Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
21.06.2015 14:56 - МИНАЛОТО
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 6782 Коментари: 29 Гласове:
63

Последна промяна: 21.06.2015 15:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 МИНАЛОТО

Виждал ли си
онези плюшени играчки
по-скоро костюми,
които можеш да облечеш?
С уши и опашки,
тигри, леопарди и
даже лос,
особено симпатичен - 
роли от миналото,
които не е добре
да повтаряме,
ако искаме
да живеем.

16. 06. 2015.







Гласувай:
63
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sestra - Май не можем
21.06.2015 16:04
и да искаме :) Хубаво за размисъл.
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. sestra - Май не можем
21.06.2015 16:45
sestra написа:
и да искаме :) Хубаво за размисъл.

Разбира се, че можем :) "да искаш, значи да можеш", нали така Стани. Просто трябва да сме будни и да не повтаряме, да не имитираме така позорно себе си. А понякога и другите. :) Обидна е тази инерция. Благодаря ти.
цитирай
3. donchevav - Животът е движение напред. . . и т...
21.06.2015 17:18
Животът е движение напред...и тигрите и леопардите остават в дълбоката бронзова ера на миналото....Не бива да се връщаме в отеснелите дрешки на това минало, па дори те да се наричат щастливо детство. Ще бъдем смешни и жалки – инфантилни, неистински.
Хубави образи – стоплящи, умиляващи и размислящи! Прегръдка, мила Наде!
цитирай
4. sestra - Имах предвид, че и да ни се иска,
21.06.2015 19:05
malchaniaotnadejda7 написа:
sestra написа:
и да искаме :) Хубаво за размисъл.

Разбира се, че можем :) "да искаш, значи да можеш", нали така Стани. Просто трябва да сме будни и да не повтаряме, да не имитираме така позорно себе си. А понякога и другите. :) Обидна е тази инерция. Благодаря ти.

не е възможно повторението, а само мотивите за него. Не знам какво те е подтикнало да пишеш за позорно повторение :) Човеците сме смешни... и понякога може би жалки, но ако се самосъжаляваме.
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - 3. donchevav - Животът е движение напред. . . и т...
21.06.2015 19:21
donchevav написа:
Животът е движение напред...и тигрите и леопардите остават в дълбоката бронзова ера на миналото....Не бива да се връщаме в отеснелите дрешки на това минало, па дори те да се наричат щастливо детство. Ще бъдем смешни и жалки – инфантилни, неистински.
Хубави образи – стоплящи, умиляващи и размислящи! Прегръдка, мила Наде!

Здравей Вени! :) Ами да, простичко е. За мен лично времето не съществува и линеарността "преди - след" е някаква наша измишльотина или невъзможност, (а защо не и нежелание) да дръпнем мрежата и да прогледнем. Дали ще се взрем привидно "навън" (в другите) или провидно в себе си, за мен лично е едно и също нещо. В следващия постинг тук ще пусна на свобода нещо, което чух и записах вървейки, веднага след "Миналото", записах и трето, пак тогава, за има няма 5 минути. Ще ти го посветя с радост, дано ти хареса, обичам да правя така, откакто съм в Блог.бг :) скромен дар, от сърце. Там казвам същото. Става въпрос за избор - дали да бъдем богоравни (защото този шанс за избор тотално ни принадлежи, изстрадан е за нас) или да продължим един прекрасен сън, съня на човеците. От друга страна, коя съм аз, да го твърдя, вървейки.. :) Радостна вечер, прегръдки!
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 4. sestra - Имах предвид, че и да ни се иска,
21.06.2015 19:55
sestra написа:
malchaniaotnadejda7 написа:
sestra написа:
и да искаме :) Хубаво за размисъл.

Разбира се, че можем :) "да искаш, значи да можеш", нали така Стани. Просто трябва да сме будни и да не повтаряме, да не имитираме така позорно себе си. А понякога и другите. :) Обидна е тази инерция. Благодаря ти.

не е възможно повторението, а само мотивите за него. Не знам какво те е подтикнало да пишеш за позорно повторение :) Човеците сме смешни... и понякога може би жалки, но ако се самосъжаляваме.

:) Напротив, Стани, ние само това правим - повтаряме себе си, което не значи, че от това завъртане черпя вдъхновението си, макар че се е случвало. Има ирония в "Миналото", по-скоро самоирония, но мисля, че има и нещо друго. :) Човеците сме богове, избрали забравата пред това да бъдат. И изборът ни принадлежи. Хубава вечер!
цитирай
7. megg - Завръщането
21.06.2015 20:44
в миналото може да бъде и блян - дали от носталгия, дали защото идеализираме, или пък затова, че спомените могат да бъдат и наш дом... Струва ми се, че дори да направим този избор, едва ли ще ни е добре - просто защото ще гледаме отминалия свят с други очи...
Поздравления за стихотворението провокация, за ярките образи!
Прегръдка от мен и Морето - тъжно под плачещото небе, но някъде дълбоко - дълбоко светят обещания! Щастливо лято, мила Наде! Прегръдка! :)
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 7. megg - Завръщането
21.06.2015 21:28
megg написа:
в миналото може да бъде и блян - дали от носталгия, дали защото идеализираме, или пък затова, че спомените могат да бъдат и наш дом... Струва ми се, че дори да направим този избор, едва ли ще ни е добре - просто защото ще гледаме отминалия свят с други очи...
Поздравления за стихотворението провокация, за ярките образи!
Прегръдка от мен и Морето - тъжно под плачещото небе, но някъде дълбоко - дълбоко светят обещания! Щастливо лято, мила Наде! Прегръдка! :)

Здравей и прегръдка, мила Марианче! Какъвто и избор да направим, ще е прекрасно, ако е светъл и добротворен за възможно повече хора, тогава той би бил висша проява на Любовта, която движи световете, а не само на нашата воля, на волята на нашето "его", голяма, колкото юмрук или човешко сърце.

megg: "Прегръдка от мен и Морето - тъжно под плачещото небе, но някъде дълбоко - дълбоко светят обещания!"

Пращаш ми поезия, а морето вечно ще свети :) като приятелството, благодаря ти! Вдъхновено лято!
цитирай
9. panazea - Наде , не можем да бъдем себе си !
21.06.2015 22:19
Даже и да желаем! Обществото не ни позволява !
Ще ни обяви за асоциални , ако не спазваме неговите постулати !
Така е приятелко ! Пан
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 9. panazea - Наде , не можем да бъдем себе си !
21.06.2015 22:36
panazea написа:
Даже и да желаем! Обществото не ни позволява !
Ще ни обяви за асоциални , ако не спазваме неговите постулати !
Така е приятелко ! Пан

:) Пан, Здравей! Много се радвам, че поспря, като в добрите стари времена, когато дойдох тук. За мен беше магичен портал, възможност, общувайки с вас, със сродни духове и то така открито, да бъда себе си и да не позволя на обществото да не ми позволи... :) Би било невъзможно, ако си говорих сама, разбира се. Ето, виждаш, как пейзажът не е вече същият. По-добър е, макар че толкова хора ми липсват. Радвам се, че пак те срещам и Честито Лято за теб и малките Слънчица! :)
цитирай
11. panazea - Така е Наде !
21.06.2015 23:03
Ние сме си щастливи , когато срещнем сродни души .
Без предразсъдъци.
Няма да помислят лошо за нас , даже и да не сме в най-добрата си форма .
Ще бъдат снисходителни към нашите грешки .
И най-вече ще ни разберат , по човешки .
За мен връщането към детството е най-хубавото преживяване ! Връщане към невинността . https://www.youtube.com/watch?v=q1NHXSR3R7I
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 11. panazea - Така е Наде !
21.06.2015 23:49
panazea написа:
Ние сме си щастливи , когато срещнем сродни души .
Без предразсъдъци.
Няма да помислят лошо за нас , даже и да не сме в най-добрата си форма .
Ще бъдат снисходителни към нашите грешки .
И най-вече ще ни разберат , по човешки .
За мен връщането към детството е най-хубавото преживяване ! Връщане към невинността . https://www.youtube.com/watch?v=q1NHXSR3R7I

Хубаво е, благодаря ти, Пан! Поздрав с втория ми постинг тук, в Блог.бг, от 20010г (едно мое ученическо стихотворение) там има песен, която и ти обичаш, Ameno :

НЕДЪГ

Срещу забравата воювам
и в боя аз забравям
най-важните неща:
За любовта,
надеждата,
и славата,
която никога
не влиза в бой...
Тогава
боса съм
върху лицето на земята
И черни дрипи
ме обгръщат
като вятър -
единствените
непревзети
знамена
на скръб...
О, мой космичен век!
Прости ми
тихия недъг
на твойта красота!
Тя пречи
ужаса ти
да забравим.

ето я :) https://www.youtube.com/watch?v=4tzfXGLkFy0


http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2010/09/08/nedyg.602579
цитирай
13. stela50 - Връщането в детството е невероятно и като преживяване,
22.06.2015 09:15
и като естествено зареждане с положителни емоции... за мен е така.
Щастливи сме с хората, които ни разбират, обичат и прощават,
които ни карат да се чувстваме силни и красиви с топлота, доброта,
откровение... истински и от сърце... дори и от спомените, сродните
души присъстват в живота ни заедно с настоящите... все така живи,
като детските ни съкровени незабравими моменти... любими...
малко объркано може би звучи написаното - това е, защото днес
сутринта в мислите ми се оформяше един спомен като разказ,
провокиран от една частица тепе пред погледа ми, частица,
събрала повече от половин живот... не да се повтарят нещата -
невъзможно е в буквалния смисъл, но да живеем с красотата,
грешките, поуките, радостите и болките от тях е избор...
както и незабравата... Разбира се, улавям по свой начин
идеята, разчитам и усещам стихотворението... както винаги.
Много харесах и направих няколко асоциации, които запазвам
за себе си. С обич и благодарност...
Поздравления, мила приятелко !
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 13. stela50 - Връщането в детството е невероятно и като преживяване,
22.06.2015 11:04
stela50 написа:
и като естествено зареждане с положителни емоции... за мен е така.
Щастливи сме с хората, които ни разбират, обичат и прощават,
които ни карат да се чувстваме силни и красиви с топлота, доброта,
откровение... истински и от сърце... дори и от спомените, сродните
души присъстват в живота ни заедно с настоящите... все така живи,
като детските ни съкровени незабравими моменти... любими...
малко объркано може би звучи написаното - това е, защото днес
сутринта в мислите ми се оформяше един спомен като разказ,
провокиран от една частица тепе пред погледа ми, частица,
събрала повече от половин живот... не да се повтарят нещата -
невъзможно е в буквалния смисъл, но да живеем с красотата,
грешките, поуките, радостите и болките от тях е избор...
както и незабравата... Разбира се, улавям по свой начин
идеята, разчитам и усещам стихотворението... както винаги.
Много харесах и направих няколко асоциации, които запазвам
за себе си. С обич и благодарност...
Поздравления, мила приятелко !

Здравей, Таничка! :) Не, не е объркано, напротив, прекрасно е. Да, винаги трябва да сме готови за детството, иначе, как ще сме живи. Всъщност, последният стих горе го чух и записах "ако искаме да живеем винаги". Малко хора го разбраха.. Човек може да не е готов за каквото и да било - примерно да му изгърмят и двата компютъра, да има проблеми с някакъв виртуален акаунт, приятелите му да не са му приятели, или да се озове на улицата - все бели дертове, но обърне ли гръб на детството... Детството е, като книга, към която винаги се връщаме със страхопочит и копнеж да не свършва никога. :) А ти напиши разказа, чакаме го! Накратко - човек винаги трябва да може да направи невъзможното - за себе си и за другите хора. Това е.
цитирай
15. makont - Здравей мила Наденце. Рядко спирам тук напоследък, но
22.06.2015 11:29
ти ме задържа за малко и ме умисли. Напоследък често надявам тези дрешки от миналото, там ми е уютно, там за малко бягам, скривайки се от слабостта си, че не винаги имам силата да понеса всичко, което ми поднася живота. В един момент от живота си сме слаби и самоусъвършенстването и намирането на Бог в самите нас остава на заден план. Най-лесно е да се скриеш там, в детството, където всичко е чисто, докато събереш сили и пак поемеш напред. Няма минало, ние СМЕ. Поздрави от една сгушена в полата на мама хлапачка, сега излизам от черупката на сигурното и се впускам пак. Сигурна съм, че всеки го прави, но е трудно да се признае. Рискът да те обявят за инфантилен, да! Аз за себе си си го поемам, защото ми е заряд за добро и сила за човечност. Прегръщам те!
цитирай
16. sande - Всичко хубаво е в миналото!
22.06.2015 14:11
Всичко лошо - в бъдещето.

Освен надеждата!

Здравей, Надежда!
цитирай
17. malchaniaotnadejda7 - 15. makont - Здравей мила Наденце. Рядко спирам тук напоследък, но
22.06.2015 19:10
makont написа:
ти ме задържа за малко и ме умисли. Напоследък често надявам тези дрешки от миналото, там ми е уютно, там за малко бягам, скривайки се от слабостта си, че не винаги имам силата да понеса всичко, което ми поднася живота. В един момент от живота си сме слаби и самоусъвършенстването и намирането на Бог в самите нас остава на заден план. Най-лесно е да се скриеш там, в детството, където всичко е чисто, докато събереш сили и пак поемеш напред. Няма минало, ние СМЕ. Поздрави от една сгушена в полата на мама хлапачка, сега излизам от черупката на сигурното и се впускам пак. Сигурна съм, че всеки го прави, но е трудно да се признае. Рискът да те обявят за инфантилен, да! Аз за себе си си го поемам, защото ми е заряд за добро и сила за човечност. Прегръщам те!

Скъпа Майче, Здравей! Извини ме, за закъснелия отговор, но прочетох писаното от теб и трябваше да тръгвам, а телефончето ми е съвсем обикновено, оттам не чета. Зарадва ме, благодаря ти, ти си Феята, която идва последна, за да спаси света. :) Мая! Не, не мисля, че е инфантилно, напротив, другото е безвъзвратно смешно, нафталинено и в крайна сметка безотговорно. Който загърбва детето в себе си, който обръща гръб на своето детство е по-слаб, страхува се да разбере себе си, оттам няма как да разбере нищо останало, ако въобще нещо остава. Да, рискът човек да опознае себе си е именно (цитирам те) "заряд за добро и сила за човечност". Май затова живеем. С две думи, никога не съм се "отделяла" от детството си, напротив, цялата съм в него. Без остатък. Иначе не мога, не бих могла. Дали е по-лесно, по-трудно или инфантилно, многознаещите да оценяват, но е мой избор. Обичам те, благодаря ти, така ме зарадва, прегръдки и светло лято с много усмивки за теб и всички, които обичаш!
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - 16. sande - Всичко хубаво е в миналото!
22.06.2015 19:27
sande написа:
Всичко лошо - в бъдещето.

Освен надеждата!

Здравей, Надежда!


Здравей, Сашо! :) Благодаря ти, това е поезия. Наистина, поезия е, вълшебна и вярна. Стопля, вдъхва надежда... :) Хубава вечер, до скоро и вдъхновено лято за теб!

Поздрав! - https://www.youtube.com/watch?v=8WXwbRPTxEQ
цитирай
19. lion1234 - Миналото е
23.06.2015 11:44
най-съкровената ни връзка със сърцето, бъдещето - иронична провокация с ума ни. Колкото до настоящето: то просто е все-още-неузряло минало. Всички те заедно очертават оня емоционално-мисловно-картинен хоризонт на преживяването, подарен ни от Н.В. Съзнанието.
Усмихнат ден, Надя!
цитирай
20. malchaniaotnadejda7 - 19. lion1234 - Миналото е
23.06.2015 19:20
lion1234 написа:
най-съкровената ни връзка със сърцето, бъдещето - иронична провокация с ума ни. Колкото до настоящето: то просто е все-още-неузряло минало. Всички те заедно очертават оня емоционално-мисловно-картинен хоризонт на преживяването, подарен ни от Н.В. Съзнанието.
Усмихнат ден, Надя!

Здравей, Джошкун, драго ми е, че поспря. Знам, че нищо не знам, може би затова продължавам да вярвам не на разсъдъка, а на разума на сърцето. Паметта на сърцето не може да сгреши и следваме ли я, ще бъдем. Иначе съществуваме, преживяваме, но дали живеем? Поздрави от сърце!
цитирай
21. lion1234 - Дали живеем?
24.06.2015 03:25
Ако съ-ществуването е чистото присъствие ,,редом с...'', то пре-живяването вече е живот ,,отново'', едно повторение, но не назад в спомена, а напред в бъдещето. Впрочем в ,,Повторението'' Киркегор много правилно го определя: ,,Споменът е етническият/ разбирай: историческият/ мироглед, повторението - съвременният''. Иначе казано, преживяването, ,,повторението напред'', включва вече нашето отношение към ставащото около нас, с нас, изразяващо се като дадена оценка, избор и решение. Тъкмо тази ни способност за издигане ,,над нещата'', над бита, над ,,всекидневието'', ,,биологията'' чрез нашите оценки, избори и решения ни прави не просто съ-ществуващи, а живеещи личности. Това е накратко моята позиция по темата, изразено по подробно в постингите ми ,,Отвъд Всекидневието'' и ,,В хоризонта на преживяването''.
Е, в контекста на споделеното от мен, както и в коментарите по-горе, мисля, че отговорът на повдигнатия въпрос е самоочевиден.
Приятни сънища, Умнице!
цитирай
22. malchaniaotnadejda7 - 21. lion1234 - Дали живеем?
24.06.2015 11:09
lion1234 написа:
Ако съ-ществуването е чистото присъствие ,,редом с...'', то пре-живяването вече е живот ,,отново'', едно повторение, но не назад в спомена, а напред в бъдещето. Впрочем в ,,Повторението'' Киркегор много правилно го определя: ,,Споменът е етническият/ разбирай: историческият/ мироглед, повторението - съвременният''. Иначе казано, преживяването, ,,повторението напред'', включва вече нашето отношение към ставащото около нас, с нас, изразяващо се като дадена оценка, избор и решение. Тъкмо тази ни способност за издигане ,,над нещата'', над бита, над ,,всекидневието'', ,,биологията'' чрез нашите оценки, избори и решения ни прави не просто съ-ществуващи, а живеещи личности. Това е накратко моята позиция по темата, изразено по подробно в постингите ми ,,Отвъд Всекидневието'' и ,,В хоризонта на преживяването''.
Е, в контекста на споделеното от мен, както и в коментарите по-горе, мисля, че отговорът на повдигнатия въпрос е самоочевиден.
Приятни сънища, Умнице!

:) Здравей Джошкун! Благодаря ти, сънищата ми бяха... безпаметни, но събуждането бе леко като перце от вечност. Аз търся вечност. Онази самодостатъчност, онова безстрастие на духа, обраснал в материя, което извежда егото от еко-пътеките му, дава му възможността за избор, подтика, а защо не "остена" :) да преодолее своите си така уютни простори (селения) и в крайна сметка го приканва да тегли един шут на притеглянето, да пребивава "отвъд всекидневието" и... да служи на другите, да гради, да СЪгражда в светостта на света, в сърцето на времето. Какво че времето не съществува, ние го създадохме и избрахме да сме му подвластни, да робуваме на една измислица. Такова "пребиваване извън себе си", обаче е невъзможно (поне за нас, човешките същества) без посветеност, без емоционална памет, без разума на сърцето. Търсейки постингите ти, които споменаваш, попаднах на темата ти за обичта и любовта и постинга за Лу фон Саломе (не знаех за нея, за разлика от теб, чета престъпно малко). Та в този ред, мисля, че разума на сърцето има една върховна емоция, еманация на този разум - любовта, разбира се. Наричам я любовта, която движи световете, не правейки разлика между обич и любов. Но Умберто Еко, (който се самоопределя като атеист) я нарече "милосърдие", цитирайки апостол Павел в разговора ни и то по повод на "неоткриваемите истини". При последния си престой в България, той ексклузивно разговаря с мен, макар че бе обявил, че няма да дава интервюта и краткият ни разговор завърши с това, че "неоткриваемите истини" не подлежат на "препрочитане и преинтерпретация" от страна на индивида (според него). Не мисля така, напротив, подлежат. Ключът е именно там - във възможността за ИЗБОР, в МИЛОСЪРДИЕТО. Ето -

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=479&WorkID=17504&Level=2

Благодаря за хубавите постинги в твоя блог и горещо ги препоръчвам на моите приятели тук :

"Отвъд всекидневието" -
http://lion1234.blog.bg/drugi/2007/12/20/otvyd-vsekidnevieto.145146

"В хоризонта на преживяването" -
http://lion1234.blog.bg/drugi/2009/10/31/v-horizonta-na-prejiviavaneto.426613

Радостен ден и поздрави, Джошкун!
цитирай
23. lion1234 - ,,Аз търся вечност'',
24.06.2015 13:03
споделяш ти. Тъкмо тази вечност е фундаментът, основата на о-бич-та, в качеството й на ,,повторение'', на ,,о-бик-олка'', на онова ,,вечно възвръщане'', описано още от елеатите и доразвито по-късно от Ницше. По тази причина дадох превес на обичта пред любовта, доколкото тя ни дарява с вечността и самодостатъчността, за която говориш.
Тук следва да поясня, че във въпросния си постинг имам предвид любовта между половете. Колкото до любовта-милосърдие, то между нея и обичта наистина няма почти никаква разлика/ милосърдието е просто ,,видимият'', ,,практическият'' израз на обичта/.
С удоволствие ще прочета линка, който си ми пратила.
Благодаря ти, че ни провокираш към размисъл, към едно така необходимо ни пълноценно, смислено общуване, към истинското ,,живеене''!
Усмихнат ден, Надя!
цитирай
24. malchaniaotnadejda7 - 23. lion1234 - ,,Аз търся вечност'',
24.06.2015 15:49
lion1234 написа:
споделяш ти. Тъкмо тази вечност е фундаментът, основата на о-бич-та, в качеството й на ,,повторение'', на ,,о-бик-олка'', на онова ,,вечно възвръщане'', описано още от елеатите и доразвито по-късно от Ницше. По тази причина дадох превес на обичта пред любовта, доколкото тя ни дарява с вечността и самодостатъчността, за която говориш.
Тук следва да поясня, че във въпросния си постинг имам предвид любовта между половете. Колкото до любовта-милосърдие, то между нея и обичта наистина няма почти никаква разлика/ милосърдието е просто ,,видимият'', ,,практическият'' израз на обичта/.
С удоволствие ще прочета линка, който си ми пратила.
Благодаря ти, че ни провокираш към размисъл, към едно така необходимо ни пълноценно, смислено общуване, към истинското ,,живеене''!
Усмихнат ден, Надя!

Много мило, благодаря, Джошкун, взаимно е. Знаеш ли, като казваш "повторение", "обиколка", "вечно възвръщане", на 15 разбрах, че няма по-голямо движение от съзерцанието. Първата ми (осъзната - потърсена) медитация. Съзерцанието, "точката" на съзерцание е висшата "скорост", свръхдвижението, вечността, самата безкрайност и да, то е провидно в себе си, от само себе си, "кръгло е" (като зеница), не е вертикално, нито хоризонтално, съдържа всичко, цялата "маса", цялата "енергия", буквално всичко. Затова ти казах, че няма разлика между обич и любов, да, аз те разбирам, (преведох преди 20 години част от енцикликите на папа Йоан Павел II, под наслов "Мъж и жена го сътвори"), но помисли само, колко щедър е безкраят и колко много (над около 350 планети - според НАСА) имат подобни до нашите условия на живот. Ние не сме сами и аз търся не онова, което ни сближава, нито онова, което ни различава (дори без да ни раздели), не онова, за което бихме се жертвали, нито онова, което ще спасим или ще ни спаси, аз търся прародината, нашето Отечество и няма нищо по-естествено от това. Дадено ни бе толкова много и в какво превърнахме тази земя. Погледнато отстрани ние сме доста примитивни същества. Говоря шаблонно, "умувам", по-скоро споделям някаква моя си тъга, която инстинктът ми за оцеляване е приел за нормалност. Не, не е. :) Бъди много, много щастлив - ти и хората, които обичаш и хубаво лято!
цитирай
25. lion1234 - С интерес прочетох
25.06.2015 12:18
интервюто ти с У. Еко. Темата за границите винаги дълбоко ме е интригувала, доколкото същите тези граници конституират съществуващото в цялост. Няма съществуващо, лишено от форма, от някакви граници. В контекста на семиотиката, границата на всеки знак е неговото значение. Изключение има при символите, напр., но те вече са част от изкуството, културата, т.е. от една отделна, специфична сфера на човешката екзистенция. В контекста на комуникацията в цялост, границата пък се явява общността с нейния ,,обществен договор'' - Езика. В тази връзка примерът на Еко с ,,фактическата истина ,,вали'' е доста показателен. Действително ако няма всеобщо съгласие, че мястото, където се храним ще се нарича ,,маса'' или пък мястото, където седим, ще се нарича ,,стол'', то би настъпил всеобщ хаос в общуването. По тази причина Еко правилно определя общността като граница, утвърждаваща и формираща даден тип нормална комуникация, подчинена на съотношението знак - значение.
Интерес представлява и акцентът на Еко върху ,,религиозните конотации'' на общността, чиято есенция се яввява любовта-милосърдие. Милосърдието е най-здравата спойка между индивидите в дадена общност. Без нея с нас просто е свършено.
Мисля, че тъкмо съзерцанието е пътят към Прародината, Отечеството. И фактът, че ти се озова в ,,невеществената нива'', е ясен знак, че си поела в правилната посока.
Весело лято и прекрасни емоции и на теб, Надя!
цитирай
26. malchaniaotnadejda7 - 25. lion1234 - С интерес прочетох
25.06.2015 20:59
lion1234 написа:
интервюто ти с У. Еко. Темата за границите винаги дълбоко ме е интригувала, доколкото същите тези граници конституират съществуващото в цялост. Няма съществуващо, лишено от форма, от някакви граници. В контекста на семиотиката, границата на всеки знак е неговото значение. Изключение има при символите, напр., но те вече са част от изкуството, културата, т.е. от една отделна, специфична сфера на човешката екзистенция. В контекста на комуникацията в цялост, границата пък се явява общността с нейния ,,обществен договор'' - Езика. В тази връзка примерът на Еко с ,,фактическата истина ,,вали'' е доста показателен. Действително ако няма всеобщо съгласие, че мястото, където се храним ще се нарича ,,маса'' или пък мястото, където седим, ще се нарича ,,стол'', то би настъпил всеобщ хаос в общуването. По тази причина Еко правилно определя общността като граница, утвърждаваща и формираща даден тип нормална комуникация, подчинена на съотношението знак - значение.
Интерес представлява и акцентът на Еко върху ,,религиозните конотации'' на общността, чиято есенция се яввява любовта-милосърдие. Милосърдието е най-здравата спойка между индивидите в дадена общност. Без нея с нас просто е свършено.
Мисля, че тъкмо съзерцанието е пътят към Прародината, Отечеството. И фактът, че ти се озова в ,,невеществената нива'', е ясен знак, че си поела в правилната посока.
Весело лято и прекрасни емоции и на теб, Надя!

Благодаря ти Джошкун! Поздрав с нещо, писано преди три лета, за "границата" :)

ТЪГА ПО ЩАСТИЕ


Големите крила на птиците
навярно ще ми донесат
тъга.


Преваля лятото,
а с него -
и животът ми.


Благодаря ти, Господи!
Прибрах се
в себе си.


Безсмъртието
е тъга
по щастие.


Бях "цезар"
в минали животи.
Днес съм граница.
цитирай
27. usmivka99 - Поздрав! Замислящ стих!
25.06.2015 22:12
Не бива да мразим миналото, нито себе си! А дали се повтаряме..може би...всеки път с по нещо! :)
цитирай
28. malchaniaotnadejda7 - 27. usmivka99 - Поздрав! Замислящ стих!
26.06.2015 11:42
usmivka99 написа:
Не бива да мразим миналото, нито себе си! А дали се повтаряме..може би...всеки път с по нещо! :)

Здравей, Усмивчице! :) Омразата е чужда на душата, тя слугува някъде другаде, в подземията на "реалността", а душата е чиста, тя е истинската "действителност", която не познава времето и временността, пагубните страсти, от нея не можеш да отнемеш, нито да добавиш, защото тя е паметта на сърцето. Колкото по-"стара", по-богата е тази памет, толкова по-могъща е нежността й, милосърдието й. Имам нещо, записано 1989г -

Измислена е всяка сила -
в живота диша нежността

Поздрави и радостен ден, Усмивчице! :)

https://www.youtube.com/watch?v=XfwFCBcuk5w
цитирай
29. usmivka99 - Да, в живота диша нежността!!
28.06.2015 20:34
malchaniaotnadejda7 написа:
usmivka99 написа:
Не бива да мразим миналото, нито себе си! А дали се повтаряме..може би...всеки път с по нещо! :)

Здравей, Усмивчице! :) Омразата е чужда на душата, тя слугува някъде другаде, в подземията на "реалността", а душата е чиста, тя е истинската "действителност", която не познава времето и временността, пагубните страсти, от нея не можеш да отнемеш, нито да добавиш, защото тя е паметта на сърцето. Колкото по-"стара", по-богата е тази памет, толкова по-могъща е нежността й, милосърдието й. Имам нещо, записано 1989г -

Измислена е всяка сила -
в живота диша нежността

Поздрави и радостен ден, Усмивчице! :)

https://www.youtube.com/watch?v=XfwFCBcuk5w


Благодаря, слушам с удоволствие :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 1775463
Постинги: 400
Коментари: 7728
Гласове: 38810