийност, родил звездното в теб.
Колкото и хубаво да е това да живееш в самота, да съществуваш в самота – да направиш самотата своя професия – най-накрая трябва да намериш човека с подобна съдба – най-малкото затова, че да ти стане огледало. Само в сърцето на друг можеш да видиш себе си и Божието присъствие в теб – да се съизмериш – да откриеш в стократно пречупените огледални образи проекцията на звездната професия любов. Така може да се живее и сто години в самота:)))
Поздрави, мила Наде! Опитах с удоволствие от тия още топли стихове – благодаря ти! Ех, ако можехме и снощната ти питка да опитаме:))) Прегръдка!
Колкото и хубаво да е това да живееш в самота, да съществуваш в самота – да направиш самотата своя професия – най-накрая трябва да намериш човека с подобна съдба – най-малкото затова, че да ти стане огледало. Само в сърцето на друг можеш да видиш себе си и Божието присъствие в теб – да се съизмериш – да откриеш в стократно пречупените огледални образи проекцията на звездната професия любов. Така може да се живее и сто години в самота:)))
Поздрави, мила Наде! Опитах с удоволствие от тия още топли стихове – благодаря ти! Ех, ако можехме и снощната ти питка да опитаме:))) Прегръдка!
Благодаря, мила Вени! Този път ще ти отговоря като хората - точно това, което мисля, колкото и нелицеприятно да е то. Нещата са малко по-сложни, наистина. :) Не вярвам и в най-малката възможност за "огледална любов". Да, така е, благодаря ти за това - именно "сто години самота". Видях го аз още като ученичка това бъдеще в "ИЗМИСЛЕН ДЪЖД..." Вени, всеки знае себе си. Но не това е важното. Ето нещо за "професията самотници". :) Извадка от мой разговор с Умберто Еко, за който ти ми припомни. Благодаря ти за милия коментар! Прегръщам те! Да, хлябът стана хубав. :) Ето и откъс от разговора ми с Умберто Еко, който е много точен отговор на прекрасния ти коментар:
"- Проф. Еко, предразположението към изкуството ли ни кара да произвеждаме знаци или ние самите сме знак, изказ на художествена реалност?
- Отговорът е във Вашия въпрос. Предразположението към изкуството ни дава една реалност. Но понякога моментът да я осъществим не се дава. Понякога трябва да минат векове...
- Измислицата – част ли е от човешката природа. Пречи ли ни понякога природната измислица, безсмъртието й, лишавайки ни от динамиката на първородния смисъл?
- Разбрах въпроса Ви, но не мога да отговоря напълно, изчерпателно на този въпрос сега... Това са моите граници!
- Какво е Вашето послание към българските интелектуалци, към хората, които по едни или други причини не дойдоха днес тук, но на които България разчита, а може би и Европа?
- Грешно е интелектуалецът да бъде употребяван като оратор. Не случайно е казано: “Знам, че нищо не знам.”. Първото задължение на интелектуалецът е да заяви със Сократ: “Дайте ми три месеца и аз ще преобърна света...” Медиите създадоха образа на оракул, който дава всякакви рецепти. Не случайно току що дадох примера с Митеран, който организира в Париж конференция на тема “Как интелектуалците могат да решат кризите в обществото” и покани съвременни видни интелектуалци... Ролята на интелектуалците е не да решават кризи, а да ги предизвикват. Ролята на интелектуалецът е да оказва влияние в обществото, но в продължителен период от време. Знаете, че приживе на Аристотел никой не му е обръщал внимание. Днес влиянието му продължава."
И самотата - част от това тайнство; и може би - висша правда, за да се намираме, когато се изгубим... и да намираме тези, които са ни съдба.
Много хубаво стихотворение, мила Наде, навява усещане за тишина, в която говорят толкова гласове. И за полет.
Щастлива посрещане на Новата година и дано е усмихната, и усмивката й да е блага и топла! Прегръдки! :)
цитирайМного хубаво стихотворение, мила Наде, навява усещане за тишина, в която говорят толкова гласове. И за полет.
Щастлива посрещане на Новата година и дано е усмихната, и усмивката й да е блага и топла! Прегръдки! :)
megg написа:
И самотата - част от това тайнство; и може би - висша правда, за да се намираме, когато се изгубим... и да намираме тези, които са ни съдба.
Много хубаво стихотворение, мила Наде, навява усещане за тишина, в която говорят толкова гласове. И за полет.
Щастлива посрещане на Новата година и дано е усмихната, и усмивката й да е блага и топла! Прегръдки! :)
Много хубаво стихотворение, мила Наде, навява усещане за тишина, в която говорят толкова гласове. И за полет.
Щастлива посрещане на Новата година и дано е усмихната, и усмивката й да е блага и топла! Прегръдки! :)
:) Благодаря, мила Марианче! На мен пък много ми хареса и ме трогна твоето морско бисерче! Дай Боже, благодаря ти и на теб от сърце - най-добротворни и светли благопожелания за здраве, любов, радост и красота през Новата година! Колкото до самотата, нека те поздравя с нещо мое отдавна чуто и записано, което обичам и днес. Споменах го и на Вени:
ИЗМИСЛЕН ДЪЖД
На кръст разпъва ме дъжда -
Исус да съм,
не бих възкръснала.
И малки капчици вода
блатата
в небеса превръщат...
След сто кълбенца самота
и Маркес няма да е същият...
Навън е сухо.
Докога
ще достроявам
сини къщи?
:) бях ученичка, като го чух и записах. Помня следобеда, светлината, как исках да вали, а не валеше, помня точно, къде седях... учудването ми, как леко го чух и записах и щастието от това. Тогава сякаш видях и знаех целия си живот.
Мила Наде, благодаря ти за обстойния отговор! Страхотно интервю! Впрочем аз се впечатлявам и от останалите, особено с проф. Винфрид Ньот. Знам, че имаш интереси в областта на семиотиката , затова се пошегувах с огледалните образи /„Огледални Отражения на Другия в Аза”/:))) Познавам стихотворението ти „Измислен дъжд” и много ми харесва, макар че имам други фаворити, например тези стихове:
Любимата ти кукла -
Тя мълчи.
И приказни луни
над нея греят...
А аз,
осъдена съм да редя
мънистата
в косите разпилени.
И мракът
да танцува тихо с мене
в копринената
самота.
Позволи ми да ти припомня и едно друго твое стихотворение от преди много години:)))
"Любимите ми хора са обикновени
като дъжда, земята и небето.
А само ти си
толкова внезапен!
А само ти си
толкова съдбовен!
и толкова до болка
невъзможен!
Като самата мен,
която
би искала
да е така обикновена...
би искала
да е така любима;
като дъжда, земята и небето
В контекста на тези стихове разглеждах и днешната ти творба за простора с вратовръзките между две души с професия самотници:))) Благодаря ти за това ново блестящо упражнение по приложни възможности на семиотиката - което си е проблем, ти най-добре знаеш това:).
Поздрави, мила Наде! Прегръдка!
цитирайЛюбимата ти кукла -
Тя мълчи.
И приказни луни
над нея греят...
А аз,
осъдена съм да редя
мънистата
в косите разпилени.
И мракът
да танцува тихо с мене
в копринената
самота.
Позволи ми да ти припомня и едно друго твое стихотворение от преди много години:)))
"Любимите ми хора са обикновени
като дъжда, земята и небето.
А само ти си
толкова внезапен!
А само ти си
толкова съдбовен!
и толкова до болка
невъзможен!
Като самата мен,
която
би искала
да е така обикновена...
би искала
да е така любима;
като дъжда, земята и небето
В контекста на тези стихове разглеждах и днешната ти творба за простора с вратовръзките между две души с професия самотници:))) Благодаря ти за това ново блестящо упражнение по приложни възможности на семиотиката - което си е проблем, ти най-добре знаеш това:).
Поздрави, мила Наде! Прегръдка!
donchevav написа:
Мила Наде, благодаря ти за обстойния отговор! Страхотно интервю! Впрочем аз се впечатлявам и от останалите, особено с проф. Винфрид Ньот. Знам, че имаш интереси в областта на семиотиката , затова се пошегувах с огледалните образи /„Огледални Отражения на Другия в Аза”/:))) Познавам стихотворението ти „Измислен дъжд” и много ми харесва, макар че имам други фаворити, например тези стихове:
Любимата ти кукла -
Тя мълчи.
И приказни луни
над нея греят...
А аз,
осъдена съм да редя
мънистата
в косите разпилени.
И мракът
да танцува тихо с мене
в копринената
самота.
Позволи ми да ти припомня и едно друго твое стихотворение от преди много години:)))
"Любимите ми хора са обикновени
като дъжда, земята и небето.
А само ти си
толкова внезапен!
А само ти си
толкова съдбовен!
и толкова до болка
невъзможен!
Като самата мен,
която
би искала
да е така обикновена...
би искала
да е така любима;
като дъжда, земята и небето
В контекста на тези стихове разглеждах и днешната ти творба за простора с вратовръзките между две души с професия самотници:))) Благодаря ти за това ново блестящо упражнение по приложни възможности на семиотиката - което си е проблем, ти най-добре знаеш това:).
Поздрави, мила Наде! Прегръдка!
Любимата ти кукла -
Тя мълчи.
И приказни луни
над нея греят...
А аз,
осъдена съм да редя
мънистата
в косите разпилени.
И мракът
да танцува тихо с мене
в копринената
самота.
Позволи ми да ти припомня и едно друго твое стихотворение от преди много години:)))
"Любимите ми хора са обикновени
като дъжда, земята и небето.
А само ти си
толкова внезапен!
А само ти си
толкова съдбовен!
и толкова до болка
невъзможен!
Като самата мен,
която
би искала
да е така обикновена...
би искала
да е така любима;
като дъжда, земята и небето
В контекста на тези стихове разглеждах и днешната ти творба за простора с вратовръзките между две души с професия самотници:))) Благодаря ти за това ново блестящо упражнение по приложни възможности на семиотиката - което си е проблем, ти най-добре знаеш това:).
Поздрави, мила Наде! Прегръдка!
Мила Вени, не знам, какво да кажа, наистина... :) Благодаря ти, трогваш ме! Блог.бг си е велика платформа. Тук срещнах приятели за цял живот. Прегръщам те! Хубава вечер и до скоро!
11.
berilen -
Професионвални самотници:)Чу...
30.12.2014 12:03
30.12.2014 12:03
Професионални самотници:)Чудесно като идея и реализация.
цитирайberilen написа:
Професионални самотници:)Чудесно като идея и реализация.
:) Благодаря, Бени! Радвам се, че ти харесва и хубава Нова година ти желая - споделена с любим човек, радостна, здрава, незабравима! До скоро!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43591
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА