Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
06.11.2015 11:17 - ИЗПИТАНИЕ
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 3605 Коментари: 16 Гласове:
39


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ИЗПИТАНИЕ

Пътят няма да ни помогне
Пътят няма да ни прости
Пътят сме аз и ти - двамата
Ако тебе те няма - няма път за мен
Ако мене ме няма - няма път за теб
Пътят няма да ни отдалечи
Той е нашето изпитание от Бог


29. 07. 1998.








Гласувай:
39
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. faktifakti - обикновенно е така
06.11.2015 13:27
поздрав
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. faktifakti - обикновенно е така
06.11.2015 13:55
faktifakti написа:
поздрав

Да, мила Ева, обикновено е така. А понякога обикновеното е невъзможно. Както бе казал един френски поет, когото обичам: "Милост за нас, живите, които се сражават на границата с невъзможното". Радвам се, че поспря, светъл ден!
цитирай
3. donchevav - Тaка е - и доброто, и злото, пътят и ...
06.11.2015 14:25
Тaка е - и доброто, и злото, пътят и истината, и Бог - всичко е в човешката душа - вън от нея са само мракът и хаосът. А любовта слива душите в едно. Красиво поднесено прозрение! Прегръдка, скъпа Наде!
цитирай
4. bliz - "Ако мене ме няма - няма път за теб"
06.11.2015 15:41
Това твърдение поражда ИЗПИТАНИЕТО - наистина ли и той вижда така нещата...

Поздрави!
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - 3. donchevav - Тaка е - и доброто, и злото, пътят и ...
06.11.2015 16:03
donchevav написа:
Тaка е - и доброто, и злото, пътят и истината, и Бог - всичко е в човешката душа - вън от нея са само мракът и хаосът. А любовта слива душите в едно. Красиво поднесено прозрение! Прегръдка, скъпа Наде!

Здравей, мила Вени! Човешката душа, когато обича е цял ненакърним свят, който в светостта си движи световете. Или или. Всичкото е светло и няма мрак и хаос. Хубаво, нали :) Прегръдка от слънчева и залезна София! Благодаря ти
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 4. bliz - "Ако мене ме няма - няма път за теб"
06.11.2015 16:11
bliz написа:
Това твърдение поражда ИЗПИТАНИЕТО - наистина ли и той вижда така нещата...

Поздрави!

Не знам, Аден. :) Знам само, че всеки от нас съществува тогава, когато е обичан. :) Иначе е нереален. Няма изпитание, но няма и любов. Като казвам "любов", разбирам всичко, целия свят, изтъкан от милосърдието на непреходното, константен, неприкосновен и светъл. Светъл като слънце, като живот. Не знам, как "той вижда нещата", наистина. Нещата, колкото са определени, толкова са неопределени, защото самата определеност (например, на това, което наричаме "истинност"), както е банално известно, съдържа невероятна степен на неопределеност. :) Поздрави!
цитирай
7. kvg55 - Житейският път е изпитание за всяка ...
06.11.2015 23:56
Житейският път е изпитание за всяка двойка.
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 7. kvg55 - Житейският път е изпитание за всяка ...
07.11.2015 09:58
kvg55 написа:
Житейският път е изпитание за всяка двойка.

Да, kvg55, така е. Пътят е в нас и ние сме пътя. Левски най-добре е казал, някак най-близко до мен лично е неговото тълкувание. Когато дойдох в този магичен портал, в Блог.бг, където срещнах толкова скъпи приятели и читатели, чух и записах това кратичко послание:

ЧАСОВНИК

Сега аз съм ти.
Сега ти си аз.
И какво ни остава?
Две стрелки
в кръг от време
на незабрава ...

7. XI. 2010.


Години след това го видях при Руми - двата стиха... Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, поет, когото тогава не бях чела. Познавах добре Омар Хаям, не и него. Всяка наша стъпка е изпитание. Затова, понякога предпочитам да стоя и да съзерцавам. :) Имах такъв стих - да съзерцавам себе си и другите... Това са стотици стихове, но ще го намеря. Поздрави!

ps Ето го. Оказа се, че е в "Опит за автопортрет":

http://malchaniaotnadejda7/poezia/2012/08/30/opit-za-avtoportret.994673

ОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ

на сестра ми

Прекалено широко
е сакото ми -
ръкавите предълги -
обичам го,
защото е дарено
с обич,
като
прическата ми
на послушница,
с високо отрязани коси
и преминавам
не по правилата -
движа се, а всъщност
стоя и съзерцавам
безмълвно
себе си и другите.

28. 08. 2012.

Защо ти ги разправям тези неща :) може би, защото ние самите сме едно божествено изпитание. Бог, Природата, Създателят или това, което ни е създало, ни е дало възможността да бъдем и да бъдем равни нему - богоравни. Но ние избираме това, което сме. Затова, ние, човеците, сме върховно изпитание за Създателя ни.
цитирай
9. lion1234 - ,,Пътят сме аз и ти - двамата...''
07.11.2015 11:52
Ето това е нашето върховно изпитание - ..двойката''! Ние често забравяме, че пребиваването ,,тук'' е възможно само и единствено като ,,пребиваване в заедност с Другото''. Неслучайно ние го наричаме ,,съ-ществуване'', т.е. присъствие заедно, редом с Другото'', за разлика от латинското ,,екзистенция'', акцентиращо не на ,,заедността'', а на ,,изхода'', ,,прехода''. Често забравяме и това, че всеки от нас е плод на същата онази ,,двойка''/ бащата и майката/, че всеки от нас носи Другото в себе си и че единствено чрез последното би могъл да се идентифицира като това, което е. Да, тази ,,конституция'', наложена ни от Създателя, е тежко изпитание но тя е незаобиколимото условие по пътя ни нататък: ,,Ако тебе те няма няма път за мен/ Ако мене ме няма - няма път за теб.../''.
Трудна, болна, но изключително важна и актуална тема повдигаш, Надя! Дано повече хора я прочетат и осмислят!
Поздрави!
цитирай
10. sestra - Всички изпитания са от Бог, а
07.11.2015 12:02
пътят е нашето спасение за мен.
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - 10. sestra - Всички изпитания са от Бог, а
07.11.2015 16:47
sestra написа:
пътят е нашето спасение за мен.

Здравей, Стани! Знаеш ли, спомних си за градината на императора, в която имало 13 статуи и една винаги оставала скрита, дори за най-провидния гост. Аз съм този самонадеян писар на невидимата статуя, писарят на Спасението, което бди над самотните ни сънища. Дори да знам "цялата истина" не бих я изрекла, защото тя със сигурност ще е нещо много малко и незабележително, като вълшебното (за мен) копче, което много обичах като дете и един ден загубих вървейки. Вярвам, че сме богоравни, така сме създадени и избора все още ни принадлежи. Трябва внимателно да се взрем в себе си, там някъде блещука пътят.
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 9. lion1234 - ,,Пътят сме аз и ти - двамата...''
07.11.2015 16:55
lion1234 написа:
Ето това е нашето върховно изпитание - ..двойката''! Ние често забравяме, че пребиваването ,,тук'' е възможно само и единствено като ,,пребиваване в заедност с Другото''. Неслучайно ние го наричаме ,,съ-ществуване'', т.е. присъствие заедно, редом с Другото'', за разлика от латинското ,,екзистенция'', акцентиращо не на ,,заедността'', а на ,,изхода'', ,,прехода''. Често забравяме и това, че всеки от нас е плод на същата онази ,,двойка''/ бащата и майката/, че всеки от нас носи Другото в себе си и че единствено чрез последното би могъл да се идентифицира като това, което е. Да, тази ,,конституция'', наложена ни от Създателя, е тежко изпитание но тя е незаобиколимото условие по пътя ни нататък: ,,Ако тебе те няма няма път за мен/ Ако мене ме няма - няма път за теб.../''.
Трудна, болна, но изключително важна и актуална тема повдигаш, Надя! Дано повече хора я прочетат и осмислят!
Поздрави!

Здравей, скъпи приятелю Джошкун! Какво да добавя - няма какво, нито мога да отнема нещо от казаното, но мога да ти благодаря. Благодаря от сърце, защото ти откриваш нещо важно, отправяш сякаш послание, което понякога ние, хората, неволно потъпкваме и пренебрегваме, забравяйки, че животът е изтъкан от живи и невидими частици обич, светлина и топлина. Божествени частици. Живият живот, който е по-безкраен от всичко друго. Дано можем да бъдем по-добри, дано съумеем да го опазим. Няма по-голяма мощ на този свят от Милосърдието. Поздрави от мъглива, свечеряваща и прекрасна София!
цитирай
13. getmans1 - Като вървиш по пътя на живота сама ...
07.11.2015 21:46
Като вървиш по пътя на живота сама или не гледай в краката си, млравка или друга Божа твар да не настъпиш а пък и любимото копче може пак да намериш. :)))
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 13. getmans1 - Като вървиш по пътя на живота сама ...
08.11.2015 15:26
getmans1 написа:
Като вървиш по пътя на живота сама или не гледай в краката си, млравка или друга Божа твар да не настъпиш а пък и любимото копче може пак да намериш. :)))

:) Здравей, getmans1! Мисля си, че хората си приличаме по това, че никога не вървим по пътя на живота сами. Като заговори за мравките, ми припомни нещо мое отдавнашно за думите. Поздрав с него:

НЕСТАНДАРТНО

Думите -
мравки,
понесли свой смисъл
вън от нас
далеч някъде -
Изричаме ги
и толкоз -
движението покълва -
расте до небето
нарамило себе си

Колкото до самотата, на нея, за нея и за дъжда, имам посветени най-много думи. Но днес е Архангеловден, ето още нещо старо мое:

ЕДИНОСЪЩНИ

Едни и същи
като Бог сме -
дори да вярваме
в различни богове
сме единосъщи
на него -
единосъщният
Отец наш -
Ние приличаме
на него
той на нас -
никога


Бъди здрав и никога самотен. Нека вярата, надеждата и любовта са твои верни спътници! Хубава неделя! :)
цитирай
15. stela50 - !!!
08.11.2015 18:20
Истини и мъдрости в поетични философски размисли...
Много хубаво !
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - 15. stela50 - !!!
08.11.2015 19:21
stela50 написа:
Истини и мъдрости в поетични философски размисли...
Много хубаво !

Здравей, Таничка, благодаря ти. Поздрави и прегърни стария град от мен! Честит празник!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 1775463
Постинги: 400
Коментари: 7728
Гласове: 38810