И ПРИИЖДАХА

Знам,
от Север
дойдоха велики мъже.
Колко много валеше на Север!
Миг след туй Окенът ги взе.
И потънаха техните титли,
имена и коне.
И потъна Легендата.
Само студени
прииждаха нови епохи.
И изникваха
нови коне,
времена,
нови титли...
И нови 
пространства.
За една
неспасена
Земя.

снимка (НАСА)

Прекрасно е !
Прегръдки !
Толкова удивителни възхитителни не са характерни
за кометарите ми... многоточието - не минава без него.
Страшно ми хареса... преживях, видях, почувствах.
Прегръдки !

Здравей, Таничка, благодаря ти, много се радвам, че ти харесва. Странно е и звучи малко тъжно, но така го чух и "видях". В буквалния смисъл... :) Някак вярвам повече на тъгата, отколкото на мимолетните неща. От тихите води на тъгата, на съзерцанието, изгрява цветето на радостта. Онази радост, която остава в нас, с нас, понякога и след нас. Прегръщам те, благодаря ти, радвам се, че ми гостуваш. До скоро и светли събота и неделя!

Сякаш си в някакъв вълнуващ ,,диалог'' през Историята с отдавна отплували в океана на външното ,,вулгарно'' време светове, но пък същевременно и възкръснали в онова същинско, нетленно ,,вътрешно'' време на Съзнанието!
Удивителен е вътрешният ти свят, Надя!

Не е моя заслугата, Джошкун, тези образи и думи идват сами, може би знаят, че винаги са добре дошли. :) Не зависи много от мен, остава да съм, да мога да ги посрещна. Те ме подреждат и преподреждат и съм щастлива, когато ги чувам, понякога съм изненадана, рядко се осмелявам да ги "търся" и "извиквам", присъствието им трябва да е ясно вътре в мен, за да ги "чуя" истински. Тогава живея, заживявам наистина в "онова същинско, нетленно ,,вътрешно'' време на Съзнанието". Колко хубаво казано, благодаря ти за това! Сърдечни поздрави и всичко хубаво от сърце на теб и близките ти хора!

Чета една книга в момента и твоето стихотворение ми подейства като шок!
Там в много страници е написано това, което ти си събрала в няколко думи! Няколко, но какви!!!!
Поздрави още веднъж!

Здравей, Кате, благодаря за топлите думи! Това, което правя, придобива смисъл едва, когато го споделя, иначе наподобява молитвите на отшелник далече някъде в тишината, зареян в скален манастир или в пустинята. Никога няма да се уморя да възкликвам с думите на Езра: "За сродни духове копнея аз!" Иначе нещата са семпли, някаква "самодостатъчност", но много крехко е всичко това. Понякога ми влияе променящата се светлина, трептенето на въздуха, птиците, сянка от движение. Има някаква "устойчивост", разбира се. Достатъчно е да видя клонките на бор през прозореца на блока и вече съм в Копривщица, моят роден град. :) Дължа всичко на предците си, на най-близките ми хора и на неколцината приятели, които винаги са с мен. Това е. Прегръщам те, благодаря, и нека ти пожелая сбъднатост и щастие от сърце!

Чудесно е!Наде,поздравления за тази страхотна поанта!Прегръщам те!

Цани, толкова ме зарадва, не бях влизала тук, извинявай за късния отговор! Прегръдки, благодаря ти, поздрав!
https://www.youtube/watch?t=51&v=Fy_JRGjc1To